Р Е Ш Е Н И Е
№ 4711/13.12.2016 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7549 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след като с влязло в сила решение
№ * г., постановено по в. т. д. № * г. по описа на ВОС, т. о., е обезсилено решение № * г., постановено по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХV състав, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд и произнасяне по
предявените от ищеца „Н.Д.1.” ЕООД, ЕИК *, искове.
Делото е образувано по предявени
от „Н.Д.1.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *, чрез процесуалния му
представител – адв. К.Ж., срещу М.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 3051.09 лв. /три хиляди петдесет и един лева и девет стотинки/,
представляваща уговорено възнаграждение по чл. 3 вр. чл. 4 от сключения между
страните договор за поръчка от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2013
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8136.28 лв. /осем хиляди сто
тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по
чл. 9 от договора за поръчка от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2013 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „Н.Д.1.” ЕООД излага, че
на * г. с ответника М.И.Т. сключили
договор за поръчка, по силата на който последният като доверител му възложил
извършването на действия, с които да му предостави предложения и информация за
покупка на недвижим имот в гр. В., срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение
на договорните си задължения дружеството предоставило информация на ответника,
че е обявен за продажба недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. В., бул. „Сл.” № *, с
цена 52000 евро. Посочва, че след извършен оглед на процесния имот с участието
на представител на ищеца, доверителят заявил, че принципно харесва имота, но
иска да помисли още малко. Няколко дни по-късно ответникът ги информирал, че е
размислил и не желае да закупи този имот, а друг, който да е по-изгоден за
него. Уверил ги, че същият е сериозен потенциален купувач и иска да продължи да
получава оферти и информация за предлагани за продажба имоти от страна на
ищеца. Поддържа, че след този разговор дружеството продължило да предлага
гореописания имот за продажба и на други клиенти и в тази връзка узнали, че за
апартамента има сключен предварителен договор за продажба със сестрата на
ответника – П.Ив.Ст., която е закупила имота на
08.11.2012 г. по силата на нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – гр.
В. Твърди, че съгласно сключения договор за поръчка довереникът „Н.Д.*.” ЕООД е изпълнил добросъвестно задълженията си,
уговорени в чл. 1 от договора и е предложил на ответника да закупи имота, описан
в същата разпоредба. Посочва, че процесният имот е закупен от свързано с
ответника лице по смисъла на чл. 4 от договора. Ето защо счита, че за ответника
е възникнало задължението за заплащане на възнаграждението, уговорено в чл. 3
от договора, равняващо се на 3 % от сумата, посочена в чл. 1, а именно 3051.09
лв. /3 % от 52000 евро/. Твърди, че след узнаване за сключения предварителен
договор поканили ответника да заплати дължимото възнаграждение, но същият не е
извършил плащане и до настоящия момент. Поддържа, че ответникът е неизправна
страна по сключения договор за поръчка, като с недобросъвестните си действия е
използвал информация, предоставена му от ищеца с оглед покупката на имота.
Посочва, че същият дължи и уговорената в чл. 9 от договора неустойка в размер
на 8 % от посочената в чл. 1 сума /8 % от 52000 евро/, равняваща се на 8126.28
лв. Моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Ответникът М.И.Т., редовно уведомен на * г., не е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание от
04.12.2013 г. по гр. д. № * г. по
описа на ВРС, ХХV състав, същият се представлява от адв. Мая В. и от адв. В.В., които поддържат становище за
неоснователност на заявените искови претенции. Твърдят, че претендираната
неустойка е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Поддържат, че
договорът за поръчка е нищожен, тъй като положеният подпис не е от управителя
на фирмата „Н. Д. *” М.К.Н.
Твърдят, че при подписването на договора не е изписан имот, включително и
апартамент № *. Правят възражение за
нищожност на клаузата, уговорена в чл. 4 от договора за поръчка в частта,
предвиждаща задължение за заплащане на уговореното в чл. 3 възнаграждение.
Твърдят, че ответникът не е в добри отношения със сестра си и от години не
поддържа с нея никакви отношения. По тези съображения молят предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от * г. ищецът не изпраща представител. Същият е депозирал молба по факса,
докладвана от съда, в която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от адв. Десислава Петрова, която поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Видно от представения в оригинал договор за
поръчка /л. 77 от гр. д. № *
г. по описа на ВРС, ХХV състав/, на 12.10.2012 г. страните са сключили договор,
наименуван „договор за поръчка”, по същество съдържащ белезите и на договор за
посредничество, по силата на който ответникът в качеството си на доверител е
възложил на ищеца като довереник да извърши следните действия: намиране и
предоставяне на подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична
поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор за покупко-продажба
/под формата на нотариален акт/ срещу договорено възнаграждение в размер на 3
%, но не по-малко от 600 евро, върху цената на недвижимия имот, посочена в чл.
1 от настоящия договор.
Между страните не е спорно, че въз основа на
така сключения договор дружеството е предложило на ответника закупуването на
недвижим имот с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № *.
Това обстоятелство се установява и от съвкупния анализ на ангажираните в
производството свидетелски показания посредством разпита на свидетелите М.И.Б., Б.Л. Б. /бивши служители на
ищцовото дружество/ и Пл. И. Г. /собственик на процесния имот/, съгласно
които по отношение на този имот е извършен оглед с участието на ответника и
представители на ищеца.
Съдът приема за неоснователно възражението на
ответника, че договорът за поръчка е нищожен, тъй като положеният подпис не е от управителя на фирмата „Н. Д. *” М.К.Н.. Дори това обстоятелство да
беше установено в производството, а то не е, следва да се отбележи, че
възражение за липса на представителна власт може да прави единствено
представляваната страна /в случая ищецът/, а не насрещната страна по договора.
Недоказано е и възражението, направено в първото по делото открито
съдебно заседание, че ответникът се е подписал върху бланкет на договора за
поръчка, без посочване на конкретен имот в него. Доколкото това възражение е и
преклудирано /не е направено в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/, съдът
приема, че процесният договор има за предмет именно апартамент № *, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *,
при посочената в чл. 1 продажна цена – 52000 евро.
В чл. 3 от договора от 12.10.2012
г. е посочено, че доверителят ще заплати на довереника уговореното възнаграждение
в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота.
Съгласно чл. 4 от договора в случай, че доверителят лично или свързано с него
лице, съобразно кръга на свързаност, описан в същият текст, закупи предложен от
ищцовото дружество имот, доверителят се задължава да заплати на довереника
уговореното в чл. 3 възнаграждение. Възражението за нищожност на тази клауза
съдът приема за неоснователно, доколкото целта й е единствено да не се
заобикаля посредника и да не се използва недобросъвестно предоставена от него
информация.
По делото е представен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г., от който е видно, че на
08.11.2012 г. е сключен договор между продавача Пл.И.Г. и П.Ив.Ст., по силата на който последната е
придобила собствеността върху процесния апартамент № *.
Не е спорно, а и от служебно
изисканите справки от НБД „Население” се установява, че ответникът и купувачът
на имота П. Ив. Ст. са брат и сестра /роднини по
съребрена линия от втора степен/.
В тази връзка е и основният
спорен момент в производството, а именно дали със закупуването на имота от
страна на свързано с доверителя лице по смисъла на чл. 4 от договора за поръчка
е възникнало задължението на ответника да заплати уговореното в чл. 3
възнаграждение, съответно правото на ищеца да иска неговото заплащане.
В производството са ангажирани гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите М.Ив.Б., Б.Л.Б.,
Пл.И.Г. и П.Ив.Ст.
Съгласно показанията на бившите служители на
ищцовото дружество М.Б. и Б.Б., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, ответникът М.Т. се е интересувал от покупка на жилище, находящо се на бул.
„Сл.” № *, предложено за продажба от „Н.Д.*”
ООД. Обяснил им, че търси жилище за възрасна жена и нейния внук. Посочват, че
са извършени два огледа на имота с участието на ответника, като при втория
оглед са присъствали и негови роднини – възрастна дама, дъщеря й . внучето и още няколко братовчеда. Продавачът
Пл. Г. също присъствал на огледите, които се
състояли в края на лятото, началото на есента /има се предвид 2012 г./.
Свидетелката М. Б. заявява, че М.Т. я повикал настрани, казал й
да си тръгва, както и че той ще се оправи с продавача. Това поведение на
ответника било забелязано и от свидетелката Б.Б.
Съгласно показанията на свидетеля Пл.Г.
/собственик на процесния имот/, които съдът цени при условията на чл. 272 ГПК,
същият пуснал обява във в. „П.”
за продажба на имота. Не го е предоставял за продажба на конкретна агенция.
Имало около 40 посещения за апартамента от физически и юридически лица. В
крайна сметка продал имота на купувача П. Ст.,
която гледала имота заедно с дъщеря си. Двамата сключили предварителен договор
в началото на м. октомври 2012 г. Заявява, че М.Т. е бил доведен от фирмата за
оглед на имота след подписването на предварителния договор с П. Апартаментът не
му харесал и си тръгнал.
Съгласно показанията на свидетеля П.Ст.
/сестра на ответника и купувач на имота/, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, същата се нуждаела от жилище. Ходила на огледи. Видяла апартамента и
сключили предварителен договор с продавача. След един месец оправили
документите и се нанесли в едната стая. Посочва, че е видяла обявата от
вестник. Заявява, че не контактува с брат си от 3 години, тъй като отношенията
им са конфликтни. Твърди, че не е ходила заедно с ответника на оглед.
След съвкупния анализ на коментираните
свидетелски показания съдът приема, че в случая може да се направи обоснован
извод, че ответникът е неизправна страна по договора за поръчка. След
проведените два последователни огледа на имота последният е продаден на
свързано с него лице – неговата сестра. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля П.Ст. относно твърденията за влошените й отношения с ответника, предвид
евентуалната й заинтересованост от изхода на спора в полза на нейния брат.
Съдът не приема за достоверни и показанията на продавача Пл. Г.,
съгласно които с купувача са сключили предварителен договор преди осъществения
оглед от страна на М.Т.. Тук следва да се отбележи, че по делото е представен
предварителен договор от 07.10.2012 г., сключен между Пл.Г.
и П.Ст. /същият не е приет изрично като
доказателство по делото и е приложен към корица/. Дори да беше приет и приобщен
към доказателствения материал по делото обаче съдът намира, че този договор не
доказва факта на постигната между страните договорка за покупко-продажба
независимо от участието на ответника в производството, доколкото същият е
сключен в проста писмена форма и няма достоверна дата спрямо ищеца по смисъла
на чл. 181, ал. 1 ГПК.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че при втория оглед на
апартамента е присъствала възрастна жена, заедно със своята дъщеря Т. Видно от
служебно изисканата справка от НБД „Население”, сестрата на ответника П.Ст.има
дъщеря на име Т. Ето защо съдът прави извод, че купувачът на имота е присъствал
на този оглед, организиран именно по инициатива на М.Т.. Предвид сбъдването на
условието, посочено в чл. 4 от договора за поръчка, а именно – покупка на имота
от свързано с довереника лице, ответникът следва да заплати възнаграждението на
ищеца, уговорено в чл. 3 от същия договор.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в тълкувателно решение № * г., постановено по тълк. д. № * г. по описа на ВКС, ОСГТК, след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута /какъвто е настоящият случай, предвид уговореното в чл. 3 от процесния договор за поръчка/, то съдът не може да присъди левовата й равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 1560 евро /3 % от 52000 евро/, с посочена от ищеца левова равностойност 3051.09 лв. Неоснователно е възражението, че база за изчисление на възнаграждението следва да бъде продажната цена съгласно сключения между продавача Пламен Ганчев и купувача Павлина Стоилова договор за покупко-продажба, обективиран в цитирания нотариален акт от 08.11.2012 г., доколкото уговорената между двамата цена е ирелевантна по отношение на постигнатите между страните в настоящото производство договорки. Още повече, че и самата сестра на ответника в показанията си посочва, че е заплатила сумата 45000 евро за покупката на имота.
Предвид направените изводи за основателност
на иска, съдът приема за основателна и претенцията за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 9 от сключения между страните
договор за поръчка от 12.10.2012 г., ако доверителят не изпълни задълженията си
по този договор, той дължи на Нов дом 1 неустойка в размер на 8 % върху цената
на недвижимия имот, посочена в чл. 1 от настоящия договор, независимо от
възнаграждението, уговорено в чл. 3 на настоящия договор, както и заплащане на
пропуснатите ползи и претърпените вреди.
Независимо от обстоятелството, че
възражението за нищожност на уговорената неустойка е направено от ответника в
първото открито съдебно заседание по делото, а не в срока за отговор по чл.
131, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че доколкото за нищожността съдът следи
служебно, това възражение не е преклудирано и следва да бъде разгледано по
същество.
Съобразно
задължителните разрешения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК, условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения,
като преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
Предвид начина на уговаряне на
неустойката - независимо от вида
неизпълнение – пълно, частично или забавено, дължимостта й наред с реалното
изпълнение, както и предвид нейния размер – 8 % от цената на посочения в
договора недвижим имот, а именно сумата 4160 евро /8 % от 52000 евро/, надвишаваща повече от двукратно уговореното възнаграждение по договора -
1560 евро /3 % от 52000 евро/, съдът прави извод, че предвидената в чл. 9 от договора неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а има единствено обогатително
предназначение. Такава неустойка нарушава
принципи, част от действащото право, като принципите за добросъвестност и
предотвратяване на неоснователно обогатяване на една от страните по сделката,
свързано с уговорена неравностойност на насрещните задължения. С оглед изложеното и съобразно указанията,
дадени с горецитираното Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., постановено по
тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК, съдът приема, че неустоечната
клауза е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, поради
което и същата не поражда правно действие.
По
изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този смисъл е и
искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
С оглед задължителните указания, дадени в коментираното
по-горе Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г., постановено по тълк. д. №
4/2014 г. по описа на ВКС, ОСГТК, искът следва да бъде отхвърлен за сумата 4160
евро /8 % от 52000 евро/, с посочена от ищеца левова равностойност 8136.28 лв.
Предвид изхода на
спора, разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:
Ищецът представя
списък на разноските /л. 86 от гр. д. № 8814/2013 г. по описа на ВРС, ХХV
състав/ и претендира присъждане на сумите, както следва: 451.95 лв. – платена
държавна такса; 12 лв. – такса съдебни удостоверения; 20 лв. – такса за
издаване на данъчна оценка; 104 лв. – такса за издаване на скица и 500 лв.
депозит за особен представител. Съдът приема, че разходите за издаване на
съдебни удостоверения, данъчна оценка и скица са извършени във връзка с
искането за допускане на обезпечение на иска, което е оставено без уважение,
поради което е неоснователно претендирането им като разноски в производството,
съответно същите не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна. По
отношение на депозита за особен представител следва да бъде взета предвид
единствено сумата 100 лв. – реално платеното възнаграждение на особения
представител адв. М.Ч., доколкото останалата
сума в размер на 400 лв. е върната на ищеца. От общо извършените разноски в
производството – 551.95 лв. /за държавна такса и особен представител/, съдът
приема, че в полза на страната следва да бъде присъдена сумата 150.53 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ответникът в
настоящото производство се представлява от адв. Д.П., която представя списък на разноските и доказателства за извършени такива
в размер на 350 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 14.11.2016 г. След направените изчисления и
предвид изхода на спора съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 254.55 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Н.Д.*.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *,
сумата 1560 евро /хиляда петстотин и
шестдесет евро/, чиято левова равностойност е 3051.09 лв., представляваща уговорено
възнаграждение по чл. 3 вр. чл. 4 от сключения между страните договор за
поръчка от * г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Д.*.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *, срещу М.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4160
евро /четири хиляди сто и шестдесет евро/, с посочена от ищеца левова
равностойност 8136.28 лв., претендирана като дължима неустойка по чл. 9 от
договора за поръчка от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Н.Д.*.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *,
сумата 150.53 лв. /сто и петдесет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Н.Д.*.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *,
да заплати на М.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 254.55 лв. /двеста
петдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: