Решение по дело №925/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Пловдив, с. Ягодово, п.к. 4113 ул. „Цариградско шосе“, представлявано от управителя С.М.М., чрез адв. К.А. – САК, против Решение № 163/02.03.2023 г., постановено по НАХД № 143 по описа на Районен съд – Бургас за 2023 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на касатора, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3б от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Изложени са доводи, че решението на РС – Бургас е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание се явява явно несправедливо. Моли се същото да бъде отменено, както и процесния ЕФ. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касаторът „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.С представено по делото становище се иска да не бъде даван ход на делото във връзка с направено искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 63в от ЗАНН и във връзка с чл. 144 от АПК, и чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК. Алтернативно изразява становище, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по касацията, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението на районния съд и оспорения ЕФ. Счита направеното от касатора искане за спиране на производството за неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. По същество е обоснован извод, че санкционираното дружество е извършило нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност, а именно, че е осъществило състава на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и правилно му е наложено наказание по чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3б от с.з. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил издадения ЕФ.

Така постановеното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

В конкретния случай, доколкото обжалваният пред районния съд акт е електронен фиш, то настоящата инстанция счита, че надлежният ответник в този случай е именно организацията, издала съответния ЕФ - Агенция "Пътна инфраструктура". В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на Върховния административен съд на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според които този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Структурата на Агенция "Пътна инфраструктура" е уредена в Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника, Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет, който се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Същевременно от данните по делото се установява, че призовките относно производството пред РС – Бургас, вкл. съобщението за постановено решение, са били изготвяни до Изпълнителния директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството му на АНО. Съгласно чл. 7 от Правилника Агенцията се ръководи от управителен съвет, а разпоредбата на чл. 8 предвижда, че Управителният съвет се състои от председател и двама членове. Анализът на посочените разпоредби сочи, че в структурата на АПИ няма длъжност изпълнителен директор.

От протокола от проведеното на 16.02.2023 г. открито съдебно заседание пред Районен съд – Бургас, е видно, че като ответник /АНО/ е вписана Агенция пътна инфраструктура – гр. София, която се е представлявала от ю.к. Д. с пълномощно по делото. Същевременно съдът констатира, че по делото пред въззивния съд са представени два броя пълномощни, едното издадено от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № П-400/14.12.2022 г. /л. 51 от НАХД № 143/2023 г./ и друго, издадено от и. д. директор на Национално тол управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № П-13/03.02.2023 г. /л. 58 от НАХД № 143/2023 г./. Съобразно чл. 131 от НПК, субсидиарно приложим в производството пред районен съд на основание чл. 84 от ЗАНН, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В протокола липсва изрично волеизявление на ю.к. Д. от чие име се явява, при наличието на две пълномощни и при призоваване на Изпълнителния директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството му на АНО.

В постановеното съдебно решение районният съд не е посочил изрично въззиваемата страна.

В разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание районният съд е посочил, че оспореният Електронен фиш е издаден от АПИ – гр. София, но не е конституирал изрично като въззиваема страна Агенция пътна инфраструктура, а за съдебното заседание е призовал в качеството на АНО друга, различна страна, каквато изобщо не е предвидена в структурата на АПИ. По този начин районният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е недопустимо, като постановено между ненадлежно конституирани страни.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, касационният съд следва да обезсили решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник - Агенция "Пътна инфраструктура", съгласно мотивите на настоящото решение.

По отношение искането за спиране на настоящото производство, касационният състав намира, че доколкото производството пред районния съд не се е развило между надлежни страни, то не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за спиране на производството по настоящето дело. Образуваното пред Съда на Европейския съюз дело № С-61/2023 г. няма да има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като въпросът, който е зададен пред СЕС е по същество на спора, а именно дали предвиденото в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компесаторна такса“. В този смисъл не е налице отношение на преюдициалност към настоящия момент на изхода от образуваното пред СЕС дело и резултатът по настоящото производство. Ето защо искането за спиране на производството по делото следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 3, от АПК, АдмС - Бургас, XIX касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Пловдив, с. Ягодово, п.к. 4113 ул. „Цариградско шосе“, представлявано от управителя С.М.М., за спиране на производството по делото на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 229, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като неоснователно.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 163/02.03.2023 г., постановено по НАХД № 143 по описа на Районен съд – Бургас за 2023 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: