Р Е
Ш Е Н
И Е № 90
гр. София, 28.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 36 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.
Я.И.С. ***, с ЕГН ********** е
предявил срещу „Д“ ЕАД, ЕИК иск с правно основание чл.229 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР
на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ – за заплащане на сумата от
73 452.05 лева, съставляваща изплатено от ищеца на увреденото лице „Д“ ООД,
ЕИК по изп. дело № 20181110400550 по описа на ДСИ при СРС, 3 отд., 16 участък
застрахователно обезщетение по сключен между ЧСИ Я.С., рег. № 794 на КЧСИ и „Д“
ЕАД договор за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“ с полица № 212514224000001/21.03.2014 год., валидна от 22.03.2014
год. до 21.03.2015 год.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в качеството си на
ЧСИ сключил с ответника договор за застраховка „Професионална отговорност на
частния съдебен изпълнител“ с полица № 212514224000001/21.03.2014 год., валидна
от 22.03.2014 год. до 21.03.2015 год., по силата на който застрахователят е
застраховал отговорността на ищеца за имуществени и неимуществени вреди,
причинени на страните в изпълнителното производство от виновното неизпълнение
на задълженията на ищеца, действащ като частен съдебен изпълнител.
Твърди, че с влязло в законна сила
на 24.02.2018 год. решение № 339/23.10.2017 год. на СОС, постановено по гр.д. №
430/2016 год., бил осъден на осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати
на „Д“ ООД, ЕИК сумата от 73 452.05 лева, от които :
1. 56 184.72 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляващи внесена от дружеството по
сметка на ЧСИ Я.С. и невъзстановена му сума по отменени по съдебен ред три
постановления за възлагане на движими вещи, издадени по изп. дело №
20137940400175 на ЧСИ Я.С., както следва : постановление № 4723/21.07.2014
год., отменено с решение № 351/20.10.2015 год. на СОС, постановено по гр.д. №
73/2015 год., постановление № 4726/21.07.2014 год., отменено с решение от
04.01.2016 год. на СОС, постановено по гр.д. № 81/2015 год. и постановление №
4727/21.07.2014 год., отменено с решение № 347/15.10.2015 год. на СОС,
постановено по гр.д. № 77/2015 год.;
2. 11 134.05 лева – мораторна
лихва върху главницата от 56 184.72 лева за периода от 21.07.2014 год. до
01.07.2016 год. /поправката на ЯФГ относно годината, 2016 год., е допусната с
решение на СОС от 07.12.2017 год., постановено по реда на чл.247 от ГПК/ и
3. 6 133.28 лева – присъдени на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото.
Сочи се, че по гр.д. № 430/2016 год.
на СОС „Д“ ЕАД е бил конституиран като трето лице-помагач на ответника ЧСИ Я.С.,
поради което и на осн. чл.223, ал.1 от ГПК решението има установително действие
в отношенията на третото лице и насрещната страна, а на осн. чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла.
Твърди се, че горните суми по
решението на СОС били заплатени от ищеца в полза на „Д“ ООД, като били
преведени с платежно нареждане от 29.05.2018 год. по образуваното срещу него
изп. дело № 20181110400550 по описа на ДСИ при СРС, 3 отд., 16 участък.
Доколкото с горното застрахованият е удовлетворил увреденото лице от виновното
неизпълнение на задълженията на ЧСИ, то на осн. чл.229 от КЗ /отм./ има право
да получи от застрахователя застрахователното обезщетение, дължимо по договора
за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ с полица
№ 212514224000001/21.03.2014 год.
Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока
по чл.367,
ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска по основание, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и
е направил възражения срещу тях.
Ответникът сочи,
че в случая с извършеното от ЧСИ Я.С. плащане по изп. дело № 20181110400550
ищецът е възстановил неправомерно имуществено разместване, дължащо се на
необосновано умишлено задържане на дължимата сума по специалната сметка на
частния съдебен изпълнител, а горното не може да обуслови плащане на
застрахователно обезщетение.
Сочи се, че съгласно Общите условия, приложими към застраховка „Професионална
отговорност на частния съдебен изпълнител“, застрахователят дължи обезщетение
за вреди, причинени на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение от
частния съдебен изпълнител на
професионалните му задължения. В конкретния случай обаче, поради
естеството на виновното неизпълнение от страна на ЧСИ Я.С., извършеното от
последния плащане в полза на „Д“ ООД представлява връщане на даденото при
отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. Цитираната
уредба на неоснователното обогатяване обаче е насочена към изравняване на едно
неоправдано имуществено разместване и отстраняване на състоянието, до което то
е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на
справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. В този смисъл и
доколкото извършеното от ЧСИ Я.С. плащане представлява връщане на даденото без
основание, същото не подлежи на възстановяване от застрахователя, тъй като
противното би довело до обогатяване на ищеца.
С отговора се
сочи, че „Д“ ЕАД е заплатило в полза на „Д“ ООД, ЕИК ********* по щета №
21252240073/2016 год. сума в размер на 73 546.14 лева, както се твърди
в исковата молба, но горното не съставлява извънсъдебно признание за
дължимостта на застрахователното обезщетение, както твърди ищеца, тъй като
плащането е извършено в изпълнение на наложена принудителна административна
мярка. Сочи се, че по молбата вх. № 0-92-3096/16.03.2018 год. на „Д“ ООД за заплащане на обезщетение в горния размер
застрахователят е отказал мотивирано изплащане на такова; отказът е бил обжалван
пред Комисията за финансов надзор и с Решение № 617-03/14.06.2018 год. на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
спрямо ответника е била наложена принудителна административна мярка, с която
надзорният орган го задължил да изплати застрахователно обезщетение по
претенция № 21252240073/2016 год.
Препис от отговора на исковата молба
е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1
от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и
допълнил първоначалната. С допълнителната и.м. не са направени нови
доказателствени искания.
Препис
от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК,
като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с
който е отговорил на допълнителната искова молба. С допълнителния отговор
ответникът не е направил нови доказателствени искания.
С определение от 21.05.2018 год. съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните, като е приел представените
с исковата молба и с отговора на исковата молба заверени преписи от писмени доказателства и на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване твърдените с и.м.
обстоятелства, че „Д“ ЕАД е заплатило в полза на „Д“ ООД, ЕИК сума в размер на
73 546.14 лева по щета №
21252240073/2016 год. и че поради извършено от ЧСИ Я.С. плащане в полза на „Дискавъри 2003“
ООД последното е възстановило на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изплатеното му
застрахователно обезщетение в пълен размер.
С горното
определение съдът е приел, че тъй като с размяната на книжата страните са
представили всички доказателства, на които се позовават и са изложили всички
доводи в подкрепа на исканията си, не се налага изслушването им в открито
съдебно заседание, поради което на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито
заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и
реплики. В определения от съда срок страните са представили писмени защити, с които
са приповторили доводите си от и.м. и писмения отговор.
С определение от 06.06.2019 год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 28.06.2019 год., на която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно
от представеното с исковата молба влязло в законна сила на 24.02.2018 год. решение №
339/23.10.2017 год. на СОС, постановено по гр.д. № 430/2016 год., със същото
настоящият ищец Я.И.С. в качеството му на ЧСИ на осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД е бил осъден да заплати на „Д“ ООД, ЕИК сумата от
73 452.05 лева, от които :
1. 56 184.72 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляващи внесена от дружеството по
сметка на ЧСИ Я.С. и невъзстановена му сума по отменени по съдебен ред три
постановления за възлагане на движими вещи, издадени по изп. дело №
20137940400175 на ЧСИ Я.С., както следва : постановление № 4723/21.07.2014
год., отменено с решение № 351/20.10.2015 год. на СОС, постановено по гр.д. №
73/2015 год., постановление № 4726/21.07.2014 год., отменено с решение от 04.01.2016
год. на СОС, постановено по гр.д. № 81/2015 год. и постановление №
4727/21.07.2014 год., отменено с решение № 347/15.10.2015 год. на СОС,
постановено по гр.д. № 77/2015 год.;
2. 11 134.05 лева – мораторна
лихва върху главницата от 56 184.72 лева за периода от 21.07.2014 год. до
01.07.2016 год. /поправката на ЯФГ относно годината, 2016 год., е допусната с
решение на СОС от 07.12.2017 год., постановено по реда на чл.247 от ГПК/ и
3. 6 133.28 лева – присъдени на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото.
Решението по гр.д.
№ 430/2016 год. е било постановено при участието на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД в качеството му на
трето лице – помагач на
ответника по това дело ЧСИ Я.И.С..
За така присъдените суми в полза на „Д“ ООД е бил издаден изпълнителен лист от 08.03.2018 год. и по искане на този взискател е било образувано изпълнително дело 20181110400550 по описа на ДСИ М. Колева към Софийски районен съд, 3 отд., 16 участък, като на длъжника Я.И.С. е била изпратена ПДИ на 17.05.2018 год.
С платежно
нареждане от 23.05.2018 год. за сумата от 85 000 лева, преведена по банковата
сметка на СРС, длъжникът – настоящия ищец Я.С., е погасил изцяло задълженията
си към взискателя „Д“ ООД по изп. дело № 20181110400550, включително таксите и разноските по
същото.
Както бе посочено горе, с
определението си по чл.374 от ГПК съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване твърдените с и.м. обстоятелства, че „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е заплатило в полза на „Д“ ООД, ЕИК ********* сума в размер
на 73 546.14 лева по щета
№ 21252240073/2016 год., но поради извършено от ЧСИ Я.С. плащане в полза на
„Дискавъри 2003“ ООД по горното изпълнително дело дружеството е възстановило на
„Д“ ЕАД изплатеното му застрахователно обезщетение в пълен размер.
Видно от представената с и.м. полица
№ 212514224000001/21.03.2014 год., за застраховка „Професионална отговорност на
частния съдебен изпълнител“, сключена между ЧСИ Я.И.С. и „Д“ ЕАД, застрахователят
е застраховал отговорността на ищеца за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от него на страните в изпълнителното производство от виновното неизпълнение
на задълженията на ищеца, действащ като частен съдебен изпълнител. Полицата е
била със срок на валидност от 22.03.2014 год. до 21.03.2015 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Приложимият
материален закон в случая е разпоредбата на чл.229 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – приложима на осн. §22 от
ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на
застрахователния договор с полица
№
212514224000001/21.03.2014 год., на който ищецът основава иска си.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Както бе обсъдено по-горе, с полица № 212514224000001/21.03.2014 год., за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ настоящия ответник е застраховал отговорността на ищеца за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на страните в изпълнителното производство от виновното неизпълнение на задълженията на ищеца, действащ като частен съдебен изпълнител. Срокът на застраховката е бил от 22.03.2014 год. до 21.03.2015 год., поради което няма основание застрахователят да носи отговорност за причинени от застрахования вреди на трети лица след изтичането му – какъвто е настоящия случай.
Видно
от решението на СОС, постановено по гр.д. № 430/2016 год., настоящият ищец е бил осъден
да заплати обезщетение за претърпени от страна по изпълнително дело /„Д“ ООД/ имуществени
вреди, нанесени му от ЧСИ Я.С., които са се изразили в бездействие от негова
страна – невъзстановяване на сума по отменени по съдебен ред три постановления
за възлагане на движими вещи, издадени по изп. дело № 20137940400175, която
сума е била внесена от дружеството по сметка на ЧСИ – т.е. в случая е
безспорно, че вредата не е от издаване на незаконосъобразните постановления от
ЧСИ, а от отказа за възстановяване на подлежащите на връщане суми. Основанията
за връщане на същите са били цитираните три решения на СОС, които съгл. чл.437,
ал.4 от ГПК не са подлежали на обжалване и са влезли в сила на датата на
постановяването им – решение № 351/20.10.2015 год. на СОС, постановено по гр.д.
№ 73/2015 год.; решение от 04.01.2016 год. на СОС, постановено по гр.д. №
81/2015 год. и решение № 347/15.10.2015 год. на СОС, постановено по гр.д. №
77/2015 год.
От
изложеното е видно, че до отмяната на трите постановления за възлагане по
съдебен ред за ЧСИ не е съществувало задължение за връщане на суми по същите,
съотв. до постановяване на решенията за „Д“ ООД не са били настъпили
имуществените вреди, предмет на иска по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, предявен по гр.д.
№ 430/2016 год. на СОС. Вредите са настъпили след влизане в сила на трите
съдебни решения в интервала от 15.10.2015 год. до 04.01.2016 год., а доколкото
застрахователния договор е бил със срок до 21.03.2015 год., то
застрахователят не носи отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение
на ЧСИ за тези вреди.
Поради
изложеното след 21.03.2015 год. ищецът е нямал качеството на застрахован по
процесната полица и по смисъла на чл.229 от КЗ /отм./, поради което –
независимо, че е удовлетворил увреденото лице, няма право да получи
застрахователното обезщетение от ответника.
Тъй като
ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е
в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда
на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000
лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника в цялост горната сума
поради отхвърляне на предявения иск. Ответникът не е направил други разноски по
делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
Я.И.С. ***, с ЕГН ********** срещу „Д“ ЕАД, ЕИК иск с правно основание
чл.229 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год./ – за заплащане на сумата от
73 452.05 лева /седемдесет и три хиляди четиристотин петдесет и два лв. и
пет ст./, съставляваща изплатено от Я.И.С. на увреденото лице „Д“ ООД, ЕИК по
изп. дело № 20181110400550 по описа на ДСИ при СРС, 3 отд., 16 участък
застрахователно обезщетение по сключен между ЧСИ Я.С., рег. № 794 на КЧСИ и „Д“
ЕАД договор за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“ с полица № 212514224000001/21.03.2014 год., валидна от 22.03.2014
год. до 21.03.2015 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Я.И.С. ***, с ЕГН **********, да
заплати на „Д“ ЕАД, ЕИК сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв./, съставляваща определено от
съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
СЪДИЯ :