РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000169 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 132 от 09.05.2024 г., поправено с решение № 236 от
10.09.2024 г., постановени по т.д. № 190/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, е осъдено “Ден” ООД, ЕИК *********, да заплати на Д. Х. П., ЕГН
**********, сумата 234 100 лв., представляваща стойността на 20
дружествени дяла от капитала на дружеството, заедно със законната лихва от
30.05.2022 г. до пълното изплащане на сумата, като в останалата част до
претендираните 330 000 лв. искът е отхвърлен поради извършено прихващане.
Присъдени са разноски
Постъпила е въззивна жалба против решението от ищцата Д. Х. П..
Решението се обжалва в частта, с която е извършено прихващане между
задължението на “Ден” ООД по чл. 125 ТЗ и сумата, която въззивницата е
следвало да възстанови на въззиваемото дружество като недължимо платени
дивиденти. Не били налице предпоставките за извършване на прихващане. Не
съществувало изискуемо и ликвидно вземане на “Ден“ ООД. Възражението за
прихващане било недопустимо поради липса на процесуална легитимация на
дружеството. Правата и задълженията на участниците в търговското
дружество не били насрещни, а били спрямо учреденото юридическо лице.
Дори да се приеме, че дивидент е разпределян не според дяловото участие на
съдружниците, а по друга уговорка, това е било по силата на решения на ОСС,
които са правно стабилни. Налице било сливане на качеството на субекта, взел
1
решението, и този, оспорващ същото. Порочните решения на ОСС се
оспорвали с искове по чл. 74 ТЗ, а не инцидентно в друго производство, извън
законоустановените срокове и при липса на правна легитимация. Ищцата
нямала възможност да взима самостоятелни решения за разпределяне на
дивидент, предвид притежаваните 80% от капитала на дружеството от страна
на съдружника Н.Г.. В настоящия случай нямало изплатен дивидент въпреки
наличието на документи за разпределянето му. В представеното от насрещната
страна удостоверение от НАП от 06.03.2023 г. била декларирана начислена
сума, а не изплатена такава. Липсвали реални касови наличности за
изплащането на дивидента в брой с оглед представените по делото разписки за
извършени разплащания при покупка на земеделски земи.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски. Не се ангажират нови доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника “Ден” ООД,
който оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна.
Обосновава се допустимост на направеното възражение за прихващане
като процесуален способ на защита. Поддържа се, че ликвидно и установено
по размер съдебното прихващане става след влизане в сила на решението.
Оспорва се наличието на хипотезата на чл. 74 ТЗ. Протоколите от ОСС били
писмени частни документи, оспорени своевременно по отношение
автентичността на подписа на Н.Г.. Дружеството имало право да получи
обратно неоснователно изплатените дивиденти. Оспорват се твърденията на
въззивницата, че не е получавала такива. Според заключението на вещото
лице в НАП са декларирани получени от Д. П. дивиденти в размер на 300 000
лв. за 2015 г., 200 000 лв. за 2017 г. и 170 000 лв. за 2018 г., като за тези суми са
заплатени съответните данъци от дружеството. Ищцата П. не оспорвала
подписа си и под приложените по делото разходни касови ордери, решенията
на Общото събрание, извършените осчетоводявания и декларации, подадени в
НАП.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба.
Решението е обжалвано с въззивна жалба и от ответника “Ден” ООД
в осъдителната му част.
Оспорват се изводите на съда относно осчетоводяването на закупените
от дружеството земеделски земи и действителната им продажна цена.
Поддържа се направеното пред първата съдебна инстанция възражение за
антидатираност на представените по делото разписки. Те били съхранявани от
Д. П., която не ги е предала в счетоводството на дружеството. Само две от тях
носели подписите на двамата управители. Години наред ищцата се ползвала с
доверието на другия съдружник Н.Г., като е определяла политиката на
дружеството и е извършвала цялата административна дейност.
Въззивникът оспорва приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. Арабаджиева, кредитирана от съда, и счита, че правилно и
законосъобразно е изчислена дължимата на П. сума според първото прието по
2
делото заключение. Липсвали доказателства за произхода на посочените в
разписките средства. Липсвали разходни касови ордери за тези суми. Оспорват
се твърденията на ищцата, че разписките отразявали реалната продажна цена
и са били издадени с оглед усвояването на суми по договори за кредит с
“Райфайзенбанк България“ ЕАД и “Интернешънъл Асет Банк България“ АД.
Разписките не отговаряли на изискванията на чл. 7 ЗСч за първични
счетоводни документи и не можело да бъдат осчетоводени в баланса на
дружеството. Не било проведено безспорно установяване на датата на
процесните разписки. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
компютърна експертиза, находящите се в компютъра на П. били създадени
едва след 07.09.2022 г. Навеждат се съображения за привидност на разписките.
Цените, посочени в тях, били много по-високи от приложената справка от
НСИ по години, а според представената по делото декларация на Т. П. с
неоспорена автентичност, записаната в разписката сума не представлява
действителната продажна цена и е съставена с оглед на други цели.
Твърденията на ищцата относно осчетоводяването на сделките били
противоречиви. Недопустимо било осчетоводяването едновременно и на
разписките, и на дивидентите, сумите по които да се приема, че са взети от
касата, и с отрицателната стойност на касата да се увеличава допълнителния
капитал, а оттам и дела на ищцата. Представените от П. разписки не следвало
да бъдат кредитирани, както не следвало да бъде кредитирано и заключението
на вещото лице.
Неправилно съдът приел, че вземането на “Гривас“ ЕООД не е следвало
да бъде отписано като погасено по давност. Вещото лице дало отговор на
правен въпрос относно правото на едно дружество да отпише по давност едно
вземане. Това вземане било несъбираемо.
Оспорват се изводите на съда за погасяване по давност на направените
от страната възражения за възстановяване на дивиденти, платени в периода
2015-2017 г. Поддържа се, че на П. не се дължат дивиденти дори съгласно
притежавания от нея дял. Сочи се, че липсвало решение на ОСС на
съдружниците за разпределяне на дивидент.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковите претенции. В условията на евентуалност се поддържа направеното
възражение за прихващане. Претендират се разноски. Към жалбата са
приложени писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
ищцата. Жалбата се оспорва като неоснователна. Вземането от “Гривас“ ООД
е било неправилно отписано от активите на предприятието като погасено по
давност, тъй като същата е била прекъсната с обявяването на публична
продан от ЧСИ П.Г.. Процесните разписки били пряко доказателство за
действителната воля на страните по отношение на цената на сделките и
представлявали доказателство за заплатени реално пари извън сумата,
посочена в съответния нотариален акт, което директно рефлектирало върху
3
касата като се създавала нереална наличност в нея. Налице бил недостиг на
средствата в касата и много по-висок размер на имуществото на
предприятието от посочения в баланса. Дружеството разполагало с още
разписки, удостоверяващи заплатената продажна цена, но не ги представяло
по делото, тъй като сочели неизгодни за него факти. По отношение
процесната декларация от 28.04.2023 г. от Тана Х. П. се сочи, че тя не е
допустима като доказателство, а и лицето е подписало и друг документ с
противоположното съдържание. Съдружникът Н.Г. извършил действия,
ощетяващи ищцата. Като такива се сочат опрощаването на предоставените на
синовете му заеми в месеца на прекратяване на членственото
правоотношение, с цел намаляване активите на дружеството, а оттам и
стойността на дружествените дялове.
Оспорват се твърденията на въззивника, че ищцата еднолично се е
разпореждала с дружествени средства. Другият съдружник е имал достъп до
книгите и сметките на дружеството, включително чрез СМС известяване за
всяка банкова трансакция.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 367 ГПК са
приети за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от Д. Х. П., ЕГН
**********, против “Ден” ООД, ЕИК *********.
Ищцата изложила в исковата си молба твърдения, че до 03.02.2022 г.
била съдружник в ответното дружество, в което притежавала 20 дяла от
капитала с номинал 50 лв.; на 14.02.2022 г. било вписано в ТР прекратяване на
членството като притежаваните от нея дялове били поети от другия
съдружник Н.Г.; на 10.05.2022 г. ищцата била уведомена от дружеството, че на
осн. чл. 125, ал. 4 ТЗ “се полагал ликвидационен дял” в размер на 262 644
лв., изчислен към края на м. февруари 2022 г., с която сума дружеството
извършило прихване срещу задължението на ищцата да върне неправомерно
получени дивиденти за периода 2015 - 2017 г. Ищцата оспорила
съществуването на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството, с които
да се извърши прихващане. Заявила, че при правилно осчетоводяване на
стопанските операции, без неверни записвания, стойността на притежаваните
от нея 20 дружествени дяла е равна на 421 600 лв. Отправила искане
дружеството да бъде осъдено да заплати сумата 330 000 лв.,
представляващо част от общото задължение в размер на 421 600 лв., колкото е
стойността на притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на “Ден”
ООД, заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното
4
изплащане.
Ответното дружество оспорило иска. Оспорило претендираната от
ищцата стойност на притежаваните от нея дружествени дялове, като
несъответстващи на стойностите по баланса, изготвен към 28.02.2022 г.
Повдигнало възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума
срещу нейно задължение към дружеството да върне неоснователно получени
дивиденти в периода 2015 - 2018 г. без знанието и съгласието на другия
съдружник в общ размер от 649 500 лв. В условия на евентуалност се
поддържа, че прихващането следва да се извърши с вземане на дружеството на
суми в същия размер (649 500 лв.), които са получени от ищцата от касата на
дружеството, без да са документално обосновани, като по този начин е
нанесена вреда на дружеството.
С обжалваното решение съдът уважил претенцията частично – до
размер от 234 100 лв., като я отхвърлил до претендирания размер от 330 000
лв., приемайки, че възражението на ответника за прихващане е основателно за
разликата.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
По същество:
Между страните няма спор за членството на ищцата в ответното
дружество, вкл. за размера на дяловото участие (20 %), за прекратяването на
членственото правоотношение и за това, че имуществените отношения между
страните следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към 28.02.2022
г.
Спорът се свежда до оценката на нетната стойност на активите на
дружеството към 28.02.2022 г. и до основателността на повдигнатото от
ответното дружество възражение за прихващане.
Правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивно и повелява, че
имуществените последици при прекратяване на участие на съдружник в
дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Тъй като
изготвеният от дружеството счетоводен баланс към 28.02.2022 г. е оспорен от
ищцата, по делото в първата инстанция е изпълнена ССЕ от в.л. Розалина
Лазарова с основно и допълнително заключение, както и повторна ССЕ от в.л.
Събина Арабаджиева. Съдът приема, че следва да формира изводите си за
стойността на дружествения дял на ищцата въз основа заключението на в.л.
Арабаджиева, което дава пълен отговор на въпросите, поставени от страните,
и предлага три варианта на счетоводен баланс, съкратена форма за малки
предприятия по чл. 29, ал. 6 от ЗСч, към 28.02.2022 г. – приложения №№ 1, 2 и
3 към заключението. Първият предложен вариант е идентичен с този на в.л.
Лазарова.
Приложение № 1 представлява баланс, изготвен на база оборотна
5
ведомост към посочената дата. В този вариант сумата на активите е 3 600
665,65 лв. Нетната стойност на активите (чист актив) се получава като от
сумата на активите 3 600 665,65 лв. се извадят задълженията на дружеството
(2 216 874,04 лв.) и внесеният капитал (5000 лв.), т.е. нетната стойност на
активите в този вариант е 1 378 791,61 лв., а дружественият дял на ищцата (20
%) е 275 758 лв. Това е вариантът, който не се оспорва и се приема от
дружеството-ответник.
Приложение № 2 представлява баланс, при който към активите по
приложение № 1 е прибавена сумата 172 988,09 лв. Според ищцата тази сума
следва да се прибави към сумата на активите и да увеличи пропорционално
стойността на дела , защото представлява разлика между цената на закупени
от дружеството недвижими имоти, която е отразена в нотариалните актове, и
действително платената по-висока цена, за която са издадени разписки от
купувачите.
Не се спори между страните (и за това са представени доказателства по
делото), че в периода 2015 - 2016 г. дружеството е закупувало земеделски
земи. Сборът от цените по всички представени нотариални актове възлиза на
41 100 лв. Ищцата представя 15 броя разписки, издадени от продавачите на
имотите по същите нотариални актове, според които разписки сборът от
цените за същите имоти възлиза на 244 885 лв., като разликата е на обща
стойност 203 785 лв. При констатация, че към 28.02.2022 г. дебитното салдо на
касата е в размер на 30 796,91 лв., в.л. Арабаджиева заключава, че то следва да
се коригира с размера на разликата между осчетоводените суми по нотариален
акт и тези по разписките за платени, при което се оказва, че към 28.02.2022 г.
недостигът в касата е бил в размер на 172 988,09 лв. Вещото лице приема, че
този недостиг следва да бъде отразен в баланса като допълнителен капитал и
че в случая са налице допълнителни парични вноски от съдружниците
съгласно чл. 134, ал. 3 ТЗ, които не се отразяват в основния капитал на
дружеството или като други резерви, но представляват част от пасива на
баланса, раздел А – Собствен капитал.
Представените от ищцата с допълнителната искова молба разписки са
оспорени с допълнителния отговор от ответника като “антидатирани,
неавтентични, неистински”. Тежестта за установяване датата на съставяне на
разписките и авторството им пада върху ищцата, която ги е представила (чл.
193, ал. 3 ГПК). В тази връзка пред първата инстанция е изпълнена съдебно-
почеркова експертиза, която дава заключение, че подписите под разписките за
лицата, получили сумите по тях, и подписите под нотариалните актове за
продавачи на съответния имот, са положени от едни и същи лица, както и че
подписите под две от разписките от името на управителя на дружеството Н.Г.
са положени от него, като лице, изплатило сумите. Съобразявайки
установеното по този начин авторство на разписките и съответствието между
посочените в разписките дати, лица и описани имоти и тези в нотариалните
актове, съдът приема, че ищцата успешно е доказала датата на съставяне на
съответната разписка и авторството . От това може да се направи извод, че
6
действително уговорените с продавачите и изплатени от дружеството-
продавач цени са тези, посочени в разписките, а не тези, които са посочени в
съответните нотариални актове.
Съгласно утвърдената съдебна практика, например Решение №
64/09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №
87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др, стойността на
дълготрайните материални активи при формиране на стойността на
дружествения дял следва да се определи при спазване на разпоредбите на чл.
13 ЗСч, § 1, т. 3 от ДР на ЗСч (отм.), към момента СС № 16 - ДЪЛГОТРАЙНИ
МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ. Съгласно т.4.1 от СС № 16 първоначално всеки
дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която
включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и
всички преки разходи. Поради това притежаваните към 28.02.2022 г.
земеделски земи от дружеството-ответник следва да се оценят въз основа на
данните за платените за тях цени и за направените преки разходи по
придобиването им, след което да се изчисли нетната стойност на активите,
съответна част от която се следва на ищцата. Нетната стойност на активите се
получава като от активите се извадят задълженията по пасива. Идеята на чл.
125, ал. 3 ТЗ е при прекратяване на членството на съдружник той да получи
равностойността на своя дял от имуществото, в най-общ смисъл съвкупност
от права и задължения, без да се засяга способността дружеството да развива
стопанска дейност.
В частта, с която в.л. Арабаджиева предлага вариант на счетоводен
баланс по Приложение № 2, в който активите са увеличени със сумата 172
988,09 лв., заключението не се възприема от съда. За да предложи този
вариант на баланс, вещото лице стъпва на погрешната хипотеза, че след като
тези средства не са осчетоводени, те са били набавени с допълнителни
парични вноски от съдружниците по чл. 134 ТЗ. Допълнителни парични
вноски съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ съдружниците могат да бъдат задължени да
направят по решение на общото събрание за покриване на загуби и при
временна необходимост от парични средства. В случая няма взето решение за
допълнителни парични вноски и такова не може да се презюмира. Няма данни
за произхода на тези средства и може само да се спекулира дали те са дадени в
заем от двамата съдружници или някой от тях или от трето лице, или
дружеството е разполагало с “черна каса”, тъй като не е осчетоводявало
редовно всички стопански операции и е разполагало с неосчетоводени
парични средства в брой. След като няма данни за произхода на тези средства,
няма основания те да бъдат отразени в пасива в раздел А. Собствен капитал.
При това положение са възможни два варианта: (1) цялата разлика между
цените по нотариалните актове и разписките (203 785 лв.) да се впише в
актива – веднъж като положителна величина и втори път със знак минус като
липсваща касова наличност или (2) сумата 172 988,09 лв. да се отнесе в пасива
към задълженията. И в двата варианта по отношение на тези ДМА в актива и в
задълженията по пасива винаги ще има равни стойности, които ще се
7
балансират. Следователно няма основание за увеличаване на актива със
сумата 172 988,09 лв., както е направено в баланса по Приложение № 2.
Приложение № 3 представлява баланс, при който към активите по
приложение № 1 е прибавена сумата 172 988,09 лв., обсъдена по-горе, както и
сумата 110 300 лв. Този вариант е изготвен въз основа на хипотеза, че
дружеството неправилно е отписало като погасено по давност свое вземане
срещу “Гривас ООД. Експертизата е установила, че към 31.12.2021 г. салдото
по аналитичната партида на “Гривас” ООД за сметка 411/Клиенти от страната/
е в размер на 110 300 лв. и включва суми по фактури, издадени през 2014 г.
Тези вземания са отписани като е дебитирана сметка 691/Отписани вземания/,
като основанието за това е била изтекла погасителна давност.
Дружеството-ответник носи тежестта да установи по делото
редовността на воденото счетоводство, в т.ч. наличието на законови основания
за извършване на отделните счетоводни записвания. Ответникът не е
представил по делото доказателства, а такива не са открити и описани и от
двете вещи лица, изготвили счетоводни експертизи, за наличието на
предпоставките за отписване на вземането за 110 300 лв. Страните не спорят,
че за събиране на това вземане е било образувано изп.д. №***на ЧСИ П.
Георгиев, Сливен. Представено е съобщение от 15.07.2021 г. от ЧСИ Георгиев
до ответното дружество, от което става ясно, че по изпълнителното дело е
била насрочена публична продан на имот, собствен на “Гривас” ООД с оценка
700 000 лв. и начална продажна цена 540 000 лв. Как се е развила и как е
приключила публичната продан, не е ясно, но е ясно, че приблизително пет
месеца преди вземането да бъде отписано като погасено по давност срещу
длъжника са извършвани изпълнителни действия, поради което е мислимо, че
давността е била прекъсната и към края на 2021 г. не е изтекла. Твърдението,
че вземането е несъбираемо и е било отписано като такова съобразно със
счетоводната политика на дружеството, не се подкрепя с доказателства.
Поради това съдът приема, че вземането е било отписано като погасено по
давност незаконосъобразно.
При тези констатации съдът приема, че изчисленията за стойността на
дружествения дял на ищцата следва да се направят въз основа на Приложение
№ 3, но с корекция. От посочената в приложение № 3 обща сума на актива 3
883 953,74 лв. следва да се извади сумата 172 988,09 лв., за която по-горе беше
обосновано, че не следва да увеличава актива по баланса. Следователно
сумата на актива е равна на (3 710 965,65 лв.). От така получената сума на
актива следва да се извадят задълженията по пасива 2 216 874,04 лв. и
внесеният капитал 5000 лв. (В този смисъл Решение № 64/09.06.09 г. по т. д. №
504/08 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/11 г. на
ВКС, II т. о.; Решение № 10 от 10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о.; Решение № 50445 от 22.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1845/2022 г., ВКС, I т.
о. и др.). Следователно нетната (чистата) стойност на актива е равна на 1 489
091,61 лв., а стойността на дела на ищцата, която притежава 20 % от капитала,
възлиза на 297 818,32 лв. Това е сумата, която тя има право да получи, на осн.
8
чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Относно възражението за прихващане:
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че в периода 2015 -
2018 г. ищцата е получила без основание дивиденти в размер на 649 500 лв.
Сумите са получени, без да е взето решение от ОСС за изплащане на
дивидент. Съставените за 2018 г. протоколи от заседания на ОСС с взети
такива решения не били подписани от съдружника Н.Г.. Въпреки че ищцата
притежавала 20 % от капитала на дружеството, тя получила 50 % от сумите,
разпределени като дивидент.
Ищцата възразила, че разпределянето на дивидент в периода 2015 - 2018
г. станало по указания на служители на НАП, извършвали проверка за
наличните средства в касата на дружеството. Никой от съдружниците не
получил реално суми, налице било само осчетоводяване на изплащане на
дивидент. Това осчетоводяване била извършено поради извършвани през
годините плащания в брой, за които не е съставян съответния счетоводен
документ, например за изплащане на реалния размер на заплатите на
работниците, реалния размер на цената на закупувани имоти, действителни
разходи за преустройство на склад и т.н. Ищцата повдигнала евентуално
възражение, че хипотетичните вземания на дружеството за неоснователно
получен от нея дивидент за 2015-2017 г. са погасени по давност. Това
възражение на ищцата е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 2
ЗЗД прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В случая
прихващането е могло да се извърши най-рано на 28.02.2022 г., към който
момент е възникнало пасивното вземане – това на ищцата за равностойността
на дела на осн. чл. 125, ал. 3 ЗЗД. Ето защо всички хипотетично
съществуващи вземания на ответника за неоснователно получен от ищцата
дивидент преди 28.02.2017 г. са погасени по давност преди да е било
възможно да се извърши прихващане. Следователно ответникът би могъл да
извършва прихващане само със свои хипотетични вземания за неоснователно
получен от ищцата дивидент след 28.02.2017 г.
По делото са представени РКО-и, съставени в периода 04.04.2018 г. -
28.06.2018 г. (л. 120 и сл.), за получени в брой парични суми от ищцата в общ
размер от 161 500 лв. Върху всеки ордер е отбелязано, че сумата е изплатена
“да разпределяне на дивидент”. Няма спор, че всеки ордер е подписан от
ищцата. Възражението , че тя не е получавала дивидент изобщо, е
неоснователно. Няма представени от ответника доказателства за получени от
ищцата суми над размера от 161 500 лв. до заявения от ответника размер от
649 500 лв. Осчетоводяването, декларирането пред НАП и заплащането на
данък върху начисления дивидент не доказват реалното преминаване на
средства в патримониума на ищцата.
Представени са от ответника протоколи за взети решения на ОСС в
периода 04.04.2018 г. - 25.06.2018 г. (л. 120 и сл.) за разпределяне на дивидент
9
в общ размер от 328 000 лв., без да е уточнено в какво съотношение сумите да
се разпределят между двамата съдружници. Чрез съдебно-почеркова
експертиза е установено, че протоколите от ОСС не са подписани от
съдружника Н.Г.. В същото време осчетоводяването на изплатените дивиденти
от дружеството следва да се цени като своеобразно признание, че са взети
решения за разпределяне на дивидент, както и че управителят и съдружник
Н.Г. е бил информиран за това. След като ищцата притежава 20 % от капитала
на дружеството, тя има право да получи 20 % от сумите, за които е взето
решение да се разпределят като дивиденти. Следователно има основание на
ищцата да се разпредели и изплати дивидент в размер на 65 600 лв. ( 20 % х
328 000 лв.). За разликата над 65 600 лв., т.е. за 95 900 лв. (161 500 - 65 600 =
95 900 лв.), не се установява основание за изплащане на сумите по
представените РКО-и. При това положение ответното дружество има вземане
против ищцата за сумата 95 900 лв., платена без основание през 2018 г. Не
може да се сподели тезата на ищцата, че по повод дивидента не съществува
правоотношение между нея и дружеството, а претенции за незаконосъобразно
изплатен дивидент може да има само другият съдружник. Правото на
дивидент е имуществено право на съдружника в ООД, на което съответства
задължение на дружеството, като предпоставка за възникване на
правото/задължението е решението на общото събрание на съдружниците
(Решение № 90 от 05.06.2013 г. по т.д. № 876/2012 г. на ВКС, Първо ТО).
Възражението за прихващане, повдигнато от ответника, е частично
основателно. Неговото вземане в размер на 95 900 лв., сума платена без
основание на ищцата през 2018 г., следва да се прихване срещу вземането на
ищцата против дружеството на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 297 818,32 лв.
След прихващането искът на ищцата се явява основателен до размер от 201
918,32 лв., която сума се дължи заедно със законната лихва за забава от
предявяването на иска до пълното изплащане на сумата.
Следва да се обобщи, че въззивната жалба на ищцата е изцяло
неоснователна, а тази на ответника – частично основателна. Крайните изводи
на съдилищата не съвпадат частично, поради което обжалваното решение ще
се отмени в частта, с която искът е уважен за сума в размер над 201 918,32 лв.
до размер от 234 100 лв., след което искът ще се отхвърли за разликата от 32
181,68 лв.
Относно разноските:
С оглед резултата на делото във въззивната инстанция следва да се
коригират размерите на присъдените разноски за първоинстанционното
производство. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която в полза на ищцата са присъдени разноски над 14 402,08 лв. до
присъдения размер от 16 694,17 лв. съразмерно с уважената част от иска. В
полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска ще се присъди
допълнително сумата 49, 07 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
За въззивното производство ищцата има право на разноски в размер на
10
12 097,92 лв. за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса
съразмерно с уважената част от иска; ответникът има право да получи за
платен адвокатски хонорар и държавна такса съразмерно с отхвърлената част
от иска сумата 11 134 лв.
Така мотивиран, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 132 от 09.05.2024 г., поправено с решение № 236
от 10.09.2024 г., постановени по т.д. № 190/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в частта, с която е осъдено “Ден” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 47, вх. Д, ет. 1, ап. Б, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, да заплати на Д. Х. П., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ул. Георги Баев № 13а, вх. 1, ет. 4, сума над размера
от 201 918,32 лв. до размера от 234 100 лв., представляваща стойността на 20
дружествени дяла от капитала на дружеството, заедно със законната лихва от
30.05.2022 г. до пълното изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Х. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. Георги
Баев № 13а, вх. 1, ет. 4, против “Ден” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 47, вх. Д, ет. 1, ап. Б, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ за
заплащане на стойността на 20 дружествени дяла от капитала на “Ден” ООД
над размера от 201 918,32 лв. до размера от 234 100 лв. заедно със законната
лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 132 от 09.05.2024 г., поправено с решение № 236
от 10.09.2024 г., постановени по т.д. № 190/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в частта, с която е осъдено “Ден” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 47, вх. Д, ет. 1, ап. Б, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, да заплати на Д. Х. П., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ул. Георги Баев № 13а, вх. 1, ет. 4, разноски за
първоинстанционното производство над размера от 14 402,08 лв.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. Георги Баев №
13а, вх. 1, ет. 4, да заплати на “Ден” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 47, вх. Д, ет. 1, ап. Б, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, допълнително сумата 49,07
лв. – разноски за първоинстанционното производство съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 09.05.2024 г., поправено с решение
№ 236 от 10.09.2024 г., постановени по т.д. № 190/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Ден” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 47, вх. Д, ет. 1, ап. Б, със съдебен
11
адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, да заплати на Д. Х. П., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ул. Георги Баев № 13а, вх. 1, ет. 4, разноски за
въззивното производство в размер на 12 097,92 лв. съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. Георги Баев №
13а, вх. 1, ет. 4, да заплати на “Ден” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 47, вх. Д, ет. 1, ап. Б, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, сумата 11 134 лв. –
разноски за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12