О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 91
гр. Шумен, 14.02.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл. с. Н. Цветанкова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л. Томова в.ч.г.д. № 48 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с рег. № 8967/21.12.2018г. депозирана от адв. А.Д. ***, в качеството му на процесуален представител на П.П.В. *** срещу определение № 930 от 06.12.2018г. по гр. д. № 118/2018г. по описа на РС – Н. П., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с пр. основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на решение № 310/11.10.2018г. по същото дело, в частта му за разноските, като неоснователна. В жалбата се твърди, че с постановеното решение съда е намалил на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК дължимите от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД на доверителката му разноски по делото, представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение от 600.00лева на 350.00лева, като с обжалваното определение, е оставил без уважение молбата с пр. основание чл. 248 , ал. 1 от ГПК за изменението му, като ищеца да бъде осъден да заплати и горницата от 250.00 лева до пълния претендиран размер от 600.00лвева. Твърди, че се касае за два отделни иска, всеки с отделна цена, като всяка искова претенция била с материален интерес до 1000.00лева - за което съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи минимален хонорар от 300.00лева за всеки един или общо за двата иска 600.00лева. Излага, че доверителката му с поведението си не е дала повод за завеждане на иска, поради което и моли съда, да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което ищеца да бъде осъден да дозаплати направените разноски за първоинстанционното производство над присъдения размер от 350.00лева до пълния им претендиран такъв от 600.00лева.
Ответника по жалбата „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, е депозирал отговор по жалбата, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба с пр. основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК по обективно съединени установителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 741,80 лв. и установителен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 22,36 лв. от страна на ищеца „Енерго-Про Продажби“ – АД – гр. В., представлявано от Г.К., П.С.С. и Я.М.Д., с процесуален представител по делото юрисконсулт М.М., против ответницата П.П.В. ***, със съд. адрес:***, офис 5, адв. А.Д.. Съдът се е произнесъл с решение по делото № 310/11.10.2018 г., с което предявените искове са отхвърлени. С решението си съдът, на основание чл.78, ал.5 от ГПК е намалил размера на дължимите от ищцовата страна на ответницата разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 600.00 лв. на 350.00 лв. С молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител е сезирала съда с искане решението да бъде изменено в частта му за разноските, като ищеца бъде осъден да заплати, пълния претендиран размер предвид наличието на два обективно съединени иска, всеки с отделна цена, и за които се дължало отделни възнаграждения, с оглед материалния интерес, в случая за двата иска по 300.00лева или общо 600.00лева. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 930 от 06.12.2018г. по гр. д. № 118/2018г. по описа на РС – Нови Пазар, първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата, като неоснователна. В мотивите си е приел, че след като по делото е било направено изрично искане от ищцовата страна за намаляване на разноските, в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, то съда е бил длъжен да направи преценка и да се произнесе относно налице ли е прекомерност. Приел е, че предвид материалния интерес по делото в размер на 764.16лева, (в който см. бил чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като в наредбата се говорело не за цена на иск, а за материален интерес по делото) и неголямата правна и фактическа сложност на производството, се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00лева.
Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако изплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено изрично, че минималния размер, не може да бъде по – нисък от предвидения в наредбата на ВАС за съответния вид работа. Преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело. В настоящия случай, фактическата и правната сложност на делото се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, което е в размер доста над минималния такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждиния, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя, върху интереса, като под интерес законодателя е имал предвид общия материален интерес по делото, а не отделните обективно или субективно съединени искове по него, каквито именно са възраженията на жалбоподателката с депозираната жалба. В случая, материалния интерес по делото е в размер на 764.16лева и същия попада в т. 1, на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, или минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесното дело за един адвокат е в размер на 300.00лева. Първоинстанционния съд е присъдил такова в размер на 350.00лева, което е над минималния му размер предвиден по Наредбата. Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно и на фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има право свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище би означавало да се допусне злоупотреба с процесуални права, най - вече по отношение на противната страна.
Ето защо, като е оставил без уважение, като неоснователно искането на жалбоподателката за изменение на решението, в частта му за разноските, като бъде осъдена насрещната страна да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, над присъдения с решението размер от 350.00лева до пълния претендиран такъв от 600.00лева, първоинстанционния съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него, като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 930 от 06.12.2018г. по гр. д. № 118/2018г. по описа на РС – Н. П., с което е оставена без уважение молбата на П.П.В. *** с пр. основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на решение № 310/11.10.2018г. по същото дело, в частта му за разноските.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.