Определение по дело №15894/2019 на Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1581/05.02.2020 г.,

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І гр. състав, в закрито заседание на 05.02.2020г.,  в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

като разгледа гр. д. № 15894 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от РС Военна полиция - Пловдив, срещу З.А.С. с ЕГН **********., с която е предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. с член 227 от ЗОВС и член 86 ЗЗД.

Ответникът по делото не е намерен на посочения в исковата молба адрес, съответно на постоянния и настоящия му адрес, съгласно служебно изисканата справка от НБД „Население”.

С постановеното по делото разпореждане от 16.01.2020г. е определено възнаграждение за особения представител в размер на 1373,73 лв., вносимо от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото разпореждане. На ищеца са указани неблагоприятните последици от невнасяне на депозита за назначаване на особен представител в определения срок, а именно – прекратяване на производството по делото.

Съобщението, ведно с изписания текст на определението, е връчен на ищцата, чрез **** Б. Б. на 23.01.2020 г. Срокът за изпълнение на указанията за внасяне на определения депозит е изтекъл на 30.01.2020 г., към който момент и понастоящем по делото не е представен документ, удостоверяващ внасянето на сумата от 1373,73 лв.

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК /съставляваща разноски по реда на закона/, не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл. 128, т. 2, пр. 2-ро ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 4,  вр. ал. 3 ГПК.

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /тоест не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК в случая е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото.

Съдът приема, че разноските, които са възложени на страната и които тя следва да плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавна такса, с оглед и разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15894/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав, на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Пловдивски окръжен съд.

           

Препис от определението да се връчи на ищеца.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.