Р Е Ш Е Н И Е
№................./16.05.2019
г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 11 състав, в публичното заседание на шестнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4651
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.Я.И., чрез
пълномощника му адв. Н. Н. Д. срещу З.”А.Б.” АД искове с правно основание чл.226 ал.1 от
КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на пострадалия в ПТП
от 31.07.2015г. и отглеждан от ищеца Б.Н.М., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на деликта – 31.07.2015г.,
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
31.07.2015г. около 23,45 часа в с. Батошево, до „Перилото”, км. 21+750, А.З.Н.,
ЕГН **********, управлявал МПС л.а.”Ауди А4” с рег.№ ********, собственост на З.Н.М.и
предизвикал ПТП – самокатастрофа. Излага се, че в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП отглежданият от ищеца Б.Н.М.,
явяващ се пътник в автомобила претърпял изключително тежки травмии,
несъвместими с живота и довели до неизбежната му смърт. Твърди се, че вина за
ПТП има водачът на лекия автомобил А.З.Н., който в нарушение на ЗДвП –
управлявайки МПС без СУМПС, губи контрол над превозното средство, напуска
пътното платно, и се блъска в сграда, установено посредством съставения
констативен протокол, като по повод произшествието е образувана пр.пр.№ 1686/2015г. по описа на ОП – Габрово. Твърди се, че за
лекия автомобил към датата на произшествието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № BG/01/115001300705
в З.”А.Б.” АД, с валидност от 12.05.2015г. – 04.11.2015г. Твърди се, че предвид
съществуващите отношения на привързаност, не по-различна от тази между баща и
син, загубата на отглеждания от ищеца Б.Н.М. му е нанесла невъзстановима травма
и е оставила дълбок и болезнен отпечатък завинаги в съзнанието му. Ищецът
страда от факта, че завинаги е лишен от опора в живота. Към момента ищецът бил
коренно променен, не спирал да страда, имал нарушения на съня, бил тревожен и
раздразнителен, ограничил изцяло социалните си контакти. Прави се искане за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по делото - З.”А.Б.” АД,
в депозирани по делото отговор и допълнителен отговор оспорва предявените
искове с твърдения за недопустимост и неоснователност. Твърди, че ищецът не
попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, изброени изчерпателно в Постановление № 2/84г. на Пленума на ВС,
Постановление № 4/61г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/69г. на Пленума на
ВС, тъй като не е биологичен родител или осиновител на починалия. Загиналият е
бил пълнолетен и не е бил вземан за отглеждане от ищеца, който не е имал
намерение да го осинови. Поддържа се, че не е налице и връзка на трайно
отглеждане, която да е създала отношения като между родител и дете. Оспорва се
твърдението на ищеца относно виновността на водача на автомобила за произществието, както и механизма на ПТП, като единственото
обстоятелство относно което ответникът не спори е наличието на застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за автомобила. По отношение размера
на претендираното обезщетение се излагат съображения,
че същия е прекомерно завишен. Твърди се съпричиняване,
от страна на починалото лице, като се излага, че то не е използвало обезопасителен колан, пътувало е в автомобил, управляван от
употребил алкохол неправоспособен водач, с което съществено е допринесъл за
настъпване на противоправния резултат. Прави се
искане за отхвърляне на предявените искове или за присъждане на обезщетение в
размер, съобразен с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и за
присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С присъда № 26/30.06.2017г. по НОХД № 80/2016г. по описа на ОС – Габрово,
НО, потвърдена с решение № 318/02.11.2017г. по ВНОХД № 364/2017г. по описа на
АС – Велико Търново, оставено в сила с решение № 4/20.02.2018г. по к.д.№
1255/2017г. по описа на ВКС, 3 н.о., М.А.А., е
признат за виновен в това, че на 31.07.2015г. около 23,40 часа в с. Батошево,
до „Перилото”, в пияно състояние/с установена концентрация на алкохол в кръвта
0,79 на хиляда/ и без да е правоспособен водач на МПС, при управление на л.а.”Ауди А4” с рег.№ ********, собственост на З.Н.М., със
скорост не по-малка от 90 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно който „на водача на ППС е забранено да управлява ППС
под въздействие на алкохол”; чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно който „при избиране
на скоростта на движение в населено място на водача на ППС от категория „В” е
забранено да превишава 50 км/ч” и чл.150 от ЗДвП, съгласно който „всяко ППС,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач” и по непредпазливост причинил смъртта
на Б.Н.М. от с. Сенник, общ. Севлиево и две средни телесни повреди на А.З.Н.,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на страничен израстък на 7-ми шиен
прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата, поради което и
на основание чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 вр.ал.4 и ал.1
б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален
общ режим.
Представени са доказателства, а и е безспорно между страните, че автомобилът
е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съгласно полица № BG/01/115001300705
в З.”А.Б.” АД, с валидност от 12.05.2015г. – 04.11.2015г.
От заключението на вещите лица по допусната комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза/КСМАТЕ/ се установява, че при
изготвянето му експертите са се запознали със събраните доказателства по
настоящото дело, вкл. копие от констативен протокол за ПТП № 8/2015г. и
мотивите на ОС – Габрово към присъда по НОХД № 80/2016г. по отношение на
механизма на ПТП и получените травми. Съгласно заключението, автомобилът „Ауди
А4“ с рег.№ ********, с номер на рама W******, какъвто е процесния, е произведен 1996г. В посочения период от време
всички автомобили, които са произвеждани, са били оборудвани в завода
производител с обезопасителни триточкови
бедрено-раменни колани инерционен тип за всички места на пътниците, включително
и на задните седалки. Този тип колани, нормално поставени от водача или
пасажера, осигуряват свободно движение на тялото и крайниците при плавни движения,
при което между тялото и изпънат колан остава разстояние около 2-3 см. При
големи стойности на отрицателно ускорение, като удар в преграда/както в
конкретния случай/, тялото се придвижва напред и с това движение се блокира
механизма в основанието на колана. Коланът не може да се отпуска и остава с
тази дължина, както е бил до този момент. В резултат тялото не се придвижва
напред под действие на инерцията си и по този начин се предпазва от удар със
стоящите пред него части от автомобила.
В конкретния случай, ако пътникът, седящ на задна лява седалка, е бил с
поставен предпазен колан в момента на настъпването на ПТП, при първоначалния
удар с предна дясна зона в тухлената стена горната част на тялото му под
въздействие на инерционната сила ще продължи напред, което ще задейства
предпазния колан и ще бъде задържано в първоначалното си положение на
седалката. При последващото завъртане на автомобила
обратно на часовниковата стрелка спрямо вертикалната му ос и удар с дясната
странична част, в зоната на задна дясна врата – в електрически стълб тялото ще
излезе от зоната на захващане на колана между точка 2 и точка 3. Областта на
таза ще бъде задържана върху седалката от колана между т.1 и т.3. При това
движение, ако главата на пътника и горната му част на тялото не се ударят в
части от автомобила, намиращи се вдясно от него, инерционната сила ще
въздейства само в областта на таза на пътника, която се задържа от колана.
От заключението е видно, че в материалите по делото липсва приложена
медицинска документация, въз основа на която да се направи точен извод за
регистрираните при Б.Н.М. травми. Изводи за получените от Михайлов травми
вещите лица са направили въз основа на мотивите по горепосоченото наказателно
дело по отношение на механизма на ПТП и получените травми. Въз основа на тези
данни следва, че при извършена съдебно-медицинска експертиза на труп №
СМ-47/2015г.на починалия на място при ПТП на 31.07.2015г. Б.М.е установена
тежката черепно-мозъчна травма, съчетана с кръвозагуба и аспирация на кръв в
белите дробове. Описани са „…Уврежданията по глава, бели дробове, слезка, гръден кош, двете ръце, десен хълбок и ляво коляно
отговарят да са причинени при силен удар вътре в купето на автомобила отдясно,
със счупване на стъклото на автомобила. Не са намерени следи от поставен
предпазен колан.
Черепно-мозъчната травма/ЧМТ/, която в конкретния случай е приета за тежка
и като причина за смъртта, с много голяма вероятност е причинена от директен
удар на главата в интериора на автомобила. Пред пасажера на задна лява седалка
това са вертикалната част на шофьорската седалка и/или странично стъкло и
колонка при странична компонента на удара. Такава ЧМТ, при поставен предпазен
колан, значително би се намалила по тежест, тъй като ограничавайки движението
на тялото коланът би довел и до по-малка амплитуда на движение на главата, а с
това и до удар с по-малка травмираща сила. Аспирацията на кръв в белите дробове
е последица от ЧМТ и изпадане в безсъзнание. Травмата на гръден кош и корем с
увреждане на органи в гръдна и коремна кухини също би била по-лека относително,
при положение, че пострадалият е пътувал с поставен колан.
От показанията на свид. М. – сестра на починалия Б.Н.М., съгласно представеното по делото удостоверение за
родствени връзки, се установява, че ищецът е техен баща, но не ги бил припознал. При
раждането наБ.ищецът бил в затвора. Майка им - Н.М./
съгласно представеното удостоверение за раждане и родствени връзки/ и ищецът
били разделени от 25-26 години, като след раздялата им за нея,Б.и другите им
деца се грижил ищеца, а когато бил в затвора баба им и дядо им. Когато научила
за смъртта на брат си тя, заедно със сестра си се прибрала от Германия в
България, като вече три години живее с баща си.Б.живеел при ищеца от раждането
си, двамата били неразделни, а смъртта наБ.се
отразила много тежко на баща й, който и в момента скърбял за него и не бил
преживял загубата му, бил тъжен и самотен, защото бил загубил децата си –Б.и
друг син.
Видно от приложените по делото удостоверения за постоянни адреси е, че
ищецът живее в с. Сенник, общ. Севлиево, обл.
Габрово, а починалият Б.Н.М. е имал постоянен адрес ***.
Видно от писмо рег.№ И-4940/25.03.2019г. от ГДИН е, че към 28.01.1994г. - датата
на раждане на починалия при ПТП Б.Н.М., ищецът е изтърпявал
ефективно в затвора гр. Ловеч наказание лишаване от свобода за срок от 4г.9м., наложено
му по НОХД № 67/93г. на РС – Севлиево, за времето от 07.05.1993г. до
12.03.1997г. От същото писмо се установява и че след това, неколкократно
ищецът ефективно е изтърпявал в затвора гр. Ловеч наложени му наказания с
присъди по други наказателни дела, както следва: лишаване от свобода за срок от
една година по присъда по НОХД № 232/97г. на РС – Севлиево, като е освободен на
11.06.1998г., лишаване от свобода за срок от три години по присъда по НОХД №
225/98г. на РС – Габрово, като е постъпил в затвора на 20.06.2000г. и е
освободен на 30.04.2002г.; лишаване от свобода за срок от една година по
присъда по НОХД № 691/04г. на РС – Габрово, като е постъпил в затвора на
16.03.2006г. и е освободен на 18.03.2007г.; лишаване от свобода за срок от три
години и три месеца по присъда по НОХД № 543/07г. на РС – Севлиево, като е
постъпил в затвора на 24.10.2008г. и е освободен на 28.09.2011г.; лишаване от
свобода за срок от три месеза по присъда по НОХД №
193/13г. на РС – Севлиево, като е постъпил в затвора на 27.05.2013г. и е
освободен на 26.08.2013г.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото, посредством заключението на допуснатата от
съда и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза настъпването на ПТП на посочената
в исковата молба дата – 31.07.2015г., както и че вследствие на произшествието е
причинена смъртта на Б.Н.М..
С влязла в сила присъда по НОХД № 80/2016г. по описа на ОС – Габрово, М.А.А./погрешно посочен в исковата молба, поради допусната
техническа грешка, като А.З.Н. – също пострадал при процесното
ПТП/, е признат за виновен в това, че на 31.07.2015г. около 23,40 часа в с.
Батошево, до „Перилото”, в пияно състояние/с установена концентрация на алкохол
в кръвта 0,79 на хиляда/ и без да е правоспособен водач на МПС, при управление
на л.а.”Ауди А4” с рег.№ ********,
собственост на З.Н.М., със скорост не по-малка от 90 км/ч, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно който „на водача на ППС е
забранено да управлява ППС под въздействие на алкохол”; чл.21 ал.1 от ЗДвП,
съгласно който „при избиране на скоростта на движение в населено място на
водача на ППС от категория „В” е забранено да превишава 50 км/ч” и чл.150 от ЗДвП, съгласно който „всако ППС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач” и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Н.М. от с.
Сенник, общ. Севлиево и две средни телесни повреди на А.З.Н., изразяващи се в
черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и счупване на страничен израстък на 7-ми шиен прешлен, довело до трайно
затрудняване на движението на врата - престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 вр.ал.4 и ал.1 б.”в” вр.чл.342
ал.1 от НК.
С присъдата по посоченото НОХД са установени
авторството, противоправността и вината в поведението
на водача на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата и от
това е настъпила смъртта на Б.Н.М.. Влязлото в сила решение на наказателния съд
е задължително за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК,
поради което и съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо ищеца за
обезщетяване на причинените му вреди.
При
извършения оглед на труп е констатирано, че получената от пострадалия тежка черепно-мозъчна
травма е причина за смъртта, което се потвърждава и от заключението на вещите
лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. От същото заключение се установи, че с поведението си пострадалият Б.Н.М. е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат –
смъртта си, тъй като е пътувал без обезопасителен
колан, а при поставен предпазен колан черепно-мозъчната травма значително би се
намалила по тежест, доколкото ограничавайки движението на тялото, коланът би
довел и до по-малка амплитуда на движение на главата, а с това и до удар с
по-малка травмираща сила, а травмата на гръден кош и корем с увреждане на органи в
гръдна и коремна кухини също би била по-лека относително, при положение, че
пострадалият е пътувал с поставен колан.
Липсва спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", за автомобила, управляван от виновния
водач, собственост на друго лице, със застрахователя.
Същевременно с това, от показанията на единствения
разпитан по делото свидетел се установи, че при раждането на Б.Н.М., за който
свидетелката твърди, че е биологично дете на ищеца, последният изтърпявал
наказание лишаване от свобода, като до излизането му от затвора за починалия се
грижели баба му и дядо му, а след това ищецът. Той и починалия били неразделни,
като според свидетелката смъртта наБ.се отразила
тежко на ищеца, който не спирал да скърби за него.
Свидетелските показания, досежно
близостта между ищеца и починалия, не се подкрепят от другите, събрани по
делото доказателства, като дори са в противоречие с твърдяното от свидетелката,
че двамата са били неразделни. От получената справка от ГДИН се установи, че
многократно ищецът е изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода - за
времето от 07.05.1993г. до 12.03.1997г., лишаване от свобода за срок от една
година до 11.06.1998г., от 20.06.2000г. до 30.04.2002г., от 16.03.2006г. до
18.03.2007г., от 24.10.2008г. до 28.09.2011г., от 27.05.2013г. до 26.08.2013г.,
а от представените удостоверения за постоянен адрес е видно, че ищецът и
починалия са живели в различни населени места.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на
тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/24.11.1969г. Пленумът на ВС е
признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно
на отглеждащия го, какъвто ищецът твърди да е. Включването на посочените лица в
кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на
съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно
сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при
установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат
обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете,
съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било
трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход.
В случая, въз основа само на свидетелките показания, в
които липсва конкретика в изложението на фактите
относно съдържанието на отношенията между ищеца и починалия, не може да се
приеме, че ищецът е полагал грижи за него приживе и го е издържал, при което
между двамата с годините да е била изградена и да е продължила и след
навършване на пълнолетие на починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител и дете, заради което
ищецът търпи морални болки и страдания от смъртта на Б.Н.М., сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Предвид изложеното, съдът намира иска по чл.226 ал.1
от КЗ/отм./ за неоснователен, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното искане от
ответната страна, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 600лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
вещите лица по КСМАТЕ, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Я.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти
полуетаж, офис № 4 – чрез адв. Н. Н. Д., искове с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./
и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на З.”А.Б.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата
от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със
смъртта на пострадалия в ПТП от 31.07.2015г. Б.Н.М., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 31.07.2015г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Я.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти
полуетаж, офис № 4 – чрез адв. Н. Н. Д., да заплати
на З.”А.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 600лв.,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: