Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3869 15.10.2019 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6296 по описа на ПРС за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.А.Д. с ЕГН
********** *** е предявила срещу Спортно училище „В. ***, представлявано от И.Х.Д.обективно съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението й, извършено със Заповед № ***/28.02.2017 г., с която й е
наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено, и като такова да се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „***“, и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение
за времето, за което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение,
за периода от 28.02.2017г. до 28.08.2017г. в размер на 6191,82 лева. Претендира
законна лихва разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на длъжност „***” по
безсрочно ТПО. Със Заповед № ***/28.02.2017г. на ***на училището ТПО на ищеца
било прекратено, считано от 28.02.2017г., като на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за това, че на 14.02.2017г. около 09:20 часа в ***стая на
Спортно училище „В. *** е взела чужда вещ /*****/, оставени на масата от *****,
което нарушение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина –
злоупотреба с доверието на работодателя, уронване доброто име на училището,
нарушаване нормите на етичния кодекс на училището, правилника за трудовия ред и
длъжностната характеристика.
Твърди се, ищецът да не е извършил вмененото му във вина нарушение, тъй
като вземането на *****е станало случайно, като ищцата не била вложила умисъл
за тяхното присвояване и облагодетелстване, понеже ги е помислила за свои. Когато
установила, че това не били нейните ***, ищцата сама направила постъпки за тяхното
връщане. Настоява се на това, че на ищцата не става ясно как работодателя е
установил, че умишлено е извършила действия по прикриване на деянието и въз
основа на какви обстоятелства е счел, че е налице злоупотреба с доверието му,
след като не е налице накърняване на
негово имущество.
На следващо място се твърди, че в заповедта липсва описание на извършени
от ищцата други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Твърди се, че след уволнението на ищцата в периода от 28.02.2017г. до
28.08.2017г. същата да е останала без работа. Ето защо се твърди уволнението да
е незаконосъобразно извършено и се моли да се отмени, като се претендират
разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в
законоустановения срок е депозиран и писмен отговор, чрез пълномощника му адв. М.Л.. С отговора се взема становище за неоснователност
на предявените искове.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО, като ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена
процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на
наказанието, да са събрани дадените такива от ищеца и оценени, наказанието да е
наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за налагане на
наказанието, заповедта да е издадена от оправомощено лице и наложеното на ищеца
най-тежко дисциплинарно наказание да съответства на тежестта на констатираното
нарушение. Твърди се от формална страна всички изисквания за законосъобразно
провеждане на дисциплинарната процедура да са спазени и че възраженията на
ищеца в тази връзка са неоснователни. Твърди се заповедта да има всички
изискуеми от Кодекса на труда реквизити, които ищецът твърди да липсват, и да
са спазени критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ. Заповедта била надлежно връчена
на ищеца срещу подпис. Предвид дотук изложеното се моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и
като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е
да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е
наложено, и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай
между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства
–ДС към трудов договор от 14.02.2017 г., се установява, че ищцата е работила
при ответника на длъжността „***” по
безсрочно ТПО с основно месечно възнаграждение 738 лева и доп. такова за тр. стаж и проф.
опит – 23 % - 192,97 лева.
С писмо искане с изх. № ***от 27.02.2017г., връчена на ищцата на
27.02.2017г. са искани писмени обяснения относно извършено от нея нарушение на
трудовата дисциплина, състоящо се в това, че на 14.02.2017г. около 09,20 часа е
взела *****на ***от масата в ****, като е даден срок за обяснения до
28.02.2017г. в кабинета на ***в ***на училището. На 28.02.2017г. ищцата е дала
обяснения, на които е поставен входящ номер от ответника, в които посочва, че на
21.02.2017г. докато почиствала автомобила си, намерила чифт *** под жабката на
пасажерското място, а същевременно в найлонова торба в багажника на нейния
автомобил намерила друг чифт ***. Тогава осъзнала, че явно е припознала чужди ***и
ги е сложила в чантата си. Посочила е, че *****са почти идентични, като си
спомнила, че на бялата дъска в ***стая имало съобщение от нейната ***, като
веднага й се обадила, за да й ги върне.
С оспорената
заповед на ищцата на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
вр. с чл. 187, т. 8, пр.
1 и т. 10 от КТ, вр. с писмените
обяснения на ищеца, на ищцата е наложено наказание „уволнение” затова, че на 14.02.2017г. около 09:20 часа в ***стая на
Спортно училище „В. *** е взела чужда вещ /***/, оставени на масата от *****.
След поставяне на съобщение на дъската на 15.02.2017г. в ***стая от ***, ищцата
не е уведомила никого за взетите вещи.
На 21.02.2017г. в 13.10 часа след проведена оперативка
с учителите и възпитателите е взето решение за отправяне на покана за връщане
на *****и предупреждение за внасяне на жалба до РП, като въпреки това ищцата не
връща ***, което нарушение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина
– злоупотреба с доверието на работодателя, уронване доброто име на училището,
нарушаване нормите на етичния кодекс на училището, правилника за трудовия ред и
длъжностната характеристика.
