№ 19134
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110162072 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Н. срещу „Б. М. Ж.“
ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит №
******* от 29.04.2020г., предвиждаща заплащането на такса „динамично плащане“.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2020г. между страните бил сключен договор за
кредит № ******* за сумата от 500,00 лева като в договора било посочено, че клиентът ще
се възползва от услугата „динамично плащане по кредита“, за която услуга било дължимо
възнаграждение в общ размер на 250,03 лева или 50 % от главницата, платимо наред с
месечните погасителни вноски. Поддържа, че клаузата по чл. 9, ал. 2 била неравноправна,
тъй като задължавала потребителят да заплаща сума в размер на над 50 % за услуга, която не
била извършена. Счита, че клаузата не била индивидуално уговорена. Сочи, че разпоредбата
на т. 7.4 от ОУ гласяла „При ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой
представител, който ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго
предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да
извърши Кредитополучателят редовно плащане“. Поддържа, че клаузата била нищожна и
поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че уговорената такса противоречала и на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, както и заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С уточнителна молба от 21.12.2023г. ищецът е посочил, че е заплатил частично таксата
за динамично плащане, като предвид твърдяната нищожност, както и разпоредбите на ЗПК,
сумата следвало да бъде отнесена за погасяване на главницата. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Аргументира, че договорът е
сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че допълнителните действия не
са част от ГПР. Поддържа, че ищецът сам е поискал да му бъдат предоставени
допълнителните действия, които не били задължителна предпоставка за отпускане на кредит
от страна на ответното дружество. Сочи, че договорът за кредит можело да се сключи и без
него. Действията били описани в СЕФ като цена. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявения установителен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата е
валидна, респ. че е индивидуално уговорена.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е
сключен Договор за паричен заем № ******* с посоченото в исковата молба съдържание,
включително и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащането на
такса „динамично плащане“. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се
установяват от приетия Договор за кредит № ******* от 29.04.2020г. за сумата от 500 лева
със срок на кредита 11 месеца, с годишен лихвен процент от 32,55 % и ГПР от 40,16%.
В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит
кредитопоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит
при условията т. 7.4 от раздел Пети от Общите условия, като паричната сума за
динамичното плащане впо кредита е в размер на 250 лева и е дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.4 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и заплащане
на парична сума да ползва динамично плащане по своя кредит. При ползване на тази
възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес
на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то
се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното
време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
2
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Плащането на погасителните вноски по кредита представлява основно задължение на
потребителя – кредитополучател, което е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит. Следователно договорните клаузи, касаещи начина на неговото
изпълнение /в брой на каса, в брой на представител на кредитора, чрез банков превод и пр./,
както и мястото изпълнение /на адреса на кредитора, на адреса на длъжника, на друг адрес/,
представляват уговорки относно изпълнението на основния предмет на договора за кредит, а
не предоставят на потребителя допълнително благо извън този предмет. Ето защо в
случаите, в които страните са се уговорили, че местоизпълнението на задължението на
потребителя за плащане ще бъде неговият настоящ адрес, а начинът на плащане ще бъде в
брой на представител на кредитора, чрез изпълнението на тези уговорки кредиторът не
предоставя „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, а извършва действия
по управление на кредита и в частност – събиране на дължимите погасителни вноски по
определения от страните начин. В този смисъл таксата за „динамично плащане“
представлява допълнително възнаграждение на кредитора за изпълнение на едно негово
законово и договорно задължение – да приеме изпълнението на потребителя по установения
в договора начин и на посоченото в него място, за което кредиторът няма право на
самостоятелно възнаграждение извън насрещната престация за ползването на кредита –
уговорената възнаградителна лихва.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е императивна, поради което същата не може да бъде
дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в противоречие с
императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със закона. В настоящия
случай процесната клауза на чл. 9, ал. 2 от договора се явява в противоречие със законовата
норма, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване нейната нищожност поради противоречие със закона е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да бъдат присъдени. На
следващо място ищецът е бил представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. Д. М., поради което и на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв в полза на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
3
480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„Връбница“, бл. 519, вх. 2, ет. 6, ап. 36, срещу „Б. М. Ж.“ ООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Н“ № 25, ет. 5, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните
Договор за кредит № ******* от 29.04.2020г., предвиждаща заплащането на такса
„динамично плащане“ в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА „Б. М. Ж.“ ООД да заплати на Г. А. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Б. М. Ж.“ ООД да заплати на адв. Д. М. М., САК, с адрес: бр. София, бул.
„АА. С.“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 480 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Г. А. Н..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4