Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1482                                   01.07.2020г.                                  Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI –ти граждански състав

На  единадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

гражданско дело номер 60 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК и е образувано по исковата молба от ищеца Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявила срещу ответникът -нейн съпруг И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака им, сключен на  27.11.2011г. с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без искане съдът да се произнася по вината. Наред с брачния иск ищцата е предявила и следните претенции: иск по чл. 59 от СК да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете – С. И. И., род. на ***г. /без направени искания за определяне местоживеенето на детето, по който въпрос съдът и без направено искане, дължи служебно произнасяне/, за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, посочен в исковата молба, иск по чл. иск по чл. 143, ал. 2 от СК за осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от подаване на исковата молба – 06.01.2020г. до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, иск по чл. 56 от СК да й бъде предоставено за ползването на семейното жилище, представляващо част от етаж от къща, находяща се в с. Р….. по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата „Б.“.

В исковата молба като брачни основания за развод ищеца излага твърдения влошени семейни отношения, вследствие  на които ответникът напуснал семейното жилище на 01.09.2018г., от когато страните са във фактическа раздяла. Сочи, че детето е със специално образователни потребности, които налагат допълнителни разходи, както и, че майката и детето имат силна емоционална връзка помежду си. По изложените в исковата молба подробни съображения моли за прекратяване на брака с развод, като твърди, че е невъзможно запазване на брака. В съдебно заседание ищцата лично и чрез адвокатския си представител поддържа исковете си и моли съдът да ги уважи. Ангажира доказателства. Не претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че не оспорва, че с ищцата са във фактическа раздяла и, че е безмислено запазване на бракът им. Не възразява по отношение на искането детето да живее при майка си, както и да й бъдат предоставени за упражняване на родителските права,  оспорва искания режим на лични отношения с детето, като предлага по-разширен такъв, оспорва размера на претендираната месечна издръжка за детето, като заявява, че може да заплаща такава в размер не повече от 170 лв. месечно. Не оспорва искането на ищцата ползването на семейното жилище след развода да й се предостави след развода. В съдебно заседание поддържа писмения си отговор. Не ангажира доказателства.

Дирекция „Социално подпомагане” –гр. Созопол, редовно уведомена не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмен доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания,  прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

            От представеното по делото удостоверение за граждански брак, се установява, че страните са сключили граждански брак на 27.12.2011г., за който е съставен акт за граждански брак № 303 от 27.12.2011г. от община Созопол, като от брака си страните имат родено едно дете, ненавършило пълнолетие С. И. И., ЕГН: **********, род. на ***г.

 За установяване на сочените в исковата молба брачни основания за развод ищцата е ангажирала гласни доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел Б….– баща на ищцата, се установява, че съпрузите са разделени от две години, тъй като са имали караници и нерабирателства във връзка със здравословните проблеми на детето им. От показанията се установява, че ответникът е напуснал семейството си, отказвайки да се грижи за детео, като след раздялата му с ищцата, тя е останала да живее с детето при родителите си в с. Р…. общ. Созопол. Установява се, че ищцата е подпомагана в грижите за детето, както и финансово от нейните родители. Свидетелят сочи, че поради здравословното състояние на детето и специфичните му нужди, ищцата работи на половин работен ден, а за извършваните ежемесечно процедури и терапии са нужни от около 1000лв. на месец.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като независимо от близката родствена връзка на свидетеля с ищцата, същия е бил очевидец и пряко е възприел семейните отношения на страните, като показанията му са безпротиворечиви и не се опровергаха, а напротив съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал и изявленията на страните.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че по делото се доказа, че с фактическата раздяла на страните /продължаваща и понастоящем/, вследствие конфликтите помежду им и напускането на ответника на семейното жилище, е причинен необратив разрив в семейните отношения на страните. Тези обстоятелства създават убеждение у съда, че брачната връзка им съществува само формално, тъй като вече не изпълнява основните принципи на отношенията между съпрузите - взаимно разбирателство и доверие, основано на уважение, привързаност, общи усилия и взаимна отговорност за развитие на семейството. Настъпилия разрив в семейните отношения на страните е довел до невъзвратимо опразване на брака от дължимото от закона и морала съдържание. Предвид това, съдът счита, че гореизложените обстоятелства сочат, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, поради което следва да бъде прекратен с развод.

По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА и МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето:

От данните по делото се установява, че след раздялата на страните роденото от брака им дете Силвена, на 7г. продължава да живее при майката и да се отглежда от нея в семейното жилище в с. Р…...  При решаване на въпроса на кого от родителите да бъде предоставено упражняване на родителските права, на основание чл. 59, ал. 2 и сл. от СК, съдът следва да прецени този въпрос като изхожда единствено от интересите на децата.  

По делото се установява, че детето е родено с диагноза „генерализирани разстройства в развитието“, като с решение на ТЕЛК от 13.12.2018г. е освидетелствано с 85% степен на увреждане с нужда от чужда помощ.

Искане за предоставяне на родителските права върху детето е направила само майката, на което бащата не се е противопоставил. Съдът намира, че упражняване на родителските права по отношение на детето, родено от брака следва да бъде предоставено на майката, както поради нейното желание за това от една страна, а от друга страна и поради обстоятелството, че след фактическата раздяла само тя се поела грижите по отглеждане на детето, като бащата е прекъснал връзката си с него и не е изявявал желание да поеме отглеждането му. Наред с това по делото, в т.ч. и от социалния доклад се установява, че майката разполага с необходимия родителски капацитет и способности за полагане на адекватни грижи за детето, подпомагана от родителите си.

По отношение на местоживеенето на детвто, въпреки липсата на направено такова искане, съдът следва служебно да се произнесе по този въпрос, като в случая местоживеенето на детето с оглед предоставените родителски права на майката следва да се определи при нея.

По отношение на режима на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕТО:

При определяне на личните отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права, също следва да се изхожда изцяло с оглед интересите на детето. Установено е, че след раздялата на страните бащата се е дезинтересирал от детето, като не го е посещавал и не е общувал с него. Въпреки това същият претендира определяне на по-разширен режим на лични отношения с детето, вкл. и с преспиване при него, на което искане майката не се противопоставя.

Съдът намира, че въпреки остъствието на бащата от живота на детето за изминалия двугодишен период, на същият следва да се осигури възможност за възстановяване на родителския контакт с детето си и изграждане на пълноценна връзка с него. Затова съдът намира, че на бащата следва да бъде определен искания от него по-разширен  режим на лични отношения, на който майката не се противопоставя, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, петнадесет дни през лятната ученическа ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна календарна година - първата половина от зимната ученическа ваканция и времето от 10.00 часа на 23.12 до 12.00 часа на 25.12 с преспиване при бащата, всяка нечетна календарна година - първата половина от пролетната ученическа ваканция и за времето от 10.00 часа на 31.12 до 17 .00часа на 01.01 на следващата четна година.

 При изменение на обстоятелствата страните могат да поискат изменение на режима на лични отношения с детето.

По отношение на ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕТЕТО:

Съгласно чл. 143 ал. 2 вр. с чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава, като размерът й съгласно чл. 142, ал. 2 от СК не може да бъде по-малък от една четвърт от установената за страната минимална работна заплата, която считано от 01.01.2019г. е 610 лв., т.е. размерът на издръжката не следва по-малък от 152.50 лв.

По делото няма данни относно доходите и имущественото състояние на бащата, като наред с това липсват както твърдения, така и доказателства за наличие на влошено здравословно състояние, ограничаващо трудовата му заетост, както и за наличието на задължения за издръжка и към други низходящи. Тези обстоятелства според съда означават, че същият може реализира поне среден за страната доход.

Що се касае до майката, по делото  се установява, че тя е преминала на четиричасов работен ден и получава минимални трудови доходи, като е подпомагана, вкл. и финансово за отглеждането и издръжката на детето от нейните родители.

По отношение на детето, по делото се установява, че за подобряване на здравословното му състояние то посещава терапии при логопед и ерготерапии, разходите за които съгласно данните по делото варират между 750 лв. -900 лв. месечно, като отделно от тях са му нужни, както средства за ежедневните му алиментни нужди, така и средства за транспорт за придвижване от местоживеенето на детето до местата за провеждане на терапевтичните процедури. Установено е също така, че детето получава месечна инвалидна пенсия в размер на 450 лв. съгласно представеното удостоверение от Д“СП“-Созопол,  като видно от представените платежни нареждания се установява, че считано от м. септември 2018г. бащата  е заплащал месечна издръжка на детето в минималния законов размер, като последните плащания са в размер на сумата от 155 лв. за м. януари 2020г. и сумата от 152.50 лв. за м. февруари 2020г., за които обстоятелства страните не спорят.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, като се вземат предвид повишените нужди на детето с оглед специфичните му потребности във връзка със здравословното му състояние, от една страна и възможностите на бащата, отчитайки и размера на месечната инвалидна пенсия на детето, следва, че бащата следва да бъде осъден да  заплаща месечна издръжка на детето в размер на 220 лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването /след приспадане на платените суми за издръжки за периода от 06.01.2020г. до 29.02.2020г. съответно сумата от 155 лв. за м. януари 2020г. и сумата от 152.50 лв. за м. февруари 2020г., възлизащи в общ размер от 307.50 лв. /, т.е. дължимият остатък от издръжката за периода от от 06.01.2020г. до 29.02.2020г. възлиза в общ размер от 132.50 лв., ведно със законната лихва, считано от падежа на всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. В останалата част над присъдения размер от 220 лв. месечно до претендирания от 250 лв. /в т.ч. и за платения частично размер на издръжките за м. януари и февруари 2020г./ искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 По отношение ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

 Ищцата е заявила, че желае след развода да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с адрес: с. Р………., представляващо етаж от къща, собственост на нейните родители. Установи се, че ищцата продължава да живее в него и понастоящем заедно с детето, поради което съдът намира, че същото следва да бъде предоставено на ищцата след развода, на което искане ответникът не се е противопоставил.

По отношение на ФАМИЛНОТО ИМЕ:

На основание чл. 53 от СК с оглед направеното от ищцата искане, следва да й бъде възстановено предбрачното й фамилно име „Б.”.

Предвид липсата на искане от ищцата за произнасяне относно вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК вр. с чл.6,  т. 2 от ТДТКССГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така, както са ги направили, като освен това на същото законово основание в тежест и на двамата съпрузи следва да бъде възложено заплащане по равно на  допълнителна държавна такса за решаване на делото в общ размер от 40 лв., или по 20лв. за всеки от тях.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7  от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сумата от 316.80 лв., представляваща дължимата държавна такса от 4 % върху сбора на платежите за три години върху присъдения размер на издръжката на детето.

Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, Бургаският районен съд,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК  брака между съпрузите Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сключен с акт за граждански брак № …..г. от община Созопол, обл. Бургаска, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете С. И. И., ЕГН: **********, род. на ***г. на Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете С. И. И., ЕГН: **********, род. на ***г. при неговата майка Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, с ненавършилото пълнолетие дете С. И. И., ЕГН: **********, род. на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, петнадесет дни през лятната ученическа ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна календарна година - първата половина от зимната ученическа ваканция и времето от 10.00 часа на 23.12 до 12.00 часа на 25.12 с преспиване при бащата, всяка нечетна календарна година - първата половина от пролетната ученическа ваканция и за времето от 10.00 часа на 31.12 до 17 .00часа на 01.01 на следващата четна година.

            ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете С. И. И., ЕГН: **********, род. на ***г.,  чрез нейната майка и законен представител Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, с адрес: *** месечна издръжка в размер на 220лв. /двеста и двадесет лева/, считано от 01.03.2020г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването й, както и сумата от общо 132.50 лв. /сто тридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща остатъка от дължимата издръжка за периода от 06.01.2020г. до 29.02.2020г., представляваща разликата между платената сума от общо 307.50 лв. до дължимата сума от общо 440 лв. за посочените два месеца, ведно със законната лихва върху присъдената издръжка, считано от падежа на всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за издръжка в останалата му част над присъдения размер на издръжката от 220 лв. до претендирания от 250 лв. месечно, в т.ч. частично за издръжката от 06.01.2020г. до 29.02.2020г. за сумата до размера от общо платената сума от 307.50 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлените вземаня за издръжка, считано от падежа на всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо етаж от къща с адрес: с. Р……… на съпругата Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, а именно „Б.”.

ОСЪЖДА Ж.К.Б.-И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаският районен съд допълнителна държавна такса за допускане на развода в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаският районен съд допълнителна държавна такса за допускане на развода в размер на 20 лв. и държавна такса върху присъдения размер на издръжката на детето в общ размер на 316.80 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в законна сила на решението в частта за прекратяване на брака с развод, препис от решението да се изпрати на служба „Грао“ при община Созопол.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.