По делото е
представено и приобщено като веществено доказателство, чрез оглед от съда на
компактдиска на запис от ***стая от 14.02.2017г., на който се виждат действията
на ищцата, изразяващи се насочване на мястото, на което са поставени чуждите ***,
тяхното внимателно оглеждане и отнасяне от ищцата, прикривайки ги с папки и
хартия, и напускайки помещението. Тезата на ищцата, че се е била объркала,
понеже взела *****за свои е неиздържана, понеже *****се намират на място,
където се оставят предмети на друг учител, *****са изнесени от ищцата
прикривайки ги с други предмети и накрая, но не на последно място ищцата не е
представила нейните ***, с които е объркала
чуждите ***. Или поведението на ищцата води до единствения категоричен
извод, че е знаела, че *****са чужди. В
този смисъл са и изводите на наказателния съд по обжалвано от ищцата
наказателно постановление за наложената й глоба от 100 лева за извършеното от
нея административно нарушение по член 218б от НК във вр.
с член 194, ал. 3 от НК, видно от приложеното решение № 252 от 11.02.2019г. по анд № 4946/2018г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с., влязло в
сила на 20.06.2019г.
По делото са
разпитани свидетелите на ответника В.К., М.С., А.Д.-Д., както и свидетели на
ищцата В.А. и Е.Ц..
Според показанията
на свидетелите М.С., А.Д.-Д., гледали записа от камерата в ***стая, се
установява същите да са възприели описаната по-горе фактическа обстановка като
поведение на ищцата, както и за предприетите от ***действия и съответинте действията на съвета на учителите и
възпитателите. От разпита на св. К. се установява, че върху записа не са били
осъществени външни намеси, както и че този свидетел сам е свалил записа от
камерата, понеже неговата фирма отговаря за обслужването й.
Разпитаните свидетелки В.А. и
Е.Ц. разказват, че са били в ***стая с ищцата на 14.02.2017 г. по време на
инцидента, но не са разбрали какво е станало, нито са видели каквото и да е, а
това е обяснимо, понеже и двете свидетелки са се занимавали с обичайните им
задължения и не могат да предположат, че в тяхно присъствие техен колега
извършва посоченото нарушение.
При така
установените факти съдът намира следното:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Същият е основателен, тъй като
уволнението е законосъобразно извършено.
В процесния случай претендираното деяние,
отразено в обжалваната заповед, съответства на събраните по делото
доказателства, като заповедта съдържа пълните данни за нарушителя, достатъчна
индивидуализация за времето ои предмета на напрушението, обстоятелствата при
които е било извършено, включително и поведените она ищцата по време и след
извършване на нарушението.
Работодателят е квалифицирал деянието по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ - „злоупотреба с доверие“. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ предвижда възможност, при допуснато нарушение,
изразяващо се в „злоупотреба с доверие“ работодателят да наложи на работника дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно установената
съдебна практика „злоупотреба с доверието на работодателя“, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4,
предл. 1 КТ, е умишлено нарушение на
трудовите задължения, изразяващо се в използване оказаното от работодателя доверие за
неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за
другиго или за увреждане на работодателя. Нарушението има своите
различни проявни форми, като общото между тях е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Поведението на ищцата съставлява уронване на доброто име на
работодателя, като ищцата не е оправдала оказаното й доверие.
Понеже деянието е извършено
умишлено от учител, който според своята професия и квалификация следва да бъде
морален пример за обществото и за своите ученици, съдът намира, че доверието на
работодателя е накърнено в по-голяма степен и това съответно обосновава налагането на най–тежкото дисциплинарно нарушение.
Това отношение обосновава налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание. С издаването на обжалваната
заповед работодателят законосъобразно е
упражнил правото си да наложи дисциплинарно
наказание „уволнение” на ищеца,
поради което предявеният иск за признаване на уволнение за незаконно следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по
главния иск неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, като акцесорни.
С оглед изхода на спора ответникът
има право на присъждане на разноските по делото. Разноските са претендирани и се доказва да са извършени такива в размер на 1132 лева– платено адв. възнаграждение и депозит за свидетели. Същите следва
да се възложат в тежест на ищеца.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.А.Д. с ЕГН ********** *** против
Спортно училище „В. ***, представлявано от И.Х.Д., обективно съединени искове
да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № ***/28.02.2017
г., с която й е наложено дисц. наказание „уволнение”
и ТПО е прекратено, и като такова да се отмени; да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „***“, и да бъде осъден ответника да й
заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение, за периода от 28.02.2017г. до 28.08.2017г. в размер на
6191,82 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.А.Д. с ЕГН **********
*** да заплати на Спортно училище „В. ***, представлявано от И.Х.Д. разноски от
1132
лева– платено адв. възнаграждение и депозит за свидетели.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му –21.10.2019 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.