Решение по дело №2445/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1291
Дата: 17 ноември 2023 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20231000502445
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1291
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502445 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 10.10.2022г по гр.д. № 744/2020г ОС- Благоевград, 10 състав е
осъдил ЗАД ДаллБогг живот и здраве АД да заплати на С. С. А. сумата от 4 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ПТП, реализирано на
01.08.2019г, причинено от водач, застраховал своята ГОА при ответника , на осн.
чл.432,ал.1 от КЗ, като искът е отхвърлен за сумата до 26 000лв. Съдът е приел, че по
делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на ОС- Благоевград е влязло в сила в осъдителната си част, както и в
отхвърлителната за сумата над 20 000лв, като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С. А., представляван от адв.
Й., като незаконосъобразно в частта, с която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата до 20 000лв. Въззивникът
счита, че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД и неправилно е определил размера
на дължимото се обезщетение. Поддържа,че съдът не е съобразил всички
1
обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, че неправилно съдът
не е кредитирал част от събраните по делото доказателства, че определеното
обезщетение е несправедливо. Поддържа, че съдът не е съобразил, че възстановяването
на ищеца продължава и понастоящем, както и че като последица от ПТП ищецът е
получил смесено дисоциативно разстройство. Ето защо, моли апелативния съд , след
като съобрази установените болки и страдания, претърпени от ищеца, да постанови
решение, с което да отмени решението на ОС-Благоевград, в обжалваната част и да
постанови ново, с което да уважи предявеният иск до сумата от 20 000лв, ведно със
законната лихва. Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата , ответник пред ОС- Благоевград, ЗАД ДаллБогг живот и
здраве АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че определеното обезщетение е справелдливо по размер.
Претендира разноските по делото.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът С. А. депозира писмена молба, с която моли въззивната жалба да
бъде уважена, като съдът съобрази,че възстановяването на ищеца продължава и
понастоящем. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от
ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение,
претендирано от застрахователя.
Въззиваемата страна ЗАД ДаллБогг живот и здраве АД моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за
които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
2
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на ОС-Благоевград е влязло в сила
за обезщетението за неимуществени врези за сумата от 4 000лв / се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че ЗАД ДаллБогг живот и здраве АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 01.08.2019г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
27години.
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Ж. , специалист по нервни
болести вследствие на ПТП ищецът е получил е получил повърхностна травма на
3
меките тъкани на главата в лявата слепоочно-теменна област на главата, изразяваща се
в разкъсно-контузна рана и подкожен хематом /кръвонасядане/, контузии в областта на
дясната мишница и лявата раменна става. Според вещото лице, за да се възстанови
напълно здравословното състояние на пострадалото лице са нужни 14 дни, като за
същия период от време пострадалият е търпял болки, страдания и неприятни усещания.
Вещото лице сочи,че на ищеца е проведено болнично лечение, при което са използвани
вливания с физиологичен разтвор, прилагане на т.н.ноотропни медикаменти,
кортикостероид, медикамент против световъртеж, гадене и повръщане, медикамент,
укрепващ съдовата стена и медикамент, предпазващ стомашната лигавица от
страничните действия на кортикостероида. Има данни, според вещото лице, че на
ищеца са били предписани медикамент против световъртеж/Бетасерк/, медикаменти с
обезболяващо действие/Мипрофен и Седалгин - Нео/, съдоразширяващ
медикамент/Тебокан/ и такъв с анксиолитичен и седиращ ефект/Ксанакс/, като няма
данни дали са употребявани тези медикаменти. Вещото лице сочи, че лекарството
„Ксанакс” се използва при различни заболявания и състояния, които се съпътстват с
немотивиран страх, безпокойство, паника, вътрешно напрежение,безсъние и др.
Вещото лице сочи, че няма данни ищецът да е провеждал контролни прегледи, както и
няма данни да е имал нужда от помощ в ежедневието.
Изготвена е допълнителна СМЕ изготвена от д-р Ж. след преглед на ищеца се
установява, че ищецът страда от хипертонична болест, смесено
дисоциативно/невротично/ разстройство.
В о.с.з. на 23.05.2022г и на 14.07.2022г вещото лице пояснява, че няма
категорични данни ищецът да е губил съзнание, ищецът се е възстановил напълно от
получените травми от ПТП, че има връзка между ПТП и дисоциативното разстройство,
доколкото ПТП представлява само по себе си психотравмена ситуация, не толкова като
травма на главата или на други телесни части, колкото като събитие, което е с
психотравматизиращ характер. Уточнява,че хипертонията няма връзка с тези
симптоми.
В о.с.з. на 23.05.2022г е изслушана свидетелката Р. А., майка на ищеца, която
установява,че след ПТП , което според свидетелката е било на 21.08., ищецът се е
прибрал вкъщи, но припаднал. Установява, че след инцидента лекарите казали на
ищеца да не работи тежка работа. Установява, че ищецът преди това се занимавал с
дърводобив. След инцидента не можел да работи, задлъжнял. Установява, че
понастоящем се оплаквал от болки в главата.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, въпреки тяхната
повърхностност, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал , не се опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят
описва лично възприети от като очевидец факти.
4
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца леки телесни травми , краткия възстановителен период и
пълното физическо възстановяване на ищеца в рамките на 2 седмици, през който
период не се установява да е имал нужда от чужда помощ в ежедневието, а от друга
страна проявилото се вследствие на ПТП дисоциативно невротично разстройство
съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 12 000лв. При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и
субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение. По делото се установява категорично, че вследствие на ПТП при ищеца
се проявява дисоциативно невротично разстройство . Проявлението на това заболяване
не е засегнало функционирането на тялото на ищеца, ищецът не е загубил моторни или
сетивни умения и проявлението на болестта не е било стимул за провеждане на
контролни прегледи на ищеца. Проявлението на заболяването, видно от описаното от
вещото лице и представените епикризи, е в световъртежи, напрегнатост и болки в
сърдечната област. Това проявление на разстройството снижава безспорно качеството
на живот на индивида и продължава от 2019г и понастоящем. Заболяването може да
доведе до промяна на установения начин на живот, както се устанява и при ищеца , за
неопределен период от време. Това е основно обстоятелството , което мотивира
необходимост от завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди-
болки и страдания, претърпени от ищеца по причина процесното ПТП. При определяне
на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване
на вредата, както и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва
да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 12 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава,
считано от 06.03.2020г. Това е датата, от която първоинстанционният съд е приел,че се
дължи лихва за забава и против който извод няма развити въззивни оплаквания.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 4000лв до 12 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 06.03.2020г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на ОС-Благоевград следва да бъде изменено в
частта за разноските.
5
Против размера на възприетите от БОС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от още 43.08лв, а на
пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение от още 94.62лв.
Решението на БОС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 875лв.
Застрахователят дължи държавна такса съобразно уважената част от иска по
сметка на БОС в размер на 340лв, която сума се получава от общо дължимата се по
делото държавна такса от 480лв-заплатените 140.00лв , а по сметка на САС- сумата от
117лв/ 8000лвх2%=160лв- заплатените 43лв/.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
На пълномощника на въззивника адв. Й. се дължи възнаграждение за защита пред
въззивната инстнация в размер на 920лв. Сумата се получава като се съобрази
минималния размер на възнаграждение на един адвокат при интерес от 16 000лв-
1840лв и изхода от спора – жалбата е уважена за 8 000лв.
Застрахователят претендира разноски, дължими се за защита от един
юрисконсулт, която сума съдът определя на 100лв, съобразно изхода от спора върху
ищеца следва да се възложи заплащането на сумата от 50.00лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 537 от 10.10.2022г , постановено по гр.д. № 744/2020г на
Окръжен съд- Благоевжград 10 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
С. С. А. против ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД за сумата от 4 000лв до 12 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която С. С. А.
е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 875лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на С.
С. А. с ЕГН ********** сумата от още 8 000лв, представляващи разликата между
присъдените 4 000лв и дължимите се 12 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.08.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 537 от 10.10.2022г , постановено по гр.д. №
744/2020г на Окръжен съд- Благоевжград 10 състав в останалата обжалвана част.
6
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати
държавна такса по сметка на Окръжен съд- Благоевград в размер на 340лв, а по сметка
на Софийски апелативен съд- сумата от 117лв, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на С.
С. А. с ЕГН ********** сумата от още 43.08лв-разноски, направени пред първата
инстанция, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на адв.
Й. Я. от БАК сумата от още 94.62лв- възнаграждение за защита пред БОС, както и на
адвокат Г. Й. от САК сумата от 920лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн.
чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА С. С. А. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве АД с ЕИК ********* сумата от 50.00лв- възнаграждение за защита от един
юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7