№ 13421
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.ОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело №
20221110118340 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Т. Я. К. , ЕИК **********
срещу ответника Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинениe, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 05.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени поради
незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинения и с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 6079.17 лв. – лихва за забава
за периода 07.04.2018 г. – 04.04.2022 г.
Ищецът Т. Я. К. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 20.02.2012 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по
чл.201 НК по ДП № **** по описа на 04-РУ - СДВР, пр. пр. № ********** по описа на
СРП, като за това престъпление му било повдигнато обвинение, което било
поддържано пред две съдебни инстанции – по ***********. по описа на СРС, и по
********** по описа на СГС, и по което е оправдан с влязла в сила присъда на
06.04.2018 г. Твърди, че в резултат от незаконното обвинение му били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх от изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“, от постоянната наказателна репресия, накърняване на авторитета и името
му, депресивно състояние, отчуждаване от света и липса на желание за социални
контакти, които вреди, счита, че могат да се обезщетят справедливо със сумата 15 000
лв. и законна лихва за забава в размер 6079.17 лв. за периода 07.04.2018 г. – 04.04.2022
1
г. Отделно от това твърди, че в съдебната фаза на наказателния процес бил
представляван от адвокат, на който заплатил 300 лв. възнаграждение, поради което
счита, че е претърпял имуществени вреди в посочения размер, които ответникът също
следва да обезщети, поради поддържаното незаконно обвинение..
Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока за отговор на
исковата молба, оспорва размера на вредите с твърдения, че доколкото преди, по време
и след водене на процесното дело, ищецът е бил осъждан за престъпни деяния и
неколкократно задържан, включително и по друго висящо производство, паралелно с
това, не е налице твърдяното накърняване на доброто име и промяна в негативен
аспект на отношението на околните. В евентуланост твърди, че изложените
обстоятелства сочат на ниска степен на увреждане, отделно от това са извършвани
интензивни процесуални действия, взета е най – леката мярка за неотклонение,
въпреки повдигнатото обвинение за тежко престъпление. Оспорва иска за
имуществени вреди с твърдения, че не е доказана реално осъществена адвокатска
защита. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на вземането за
законна лихва за забава.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното нохд №
5007/2015 г. по описа на СРС документи се установява, че на 20.04.2012 г. с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
20.04.2012 г. по ДП № ********** по описан на 04 РУП – СДВР ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 201 от НК и му взета мярка за
неотклонение „подписка“, което му е предявено на 10.05.2012 г.
На 10.05.2012 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по
посоченото досъдебно производство.
Преди да бъде привлечен в качеството си на обвиняем спрямо ищецът е бил
проведен разпит на 16.12.2011 г., на 19.12.2012 г. и са му снети обяснения на
19.01.2012 г. и на 20.01.2012 г., на 19.01.2012 г. е бил задържан за 24 часа, въз основа
на Заповед за задържане на лице и спрямо него е извършен личен обиск, видно от
приложения към исковата молба протокол от 19.01.2012 г.
На 11.06.2012 г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено
престъпление по чл. 201 от НК, въз основа на който е образувано нохд № 10725/2012 г.
и след проведени три заседания с присъда от 25.11.2013 г. ищецът е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 201 НК и му е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 г. и 6 м.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от ищеца, въз основа
на която е образувано ********** по описа на СГС, по което след проведено едно
заседание е постановено Решение № 352/25.03.2015 г., с което е отменена изцяло
присъдата от 25.11.2013 г., постановена по нохд № 10725/2012 г. по описа на СРС,
НО,115 с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
първоинстанционния съд.
След връщането на делото е образувано нохд № 5007/2015 г. по описа на СРС,
НО, 97 с-в, което след проведени 7 съдебни заседания е приключило с присъда от
2
21.03.2018 г., с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан изцяло по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 201 НК.
Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
адв. П. К. за защита по нохд № 10725/2012 г. по описа на СРС с уговорено
възнаграждение в размер на 300 лв.
Видно от приложения по делото трудов договор от 05.07.2010 г. и допълнително
споразумение към него от 31.01.2011 г., преди повдигането на обвинението срещу
ищеца, същият е работил по трудов договор, като е заемал длъжността „портиер“.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, ищецът е осъждан
по нохд № 263/2007 г. с влязло в сила решение на 14.01.2008 г., за което е
реабилитиран по право, по нохд № 24456/2011 г. с влязло в сила решение на 15.03.2012
г. и по нохд № 3065/2015 г. в сила от 27.02.2016 г. и реабилитиран на основание чл. 87
от НК, с определение влязло в сила на 07.10.2021 г.
Представена е и справка за криминалистични регистрация на ищеца.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Янко К. Бонев и Николет Мирославова К.а.
В своите показания свидетелят Бонев изнася данни, че е баща на Т.ов. От 3-4
месеца не живее при него, но преди това са живели Т., съпругата му и синът им. Знае,
че е обвиняван 2012 г. за някакви пари, които са изчезнали, докато е бил охрана в
гаража. Тогава свидетелят работил като охранител в склада и уволнили и
двамата.Тогава негов приятел го извикал да работи като шофьор на камион и той
започнал работа. След като започнал работа не контактувал така, както преди. Преди
това не е бил осъждан, а само глобяван. На втория етаж живеят брата на свидетеля,
който починал миналата година, съпругата му и дъщеря им, които спрели да идват
толкова често, само поздравявали Т..Т. има брат и сестра от първата съпруга на
свидетеля и имал доведени брат и сестра от втората съпруга на свидетеля, за които не
знае да поддържат контакт и дали знаят за обвинението. Т. се чувствал така, защото го
обвинили без вина. Роднините разбрали за обвинението от Т., той им казал, че е
невинен, но те го отбягвали.
В своите показания свидетелят К.а заявява, че е съпруга на Т. и от 2018 г. живеят
заедно, но се познават от 10 години. Знае, че като е бил охрана в склад са го обвинили
за изчезнала сума през 2012 г. След като станали семейни, Т. й споделял, че са го
обвинили и се чувствал притеснен за нещо, което не е извършил. Преди 2012 г. си го
спомня като ведър и общителен човек, много по-позитивен спрямо своите познати и
приятели. След 2012 също се виждали, но твърде рядко, като тогава на свидетеля й се
струвало, че е по-затворен, унил. Сега имал подобрение, защото има семейство и дете.
Все още му тежи това нещо. Свидетелят не знае защо е осъждан по други дела.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения
иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано
срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение;
претърпени неимуществени вреди и/или имуществени вреди и наличие на причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства са
установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи
възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България,
3
предвид обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление и същият е оправдан с влязла в сила присъда от 21.03.2018 г.,
постановена по нохд № 5007/2015 г. по описа на СРС, НО, 97 с-в.
От показанията на свидетелите беше доказано, че проведеното наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на емоционалното и психическо състояние
на ищеца, като същият е станал унил, бил е ядосан за това, че е обвинен в нещо, което
не е извършил, ограничил е контактите си и в резултат на обвинението някои от
близките му отбягвали контакт с него.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по
реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се
съобразяват установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот,
на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и други обстоятелства, имащи
значение към претърпените морални страдания. В практиката последователно се
приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. №
273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV го
на ВКС).
Изхождайки от горните критерии, за да определи размера на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното
преследване, а именно от 10.05.2012 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 201 НК до 06.04.2018 г., когато същият е
окончателно оправдан с влязла в сила присъда. Следователно прокуратурата е
поддържала едно незаконно обвинение в продължение на 6 години, през който период
подсъдимият е живял под страх от наказателна репресия спрямо него, притеснение за
бъдещото си, и с чувство за несправедливо отношение към него. Същият многократно
е бил разпитван и е давал обяснения и по отношение на него са извършвани следствени
действия, което допълнително е довело до негативни преживявания. Съдът отчете и
обстоятелството, че въз основа на подържаното от прокуратурата обвинение
производството е преминало през три инстанция, като при първоинстанционното
разглеждане на делото са проведени 3 съдебни заседания, при въззивното
производство 2 съдени заседания, а при повторното разглеждане на делото от първа
инстанция са проведени общо 7 заседания. Това са общо 12 съдебни заседания, които
ангажират участието на подсъдимия под страх от вземане на по-тежка мярка за
неотклонение, като съдът намира, че участието му във всяко съдебно заседание
допълнително му е причинило негативни преживявания, свързани с неоснователно
поддържано обвинение, притеснения, срам и от друга страна загуба на лично време.
На следващо място съдът отчете тежестта на престъплението, за което ищецът е
обвинен, а именно престъпление по чл. 201 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 8 години, следователно ищецът е бил обвинен в тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът отчете вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, а именно на ищеца е била
наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която в най-ниска степен
засяга свободното придвижване на подсъдимия. Доколкото наложената мярка се
изразява в забрана на лицето да напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган, същата не ограничава свободата на придвижване, включително и
извън пределите на страната, но въпреки по-ниския интензитет на засягане на правата
и свободите, съдът отчита, че тази мярка все пак ограничава възможността на ищеца да
4
се установи да живее на друго място под страх от вземането на по-тежка мярка.
Съдът отчете също така обстоятелството, че преди да му бъде повдигнато
обвинение ищецът е работил на длъжността „портиер“ със задължения да организира
пропускателния режим в централния офис на работодателя, да се грижи за опазване на
производствената или административната сграда от нелегално влизане, грабеж или
пожар, а преди това като „арматурист“. Естествен резултат от повдигнатото обвинение
е сриване на доверието у работодателя, предвид характера на престъплението, за което
е обвинен и естествено последвало прекратяване на трудовия договор, като за
последното съдът съди от събраните по делото гласни доказателства. Това несъмнено е
свързано с негативни преживявания у ищеца, свързани с неудобството да остане
временно без работа и да е ангажиран с търсенето на нова, от това негативното
отношение и мнение на работодателя. От друга страна следва да се отчете и
обстоятелството, че от доказателствата по делото се установи, че ищецът все пак е
започнал работа като шофьор, от което може да се направи извод за по-нисък
интензитет на вредите, рефлекторно върху трудовата заетост като част от ежедневието.
Съдът отчете също така и общественото положение на ищеца в обществото,
неговите социални контакти и личността му. Така от събраните в хода на делото
доказателства може да се обоснове извод, че ищецът не се ползва с висока обществена
оценка, не е бил зает в сфера, в която повдигнатото обвинение би засегнало
положението му обществото, и от друга страна свидетелите не установиха да е загубил
контакт с приятели и роднини. В този смисъл св. Бонев заявява, че Т. не е бил в близки
отношения с братята и сестрите си, а единствено посочва, че семейството на брата на
свидетеля не общуват със сина му, а само го поздравяват. Такива данни не бяха
установени и от показанията на св. К.а, която заявява, че след 2012 г. твърде рядко се е
срещала с ищеца. Това разбира се, не изключва изобщо наличието на вреди, доколкото
нормална реакция у близки и приятели при данни за извършено престъпление от
дадено лице, дали роднина или близък приятел е отдръпване, или най-малкото
промяна в отношението в посока на ограничаване.
Съдът взе предвид и данните за осъжданията на ищеца, които въпреки
настъпилата реабилитация за част от тях, сочат на човек с по-ниска оценка към
обществените правила, следователно и оценка на собствените ценности. Това
неминуемо сочи на по-нисък интензитет на негативни преживявания от повдигнатото
обвинение, без да ги изключват, доколкото те са нормална, естествена последица от
воденето на незаконно обвинение.
По делото не бяха ангажирани доказателства относно претърпените негативни
преживявания в емоционално и психическо състояние с по-висок интензитет, а именно
твърдените в исковата молба сърцебиене, нарушения на съня и депресивно състояние,
които да обусловят по-висок размер обезщетението.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на сумата
от 10000 лв., поради което предявеният иск се явява основателен до този размер, а за
горницата до пълния предявен размер от 15000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е претендирал и обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до
04.04.2022 г. в размер на 6079,17 лв. срещу която претенция ответникът е релевирал
своевременно възражение за давност. Съгласно чл. 111, буква „в“ ЗЗД вземанията за
лихва се погасяват с изтичането на 3 годишна давност, поради което непокрит от
давност се явява периода от 04.04.2019 г. 04.04.2022 г., като дължимото обезщетение за
този период, изчислено по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 3047,22 лв., до който
размер е основателна претенцията, а в останалата част подлежи на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди съдът намира, че по делото са представени
доказателства, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие по
образуваното наказателно производство с уговорено възнаграждение в размер на 300
лв. Този разход неминуемо е свързан с поддържаното от ответника обвинение, поради
което подлежи на обезщетяване. Съдът не споделя доводите на ответника, че не следва
да се присъжда, тъй като липсват доказателства за плащането му, доколкото това
5
възнаграждение не се присъжда като разноски за производството, а представлява
вреда, пряко е причинена от поддържането на незаконно обвинение, като със
сключването на договора за правна защита и съдействие ищецът се е поел задължил да
заплати уговореното възнаграждение, което е достатъчно за да е налице вреда.
Следователно предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 10 лева – държавна такса, 1440 лв. -
реално заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно уважената част на
исковете следва да се присъди сумата от 905,25 лв.
Ответникът не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на Т. Я. К. , ЕИК **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 3,
предл.1 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и
поддържано обвинениe, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1,
т. 3, предл.1 от ЗОДОВ сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и поддържано
обвинения, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 3047,22 лв. – лихва за забава
върху сумата от 10000 лв. за периода 04.04.2019 г. – 04.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата над 10000 лв. до пълния предявен размер от 15000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата над
3047,22 лв. до пълния предявен размер от 6079,17 лв., представляваща лихва за
забава върху претендираните неимуществени вреди за периода 07.04.2018 г. –
04.04.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на Т. Я. К. , ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 905,25 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6