№ 18537
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110112013 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника М. В. В. за следните суми: 61.03 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2019г.- 31.08-2019г., в имот, с аб. Номер
******, 11.87 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.05.19г.- 31.08.19г., ведно със законна лихва от 02.06.22г. до изплащане на
вземанията, както и 10.41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2020 г. –
18.05.2022 г. и 3.26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019
г. – 18.05.2022 г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове
за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 29445/22г. на
СРС, 69с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в исковото
производство. Претендира разноски.
Ответникът М. В. В. не оспорва основанието и размера на исковете , като твърди да е
погасила вземанията чрез извършено в полза на ищеца заплащане на сумите, предмет на
исковите претенции .
Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ
107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а
от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Ответникът не оспорва , че в рамките на исковия период е бил
собственик на процесния имот. Това се установява и от представените от ищеца
писмени доказателства. Следователно, установено е съществуването на облигационно
договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия,
което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е
уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
първоначалния ответник дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ.
Установяването факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е отделено за безспорно между страните обстоятелство, доколкото не
се оспорва от ответника .
От представените по делото от ответницата платежни нареждания се установява, че е
извършвала плащания в полза на ищеца с разписка от 12.06.23г., представена по исковото
2
производство на стойност 88,52лева , като е посочено в основание на плащането стар аб. №
****** , както и ЕГН на ответницата, без уточняване на период , а по заповедното
производство е приложена друга разписка от 26.07.22г. за заплатена сума от 156,56лева в
полза на ищеца , в която е посочено като основание „превод ФИРМА“.
И по заповедното , и по исковото производство, след предоставена от съда възможност
за това с връчване на препис от доказателствата, ищецът ангажира чрез процесуалния си
представител становище, че исковите вземания не са погасени, доколкото плащането , за
което са ангажирани доказателства в исковото производство, е погасило други текущи
задължения, а с плащането по заповедното производство не е извършено погасяване на
процесни задължения, доколкото във вносния документ не било посочено основание за това.
Според заключението на вещото лице по допуснатата от съда счетоводна експертиза и
след проверка в счетоводството на ищеца, се установило, че не са осчетоводявани
извършени плащания след завеждане на иска за погасяване на суми по претендираната
главница. Вещото лице посочва още, че с извършеното плащане от 12.06.23г. наредителят
М. В. е превела на ищеца сума в размер на 86,57лева, като е посочено в основанието за това
„ЕГН на ответника и стар абонатен номер ******“, като не били посочени договорна
сметка, цитиране на фактурите, нито номер на преписка за съдебно вземане. Сумата била
осчетоводена от ищеца на 13.06.23г. , като с нея било погасено задължение за отопление и
дялово разпределение по фактура № **********/31.03.23г., която фактура била с получател
И. Д. , отнася се за същия имот и абонатен номер, но касае друга договорна сметка. В
съдебното заседание вещото лице уточнява, че с извършеното от ответницата заплащане на
сума от 154лева от дата 26.07.22г., за което са представени доказателства по заповедното
производство , също не е погасено процесното задължение , предмет на исковите претенции,
доколкото ищцата не е посочила основание за превод на сумата и същата сума според
вещото лице стои в партида “неуточнени плащания“ в счетоводството на ищеца, като за нея
ответницата можела да подаде заявление в централата на ищцовото дружество и да посочи
какво задължение желае да погаси.
С оглед на така обсъдените доказателства, Съдът намира, че доколкото ответникът при
извършените от него плащания в полза на ищеца не е посочвал кои свои задължения и за
кои периоди погасява, ищецът е имал основание да извършва погасяване по описания от
вещото лице в заключението па ССчЕ начин.
Или настоящият съдебен състав намира, че с извършеното заплащане ответницата не е
погасила задълженията си по настоящото дело , поради което исковите претенции на ищеца
ще следва да бъдат уважени . При съобразяване на изложеното от вещото лице в о.с.з. ,
ответницата разполага с възможността за погасяване на задълженията чрез конкретизиране
на основанието , на което е извършила превод по сметка на ищеца на сума в общ размер на
156,56лева от 26.07.22г., доказателства за което се съдържат в заповедното производство.
По разноските:
3
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 75лева за заповедното производство, и 125лева
за исковото- за заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер , както и разноски за депозит за експертиза в исковото производство в размер на
300лева .
На ответника не се следват разноски предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, че М. В. В. , ЕГН **********, дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******
сумата 61.03 лева, незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода м. 05 –м.
08.2019г. в имот с аб. номер ****** с адрес гр. АДРЕС, и сумата 11 .87 лева,
представляваща задължение за цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за м.
05.2019г.- м. 08.19г. , заедно със законната лихва от 02.06.2022 г. до погасяване на
задълженията, както и мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в размер на
10,41лева , за периода 15.09.20г.- 18.05.2022г., както и сумата от 3,26лева –мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение за периода от 01.07.19г.- 18.05.22г. , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 29445/
19.06.22г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА М. В. В. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 425 лева – разноски в исковото производство, и сумата
от 75лева - разноски за заповедното производство по ч. гр.д. № 29445/22г. на СРС, 69с-в..
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА“ЕООД , като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4