РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500244 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалва се Решение № 2285/ 29.11.2021г. постановено по гр.д.№ 13257/
2021г. по описа на ПРС – VІІ гр.с., с което е отхвърлена молбата Т. Д. М. от
с.Б., П. о. за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу П. Й.
П. от с.Б., П. о. за извършен акт на домашно насилие на *** г. във вилна зона
Б., обл.Пловдивска. В депозираната въззивна жалба се излагат съображения за
това, че в рамките на първоинстанционното производство спрямо молителя
Т.М. не било упражнено домашно насилие под каквато и да било форма, като
в подкрепа на този си извод районният съд е акцентирал на показанията на
свидетелката М.. Излагат се оплаквания за това, че съдът е постановил
решението си, позовавайки се на базата на показанията на разпитаната
свидетелка на ответната страна - дъщерята на молителя като единствен
очевидец на случилото се. Не са кредитирани свидетелските показания на
свидетелите на молителя, тъй като същите не били очевидци. Сочи се, че по
делото са налице и други доказателства, които подкрепяли изложеното в
молбата за защита, и които първостепенния съд по никакъв начин не взел под
1
внимание. В този смисъл се сочи и наличие на съдебномедицинско
удостоверение, в което били фиксирани телесните увреждания на молителя.
Прави се довод за това, че описаното от жалбоподателя насилие е
декларирано в нарочно изготвена под страх от наказателна отговорност
декларация, която макар и съставена за нуждите на производството, с оглед
разпоредбата на чл.9, ал.3 и чл.13, ал.3 от ЗЗДН се явява годно за кредитиране
доказателствено средство. Посочените в същата обстоятелства, относно
извършения акт на насилие кореспондират напълно с останалите събрани по
делото доказателства. Акцентира се на това, че от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите било установено, че отношенията
между страните в настоящото производство били трайно влошени, вкл.
поради нежеланието на жалбоподателя да приеме неморалните отношения на
дъщеря му с П., подробно описани в молбата за защита и нежеланието на
жалбоподателя да прехвърли на дъщеря си - свидетелката М., своята част от
имота, за да може тя да го продаде и да плати дълговете на П..
Жалбоподателят моли да се обърне внимание и на факта, че П. многократно
се бил заканвал и заплашвал жалбоподателя, че ще саморазправя с него и
преди този Заявява се, че освен, че му е нанесъл побой, той го е унижил пред
семейството му и пред съседите му. За жалбоподателя това било голям стрес.
В този смисъл се сочи, че той живеел в страх, че може да се повтори това
физическо насилие. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата на жалбоподателя, както
и да бъде издадена Заповед за защита, с която да бъдат наложени спрямо П.П.
мерките по чл.5, т. 1, т. 2 и т.3 от ЗЗДН, а именно: да бъде задължен ответника
П. Й. П., да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо Т. Д. М.;
да бъде отстранен П. Й. П. от жилището, находящо се в село Б. за максимално
предвидения от закона срок от 18 месеца; да се забрани на П. Й. П. да
приближава жилището, находящо се в село Б., ул. *** и жилището, находящо
се в село Б. за максимално предвидения от закона срок от 18 месеца.
Претендира се присъждане на разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна, чрез адв. М., с който се сочи, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, и че съдът е обсъдил
целия доказателствен материал като е достигнал до верни и правилни изводи,
мотивирали неговото решение. В хода на процеса, пред първа инстанция, се
сочи, не било установено да са били извършени сочените в декларацията по
2
чл. 9 от ЗЗДН и молбата за издаване на заповед за защита действия,
съставляващи актове на домашно насилие. Акцентира се на това, че
разпитаната свидетелка е единственият пряк очевидец на процесния случай и,
че нейните показания са в противоречие с показанията на първите двама
свидетели – Ч. и В.. Сочи се, че свидетелката М. също установила сблъсък
между П.П. и въззивника, но сблъсъка между двамата целял П.П. да избие
ножа от ръцете на молителя, с който нож, заплахи и ругатни той се насочил
към П.П.. Сочи се, че ще се ползват от събраните доказателства пред
първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, на основание чл.269 ГПК, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Подадената молба за защита от домашно насилие молителят Т.М. от с.Б., П.
о. е основал на обстоятелства за осъществено спрямо него от П. Й. П. от с.Б.
Пловдивска област за извършен от ответника акт на домашно насилие,
скрепена с подадена Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, на датата ***г., в
съсобствен на молителя с дъщеря му М. М. имот в с.Б., П. о., в който имот
живее и възрастната майка на молителя. Описват се фактически
обстоятелства за съществуващо напрежение в отношенията между молителя и
ответника П.П., произтичащи от съвместното фактическо съжителство на
последния с дъщерята на молителя, обитаващи дома на молителя в близко
съседство с дом на семейството на ответника П.,в който останали да живеят
съпругата на ответника и неговите деца.В този смисъл са изложени от страна
на молителя обстоятелства, че се породило напрежение и в отношенията на
същия със семейството и близките родственици на ответника, които са съседи
на молителя и същият се срамувал от създадената ситуация. Молителят имал
също така чести пререкания и с ответника П., той капо молителят не
одобрявал поведението на дъщеря си, поради това, че семейството на
ответника и децата му ставали свидетели на описаната неморална връзка.
Така на посочената дата ***г. около 18 часа в имота на къщата в с.Б., който
имот молителят посетил по повод снабдяване с кутия боя, която същият
3
наливал на двора на къщата, възникнало отново пререкание между страните,
прераснало във физически конфликт, описан от молителя чрез осъществено
физическо насилие от страна на ответника спрямо молителя чрез блъскане и
нанасяне на удари, след които молителя паднал на земята и лежал около
половин час, за да може да шофира и отиде в Б.. По пътя срещнал съпругата
си и техен семеен приятел, като колата била поета за управление от приятеля
на семейството, а съпругата му отишла в с.Б. да разбере какво става. На
следващия ден молителят отишъл в Съдебна медицина на преглед, за което
било издадено СМУ № 894/ 11.08.2021г., представено по делото към
молбата. Сочи в молбата, че това поведение на П. продължавало повече от
година, спрял да дава пари на дъщеря си, за това, че знае какво е неговото
мнение да живее с женен мъж на съпружески начала, ответникът поддържал
агресивно поведение спрямо молителя със закани, поради което последният
живеел в страх , че може да се повтори физическото насилие, като се
страхува от посещение на ответника в дома на молителя в село Б., където
ответникът често идвал.
Ответникът чрез проц.си представител адв.М. е оспорил в проведеното
с.з. подадената молба и изложените в нея обстоятелства, вкл. това, че
молителят живее в дома в с.Б., като е изложена насрещната теза относно
посещение на молителя на дома в с.Б. , в който ответникът с дъщерята на
молителя се намирали и обсъждали прекарването на предстоящ религиозен
празник с бабата на М. М. – М. М., същите получили подкана за напускане на
имота от страна на молителя, както и отправени обиди и закани, молителят
станал агресивен, взел нож, приближил се и се заканил на присъстващите, а
ответникът, успокоявайки дъщерята на молителя М., изблъскал молителя.
Ответникът и дъщерята на молителя избягали в къщата и се заключили, а
молителят се качил в колата и си тръгнал.
По делото са ангажирани двама свидетели от страна на молителя – св.С. А. Ч.
и св.И. С. В., близки приятели на молителя и от страна ответника – св. М. М.,
дъщеря на молителя.
При отхвърляне на молбата на молителя Т.М. за постановяване на мерки
по чл.5 ЗЗДН, районния съд е приел принципно от една страна наличието на
легитимация от страна молителя по смисъла на чл.3 ЗЗДН, вкл. съобразявайки
съдебна практика, приемаща, че когато актът на домашно насилие е
4
осъществен от лице, установило фактическо съжителство с низходящ на
пострадалия, с когото обитават едно жилище, ЗЗДН се явява приложим закон
, в каквато насока е решение № 676/ 25.09.2009г. по гр.д.№ 3175/ 2008г на
ВКС/.
По същество молбата като неоснователна е мотивирано, че не е налице
основание да се приеме, че ответникът П.П. е осъществил спрямо Т.М. акт на
домашно насилие, който фактически и правен извод е основан на
свидетелските показания на св.М. М., кредитирани поради това че същата се
е явила пряк очевидец на случилото се. Показанията на посочената
свидетелка сочат на обстоятелството, че действията на ответника са били
насочени да защити себе си и свидетелката М. от държан от молителя в
ръката нож, а нараняванията на молителя не са причинени умишлено от
ответника, а от падането му на земята при бутането от ответника.
