Присъда по дело №1660/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 24
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20211720201660
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Перник, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Наказателно дело
частен характер № 20211720201660 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. М. П. – родена на **** г. в гр.*****, с
постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул.“*****, българка, с българско
гражданство, **** *** към АК – гр.*****, с ЕГН:**********, за НЕВИННА в
това, че на 04.03.2021г., в гр. Д., в съдебна зала в РС – Д., в съдебно заседание
по гр. дело №127/2021г. по описа на РС – Д., публично /в присъствието на
М.С. - председател на съдебния състав, Р.А. - секретар-протоколист; КР. К.
ЗЛ. - представляващ ищеца – „***** и *** Г.М./, приписала на ЕМ. В. М.
престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК с израза „..а освен това е
използвал и служебния автомобил на ОП – К., за да се яви днес тук, съответно
видяхме и шофьора“, а именно, че като длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – ****** към Окръжна прокуратура – К. е превишил
властта си, като в нарушение на чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от
Наредбата за командировките в страната, е използвал служебния автомобил
на Окръжна прокуратура – К. и шофьор за лични цели, за да си набави облага
– да се яви /без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр. д. №
127/2021г. по описа на РС – Д. в Съдебната палата, гр. Д., от което са
1
настъпили значителни вредни последици – сериозно накърняване авторитета
на прокуратурата и намаляване доверието на обществото във
функционирането на съдебната система и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1, предл.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от частния тъжител ЕМ. В. М.
граждански иск срещу подсъдимата Д.М. П. за сумата от 5000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на икриминираното
престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1, предл.2 от НК
неимуществени вреди /засягане на репутацията и доброто име на тъжителя в
личен и професионален аспект, като ****** при Окръжна прокуратура-К./,
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 190 ал.1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител ЕМ. В.
М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.К., ул. Гоце Делчев №12А, да
заплати на подсъдимата Д. М. П. - със снета самоличност, направените от нея
разноски в производството, възлизащи на 1500,00лв. за заплатено ***ско
възнаграждение.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред ОС-Перник, в 15-дневен
срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2

Съдържание на мотивите


С частна тъжба ЕМ. В. М. е повдигнал обвинение срещу Д. М. П. за
престъпление чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от
Наказателния кодекс за това, че на 04.03.2021г., в гр. Д., в съдебна зала в РС –
Д., в съдебно заседание по гр. дело №127/2021г. по описа на РС – Д.,
публично /в присъствието на М.С. - председател на съдебния състав, Р.А. -
секретар-протоколист; КР. К. ЗЛ. - представляващ ищеца – „***“ ЕООД и ***
Г.М./, приписала на ЕМ. В. М. престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от
НК с израза „..а освен това е използвал и служебния автомобил на ОП – К., за
да се яви днес тук, съответно видяхме и шофьора“, а именно, че като
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – ****** към
Окръжна прокуратура – К. е превишил властта си, като в нарушение на чл.8,
ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, е
използвал служебния автомобил на Окръжна прокуратура – К. и шофьор за
лични цели, за да си набави облага – да се яви /без да заплаща разходите/ в
съдебно заседание по гр. д. № 127/2021г. по описа на РС – Д. в Съдебната
палата, гр. Д., от което са настъпили значителни вредни последици –
сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и намаляване доверието
на обществото във функционирането на съдебната система.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет
предявеният от частният тъжител ЕМ. В. М. граждански иск срещу
подсъдимата Д. М. П. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него в резултат на престъплението по-горе неимуществени
вреди /засягане на репутацията и доброто име на тъжителя в личен и
професионален аспект, като ****** при Окръжна прокуратура-К. /.
Тъжителят Е.М. е конституиран като граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец Е.М. поддържа повдигнатото
обвинение, излага доводи за доказаност на същото в пълен обем и пледира
подсъдимата да бъде призната за виновна като й бъде наложено справедливо
наказание съгласно предвиденото за престъплението. Пледира за цялостно
уважаване на предявения граждански иск като доказан по основание и размер.
Подсъдимата Д.П. дава обяснения по обвинението, но не се признава за
виновна. Отрича в изказването си, направено в съдебното заседание по гр.
№127/2021г. по описа на РС - Д. да е разгласила клеветническо твърдение,
при това с умисъл за оклеветяване на частния тъжител. Заявява, че е
действала водена от интереса на своя клиент и по негово настояване, като е
целяла единствено да изтъкне пред съда професионалната позиция на
ответника по това дело - Е.М., и че това обстоятелство е създало у клиента й
съмнение, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.
Посочва още, че инкриминираното изявление в една част не е възпроизведено
точно в съдебния протокол /относно ползването на служебния автомобил на
ОП – К./, а в останала част отразява нейни собствени възприятия за факти,
които е съобщила на съдебния състав, мотивирайки искане за отвод.
1
Защитникът на подсъдимата – адв. Л.Т., пледира подзащитната му да
бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение. Излага
съображения, че по делото не е доказано точното съдържание на направеното
от П. изказване, че възпроизвеждането му в протокола за съдебното
заседание като твърдение за факт, не отразява нито дословното му
съдържание, нито действителният смисъл на казаното. Обосновава тезата, че
основавайки се на изказано пред нея предположение, че частният тъжител е
ползвал служебен автомобил, за да се яви по делото по описа на РС – Д.,
както и на непосредствено възприетото от нея лице, посочено й като шофьор
на служебния автомобил, П. е изказала свое умозаключение. Защитникът
излага доводи, че протоколът за съдебното заседание няма доказателствена
сила за обективираните в него изявления на страните, поради което същите
подлежат на доказване с всички допустими средства и способи по НПК,
каквото доказване частният тъжител не е провел. Оспорва се и
субективната съставомерност на деянието, като се твърди, че умисъл в
действията на подсъдимата отсъства, доколкото отправяйки искането за отвод
изобщо не е коментирала личността на частния тъжител, а е отбелязала
единствено заеманата от него длъжност. Акцентира се и на обстоятелството,
че инкриминираната фраза е била част от допълнително изказване,
провокирано от реплика на пълномощника на другата страна, както и че чрез
него са надградени вече изложените съображения за искания отвод на
съдията, основани на професионалната позиция на ответника по делото.
Тезата на защитата е, че подсъдимата е действала професионално, в защита
интересите на своя клиент и в нито един момент не е изказвала твърдения за
престъпно поведение - че частният тъжител в настоящото производство се е
възползвал или е злоупотребил със своето служебно положение, ползвайки за
лични нужди служебен автомобил безплатно, с цел облага, в каквато насока
субективно са интерпретирани думите й от засегнатия. Излагат се
съображения, че деянието на подсъдимата не е противоправно, тъй като
изявленията й са направени в качеството на пълномощник на страна в
съдебно производство, в преследване на правомерна цел /отвод на съдията по
делото,/ и представляват становище, мнение, умозаключение, изразено
добросъвестно, при наличие на фактическо основание да бъде съобщено и с
увереността, че съобщава верни обстоятелства. Тази позиция защитникът
обосновава с позоваване на съществуващата богата съдебна практика на
висшата съдебна инстанция и на Европейския съд по правата на човека,
включително по въпроса, че при упражняване на функциите си в съдебното
производство и воден от принципите на упражняване на професията и
отговорността да защити правата и интересите на своя клиент, ***ът е
свободен да пледира, да изказва становища и да отправя искания без страх
от санкция и наказателно преследване. Основавайки се на събраните
доказателства и изложените съображения тезата на защитата е, че
обвинението за осъществяване престъпния състав на клеветата не е доказано,
както от обективна, така и от субективна страна. Като последица от
2
оправдаването на подсъдимата защитникът пледира за отхвърляне и на
предявения граждански иск срещу нея, като неоснователен и недоказан.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, като взе предвид и доводите
на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Д. М. П. е родена на **** г. в град *****. Постоянният й
адрес е в гр. С.. Не е осъждана. Омъжена е. Работи като ***, вписана е в
***ска колегия - *****.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Частният тъжител Е.М. от 2009 година и понастоящем заема длъжност
****** към Окръжна прокуратура – К..
През месец септември 2019г. същият оставил за ремонт свое МПС –
джип „Форд Маверик“ в сервиз на „***“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала и управител свидетелят КР. К. ЗЛ., в град К.. Връзката между
двамата била осъществена чрез свид. б.н., който поддържал приятелски
отношения с двамата. Ремонтът продължил повече от очакваното по причини
от различен характер – множеството детайли, които следвало да се
ремонтират и подменят, трудности в намирането на части, паралелното
извършване на ремонтни дейности и на автомобили на други клиенти от
страна на З.. След окончателното завършване на ремонта между него и М.
възникнал спор по отношение цената на ремонта – труд и материали,
описани от З. в протокол, представен на тъжителя.
Тъй като не постигнали съгласие за доброволно уреждане на спора,
автомобилът останал в автосервиза на свидетеля, а М. не заплатил разликата
между исканата крайна цена и платената авансово сума. Последният подал
жалба в ОДМВР – К., а впоследствие по случая било образувано наказателно
производство за обсебване, наблюдавано от РП – К..
От своя страна “***“ ЕООД, представлявано от свид. К.З., подало
искова молба в РС – К. срещу Е.М. за решаване на спорното облигационно
отношение помежду им. След самоотводи на всички съдии в РС – К.,
горестоящият съд постановил изпращане на делото за разглеждане в РС – Д.
като равен на първия съд. В РС –Д. било образувано гражданско дело
№127/2021г. с ищец „***“ ЕООД, представлявано от свид. К.З., и с ответник -
частния тъжител в настоящото производство Е.М.. Пълномощник на ищеца
по гражданското дело била адв. Д.П., а на ответника - адв. Г.М..
Първото съдебно заседание по делото било насрочено за 04.03.2021г.
от 10.30 часа. След като получил призовка за насроченото заседание свид. З.
разговарял със своя *** и споделил притесненията си, че е възможно
длъжността, която ответникът заема да повлияе върху обективното решаване
на делото. Настоял П. да поиска отвод и на съдиите в РС- Д.. Подсъдимата го
разубедила като обяснила, че притесненията му са безпочвени и не намира
основания за Т.а искане.
3
На 04.03.2021г. частният тъжител бил в платен годишен отпуск. За
съдебното заседание в РС – Д. същият пътувал от град К. до град Д. с личния
си автомобил „Мерцедес Ц 200 Компресор“ с рег. № ********. С него
пътували пълномощникът му по делото - свид. Г.М. и свид. б.н., когото М.
ангажирал като свидетел по същото дело.
До започването на съдебното заседание тримата стояли пред входа на
Съдебната палата в град Д. и разговаряли.
По същото време пред сградата се намирали свидетелят К.З. и още две
лица, които водел, за да свидетелстват по делото – свид. СВ. К. В. и К. С..
Тримата също пътували за делото от град К. с автомобил на З.. Към групата
им малко по-късно се присъединила и подсъдимата - Д.П..
Двете групи лица стояли на близко разстояние едни от други и
разговаряли помежду си.
Подсъдимата до този момент не познавала ответника по делото,
попитала кой е и З. й го посочил. Междувременно при групата на Е.М. се
спрели още двама мъже, които видимо се познавали с него, тъй като
разговаряли приятелски. Те били свидетелите ВЛ. М. – прокурор в ОП – К. и
Г.С. – шофьор в същата прокуратура, които в същия ден били командировани
до град Д. по служебни задачи – първият за участие по дела на ОС – К.,
провеждащи се в сградата на съда в гр. Д., вторият – за осъществяване на
превоза, за предаване и получаване на служебна поща. След кратък разговор
с М. свидетелят М. влязъл в сградата по своите дела, а С. продължил
разговора си с М.. Воденото от З. лице – К. С., съобщил на останалите, в това
число и подсъдимата, че познава мъжа, с когото М. разговарял, и знае, че е
шофьор на прокуратурата. Изявленията му създали у З. невярна представа, че
частният тъжител е дошъл за делото със служебен автомобил.
Докато стоял пред сградата свид. З. наблюдавал проявяваното към М. и
неговия *** уважително отношение и от други лица – техни колеги,
служители и граждани. Всичко това отново засилило притесненията, които
имал /ще бъде ли разгледано делото му
безпристрастно/ и гласно ги изразил пред ***а си, като настоял да поиска
отвод. Макар до този момент да отхвърляла желанието на клиента си, след
като сама непосредствено възприела обстоятелствата, които видимо го
притеснили, подсъдимата решила да поиска отвод на съдебния състав.
В определения час в съдебната зала влезли страните по гражданското
дело и техните пълномощници. Лицата, водени от двете страни, за да
свидетелстват – свид. б.н., свид. С.В., както и К. С. останали пред съдебната
зала.
След проверка редовността на призоваването и явилите се лица, съдът
дал ход на делото. Веднага след това подсъдимата, в качеството си на
пълномощник на ищеца, поискала отвод на председателя на съдебния състав
- съдия М.С.. Искането мотивирала със заеманата от ответника длъжност –
4
посочила, че им е известно, че Е.М. е ****** към ОП – К. и има ранг на
прокурор. Посочила, че доколкото прокуратурата следва структурата на
съдилищата, то РС - Д. попада в съдебния район на ОС - К., който е
съответния на посочената прокуратура съд. Изтъкнала, че исковата молба е
подадена в местно компетентния съд - РС – К., където всички съдии със
същия мотив са се отвели от разглеждане на делото, както и че по горната
причина това е приложимо и за съдебните съставите на РС - Д.. Отбелязала,
че с уважаването на искането за отвод биха се избегнали всякакви съмнения в
безпристрастността на съда при разглеждане на делото.
Пълномощникът на ответника - свид. М. изразила становище за
неоснователност на искането като посочила, че М. няма никакви
административни, институционални или други отношения с районните съдии,
както и че заради длъжността си не следва да търпи поведението на ищеца,
който задържал вече две години автомобила му.
Провокирана от изразеното становище подсъдимата допълнила
съображенията си като изтъкнала, че докато чакали пред съда станали
свидетели на проявяваното към М. отношение от съдии и служители,
съобщила и чутото малко по-рано предположение относно ползване
служебния автомобил на ОП – К. и посочила обстоятелството, че са видели
шофьора.
В съдебния протокол изказването й било отразено в следния смисъл:
„… а за нас днес отново - просто чакайки пред вратите на съда, видяхме как
се поздравява ответникът с всички влизащи в сградата съдии и служители,
които минаха, а своен това е използвал и служебния автомобил на ОП – К.,
за да се яви днес тук, съответно видяхме и шофьора“.
Искането било уважено и с определение, обявено в присъствието на
страните, на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК съдия С. се отвел от
разглеждане на делото.
Засегнат от думите на подсъдимата за ползването на служебен
автомобил частният тъжител Е.М. направил искане да му бъде предоставен
препис от протокола, като заявил на П., че ще я съди за думите й.
След поредица от отводи, делото било разгледано от съдия в РС – Д.,
който не намерил основания за уважаване на искането на ищеца, и
приключило с решение, с което предявеният от „***“ ЕООД иск бил уважен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите: Г.Д. М.,
Б.З.Н., Г. ИВ. СТ., В.И. М., КР. К. ЗЛ., СВ. К. В., както и събраните писмени
доказателства – заповед №РД-05-124/01.03.20221г. на административен
ръководител - окръжен прокурор на ОП – К., фискален бон от 04.03.2021г.,
протокол за проведено с.з. на 04.03.2021г. по гр.д. №127/2021г. по описа на
РС – Д., удостоверения, №82/17.03.2021г., №63/2022/14.02.2022г., и
№63/22/19.03.2022г., издадени на Е.М. от ОП – К., писмо, изх.
5
№127/21/25.01.2022г. на РС – Д., писмо, изх. №11-00-746/20.04.2022г. от
Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ с
приложена справка и указания, удостоверение от Комисията по
професионална етика към Окръжна прокуратура – К., акт за встъпване в
длъжност от 06.07.2009г., свидетелство за регистрация част I и част II, №
********* за л.а. с рег. №********, собственост на ЕМ. В. М., писмо, рег.
№63/22/18.04.2022г. на административен ръководител - окръжен прокурор на
ОП – Перник до завеждащ следствен отдел към ОП – К., с приложени
документи, извлечение от пътна книжка на сл. автомобил Х.Е. с рег.
№******** за 04.03.2021г., справка за съдимост, рег. №202/19.01.2022г.,
издадена от БС при РС – Перник.
При извършване на всестранен анализ на събрания доказателствен
материал съдът прие за недоказано подсъдимата да е извършила
престъпление чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от
Наказателния кодекс.
От обективна страна на Д.П. е вменено във вина, че е осъществила
състава на престъплението по-горе във втората форма на изпълнителното
деяние – приписване на престъпление на тъжителя по чл.282, ал.2, пр.2, вр.
ал.1 от НК, а именно, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение – ****** към Окръжна прокуратура – К. е превишил властта си,
като в нарушение на чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Наредбата за
командировките в страната, е използвал служебния автомобил на Окръжна
прокуратура – К. и шофьор за лични цели, за да си набави облага – да се яви
/без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр. д. № 127/2021г. по
описа на РС – Д. в Съдебната палата, гр. Д., от което са настъпили значителни
вредни последици – сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и
намаляване доверието на обществото във функционирането на съдебната
система“. Твърди се, че клеветата е извършена в присъствие на тъжителя чрез
устно изказване на подсъдимата в съдебно заседание, проведено на
04.03.2021г. по гр. дело №127/20221г. по описа на РС – Д., т.е., при
квалифициращия признак по чл.148, ал.1, т.1 от НК.
Част от фактическите обстоятелства, относими към признаците на
престъпния състав, са безспорни между страните и е необходимо да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до следното:
По делото е безспорно установено, че между частния тъжител Е.М. и
свид. К.З., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, е
възникнал спор по повод цената на извършен ремонт от З. на автомобил на
тъжителя. Не е спорно, че за разрешаване на спора дружеството е предявило
облигационен иск срещу Е.М., образувано е гражданско дело, което след
самоотводи на съдиите от местно компетентния съд е пренесено за
разглеждане в РС – Д.. Усилията на всяка от страните в настоящото
производство да докаже правотата си, респ. неизправността на другата страна
по повод спорното облигационно отношение са ирелевантни, тъй като
6
предмета на наказателното дело е друг, а и от гласните доказателствени
средства се установи, че спорът по гражданското дело е решен - съдът е
уважил предявеният иск. По тази причина настоящият съдебен състав не
обсъжда доказателствените източници, в които се съдържат данни в
горната посока.
Не е спорно, че на 04.03.2021г. се е състояло първото съдебно
заседание, насрочено по гр. дело №127/2021г. по описа на РС – Д.. Съгласно
чл.150 от ГПК за провеждането му е съставен протокол, приобщен към
доказателствения материал, подписан от председателя на съдебния състав и
секретаря. От него се установяват мястото и времето на заседанието, съставът
на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители,
вписаните изявления, исканията и изказванията на страните и определенията
на съда. Не е спорно, че звукозапис на заседанието не е правен, за което по
делото е налице писмо, изх. № 127/21/ 25.01.2022г. на РС – Д..
Безспорно е, че инкриминираните изявления, които са засегнали
тъжителя и са обективирани в тъжбата му „..а освен това е използвал и
служебния автомобил на ОП – К., за да се яви днес тук, съответно видяхме и
шофьора“, са отразени в протокола от съдебното заседание като част от
изказване на подсъдимата Д.П. в качеството й на *** - пълномощник на
ищеца.
Предвид начина на разгласяване на инкриминираното твърдение –
устно, в проведено открито съдебно заседание, в присъствието на
председателя на съдебния състав, секретар-протоколист, страните и
пълномощниците им, то безспорно, квалифициращото обективната страна на
престъплението обстоятелство по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК -
публичност, е налице, тъй като изявлението е станало достояние на
множество хора.
Тези елементи от обективна страна са безспорни по делото,
потвърждават се от събрания доказателствен материал, поради което и съдът
не ги обсъжда подробно.
Защитната теза за несъставомерност на престъплението е
концентрирана в няколко пункта.
Оспорва се точността на вписаното в съдебния протокол изказване
на подсъдимата като се твърди, че не е записано дословно, което е
изменило смисъла на направеното изявление. Акцентира се на
обстоятелството, че то е част от едно по-обстойно изложение, в
контекста на което е очевидно отсъствието на умисъл за клевета.
Защитава се позиция, че твърдението, прието от засегнатия като
клеветническо, не е годен предмет на клевета, тъй като не съдържа
нито позорни и неистински по силата на оборимата презумпция в
чл.147, ал.2 от НК обстоятелства за личността на частния тъжител,
нито с него му се приписва престъпление, което не е извършил.
Отбелязва се, че частният тъжител, почувствал се засегнат от думите
7
на подсъдимата, е разширил и надградил казано от нея, придал му е
значение и смисъл, какъвто но е вложен, пречупвайки го през
призмата на свои асоциации и субективни интерпретации.
Изтъква се, че в действителност подсъдимата е изказала свое
умозаключение /направила е извод/ при наличие на фактически
основания да достигне до него, при това в съдебен процес, в
качеството си на ***, преследвайки легитимна цел – да изложи пред
съда убедителни съображения за искания отвод, с оглед уважаването
му.
Акцентира се на обстоятелството, че начина на мислене, оценъчните
съждения, умозаключенията – функция от правото на свободно
изразяване, прогласено и защитено с Конституцията на Република
България и КЗПЧОС не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление.

Тези доводи съдът напълно приема.
На първо място относно доказателствената сила на съставения от
заседанието протокол.
В същинската си част обвинението се основава на материалната
доказателствена сила на това писмено доказателствено средство като
официален удостоверителен документ. Изготвянето и съдържанието на
протокола от съдебното заседание е подчинено на правилата в чл.150 от ГПК.
Както се посочи, в него се вписват мястото и времето на заседанието,
съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните
представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на
страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите
и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
Съгласно чл.152 от ГПК протоколът от заседанието е доказателство за
извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а
неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени. Съгласно
чл.150, ал.2 от ГПК протоколът се съставя под диктовката на председателя и
се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието
като в едноседмичен срок всеки участник в процеса може да поиска неговото
допълване или поправяне /чл.151, ал.1 от ГПК/. По исканията съдът се
произнася по реда на ал.2 - 4 на с.р.
От изложеното може да се обобщи, че в протокола се удостоверяват
само тези процесуални действия, които имат значение за делото и за
постановяването на крайния съдебен акт. По отношение на изявленията,
исканията и изказванията на страните по делото законът не установява
задължение за дословно възпроизвеждане на съдържанието им в съдебния
протокол, а единствено да се изложи същността им. Преценката е на
председателя на съдебния състав, тъй като именно под негова диктовка
протокола се съставя.
8
В конкретния случай защитата твърди, че изявлението на Д.П. във
връзка с начина по който М. е пътувал, за да се яви по делото в град Д., не е
възпроизведено дословно, което е изменило неговия смисъл. Формално
погледнато възражението следва да се отхвърли, тъй като искане за поправка
или допълване на протокола по реда на чл.151 от ГПК подсъдимата не е
правила, въпреки че като *** това право, реда и срока за упражняването му са
й добре известни. В обясненията си същата посочва, че не е търсила
протокола след заседанието за запознаване с точното му съдържание, тъй
като изобщо не възприела сериозно заканата на М., че ще я съди за
отправеното обвинение за ползване на служебен автомобил, а и по причина,
че искането й за отвод било уважено, като впоследствие и други съдебни
състави се отвели на същото основание.
Предвид очертаната по-горе законова рамка не може да се очаква в
съдебния протокол дословно и пълно да бъде възпроизведено всичко казано
от участниците в процеса особено в случаите, в които звукозапис не се
изготвя, какъвто е и настоящия. Събраните гласни доказателства /показанията
на свид. М., на свид. З., обясненията на подсъдимата, в които се съдържат
данни за реплики на участвалите в заседанието лица, за възникнало
напрежение, за намеса на съдията за потушаването му, невписани в
съдебния протокол/, дават основание да се приеме, че и в случая не всички
изявления на страните са отразени в протокола, което е и ненужно предвид
вече посоченото и не рефлектира върху доказателствената му сила,
разпростираща се върху извършените в заседанието съдопроизводствени
действия. Що се отнася до същността на казаното, което е в основата на
предмета на доказване по конкретното дело, то следва да се установи в с
всички относими и допустими доказателства и доказателствени средства по
НПК и в съответствие с принципа в чл. 14, ал.2 от НПК - че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила.
В този аспект естеството на направеното изявление следва да се
преценява въз основа пълното изказване на подсъдимата, вписано в
протокола, както и въз основа начина, по който са го възприели и го
възпроизвеждат лицата, в чието присъствие е било направено.
Гласните доказателствени средства, ангажирани от тъжителя за
доказване на обвинителната теза в тази част, са показанията на свид. Г.М.,
участвала в съдебното заседание по гражданското дело в качеството на негов
пълномощник, и свид. б.н., воден като свидетел. Според свид. М.,
мотивирайки искането за отвод на съдебния състав подс. Д.П. заявила, че М. е
„злоупотребил“ и „злоупотребява със служебното си положение“, че и този
ден се е възползвал от служебното си положение, за да пътува със
служебната кола на ОП – К.. Обобщава, че смисъла на казаното било, че
поради служебното си положение той може да въздейства и ще въздейства
върху правилното развитие на процеса, и за да бъде подчертано това
твърдение П. заявила, че и в този ден е дошъл със служебната кола. След
9
предявяване на протокола за съдебното заседание от 04.03.2021г. по гр. дело
№127/2021г. свидетелката посочва: „Казвам какво съм чула, а какво е
отразено в протокола е друго и не мога да го коментирам“; „Думата
злоупотреба не мога точно да твърдя, че беше казана, но със сигурност каза,
че използва служебното си положение. Такъв беше смисъла на казаното от
адв. П.“.
Видно е, че начинът по който свидетелката е възприела казаното не се
припокрива с отразеното в съдебния протокол, което е и резонно, тъй като
при конкретните обстоятелства /липса на звукозапис, изминалото време
спрямо установяваните събития/ е невъзможно дословно възпроизвеждане на
изречените думи. Независимо от това думи и изрази като „злоупотреба“ и
производните й, „използва служебното си положение, „поради служебното
си положение може и ще въздейства върху правилното развитие на процеса“,
не са отразени в съдебния протокол и няма други събрани доказателства,
които да дадат основание да се приеме, че са били изречени от подсъдимата
и че такъв е бил смисълът на казаното.
Показанията на свид. б.н. не допринасят за изясняване на спорното
обстоятелство, тъй като заявява, че за репликите на ***а на ищеца, които
разстроили частния тъжител, разбрал от него самия при обратното им
пътуване за град К. след делото, и че не е бил в съдебната зала, когато са били
изречени.
За същите обстоятелства защитата се ползва от показанията на свид.
К.З.. Възпроизвеждайки мотивите, с които подсъдимата в качеството на негов
пълномощник по гражданското дело е обосновала искането си за отвод,
свидетелят З. посочва, че са били изтъкнати ранга на прокурор на ответника
по делото, както и обстоятелство, че РС - Д., както и РС – К. са в съдебния
район на съответния на прокуратурата окръжен съд, което е в синхрон с
удостовереното в протокола изказване на подсъдимата. Макар свидетелят З.
да пропуска частта относно ползването на служебен автомобил, от
показанията му се извличат фактическите основания изказване в този смисъл
да бъде направено. Свидетелят установява, че лично е възприел
проявяваното към тъжителя отношение от околните докато изчаквали пред
сградата на съда започването на делото, в което отношение проличали
авторитета и уважението, с които същият се ползва. Наред с това воденото от
него, за да свидетелства лице – К. С., му съобщил, че мъжът, стоящ до
ответника, е шофьора на прокуратурата и изказал мнение, че може да са
дошли със служебния автомобил. Според свид. К.З. това създало у него
допълнителна несигурност, която споделил с ***а си и настоял да поиска
отвод. Така очертаните от свидетеля обстоятелства, мотивирали
пълномощника му по делото на направи искането, кореспондират на
обясненията на подсъдимата, на показанията на свид. С.В. и се доближават
максимално до съдържанието на удостовереното в протокола изказване.
Свид. С.В. в показанията си посочва: „К. – свидетелят каза, че единият от
групата на частният тъжител е бил шофьора“ /на полицията или
10
прокуратурата по спомените на свидетеля/; „… каза, че сигурно със
служебната кола са дошли заради мъжа с тях, когото познаваше като
шофьор.
Самоличността на това лице и причината да се намира по същото време
пред сградата на РС – Д. са изяснени по делото. Събраните доказателства
сочат, че на 04.03.2021г., преди началото на съдебното заседание по делото, за
което са били призовани в РС - Д. свид. К.З., подсъдимата като пълномощник
на представляваното от него търговско дружество, частният тъжител и
пълномощникът му - свид. М., там са се намирали и свид. Вл. М. – прокурор в
ОП – К. и свид. Г.С. – шофьор в същата прокуратура, като водач на служебен
автомобил „Х.Е.“ с рег. №*********, командировани от административен
ръководител – окръжен прокурор на ОП – К. за изпълнение на съответни
служебни задачи. Това се установява от показанията на двамата, както и от
писмените доказателства по делото – удостоверение №АДМ.
№63/22/14.02.2022г., издадено от ОП – К. и извлечение от пътна книжка на
служебен автомобил „Х.Е.“ с рег №******** за 04.03.2021г. В показанията
си свид. С. посочва: „На входа на съдебната палата в Д. се видяхме с Е.М. и
си говорихме с него“ В това време мисля, че прокурорът, който возех беше
вече в съдебната зала, не беше при мен.“ Казаното от свидетеля кореспондира
на показанията на свид. З., В. и на обясненията на подсъдимата в частта
относно обстоятелствата, при които твърдят, че са възприели същото лице в
контакт с тъжителя Е.М., което мотивира кредитирането им доверие.
В този контекст съдът приема, че е съществувало конкретно фактическо
основание подсъдимата да направи изявлението, което е засегнало тъжителя.
Според съдебния състав инкриминираният израз и като част от
цялостното изказване на подсъдимата, и откъснато него не е клеветническо
по своя характер.
В него липсват твърдения за конкретно извършено от тъжителя
престъпление, включително това, което Е.М. е счел, че му е приписано,
липсват и позорни обстоятелства, т.е., твърдения за факти, свързани с
качества или поведение на засегнатия.
Изказването засегнало тъжителя е част от следното изречение:
„Господин съдия, моля да обърнете внимание на израза, който употреби
процесуалният представител на ответника - колежката се явява като ***, но
продължава да се чувства като съдия към своя колега и продължава да го
нарича по този начин, а за нас днес отново, просто чакайки пред вратите на
съда, видяхме как се поздравява ответника с всички влизащи в сградата съдии
и служители, които минаха, а освен това е използвал и служебния автомобил
на ОП – К., за да се яви днес тук, съответно видяхме и шофьора“. С
изявлението в последната му част тъжителят е счел, че му е приписано
престъпление, което не е извършил, а именно по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от
НК, тъй като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –
****** към Окръжна прокуратура – К. е превишил властта си, като в
11
нарушение на чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Наредбата за
командировките в страната, е използвал служебния автомобил на Окръжна
прокуратура – К. и шофьор за лични цели, за да си набави облага – да се яви
/без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр.д. №127/2021г. по описа
на РС – Д. в Съдебната палата, гр. Д., от което са настъпили значителни
вредни последици – сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и
намаляване доверието на обществото във функционирането на съдебната
система.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 от НК се
проявява в три основни форми – нарушаване или неизпълнение на
служебните задължения от страна на дееца или превишаване на властта или
правата му. Субект на престъплението е длъжностно лице по смисъла на
допълнителната разпоредба на чл.93, т.1 от НК като съставът изисква
кумулативното наличие на пряк умисъл и специална цел - набавяне на облага
за себе си или за другиго, която не се следва или причиняване другиму вреда.
Деянието ще е съставомерно по чл.282 от НК ако от поведението на
длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици (ал. 1)
или ако вече са настъпили значителни вредни последици (ал.2), което понятие
съгласно съдебната практика обхваща както имуществени вреди, така и
последици с неимуществен характер.
Следва да се отбележи, че съгласно задължителните разяснения,
дадени в Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. на Пленума на ВС по н. д. №
2/80 г. /т.1/ длъжностното лице превишава властта или правата си, когато
осъществява чужди властнически правомощия или функции, т.е, извършва
действия, излизащи извън рамките на своята компетентност, които са в
компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален
орган или които могат да се извършват само при строго определени условия.
Съгласно Решение №24 /05.02.1991г. по н.д. №570/90 г., III н.о. и Решение
№ 814 от 17.ХII.1973 г. по н. д. № 793/73 г., I н.о., когато длъжностно лице
ползва служебен автомобил за лични нужди без да заплаща разходите,
извършва престъпление по служба като изпълнителното деяние се проявява
не в превишаване на властта, а в нарушаване на служебните задължения, т.е.,
когато длъжностното лице в пределите на своята компетентност извършва
дейност, несъобразена с изискванията, установени за съответната длъжност.
Независимо от горното уточнение относно формата на изпълнителното
деяние на приписаното престъпление, то не е в основата на извода за
неизвършване на престъплението клевета.
За осъществяването на изпълнителното деяние на клеветата чрез
приписване другиму на престъпление е необходимо да са разгласени
действия или поведение на пострадалия, обективно представляващи
твърдение за извършено престъпление, без да е нужно същото да е назовано
конкретно и да е посочена правната му квалификация. Достатъчно е в
разгласеното ясно и недвусмислено да са изложени конкретни факти, които
12
подведени под състава на съответната наказателна норма, да изпълват
елементите от обективната й страна, което в случая не се констатира.
В инкриминирания израз „,..а освен това е използвал и служебния
автомобил на ОП – К., за да се яви днес тук, съответно видяхме и шофьора“
не се съдържат фактически твърдения относно част от същностните елементи
от състава на престъплението по служба по чл.282 от НК, очертани по-горе, и
по-конкретно такива, засягащи изискванията на службата му, за наличието на
предвидената особена цел и за настъпването на значителни вредни последици
съгласно квалифицирания състав на чл.282, ал.2 от НК. Не само в посочения
израз, но и в цялостното изказване на подсъдимата липсват конкретни
твърдения, определящи ползването на служебния автомобил като нарушение
на служебни задължения или превишаване на власт или права – че е ползван
от тъжителя изцяло за лични нужди, за да не заплати разходи за транспорт
или че със същия мотив /лична облага/ и поради определени привилегии е
ползвал служебния превоз, разрешен и осъществен на друго основание.
Отсъстват фактически твърдения, които да могат да бъдат отнесени и към
съставомерния престъпен резултат по чл.282 от НК – настъпили значителни
вредни последици /ал.2/ или реална възможност за настъпването им в бъдеще
/ал.1/.
Подсъдимата изобщо не се позовавала на реда за осъществяване на
служебен превоз, регламентиран във визираните в обвинението разпоредби от
Наредбата за командировките в страната, нито е коментирала авторитета на
прокуратурата и доверието във функционирането на съдебната система, както
и засягането им по определен начин от поведение или действие на частния
тъжител.
Изявлението й не осъществява състава на престъплението клевета и
чрез другата форма на изпълнителното деяние - разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за тъжителя, доколкото ползването на служебен
автомобил за придвижване само по себе си не представлява Т.а, без излагане
на други конкретни факти за неговата морална укоримост.
Разчетеният от засегнатия негативен смисъл в изказването на П.,
възприемането му като приписване на престъпление по служба е субективен
оценъчен процес, резултат от разширяване и надграждане на обективно
съобщеното, което остава извън поведението на подсъдимата и не може да й
се вмени във вина и да ангажира отговорността й по наказателен ред .
В контекста на събраните доказателства съдебният състав не установява
и умисъл за клевета.
Клеветата е умишлено престъпление, което се осъществява с пряк или с
евентуален умисъл. Във всички случаи деецът трябва да съзнава, че
разгласява обстоятелства, които са позорни, както и че приписваното деяние
има престъпен характер. Наред това, умисълът му обхваща и знание, че
позорното обстоятелство е неистинско, а приписваното престъпление не е
извършено. Следователно, имайки ясно съзнание за тях, деецът пряко цели
13
оклеветяване - опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата, а в
случаите, когато не е сигурен в действителното положение прави съответните
твърдения, примирявайки се с тази възможност.
Меродавна за субективната съставомерност на престъплението клевета
е личната преценка на дееца за обстоятелствата, коти е разгласил - знаел ли е,
че са позорни и неистински, респ. престъпното поведение не е извършено.
Умисъл за клевета в действията на подсъдимата категорично отсъства.
При цялостен прочит на изказването й, така както е отразено в съдебния
протокол, е видно, че упражнявайки процесуалната възможност да поиска
отвод на съдебния състав първоначално е изложила като основание заеманата
от частния тъжител ръководна длъжност, рангът му на прокурор, завеждащ
отдел в ОП К., което е обвързала с обстоятелството, че доколкото структурата
на прокуратурата следва тази на съдилищата, то служебното положение на
Е.М., послужило като основание съдиите в РС – К. да се отведат от
разглеждане на делото, е обстоятелство приложимо и за състава на РС – Д., на
който делото е възложено за разглеждане. Отправена е молба съдебният
състав да се отведе от разглеждане на делото, за да се избегнат всички
съмнения в безпристрастността на съда, основани на съществуващи служебни
отношения. С това изказването е завършено. Последвало е становище на свид.
М. в качеството на процесуален представител на ответника, което е дало
повод на подсъдимата да допълни основанията за искания отвод.
Във втората част на изказването си, част от което е и инкриминирания
израз, същата е изложила и обстоятелства, които макар да не е засегнала
първоначално, са били действителните съображения да преосмисли и в
крайна сметка да се съгласи с искането на своя клиент К.З.. Пред съдебния
състав в този момент Д.П. е изложила и обстоятелства, свързани със
служебното положение на ответника по делото и опасенията същото да
повлияе на делото - изтъкнала е обръщението, което адв. М. е използвала
спрямо доверителя си /“колега“/, съобщила е непосредствено възприетото от
нея и клиента й отношение към М. от влизащите и излизащите от сградата на
съда съдии и служители преди започване на съдебното заседание , съобщила
е и чутото от лицата, водени от З. : „…а освен това е използвал и служебния
автомобил на ОП - К., за да се яви днес тук…“, скрепвайки го с обективния
факт „…съответно видяхме и шофьора“ .
Така проследената градация в изтъкнатите аргументи е показателна, че
реално преследваната цел на направените изявления е обосноваване на
искането за отвод на съдебния състав, а не засягане на обществената оценка
за тъжителя, доброто му име и авторитета в професионалната му среда. Тези
аргументи са били насочени към състава на съда, разглеждащ гражданското
дело и целта им е била да го убедят, че вече е породено основателно съмнение
у страната /у ищеца/, че служебното положение на ответника и заеманата
длъжност могат да повлияят по отношение безпристрастието на съда.
Субективната несъставомерност на деянието произтича и
14
обстоятелствата, при които изявлението е направено. Подсъдимата е
действала в качеството си на *** и е упражнила право, гарантирано от
Конституцията на Република България, Закона за ***урата и процесуалните
закони – като процесуален представител на страна в съдебен процес по време
на открито съдебно заседание, пред съд, да прави свободно изказвания,
искания, бележки, възражения и да ги мотивира, в защита правата и
законните интереси на своя доверител, което не е съставомерно деяние по
чл.147 от НК.
В практиката на Европейския съд по правата на човека, а и в тази на
националната висша съдебна инстанция е утвърдено разбирането, че начинът
на мислене, изказването на мнение, изразяването на становище, своя
субективна оценка или извод, не могат да се криминализират, тъй като
резултатите от тях са нееднозначни и не подлежат на доказване, следователно
не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
клевета и не са елемент от престъпление. Същото се отнася и за случаите на
упражняване право на искания, от които произтичат определени правни
последици. Приема се, че във всички тези хипотези, деецът упражнява права,
гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото да се
изказва свободно, да разпространява информация, да сигнализира
компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси
защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел
правни възможности /в т. см. са Решение № 265/70 по н.д. №204/1970г. на
ВС, II н.о; Решение №70 от 25.ІІ.2009г. по к.н.д. № 36/2009 г. на ВКС, ІІ н.о.;
Решение №272 от 28.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 596/2015 г., III н. о. НК,
Решение №299 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 679/2012 г., III н. о., НК,
Решение №104 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 178/2013 г., III н. о., НК и
много други/.
Вярно е, че свободата на изразяване не е безгранична. Ограничения са
допустими по изключение и държавите ги налагат с предвидени в закон
норми, с цел да се осигури защита на конкуриращи интереси или права, също
конституционно защитени - когато се нарушават правата на друг индивид
или утвърдени обществени ценности. При преценка нарушен ли е баланса
между защитените и от еднакъв ранг права - право на зачитане личния живот
и репутация /чл. 8 КЗПЧОС/, и свободата на изразяване на мнение /чл.10
КЗПЧОС/, защитени и с Конституцията на Р. България /чл.39/, като основни
критерии в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ са
утвърдени наличието или липсата на фактическо основание за изказването и
добросъвестността на говорещия.
В конкретния казус действията на подсъдимата попадат в този стандарт,
тъй като изявлението й почива на съответни фактически данни, които е
съобщила, преследвайки легитимна цел.
В решенията на ЕСПЧ и националните съдилища многократно е
разглеждан и въпросът за рамките, в които ***ът упражнява правото на
15
защита, като е подчертавана значимостта на принципите на свободата на
словото и свободата на изразяване, закрепени в чл.10 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, като основи на
демократичното общeство. В съответствие с възприетите основни принципи
и стандарти последователно е обосновавана тезата, че установените
изключения следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко
ограничение трябва да бъде убедително установена. В Решение №272 от
28.08.2015 г. на ВКС по н. д. №596/2015г., III н.о., НК се припомня, че е в
редица свои решения Европейският съд по правата на човека подчертава
високото ниво на защита на свободата на словото и правото на индивидите да
коментират и да критикуват правораздаването, упражняването на
правомвощията на длъжностните лица, участващи в него, изпълнението на
служебните им задължения и цялостното функциониране на съдебната
система, като се приема, че границите на допустимата приемлива критика в
тази област могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки,
отколкото по отношение на частните лица. Подчертават се и произтичащите
от разпоредбата на чл. 10, т.1 от ЕКЗПЧОС гаранции за свободата на
изразяване на защитниците пред съда, с оглед произтичащите от статута и
функциите им задължения и отговорности ревностно да защитават интересите
на клиентите си в името на независимото и професионално упражняване на
професията и без страх от евентуална санкция.
В контекста на така установените ценности и стандарти умисъл за
клевета в изказването на подсъдимата съдът не установява. Очевидно е, че
основен акцент в него е поставен върху служебното положение на Е.М. като
ответник по гражданското дело и формираната у другата страна представа за
предимство, което то му дава в предстоящия процес. В направеното
изявление на практика са посочени съответните обстоятелства, на които тази
представа е основана, с мотив не оклеветяване, а постигане на търсения
процесуален резултат – отвод на съдебния състав.
Този извод утвърждават и обсъдените по-горе показания на свид. К.З.,
С.В., Г.С., отчасти и ВЛ. М., мотивиращи заключение, че направеното от
Д.П. изявление е основано на налични обективни данни, част от които
възприети непосредствено от нея /относно проявяваното отношение към
ответника по гражданското дело от околните и присъствието в обкръжението
му на лице, посочено й като шофьор на ОП – К./, а друга част /относно начина
на придвижване на М. до град Д./, получени от други източници –
изявленията на К. С., воден от З. в качеството на свидетел. Според
показанията на свидетелите К.З. и С.В. именно той е насочил вниманието им
към свид. Г.С., отбелязал е, че е шофьор на служебен автомобил и е изказал
предположение за начина, по който Е.М. се е придвижил до град Д. за явяване
по гражданското дело. Свидетелят З. подчертава, че това обстоятелство,
наред с видимото за всички отношение, проявявано към тъжителя, му е дало
допълнително основание да настоява пред своя *** /подсъдимата П./ да
поиска отвод.
16
Такава е и тезата на подсъдимата. В обясненията си същата е
категорична, че не е желаела никого да клевети, че е изложила фактите, които
лично е възприела, както и данните, чути от присъстващите за ползването на
служебния автомобил. В последната част отрича изявлението й да е
обективирано точно в съдебния протокол, като отбелязва, че изказването й в
тази част не е било във форма на твърдение, тъй като самата тя не е видяла
как е пристигнал частния тъжител и по тази причина не би си позволила да го
заявява като факт. Посочва, че горните обстоятелства са създали напрежение
и безпокойство у клиента й, същият отново е изразил съмнение, че спорът ще
бъде разгледан с необходимата обективност, което в крайна сметка
разколебало първоначалната й преценка за липса на основания да иска
отвод.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като намират пълна
подкрепа в показанията на свид. З. и В., а същевременно не се опровергават
от други събрани доказателства, включително от съставения протокол от
съдебното заседание. Както вече се посочи, законът установява изискване за
отразяване в съдържанието му същността на изказванията на участниците в
процеса, а не дословното им възпроизвеждане. След като в случая звукозапис
на заседанието не е правен, то тезата на подсъдимата за неточно отразяване на
казаното не може априори да бъде отхвърлена с мотив, че е защитна позиция.
Необходимо е да се отбележи, че и свид. М., в чието присъствие изявлението
е направено, и в чиято добросъвестност съдът не се съмнява, в показанията си
го възпроизвежда различно от протоколираното.
Отделно от това, според настоящия съдебен състав, буквалното,
граматическото и семантично тълкуване на израза „...а освен това е използвал
и служебния автомобил на ОП – К., за да се яви днес тук, съответно видяхме
и шофьора“ откроява в съдържанието му информация, явно произтичаща от
различни източници. В първата част „..а освен това е използвал и служебния
автомобил на ОП – К., за да се яви днес тук...“ се съобщава за обстоятелство,
очевидно извън възприятията на говорещия, на което той не е бил свидетел,
предвид употребената преизказна глаголна форма „е използвал“, докато от
втората част - „…съответно видяхме и шофьора“, ясно следва, че се касае за
непосредствено възприет факт. Съдът приема, че на подсъдимата реално не е
бил известен начина, по който частният тъжител се е придвижил до град Д.,
каквото е и твърдението й. Събраните писмени доказателства сочат, че на
04.03.2021г. Е.М. е ползвал един ден платен отпуск, разрешен му със заповед
на окръжен прокурор на ОП – К., а от показанията на свид. М. и Н. се
установи, че при пристигането им е спрял личния си автомобил в района на
съдебната палата, за да слязат двамата, след което е потърсил място за
паркиране в странична улица извън периметъра на съда. По делото няма
събрани доказателства тези обстоятелства да са били възприети или да са
станали известни на подсъдимата, още повече, че до този момент същата не е
познавала лично нито ответника по гражданското дело, нито неговият
пълномощник. В този аспект, без да е знаела по какъв начин тъжителят е
17
пътувал за делото, получената информация от придружаващите З. лица е била
обективно възможна. Съобщаването на твърдения, неустановени от самия
деец, а основани на други източници на информация не е годно средство на
клевета, особено в случаите, когато деецът не имал съзнание за
неистинността им. В случая двете части на фразата, разгледани в логическо
единство, дават основание да се приеме, че подсъдимата е съобщила чута по-
рано от придружаващите я лица информация с увереността, че е възможно да
е истинна. Тази увереност е била основана на липсата на знание за
действителното положение и на непосредствено възприетото присъствие на
водача на служебния автомобил до ответника по гражданското дело Е.М..
Основателно защитата поддържа, че изказването на Д.П. представлява
оценъчно съждение за факти и може да бъде разгледано като извод, до който
е достигнала, отразяващ начин на възприемане на поредица от обективни
данни, свързани с поведение, действия и сведения за тъжителя. Същата е
изложила пред съда информацията, с която е разполагала и именно тя,
пречупена през призмата на субективна оценъчна дейност, е фактическото
основание за направените изявления.
Дали тази информация е била основателна и състоятелна е без правно
значение. Събраните по делото доказателства - писмени и гласни са
еднопосочни и безпротиворечиво установяват, че на 04.03.2021г. частният
тъжител е ползвал платен отпуск и е пътувал до град Д. с личния си
автомобил - Мерцедес С200, с рег. №********, който е паркирал в близост до
сградата на РС – Д.. Това се установява от показанията на лицата пътували с
него - свид. Н. и М., които съдът кредитира, от показанията на свидетелите
ВЛ. М. и Г.С., от приетите писмени доказателства - извлечение от пътна
книжка за автомобила на ОП – К. „Хюндай“ с рег. №*********, фискален
бон, издаден на 04.03.2021г., 10.07 часа, от ОП „Паркинги и гаражи“, гр. Д.,
както и писмо от Национално ТОЛ управление при А “Пътна
инфраструктура“. С него е предоставена информация, че движението на
личния автомобил на Е.М. е регистрирано на посочената дата по маршрута К.
- Д. от две камери на пътя в 9.32ч. и 9.52ч. /предвид приложените указания за
разчитане на данните/, което е в съответствие с фиксирания час в издадения
документ за паркиране в град Д. и определения начален час на съдебното
заседание по гр. дело №127/2021г. по описа на РС – Д.. Тези доказателствени
източници дават основание да се приеме, че водач на автомобила е бил
частният тъжител и целта на пътуването му е била явяване в съдебното
заседание по визираното дело. Съдът ги кредитира с доверие, тъй като са
еднопосочни в съдържанието си, кореспондират едни на други и липсват
събрани в противоречие с тях. В този аспект е безспорно, че ползване на
служебен автомобил на ОП – К. не е извършено от частния тъжител и не е
истинно като твърдение.
Както се посочи обаче, тези обстоятелства не са били известни на
подсъдимата Д.П., тъй като нито е видяла пристигането на частния тъжител,
нито е влизала в комуникация преди съдебното заседание с него и
18
придружаващите го лица, които в този ден е видяла и за първи път.
Наличието на субективния признак от състава на престъплението клевета се
преценява съобразно личната преценка на дееца за информацията, послужила
като фактическа основа за направените изявления към момента на
разгласяването, а не според действителното й съдържание и проявление. По
изложените вече съображения съдебният състав е мотивиран да приеме, че
подсъдимата е формирала съждение, основано на достатъчна фактическа
основа и го е разгласила без умисъл /пряк или евентуален/ за оклеветяване.
Недобросъвестност в действията й не се установява. Същата е
действала като *** в рамките на съдебен процес, упражнявайки процесуално
право на искане към съда от името и за сметка на своя клиент, излагайки
съображения и аргументи в търсене на благоприятно за него разрешение.
Съдът не констатира злоупотреба при упражняването на това право,
следователно, действието й не е противоправно и престъпно.
По тези съображения съдът прие обвинението срещу подсъдимата Д. М.
П. за недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от
НПК, поради което я призна за невинна в това на 04.03.2021г., в гр. Д., в
съдебна зала в РС – Д., в съдебно заседание по гр. дело №127/2021г. по описа
на РС – Д., публично /в присъствието на М.С. - председател на съдебния
състав, Р.А. - секретар-протоколист; КР. К. ЗЛ. - представляващ ищеца –
„***“ ЕООД и *** Г.М./, да е приписала на ЕМ. В. М. престъпление по
чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК с израза „..а освен това е използвал и
служебния автомобил на ОП – К., за да се яви днес тук, съответно видяхме и
шофьора“, а именно, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение – ****** към Окръжна прокуратура – К. е превишил властта си,
като в нарушение на чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Наредбата за
командировките в страната, е използвал служебния автомобил на Окръжна
прокуратура – К. и шофьор за лични цели, за да си набави облага – да се яви
/без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр. д. № 127/2021г. по
описа на РС – Д. в Съдебната палата, гр. Д., от което са настъпили значителни
вредни последици – сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и
намаляване доверието на обществото във функционирането на съдебната
система, и на основание чл.304 от НПК я оправда изцяло по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1,
предл. 2-ро от НК.
С оглед изхода на делото, съдът отхвърли изцяло предявеният от
частния тъжител и граждански ищец ЕМ. В. М. граждански иск срещу
подсъдимата Д. М. П. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от инкриминираното престъпление по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1, предл.2 от Наказателния кодекс
/засягане на репутацията и доброто име тъжителя в личен и професионален
аспект като ****** при Окръжна прокуратура – К./, като неоснователен и
недоказан.
19
Претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главница, считано от датата на увреждането, не е предявена с
главния иск, нито до приключване на съдебното следствие, поради което
съдът не дължи произнасяне по Т.а искане.
С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.190, ал.1
от НПК съдът осъди частния тъжител ЕМ. В. М. да заплати на подсъдимата
направените от нея разноски в производството, възлизащи на 1500 лева /за
заплатено ***ско възнаграждение/, тъй като чрез защитника си е направила
искане за това, а реалното заплащане на договореното в посочения размер
възнаграждение се установява и доказва от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие №938468/ 22.11.2021г., сключен между Д.П. и
адв. Л.Т. /л.9 от делото/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата
си.

Председател:
20
Съобщи за изтекли лични данни