Присъда по дело №1334/2016 на Районен съд - Русе

П Р И С Ъ Д А

№ ………

 

град Русе, 21.09.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Е.Д.

и прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ

след като разгледа докладваното от председателя на състава

наказателно общ характер дело № 1334 по описа на съда за 2016 година, въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Р.М. - роден на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи като машинен оператор в „Монтюпе“ ЕООД, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че през периода месец декември 2014г. - месец май 2016г. включително, в село Ново село, област Русе, след като бил осъден с Решение № 2150/13.12.2012г., постановено по гр. дело № 5555/2012г. на Районен съд - гр. Русе, влязло в законна сила на 12.01.2013г. да издържа свой низходящ - детето си Преслав Недков Р., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски - общо 18 месечни вноски от по 100,00 лева, на обща стойност 1800,00 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на обществено място - в Кметството по местоживеенето на подсъдимия – село Ново село, Област Русе.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Русе.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

  МОТИВИ по НОХД № 1334/2016г. пo описа на Районен съд Русе, ІХ н. с.

 

Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение на Н.Р.М. - роден на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи като машинен оператор в „Монтюпе“ ЕООД, осъждан, ЕГН:**********, за това, че през периода от време месец декември 2014г. - месец май 2016г. включително, в с.Ново село, обл. Русе, след като бил осъден със съдебно решение № 2150/13.12.2012г. по гр. дело №5555/2012г. на Районен съд - гр. Русе, влязло в законна сила на 12.01.2013г. да издържа свой низходящ - детето си П. Н. Р., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски- на общо 18 месечни вноски от по 100,00 лева, на обща стойност 1800,00 лева, като деянието е извършено повторно.

В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения материал по делото. По отношение на размера на наказанието, поддържа, че предходното наказание „Пробация”, не е постигнало по отношение на подсъдимия целите на наказанието по чл. 36 НК и настоящото наказание следва да бъде „Лишаване от свобода”, което да бъде ориентирано към минимума, с оглед установените по делото смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, за минималния срок от три години. Наред с това наказание на подсъдимият следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в особената част на наказателния кодекс наказание „Обществено порицание”.

Защитникът на подсъдимия, в хода и по реда на съдебните прения, пледира, че подсъдимият е имал желание да заплаща дължимата издръжка, но не е имал обективна възможност, тъй като не е полагал труд през целият период и е заплащал издръжка, когато е имал такава възможност. Посочва, че през последните месеци подсъдимият редовно е заплащал дължимата издръжка и е полагал грижи за децата. Счита, че наказанието, което следва да бъда наложено на подсъдимия, ако бъде признат за виновен, следва да бъде „Пробация”, което ще постигне целите на чл. 36 НК.

 

Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК и като обсъди становищата на страните, релевирани в хода по същество, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Подсъдимият Н.Р.М. е роден на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи като машинен оператор в „Монтюпе“ ЕООД, осъждан, ЕГН:**********.

Подсъдимият и свидетелката Д.Ж. били във фактическо съжителство. На 16.02.2009 година се родило детето им П. Н. Р.. През 2011 година подсъдимият М. и свидетелката Ж. се разделили.

С Решение № 2150/13.12.2012г., постановено по гр. дело № 5555/2012г. на Районен съд - гр.Русе, влязло в законна сила на 12.01.2013г., подсъдимият е бил осъден да заплаща на детето си П. Н. Р., чрез неговата майка и законен представител - свидетелката Д.Ж. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 23.07.2012г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който тя са дължи, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Със същото съдебно решение, подсъдимият бил осъден да заплати на основание чл. 149 СК, издръжка за минало време в размер на 670 лева, считано от 11.11.2011г. до 22.07.2012г.

Във връзка със заплащане на присъдената издръжка било образувано изпълнително дело № 16024/2013г. по описа на ДСИ при СИС Русе.

С Присъда № 28/06.02.2014г., постановена по НОХД № 15/2014г. по описа на Районен съд град Русе, в сила от 22.02.2014г., подсъдимият е бил осъден, за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това, че през периода месец януари 2013г. - месец ноември 2013г. включително, в село Ново село, Област Русе, след като е бил осъден с влязло в сила на 12.01.2013г. съдебно решение № 2150/2012г., по опис на Районен съд град Русе, да издържа свои низходящи – детето си Преслав, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 11 месечни вноски по 100,00 лева, на стойност 1100 лева, като на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация“ по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и „Включване в курсове за професионална квалификация за срок от ЕДНА ГОДИНА.

През инкриминирания период, във връзка с който е образувано настоящото наказателно производство, подсъдимият извършил плащания, касаещи дължимата издръжка, както следва: С разписка от 16.03.2015г., подсъдимият заплатил сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.08.2013г. – 24.09.2013г., с разписка от 23.03.2015г., подсъдимият, заплатил сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.08.2014г. – 24.09.2014г., с разписка от 14.04.2015г., чрез майката на подсъдимия, била заплатена сумата в размер на 200 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.09.2013г. – 24.11.2013г., с разписка от 07.07.2015г., подсъдимият заплатил сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.09.2014г. – 24.11.2014г., с разписка от 07.09.2015г., подсъдимият заплатил сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.11.2013г. – 24.12.2013г., с разписка от 10.11.2015г., чрез майката на подсъдимия, била заплатена сумата в размер на 200 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.12.2013г. – 24.02.2014г., с разписка от 16.12.2015г., чрез майката на подсъдимия, била заплатена сумата в размер на 100 лева, представляваща дължимата издръжка за периода 24.02.2014г. – 24.03.2014г.

Въпреки влязлата в сила присъда и извършените от страна на подсъдимия частични плащания по отношение на дължимата издръжка за предходни периоди, във връзка с която било образувано и изпълнителното дело, подсъдимият не е заплатил дължимата издръжка за своето малолетно дете за периода от месец декември 2014г. до месец май 2016 година включително, в общ размер на 18 месечни вноски от по 100, 00 лева, на обща стойност 1800, 00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа приобщените по делото гласни доказателства, посредством обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д.Д.Ж., В.И.И., Д.Ж.И. и Т.М.С., както и писмените доказателства и писмени доказателствени средства – заверен препис на Решение № 2150/13.12.2012г. (лист 56 от досъдебното производство), копие на Удостоверение за раждане (лист 21), копие на изпълнителен лист (лист 52), Разписки за платени суми (лист 34, 35, 40, 42, 46, 47, ), справка за съдимост на подсъдимия (лист 77-78), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (лист 73), Биографична справка на подсъдимия (лист 74).

Не са налице каквито и да е противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото досежно релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, поради и което не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е корелативно единство между гласните и писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият Н.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

От обективна страна за времето от месец декември 2014г. до месец май 2016г. включително, в с.Ново село, обл. Русе, след като бил осъден със съдебно решение №2150/13.12.2012г. по гр. дело №5555/2012г. на Районен съд - гр. Русе, влязло в законна сила на 12.01.2013г. да издържа свой низходящ - детето си П. Н. Р., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски - общо 18 месечни вноски от по 100,00 лева, на обща стойност 1800,00 лева, като деянието е извършено повторно.

Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски, а именно 18 месечни вноски, за период от месец декември 2014г. до месец май 2016г., включително.

Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на детето. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

По изложените мотиви, неоснователни се явяват релевираните от страна на защитника доводи, касаещи невъзможността на подсъдимия, поради липсата на парични средства да изпълнява задължението си.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение всички елементи на състава на престъплението, а именно, че същият е осъден да издържа свой низходящ от първа степен, че за неизпълнение на това си задължение е бил осъден с присъда, както и че не е изпълнил задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение, подсъдимият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до две години или пробация, както и обществено порицание.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност, който разкрива конкретното деяние, с оглед продължителният период от време, през който подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка. Касае се за период от 18 месеца, през който период детето е било лишено от необходимите му средства, за задоволяване на неговите преки и непосредствени нужди от първа необходимост от храна и облекло.

По отношение на обществената опасност на дееца, съдът намира същата за ниска. С изключение на предходното му осъждане, за престъпление по чл. 183 НК, което не следва да бъде отчитано като утежняващо отговорността му обстоятелство, тъй като това осъждане е включено в състава на престъплението, за което е образувано настоящото производство, не са налице други осъждания, които да обосноват извод за по-висока степен на обществена опасност на подсъдимия.

Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете извършените от подсъдимия през инкриминирания период, плащания на издръжка за предходни периоди, както и извършваните плащания и полаганите грижи за детето, след инкриминирания период.

Отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, извън по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние не са налице.

При отчитане на всички обстоятелства по чл. 35 НК, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и като съобрази, че предходното наложено на подсъдимия наказание „Пробация”, не е постигнало в пълна степен целите на наказанието по чл. 36 НК, касаещи личната превантивна функция на наказанието, а именно да поправи и превъзпита дееца, съдът намира, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия трябва да бъде „Лишаване от свобода”, определено по правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са налице многобройни или едно но изключително по своя характер обстоятелство, обуславящи приложението на чл. 55 НК, в размер на минимума на предвиденото, а именно три месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години. На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено, чрез обявяване на присъдата на обществено място - в Кметството по местоживеенето на подсъдимия.

Именно така определеното наказание, според настоящият съдебен състав напълно съответства на извършеното и в най-пълна степен би способствало за постигане на целите, както на личната, така и на генералната превантивна функция на наказанието, визирани в чл. 36 НК, като същевременно с това не би се явило несправедливо.

По изложените мотиви, неоснователни са изложените от защитника на подсъдимия доводи, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Пробация”.

Въз основа на така изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