Въззивният съд не споделя в пълнота фактическите и правни изводи относно
липсата на предпоставки за уважаване молбата за постановяване на мерки за
защита по чл.5 ЗЗДН поради неосъществен акт на домашно насилие спрямо
молителя Т.М. от ответника П.П. по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
На първо място въззивният състав приема правния извод на районния съд
относно въведеното от съдебната практика разширително тълкуване на
притежавана от молителя легитимацията по чл.3 ЗЗДН да търси съдебна
защита чрез постановяване на мерки по чл.5 ЗЗДН спрямо посочения
извършител - ответника П., като съжителстващ с низходящ на молителя. На
следващо място възприема се обоснованото от районния съд с оглед
законовата дефиниция по чл.2 ЗЗДН за съставляващо като домашно насилие
всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителя и ответника, с оглед
идеята на Закона, по арг. и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, че следва да
се изследва поведението на ответника във връзка с конкретния акт на
домашно насилие, съобразно с което се преценява основателността на
молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
При преценка на доказателствения материал обаче фактическите изводи на
районния съд, въз основа на които е изведен правния извод за
5
неоснователност на молбата не се възприемат изцяло, по следните
съображения:
Основателен се намира на първо място доводът във въззивната жалба относно
придадената от Закона доказателствената стойност на Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН с изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН, предвиждаща
издаването на заповед за защита дори при липса на други доказателства, само
въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С декларацията след
описаните по-горе фактически обстоятелства е посочено , че след пререкание
между страните по повод отправени съвети и забележки при осъществявана
от страна на молителя работа в съсобствен негов имот в с.Б., е възникнал
процесния конфликт, придружен с физическо стълкновение, в резултат на
което молителят паднал на земята от изблъскването на ответника. Посочено е
също така, че от случилото се на процесната дата, което било израз на
поддържано и предходно поведение на ответника за отправени закани спрямо
молителя, последният изпитва страх за здравето и живота си, че ще бъде
посетен от ответника в дома му м с.Б., където често идвал.
Действително ангажираните от молителя гласни доказателства чрез разпита
на св.С. Ч. и св.И. В. се установява от една страна, че са налице фактически
обстоятелства за наличие на напрежение в отношенията между молителя и
дъщеря му М. във връзка с осъществявано фактическо съпружеско
съжителство на последната с ответника П., каквото напрежение по същата
причина съществува между молителя и ответника П. и родствениците на
последния. От тези свидетели се установява също така поводът, по който
молителят посетил съсобствения си имот в с.Б. с цел снабдяване на св.В. със
строителен материал, необходим му за ремонтни работи. Действително
посочените от молителя в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН св.Ч. и св.В.
фактически обстоятелства относно конкретната причина за физическото
стълкновение между страните на процесната дата ***г., подкрепящи
изложеното от молителя относно провокативното поведение на ответника
чрез отправяне на съвети и забележки по повод осъществяваната дейност от
страна на молителя, не са резултат от преки техни впечатления. Показанията
на св.М. М. действително сочат на обстоятелства за наличие на иницииран от
страна на молителя повод – държейки нож в ръката и отправени заплахи,
което да е било причина за реализирания от ответника физически сблъсък
6
спрямо молителя, в резултат на което последният паднал на земята. С тези
показания обаче не се опровергават от една страна обстоятелствата, посочени
от молителя в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН относно предхождащото
физическото стълкновение поведение на ответника на процесната дата по
повод осъществяваната работа от молителя в къщата и присъствието в
съсобствения му имот, от една страна. Показанията на свидетелката се явяват
единични по отношение на преките впечатления относно случилото се,
доколкото показанията на разпитания св.В. Г., брат на съпругата на молителя
М. , са депозирани също в резултат непреки впечатления. В този смисъл
доколкото се установява по делото наличието на влошени отношения между
молителя и св.М. М., които не се отричат и в депозираните от нея показания,
данни в каквато насока са представените доказателства за инициирано също
от нейна страна производство по ЗЗДН спрямо молителя, то показанията й
следва да се преценяват при условностите на разпоредбата на чл.172 ГПК и
като недостатъчни за да оборят придадената от Закона доказателствената сила
на представената от молителя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Безспорно се явява и установено по делото, че от физическия сблъсък между
молителя и ответника са причинени физически увреждания, удостоверени в
представеното СМУ от ***г., които се явяват в резултат на физическото му
стълкновение с ответника, повод за което е поддържаното поведение на
неодобрявано от страна на молителя присъствие в съсобствен на молителя
имот и на процесната дата ***г., като причина за конфронтация с молителя,
обуславяща трайна влошеност в отношенията им, водеща до потенциално
поддържано състояние на съществуваща изострено напрежение като източник
на поводи за реализиране на физическо и съпътстващи с това други проявни
форми на насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. В настоящия случай се намира,
че в резултат на така създалата се ситуация в отношенията между страните,
по отношение на молителя следва да се приеме, че са налице осъществени
такива фактически действия от страна на ответника, причиняващи на
молителя значителни притеснения и отрицателни психо-емоционални
преживявания, застрашаващи здравето му, както и съставляват опити за
ограничаване на личната му свобода, които поради това следва да се приемат
като актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Безспорно е между страните, че постоянно обитаваното от молителя
7
самостоятелно с характер на жилище е жилището на посочения от същия
адрес в с. Б., ул.*** по отношение на което същият изразил, че изпитва страх
да не бъде посещаван от ответника, където често идвал. Посоченият имот в
с.Б. с характер на вилен имот не се обитава самостоятелно от молителя и е в
режим на съсобственост с дъщерята на същия, поради което искането за
отстраняване на ответника от този имот се намира за несъответно на целта на
търсената защита, каквато е и налагането на забраната по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
по отношение на този имот.
Така изложените съображения налагат извода за въззивния състав
относно наличието на необходимост от уважаване на молбата на молителя за
налагане на мерки за защита спрямо ответника по чл.5, ал.1, т.1, т.3 ЗЗДН за
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице и
жилището на адреса в с.Б., ул.***, както и санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗДН за
налагане на глоба в размер на 300 лева.
По гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като се
уважи молбата на молителя за налагане на мерките по чл.5, ал.1,т. 1 и т.3
ЗЗДН, както и чрез прилагане на правната последица при уважаване на
молбата на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН за налагане на глоба на извършителя в
размер на 300 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН на молителя следва да се
присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски за заплатено
адв.възнаграждение за първоинстанционното производство на 600 лева
съобразно ДПЗС от 12.08.2021г. и в размер на 300 лева за въззивното
производство по ДПЗС от 22.12.2021г. Претендира се със списъка по чл.80
ГПК от жалбоподателя чрез проц.представител адв.С.А. заплащане и на
заплатена за въззивното производство държавна такса, каквато не се дължи
от молителя, както и не се установиха данни по делото такава да е заплатена.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН с оглед уважаване на молбата, в тежест на
ответника следва да се постави дължимата държавна такса за
първоинстанционото производство в размер на 25 лева, както и такава за
въззивното производство в размер на 12,50 лева.
На основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2285/ 29.11.2021г. постановено по гр.д.№ 13257/
2021г. по описа на ПРС – VІІ гр.с., с която е отхвърлена молбата на Т. Д. М.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу
П. Й. П., ЕГН **********, за извършен акт на домашно насилие на дата ***г.
във вилна зона Б., обл. Пловдив, както и в частта, в която е осъден Т. Д. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК да на П. Й. П., ЕГН
**********, сума в размер на 400 лева, разноски за първоинстанционното
производство, както и осъден Т. Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 11,
ал.3 ЗЗДН да заплати в полза бюджета на ВСС по сметка на Районен съд
Пловдив сумата в размер на 25 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА П. Й. П., ЕГН ********** от с.Б., П. о., ул.*** да се въздържа
от домашно насилие върху Т. Д. М., ЕГН ********** от с.Б., ул.***.
ЗАБРАНЯВА на П. Й. П., ЕГН ********** с посочен адрес с.Б., ул.*** да
приближава пострадалото лице и жилището му на адрес: с.Б., П. о., ул.***.
ОПРЕДЕЛЯ срок на наложените мерки за защита – 12(дванадесет)месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗД на П. Й. П., ЕГН ********** от с.Б., П.
о., ул.*** глоба в размер на 300 (триста) лева за това, че е извършил на ***г
спрямо Т. Д. М., ЕГН ********** от с.Б., П. о., ул.***, акт на домашно
насилие.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН ********** от с.Б., П. о., ул.*** да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата сумата от 37,50 (тридесет и седем лева и петдесет ст.) държавна такса.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН ********** от с.Б., П. о., ул.*** да заплати на Т. Д.
М., ЕГН ********** от с.Б., П. о., ул.*** общо сумата 900 лева / деветстотин
лева/ - направени разноски за адв.възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6
ЗЗДН.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10