МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 3989 по описа за
2010 год. на ВРС ІV
състав.
Против подсъдимия Т.И.Т.
Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл.206 ал.1 от НК за
това, че на 23.02.2009 г.
в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - л.а. "Пежо 106" с per. № В 2615 CP, на стойност 1860 /хиляда осемстотин и
шестдесет/ лева, собственост на С.Д.П., която владеел.
В съдебно заседание подс.Т.
признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства в тази насока. Съдът с определение е постановил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
В
пледоарията си по съществото на
делото представителят на ВРП поддържа обвинението. Моли съда за
осъдителна присъда при условията на чл. 373 ал.2 от НПК и налагане на наказание
ПРОБАЦИЯ.
Защитника на подсъдимия Т. счита, че с оглед заявеното от
подсъдимия в това производство, наказанието следва да бъде пробационни мерки.
След преценка на събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През 2007 г. подс.
Т. многократно посещавал автосервиз в ЗПЗ - гр. Варна, собственост на "ДЗЗД-Славея 2003", със собственик и управител свид. С.П., в който сервиз обвиняемият оставял различни
марки леки автомобили, за ремонтна дейност, като винаги до началото на 2009 г., за извършваните ремонти
се разплащал с фирмата.
На 23.02.2009 г. около 11:00 ч. подс.
Т. отново посетил автосервиз в ЗПЗ, на фирма "ДЗЗД-Славея 2003" , провел разговор със свид. П. и свид. П.П. -работник към фирма
"ДЗЗД-Славея
2003", във връзка с лек автомобил "Пежо 106" per. № В 2615 CP, който се продавал за сумата
от 2600
лева и след като се уточнили за продажбата на автомобила и за плащането за
същия, което трябвало да бъде осъществено до края на месец февруари 2009 г., подс.
Т. поискал от свид. П. да му даде автомобила за
два-три дена, да го изпробва.
Предвид
това, че подс. Т. бил редовен клиент на автосервиза,
нито свид. П., нито свид. П.
се усъмнили в намеренията му и лекият автомобил му били предоставили, заедно с
ключовете и малкия талон на същия и квитанция за платена "ГО".
След предаването на автомобила, подс. Т. си тръгнал и повече не се появил в автосервиза и
не отговарял на обажданията на свид. П., нито
направил някакви опити за плащането му.
Видно
от заключението на назначената и приложена по досъдебното
производство съдебно автотехническа-оценителна
експертиза е, че стойността на л.а. "Пежо 106" с per. № В 2615 CP, към момента на извършване на
деянието възлиза на сумата от 1860.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен
по реда на чл.372 ал.2 вр. чл.283 от НПК.
От заявеното в с.з. от свидетелите П. и П., както и от
приложените по делото документи за регистрация на л.а. се установява, че
собственик на л.а.
"Пежо 106" с per. № В 2615 CP е свид. П., а не свид.П..
С оглед горното на осн.чл. 287
от НПК ВРП е изменила обвинението в частта относно собствеността на
инкриминираната вещ..
Съобразно установеното съдът прие, че
Т.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.206 ал.1 от НК за това, че
на 23.02.2009
г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - л.а. "Пежо 106" с per. № В 2615 CP, на стойност 1860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева, собственост на П.М.П., която владеел
Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в противозаконно своене и разпореждане с чужда
движима вещ
Субект на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна: деянието е извършено при пряк
умисъл. Подс. Т. е съзнавал, че
вещта, която владее е чужда собственост - на св.П., съзнавал
е, че така предадената му вещ не е
негова /на подс./ собственост, с която може да
извършва действия на разпореждане, но въпреки всичко
е насочил действията си към разпореждане
с вещта.
Волята на подс. Т. е била насочена към постигане
на съставомерния резултат. Той е искал и целял настъпването
му.
Причини за извършване- стремеж към материално облагодетелстване по престъпен начин. При издирване на
мотивите на подс. Т. да извърши деянието, съдът намери, че
единствен мотив за извършване на
престъплението е била възможността подс. Т. да си набави парични
средства, без за това да
му се налага
да полага обществено полезен труд, или да
извършва действия на разпореждане със свое имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия, на основание чл.373 ал.2 от НПК, съдът констатира
задължителното приложение на чл.55 от НК/съобразно резакцията
на чл.58”а” от НК към момента на деянието/.
Същевременно, за да определи наказанието при условията на
горния текст
, съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние над минималния размер, предвид на обстоятелствата на извършването му. От друга страна съдът
се съобрази и с обществената опасност на дееца, като
взе предвид :
смекчаващите отговорността
обстоятелства: критичното отношение към извършеното.
Отегчаващите отговорността обстоятелства: предходна съдимост невлияеща на квалификацията
на деянието, от която съдът извежда лоши характеристични данни за дееца.
От изложените обстоятелства съдът формира извод, че следва да определи наказанието при баланс
на смегчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, в рамките на задължителното приложение на чл.55 от НК. С оглед изложеното, на осн. чл.206 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.2 б."б" от НК съдът наложи на
подс. Т. наказание ПРОБАЦИЯ.
Съдът намери, че
наред със задължително предвидените мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.2 т.2
от НК на подс. Т. следва да се наложи и пробационна мярка от вида “безвъзмезден труд в полза на
обществото”, като към момента на
постановяване на присъдата същия е безработен /макар и задържан по друго
производство/.
За да определи
срока на пробационните мерки съдът взе предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
намери, че в срок над средния размер мерките ще изиграят предупредително и
възпиращо въздействие върху подсъдимия.
Водим от горното и на осн.
чл.206 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК съдът
наложи на подсъдимия Василев наказание ПРОБАЦИЯ , състояща се от следните пробационни мерки :
На осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ като
определя периодичност на срещите с пробационен
служител три пъти седмично.
На осн. чл.42а ал.2 т.2 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На осн. чл.42а ал.2 т.6 от НК
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 200 /ДВЕСТА / часа в
рамките на ДВЕ ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще
бъдат изпълнени целите на генералната
и специална превенция.
С присъдата съдът възложи на подс.Т.
направените разноски по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :