Определение по дело №21/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл.269 и следващите от Г П К .

Образувано е по повод въззивна жалба на Ю. А. А.,срещу решение №76 от 07.06.2010 година,постановено по гр.д.№№111/2010 година по описа на районен съд гр.Девин, с което е отхвърлен като неосноватен и недоказан, предявеният от Ю. А. А. от с. Б., обл. С., ул. „. № 26 ИСК против С. „. Й. Вапцаров” с. Б., обл. С., представлявано от директора Осман Ризов Дъглов за заплащане на сумата от 2341.57 (две хиляди триста четиридесет и един лев и 57 ст.) лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 26.09.2008г. до 10.01.2010г.

Жалбоподателят лично поддържа подадената жалба изцяло.

Въззиваемият – директора Дъглов лично и чрез процесуалния си представител адв.Пейковски и в писмения отговор поддържат становище за неоснователност на подадената жалба

Окръжният съд, след като взе в предвид становището на явилите се страни събраните по делото доказателства и с оглед инвокираните във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, ,намира следното:

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения в цялост съдебен акт.Релевиран е довод,че постановеното съдебно решение противоречи на чл.354,т.1 от КТ,съгласно която разпоредба на незаконно уволнения работник или служител е предоставена възможност правото да се възползва от благоприятни правни последици,които законът свърза с признаването на времето от незаконното уволнение до възстановяване на работа за трудов стаж, от което произтича и правото на платен годишен отпуск за това време.Твърди се,че незаконосъобразно е прието от районен съд,че след като за времето от 26.09.2008 до 10.01.2010 година ищецът не е работил по трудово правоотношение не се дължи изплащане на платен годишен отпуск, игнорирайки факта,че през една част от този период-22.12.2009-10.01.2010година(заповед 173от 22.12.2009година и заповед 223 от 08.01.2010година) бил на работа в ответното училище.Твърди се още,че по този начин ищецът фактически е лишен от правото му на платен годишен отпуск,както за отработен,така и за неотработен трудов стаж.Твърди се още,че с атакуваното решение районен съд е направил деление на трудовия стаж на отработен и неотработен,което деление КТ не познава и не прави.По отношение трайно установената съдебна практика се поддържа,че районен съд следвало да се позове на десетилетната практика на ВС,ВКС и Министерство на труда и социалната политика за правото на платен годишен отпуск при незаконно уволнение, а и се поддържа, че правната логика не може да е друга,освен тази,че след като има трудов стаж,работникът би трябвало да ползва всички други права,произтичащи от признатото за трудов стаж време,включително правото на платен отпуск и обезщетение при уволнение.Иска се отмяна на атакуваното решение

В депозирания отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ответното училище се излагат доводи и съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение.Оспорва се твърдението на жалбоподателя за пороци на атакуваното решение, а относно приложените към исковата молба писма-уведомително писмо274 от 21.12.2009,писмо 128 от 23.02.2010година,удостоверение 317 от 10.11.2008 година,възражение от 01.03.2010година до директора на ответното училище и два броя жалби от 01.02.2010година до директора на дирекция ОИТ С. и Изпълнителна агенция ГИТ София, до председателя на ИК на СБУ София не доказват твърденията на ищеца и са ирелевантни за настоящия процес.Оспорват се доводите на жалбоподателя и се поддържа,че жалбоподателят погрешно тълкува чл.354 и чл.224 от КТ и неоснователно се позовава на получени от него писма.В отговора не се споделя довода на жалбоподателя,че една от благоприятните последици,които законът свързва с признаването на трудов стаж за времето от незаконно уволнение до възстановяване на работа- правото на платен годишен отпуск за това време и неговото парично обезщететяване по чл.224 от КТ, като се твърди,че за времето през което лицето е останало без работа не се дължи платен годишен отпуск,поради което не се дължи и обезщетение, а разпоредбата на чл.354 от КТ е изключение и касае само трудовия стаж,но не и останалите последици от трудовото правоотношение,което е в зависимост от тежестта и характера на работата и цели възстановяване на работната сила.Твърди се още,че е безспорно,че ищецът за времето от 26.09.2008 до 21.12.2009 година не е полагал труд по трудово правоотношение и затова за него не е възникнало и право на платен годишен отпуск,което да подлежи на обезщетяване.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно разпоредбата на чл.354, ал.1, т.1 КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай, че работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.Наред с това в чл.224, ал.1 КТ е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.Разпоредбата на чл.354, ал.1, т.1 КТ въвежда едно изключение от правилото на чл.351 КТ, че трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение.Това изключение се отнася само за трудовия стаж, но не и за останалите последици от работата по трудово правоотношение.Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили.Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение, след възстановяването на работа, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работника или служителя на длъжността, която е заемал преди незаконното уволнение.В този смисъл са и Решения №511/12.02.2010г. постановено по гр.д.№189/2009г., III г.о. на ВКС; №346/26.05.2010г. постановено по гр.д.№418/2009г. III г.о. на ВКС и №948/21.12.2009г. постановено по гр.д.№3128/2008г. III г.о. на ВКС.

С оглед гореизложеното правилно и в съответствие с данните по делото районен съд е приел,че за ищеца в случая не възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода от уволнението 26.09.2008г. до отмяната му по съдебен ред и възстановяването му на работа - 22.12.2009г,със заповед №173 от същата дата.

За частта от исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква и право на платен годишен отпуск,поради което оплакванията в обратен смисъл във въззивната жалба не се споделят от въззивния съд.В тази връзка неоснователно се поддържа,че приложените към исковата молба,писма-уведомително писмо274 от 21.12.2009,писмо 128 от 23.02.2010година,удостоверение 317 от 10.11.2008 година,възражение от 01.03.2010година до директора на ответното училище и два броя жалби от 01.02.2010година до директора на дирекция ОИТ С. и Изпълнителна агенция ГИТ София, до председателя на ИК на СБУ София обосновават основателност на претенцията на ищеца.Посочената коренспонденция не ангажира по никакъв начин съда и е ирелевантна за настоящия процес.

От данните по делото е установено, а и не се спори,че за времето от 22.12.2009 г. - датата, на която ищецът е започнал изпълнение на работата, на която е възстановен, до 11.01.2010 г. - датата, на която е правоотношението отново е прекратено(видно от заповед №223 от 08.01.2010година,считано от 11.02.2010 година), ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника.Следователно извода е,че за реално отработеното време последният има право на платен годишен отпуск.Като е направил обратен извод,районен съд не е приложил правилно материалния закони решението в тази атакувана част е незаконосъобразно незаконосъобразно постановено,поради което следва да бъде отменено.

Настоящият състав счита, с оглед неоспореното твърдение в исковата молба на ищеца-жалбоподател по делото(в каквато насока има ангажирани писмени доказателства по делото),че полагаемият се отпуск за една година,съгласно КТД на училищно ниво е 60 дни.Следователно при съобразяване фактически отработеното време в периода от 22.12.2009 до 11.010.2010 година, полагаемият отпуск за ищеца за периода е в размер на 3 работни дни.

Видно от представеното по делото удостоверение за получено брутното трудово месечно възнаграждение на Ю. А. А.,в месеца предхождащ прекратяване на трудовото правотношение - август 2008 година - възлиза на сумата 638.68 лева.Следователно средно-дневна работна заплата възлиза на сумата 30.41лева ,поради което дължимото обезщетение за неизплатен годишен отпуск за три дни представлява сумата 91.23лева,която сума следва да се изплати ведно със законната лихва от предявяване на иска 10.03.2010година до окончателното й изплащане.

На основание гореизложените съображения ще следва решението в частта,с която е отхвърлен иска за присъждане обезщетение за полагаем се отпуск за периода 22.12.2009 до 11.01.2010 година до размер на сумата 91.23 лева да бъде отменено и вместо него се присъди обезщетение в посочения размер.

В останалата част,с оглед гореизложените съображения решението е законосъобразно и обосновано,поради което и следва да бъде потвърдено.

Ще следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса върху размера на присъденото обезщетение – сумата 75(седемдесет и пет)лева.

С оглед изхода на делото, макар че ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски в производството по делото съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, той дължи на ответника разноските по делото, за заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от жалбата или сумата 228.79 лева.

На основание гореизложените съображения Смолянският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 76 от 07.06.2010година,постановено по гр.д.№111/2010година по описа на районен съд гр.Девин, в частта,с която е отхвърлен предявеният иск от Ю. А. А. от с. Б., обл. С., ул. „. № 26 против С. „. Й. Вапцаров” с. Б., обл. С., представлявано от директора Осман Ризов Дъглов за заплащане на сумата от 91.23 (деветдесет и един 0.23лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 22.12.2009г. до 11.01.2010г., като неоснователен и недоказан, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. „. Й. Вапцаров” с. Б., обл. С., представлявано от директора Осман Ризов Дъглов да заплати на Ю. А. А. от с. Б., обл. С., ул. „. № 26 обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 22.12.2009г. до 11.01.2010г в размер на 91.23лева(деветдесет и един 0.23лв.),която сума следва да се изплати ведно със законната лихва считано от 10.03.2010 година до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част,КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАНОВЕНО.

ОСЪЖДА С. „. Й. Вапцаров” с. Б., обл. С., представлявано от директора Осман Ризов Дъглов да заплати държавна такса 6% върху уважения размер на иска – сумата 75.00( седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА Ю. А. А. от с. Б., обл. С., ул. „. № 26Т да заплати на С. „. Й. Вапцаров” с. Б., обл. С., представлявано от директора Осман Ризов Дъглов направените разноски по делото,за ползвана адвокатска помощ съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 228.79(двеста двадесет и осем 0.79 лв.)лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от обявената дата в съдебно заседание 05.10.2010г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: