Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 4747 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на П.И.Ч. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
40000,00лв., която е част от общо дължимата в размер на 80000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 НК, а
впоследствие по чл. 157, ал. 3 НК, като наказателното производство е било
прекратено с постановление на СРП от 26.03.2015г., влязло в сила на
30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
01.12.2015г., до окончателното и изплащане.
Твърди, че с
постановление на СРП от 21.01.2010г. по
пр.пр. № 3-776/2009г. по описа на СРП, ДП № 12/2014г. на ДАНС, бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 1 НК. По късно му било повдигнато
обвинение по чл. 157, ал. 3 НК. В самото начало с постановление на СРП от
21.01.2010г. бил задържан под стража за 72 часа. По късно му била наложена
постоянна мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, потвърдена с
Определение от 29.01.2010г. по НЧД № С-98/10 на СРС, изпълнявана спрямо него до
началото на май 2010г., когато е изменена в по лека с определение на СРС и е
освободен от следствения арест. С постановление на СРП от 26.03.2015г.,
потвърдено с определение от 30.11.2015г. по НЧД № С-114/2015г. на СГС, влязло в
сила на 30.11.2015г., продължилото повече от пет години наказателно
производство водено срещу ищеца било прекратено.
Твърди, че воденото
срещу него наказателно производство продължило повече от пет години от
привличането му като обвиняем до прекратяването му. През периода на разследване
и воденото наказателно производство първоначално бил задържан за 72 часа, а
впоследствие срещу него била приложена най тежката мярка за неотклонение -
„Задържане под стража“ за период от 4
месеца. По време на наказателното производство бил привлечен като обвиняем,
разпитван, жилището му било претъсвано, иззети ми били вещи. Повдигнатото обвинение
станало чрез медиите широко обществено достояние. Излъчвани били множество
репортажи и предавания по почти всички телевизии с твъдения, че е разбита група
от шест човека, включително ищеца, на които били приписани изключително грозни,
неморални и отблъскващи деяния, представящи ищеца като престъпник педофил и
човек чужд на обществените ценности.
В резултат на
воденото наказателно производство за тежки, умишлени престъпления, наказуеми с
над пет години лишаване от свобода, изключително икорими от морална гледна
точка, изживял стрес, психическо напрежение, чувство на безпомощност и уронено
човешко достойнство, паника, емоционална нестабилност и несигурност. Изпаднал в
социална изолация. Срамувал се да се среща с близките и познатите си, защото те
го смятали за престъпник. Обвинението сериозно се отразило на възможностите му
да си намери работа и учи в чужбина. Изпитвал постоянен страх, че ще бъде
осъден за престъпление, което не е извършил. Като цяло воденото производство
сложило край на нормалният му начин на живот, променил се психически.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не оспорва, че срещу ищеца
е водено наказателно производство продължило повече от пет години, за
престъпление по чл. 149, ал. 1 НК и чл. 157, ал. 3 НК, прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Възразява, че за
ищеца не са настъпили твърдяните неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото производство -
впоследствие прекратено, а ако са настъпили не са с твърдяният интензитет.
Счита претенцията за недоказана.
В отношение на
евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните
правни изводи:
Предмет на
разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпяни в
резултат на повдигнато обвинение за престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено.
За да се приеме, че е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните
вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, наказателното производство за което е прекратено.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното
производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено,
какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО П.на Р.Б.
участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно
ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния
орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо
от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че с постановление на СРП от
21.01.2010г. по пр.пр. № 3-776/2009г. по
описа на СРП, ДП № 12/2014г. на ДАНС, ищеца е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 149, ал. 1 НК, по късно прецизирано с правна квалификация
чл. 157, ал. 3 НК. В самото начало с постановление на СРП от 21.01.2010г. е задържан
под стража за 72 часа. По късно му е наложена постоянна мярка за неотклонение -
„Задържане под стража“, потвърдена с Определение от 29.01.2010г. по НЧД №
С-98/10 на СРС, изпълнявана спрямо него до началото на май 2010г., когато е
изменена в по лека с определение на СРС и е освободен от следствения арест или
за период от четири месеца. С постановление на СРП от 26.03.2015г., потвърдено
с определение от 30.11.2015г. по НЧД № С-114/2015г. на СГС, влязло в сила на
30.11.2015г., продължилото пет години и десет месеца наказателно производство
водено срещу ищеца било прекратено.
От показанията на
свидетеля А.П.И. се установява, че познава ищеца от 2009г., когато посещавали
едни и същи клубове. Запознали ги общи приятели. По късно заедно с ищеца бил
обвиняем по процесното наказателно производство и задържан заедно с него.
Двамата били в ареста. Там всички знаели в какво е обвинен ищеца от медиите.
Ищеца лежал в съседните карета горе. Не го видял в ареста, но през друпки в
преграда на местата за свободен въздух на последния етаж веднъж го чул. Мисли,
че бил той. Оплаквал се, че много го е страх, шепнел, молел, не искал да говори
от страх. От охранителите узнал, че останалите затворници често биели ищеца,
защото знаели в какво е обвинен. Свидетелят напуснал ареста три месеца след
ищеца и тогава провел телефонен разговор с него. В началото не желаел да
говори, казвал, че иска да си стои в къщи и не иска да вижда никого. Тогава
свидетелят се свързал с майка му. От нея узнал, че ищеца се страхува, не иска
да се среща с никого, иска да напусне страната и да замине за Индия. Видял
ищеца когато го приели за студент в Бургас. Не искал да се появява на публични
места и се среща с никого, за да не го познаят. Бил затворен в себе си. Не
контактувал с никого освен със свидетеля и с майка си. Всички роднини и
приятели се отказали от него.
От показанията на
свидетеля М.В.Ч.– майка на ищеца се установява, че арестували П. на 20 януари
преди 10 години и направили обиск на апартамента. Преди година се бил върнал от
Испания и живеел в София, работел на няколко места, но точно тогава се върнал в
Сливен лятото без работа и живеел при родителите си. Тогава майка му го завела
в църквата. Преди да го арестуват П. нямал приятели, защото 4-5 години живял в
Испания. Вечер след ареста по новините ги давали с белезниците. Всеки ден във
вестниците пишели за тях, за групата. Роднините и сестра му, и сестрата на баща
му се отказали от него. Сестрата на свидетелката също не говорела нито на нея
нито на П. от тогава. Докато бил в ареста само с родителите си поддържал
връзка. После и с А., който също бил задържан и от тогава били приятели. Имал
познати, но след като го освободили никой не искал да поддържа връзки с него.
Сега и баща му му нямал доверие. Всички знаели от медиите в какво е обвинен П.
и страняли от семейството му и от него. По време на наказателното производство
и докато бил задържан П. бил много разстроен психически и изглеждал зле
физически. Постоянно подут и със синини.
Предвид изложеното
съдът приема, че е установено наличието на фактическия състав на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за
престъпление и впоследствие прекратено наказателно производство.
Съдът цени
показанията на св. М.В.Ч.– майка на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и им
дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства
по делото. Цени като достоверни показанията на свидетеля А.П.И. само в частта,
в която съдържат данни почерпени от лични, непосредствени впечатления от
физическото и психическо състояние на ищеца при непосредствен контакт. В
частта, в която съдържат данни за факти узнати от трети лица или дочути през
непрозрачни прегради, както и в частта, в която съдържат умозаключения не ги
кредитира.
Въз основа гласните
доказателства приема, че в резултат на воденото наказателно производство ищеца
е изживял стрес, психическо напрежение, чувство на безпомощност, емоционална
нестабилност и несигурност. Отдалечил се от близките и познатите си. Взетата
спрямо него мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, продължила за
период от четири месеца му е причинила допълнителни притеснения. Твърденията,
че воденото наказателно производство е оказало негативно влияние на
възможността му да си намери работа и учи в чужбина е останало недоказано.
При това положение
съдът намира, че ищецът не е установил главно и пълно, че в резултат на
повдигнатото обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна
присъда, за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертаният обем
и интензитет.
Предвид установените
субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на случващото
се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете обективните факти
по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца
процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани,
съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост
в размер на 7000,00лева. За сумата 33000,00лв., която е разлика над уважения
размер от 7000,00лв. до пълно предявеният от 40000,00лева, като част от общо
дължимите 80000.00лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила на 30.11.2015г., а искането е да се
присъди законна лихва считано от 01.12.2015г., настоящият състав намира, че
следва да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
така, както е поискано - считано от 01.12.2015г., до окончателно изплащане на задължението.
Ишецът не е направил
искане за присъждане на разноски, затова съдът не присъжда такива в негова
полза независимо от изхода от спора.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. ********, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Ю.Д.
– САК, сумата 7000.00 /седем хиляди/лв.,
която е част от общо дължимата размер на
80000.00 /осемдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление по чл. 149, ал. 1 НК, а впоследствие по чл. 157, ал. 3 НК, като
наказателното производство е било прекратено с
постановление на СРП от 26.03.2015г., потвърдено с определение от
30.11.2015г. по НЧД № С-114/2015г. на СГС, влязло в сила на 30.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 33000.00
/тридесет и три хиляди/лв., която е разлика над присъдените 7000.00 /седем
хиляди/лв., до общо претендираните 40000.00 /четирдесет хиляди/лв., като част
от общо дължимите 80000.00 /осемдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 01.12.2015г.,
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 2, т.
3, прил. второ ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.