РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер   2405                          18.06.2018   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Теодора Георгиева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  20640                                                по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д. – К. Т. чрез К.Т., като негов баща и законен представител против В.П.. Ищецът твърди, че ответницата е негова майка. При прекратяване на брака между родителите издръжка била присъдена по гр. д. № ***/**г. на Районен съд – Ч. в размер на 160 лв. месечно след влизане на решението в сила. Като в частта за издръжката към момента на подаване на иска решението не било в сила. По гр. д. № ***/**г. била присъдена издръжка за времето от *** до ***. С подадената искова молба се претендира издръжка от *** до ***. Твърди се в този период детето е живяло пи баща си. Той е поемал разходите. Ответницата въпреки водените между страните производства не заплащала доброволно издръжка за претендирания период от време.

В постъпилия отговор се твърди, че претендираната издръжка от 160 лв. месечно е непосилна за майката. Признава се частично иска до размера от 115лв. месечно.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори и от представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че Д. – К. Т. е дете на К.Т. и В.П..

Безспорно е между страните, че детето Д. – К.Т. е бил отглеждан от баща си в периода от *** до *** като не е определена за този период дължимата от майката издръжка.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Р. Б..  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 250,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със задоволяване на образователните потребности и със здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че бащата полага грижи за детето.

Относно доходите на майката се установи, че възнаграждението е под минималното за страната. Ответницата се грижи и за другите *** родени от брака деца на възраст от *** и ***

Поради затрудненото финансово положение на майката, съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер близък до минималния за страната, а именно 140лв.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 140 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – *** до *** до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 140лв. до 160лв.

Разноските по делото направени от ищеца в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно минималният размер от 50.00 лв.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА В.Д.П. ЕГН ********** с адрес: ***. С. ** да заплаща на ненавършилия пълнолетие Д. – К. К.Т. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител К.Д.Т. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 140.00 лева /сто и четиридесет лева/, считано от *** до ***, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от дата на влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА В.Д.П. ЕГН ********** да заплати на ненавършилия пълнолетие Д. – К. К.Т. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител К.Д.Т. ЕГН ********** сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА В.Д.П. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :п/Т.Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

М.К.