Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 302 по описа на
КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.1
Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от Н.А.-гражданин
на ***, продължително пребиваващ в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, ЛНЧ
**********, чрез пълномощник, против Заповед №292з-1798/02.09.2020 г. издадена от
ВПД Директор на ОД МВР Кърджали, с която е отнето правото й на продължително пребиваване
в Република България и е определен 15 - дневен срок за напускане на страната.
Жалбоподателката намира оспорената заповед
за незаконосъобразна, като издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че от датата на заявяване на посочения адрес пред съответните органи, е
пребивавала на последния адрес. В тази връзка, намира за необосновани изводите на
административния орган, че данните, които е предоставила за получаването на разрешение
за пребиваване са неверни. Излага довод и за нарушение на чл.35 от АПК, допуснато
в хода на административното производство, тъй като процесната
заповед била издадена, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Твърди също, че заповедта е немотивирана и от съдържанието й не става
ясно, кой е документът с невярно съдържание.
Прави искане за отмяна на оспорената заповед. В с.з., чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената жалба, като навежда и довод за нищожност на оспорената
заповед, поради липса на компетентност. Претендира направените по делото разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът
– Директор на ОДМВР - Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. В представено от пълномощник писмено становище, излага подробни съображения за липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила. Счита, че са налице и материалноправните
предпоставки за отнемане на правото на продължително пребиваване, тъй като, за да
получи това право, жалбоподателката е декларирала пред
административния орган неверни данни – заявила адрес на пребиваване, на който не
е пребивавала нито веднъж, а посетила страната шест пъти. Изложени са и съображения,
че наложената принудителна административна мярка няма да ограничи правото й на личен и семеен живот.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията
на евентуалност, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
От представената
по делото справка за чужденец от „Автоматизирана информационна система- Адресна
регистрация на чужденци“, съдът констатира, че жалбоподателката
е гражданин на ***, продължително пребиваващ в РБ до 19.11.2020 г., на основание
чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ - член на семейството на български гражданин и въз основа
на Решение за продължаване срока на пребиваване Рег.№***/*** г. на директора на
ОДМВР - Кърджали. Установи се също така, че лицето е заявило адрес на пребиваване в ***.
По делото
е представен и договор за наем на недвижим имот, находящ
се в *** , ***, сключен на 11.10.2019 г. между жалбоподателката,
като наемател и Ш. Б. Ю., като наемодател. Приложена е и декларация от Ш. Б. Ю.,
с нотариална заверка на подписа, че не възразява Н.А. - гражданин на ***, да живее
в една от стаите на посочения адрес.
На
09.07.2020г., служители в група „Миграция“ към ОДМВР - Кърджали, извършили проверка
на горния адрес в ***, за която проверка *** Б. Г. изготвил докладна записка
УРИ ***/*** г. В ДЗ е посочено, че на адреса е установено лицето М. И. И., който заявил,
че живее сам в къщата,
не знае чужди граждани
да са отсядали
в нея, както и че е прехвърлил
имота на внучката си - Ш. Б. Ю.
Според отразеното в писменото обяснение на М. И.
И., от 09.07.2020 г., последният е прехвърлил къщата на внучката си
– Ш. Ю. Не знае да има регистрирани чужди граждани на адреса и не
е виждал такива.
По
делото е приложено и писмено обяснение от Й.
С. Х. – кмет на ***, ***, в което е посочено,
че на адреса в ******, понякога пристигат чужди граждани на гости,
но не нощуват там.
В писмени обяснения от
10.07.2020г., Ш. Ю. сочи, че е собственик на
къщата в *** ***. Последният имот
представлява двуетажна сграда, с площ
105 кв.м.,
като първия етаж се
състои от 2 стаи, в които живее дядо
й -М. И., а вторият етаж,
състоящ се от две
стаи и коридор, е отдала под наем на 8 чужди граждани.
На 21.08.2020г., жалбоподателката,
чрез пълномощника си в административното производство,
е била уведомена
за започналото срещу нея производство
по налагане на ПАМ „отнемане правото на пребиваване
на чужденец в РБългария“, на основание чл.40,
ал.1, т.3
ЗЧРБ, поради представени неверни
данни.
На
26.08.2020г. Н.А., във връзка с уведомлението
по чл.26 АПК, е депозирала писмено обяснение с твърдения, че при престоя си в РБългария, пребивава на заявения от
нея адрес в ***.
Посочено е,
че на този адрес
живее и М. И.,
който е много възрастен и тя комуникира основно
със собственика на имота - Ш. Ю. Сочи също,
че няма никакви фактически
и договорни отношения с М.
Ю. и последният
не разполага с точна информация за нейното пребиваване
в страната. Твърди, че по време на
престоя си в РБ, не пребивава единствено на посочения адрес,
а пътува из
страната, но е трайно свързана
с този адрес и на него получава
кореспонденцията си.
На
01.09.2020г., въз основа на извършената проверка и писмените обяснения на М. И.,
Й. Х. и Ш. Ю., началникът
на група „Миграция“ при ОДМВР - Кърджали, предложил налагането на ПАМ „отнемане правото на пребиваване на чужденец в РБългария“, по отношение
на Н.А., поради декларирани неверни данни, тъй като заявила адрес на пребиваване,
на който не е пребивавала
нито веднъж. В предложението са
изложени и съображения за липса на
производства по ЗУБ,
спрямо чуждия гражданин, както и че същата не
принадлежи към категорията „уязвими лица“, а наложената
ПАМ няма да ограничи правото й на личен и семеен
живот или да създаде затруднения
за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.
С обжалваната заповед,
на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, е
отнето правото на продължително пребиваване в РБ на жалбоподателката
А., като на основание чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, е определен и 15-дневен срок за напускане
на страната. За да постанови този резултат, административният орган е възприел,
констатациите в направеното предложение, като е приел за установено при проверката, извършена на 09.07.2020 г., че за
да получи право на продължително пребиваване, Н.А. е декларирала неверни данни –
заявила адрес на пребиваване, на който не е пребивавала нито веднъж. Заповедта е
надлежно съобщена на 23.09.2020г., на упълномощено лице, а жалбата е депозирана
на 05.10.2020 г., чрез административния орган.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в установения
от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно
изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки, каквато е и процесната,
се налагат, в т.ч. и със заповеди на директорите на областните дирекции.
При постановяване на оспорената заповед не се констатираха и съществени нарушения
на административно производствените правила, нито нарушения на материалния закон.
Заповедта е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение
за случая. Изложени са надлежни фактически и правни основания за издаването му,
като е изследван и въпросът за отражението на евентуален отказ, върху правото на
лицето на личен и семеен живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки
с държавата на произход.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на продължително
пребиваване.
Съгласно чл. 24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване
могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на
семейството на български гражданин, като според ал.2 на чл.24 от с.з., за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат
и осигурено жилище. С разпоредбата на чл.
29, ал.1, във вр. с чл. 14, ал. 1, т.3 от Правилника
за прилагане на ЗЧРБ е предвидено, за
получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18
ЗЧРБ, чужденецът лично да представи в дирекция "Миграция" или в ОДМВР
заявление по образец съгласно приложение № 3, към което да приложи и доказателства
за осигурено жилище.
Съгласно
предвиденото в чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, на който е основан оспореният акт, отнемане на
правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи,
че данните, представени за получаването му, са неверни.
Административният орган е основал изводите си за наличие на хипотезата на чл.40,
ал.1, т.3 ЗЧРБ, на установеното при проверката,
извършена на 09.07.2020 г., че жалбоподателката нито веднъж
не е пребивавала на адреса, заявен пред административния орган.
Безспорно е по делото, че жалбоподателката е *** гражданин,
съпруга на български гражданин /съгласно представеното удостоверение за сключен
граждански брак/, както и че има статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец,
на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, до
19.11.2020 г., въз основа на Решение за продължаване срока на пребиваване
Рег.№***/*** г. на директора на ОДМВР - Кърджали. Установи се също така, че лицето
е заявило адрес на пребиваване в ***.
Установи се от приложените
по делото писмени доказателства – справка за пътуване на лице – чужд гражданин /на л.30
от делото/, писмените обяснения
/л. 40 и 41/, че
в периода от 17.01.2020 до 19.08.2020г., жалбоподателката е била в страната четири
пъти, но нито веднъж не е пребивавала на заявения от нея
адрес. Последното обстоятелство не се опровергава нито от
писмените обяснения на Ш. Ю., нито
от обясненията на Н.А., обсъдени
по-горе. От водената в хода на административното
производство кореспонденция между жалбоподателката и административния
орган, не се установи също така и лицето да има каквато
и да връзка със заявения адрес, нито да е получавало или
водило кореспонденцията си от него. С посочването на адрес на пребиваване в РБългария и представянето на договор за наем на жилището,
намиращо се на този адрес, формално са
изпълнени изискванията на закона, но според установеното
по делото, при посещенията си в страната, лицето не пребивава на заявения адрес в ***. Или, заявените от лицето данни, относно адреса му на пребиваване в РБългария,
са неверни, тъй като не отговарят на действителното
положение. Горното е основание за отнемане на издаденото
разрешение за продължително пребиваване, а изводът на административния
орган, за наличие на предпоставките на чл.40, ал.1,т.3 от ЗЧРБ е правилен, като този извод не бе оборен от жалбоподателката.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената жалба следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед
изхода на спора, направеното искане за присъждане на деловодни разноски и на основание
чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати на ОД на МВР-Кърджали, разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.-гражданин на ***, ЛНЧ **********, против
Заповед №292з-1798/02.09.2020 г. издадена от ВПД Директор на ОД МВР Кърджали, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
Н.А.-гражданин на ***, ЛНЧ **********, да заплати на ОД на МВР - Кърджали, разноски
по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок
от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :