РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330207401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 6498031 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. С. П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Взема становище неправилно да е
определена санкционната разпоредба. Посочената в електронния фиш норма
намира за бланкетна, като поддържа при правната квалификация да е
следвало да се направи привръзка с някоя от разпоредбите по основния
състав, уреждащи хипотезите и фактите, при които на водача се налага
1
наказание. Пледира правната квалификация да е непълна и некоректна до
степен да се приеме, че липсва такава, а това да изключва възможността за
преквалификация на деянието в хода на съдебното производство. Позовава се
на съдебна практика. Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С. П. В., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 02.12.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по
преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 06.12.2022 г.,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
С Електронен фиш серия К № 2884548 на жалбоподателката С. П. В.
било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш
влязъл в сила на 02.06.2022 г.
На 23.10.2022 г. в 12:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“
срещу № 3 в посока ул. „Скопие“ жалбоподателката В. управлявала
собствения си лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** със скорост от 62
км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 65 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
2
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 62
км/ч.
За това деяние против жалбоподателката В. бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К с № 6498031, с който й било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш
било посочено, че наказанието се налага на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че
процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 120CCA8 е
преминало последваща проверка на 14.09.2022 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху него. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-21430/25.10.2022 г. се установява, че на дата
23.10.2022 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 120CCA8 е заснела 136 статични изображения с начален час на
работа 10:40 ч. и краен час на работа 13:40 ч. и с място на контрол гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3 в посока ул. „Скопие“, където е
действало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч.
От снимка № 0064449 от радар с № 120CCA8 се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на
измерената скорост е 65 км/ч, а заснемането е извършено на 23.10.2022 г. в
12:11 часа в посока „приближаване“ спрямо АТСС.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката С. П. В..
От Електронен фиш серия К № 2884548 (лист 18 от делото) се изяснява,
че на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката В. е
наложено административно наказание глоба за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
От справка от АИС АНД (лист 19 от делото) се установява, че
Електронен фиш серия К № 2884548 е влязъл в сила на 02.06.2022 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че от обективна страна на 23.10.2022 г. в 12:11 часа лек
3
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката
С. П. В., се е движил със скорост от 62 км/ч в гр. Пловдив, по бул. „Кукленско
шосе“ срещу № 3 в посока ул. „Скопие“. Деянието е заснето от мобилно
техническо средство, което е от одобрен тип и е годно за употреба към
процесната дата, а установената стойност на скоростта е определена след
приспадане на максимално допустима грешка от минус 3 км/ч от стойността
на измерената скорост. Доказва се на следващо място и че деянието е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия
К № 2884548, който е в сила от 02.06.2022 г. Установява се, че с този фиш на
жалбоподателката В. е наложено административно наказание за нарушение
по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен
фиш е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което
влече неговата незаконосъобразност. Съгласно правилото по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП ЕФ трябва да съдържа данни за нарушените законови разпоредби. В
обжалвания санкционен акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН на жалбоподателката е
наложено административно наказание на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Тази норма обаче е бланкетна. Това означава, че в електронния фиш е
следвало да бъде направена привръзка със съответната разпоредба на чл. 182,
ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, за да бъде запълнен бланкетът и жалбоподателката да бъде уведомена
за правната квалификация на деянието си, срещу която да се защитава.
Липсата на такава привръзка представлява незаконосъобразност на
електронния фиш, която не може да бъде преодоляна чрез правомощието на
съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за преквалификация на изпълнителното
деяние.
Относно съществения характер на така допуснатото процесуално
нарушение при правната квалификация на деянието има формирана трайна,
последователна, а и актуална съдебна практика на касационната инстанция,
която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав: Решение № 1876 от
26.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1609/2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 245 от 08.02.2023 г. по
к.а.н.д. № 3207/2022 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 366 от 23.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3083/2022 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 237 от 08.02.2023
г. по к.а.н.д. № 3028/2022 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 90 от 16.01.2023 г. по к.а.н.д. № 2861/2022 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив. Съгласно изведените указания
по приложението на процесуалния закон преквалификация би могла
принципно да се осъществи като отпадне по-тежката квалификация за
повторност и се наложи наказанието по основния състав, но само при условие
че административнонаказващият орган е направил привръзка в ЕФ на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП със съответната разпоредба на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от
ЗДвП, към които изрично се препраща. Това е така, защото преквалификация
4
означава промяна на вече дадена правна квалификация. В случая направената
с електронния фиш правна квалификация на нарушението е непълна и
неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава. Всяка от разпоредбите
на чл. 182, ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, тоест сочи на
конкретно поведение на водачите при съответни условия, които определят
какво по вид и размер наказание следва да бъде наложено и при какви
осъществени факти. Сама по себе си разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
каквато квалификация е дадена в обжалвания електронен фиш, не съдържа
тази информация, поради което тя не може да се приложи самостоятелно, тъй
като би била непълна и неясна. Следователно в електронния фиш е дължимо
да бъде посочено коя от различните хипотези по чл. 182, ал. 1, ал. 2, или ал. 3
от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание
за повторност именно на това нарушение.
Посочването на пълната правна квалификация за пръв път от съда със
съдебното решение съществено би ограничило и нарушило правото на защита
на жалбоподателя. Изначалната липса на конкретно волеизявление от
наказващия орган не може да бъде преодоляна чрез преквалификация на
изпълнителното деяние, тъй като подобен подход е в противоречие с
принципа на двуинстанционния съдебен контрол по този вид производства.
Противното би означавало съдът за пръв път с решението си да въведе в
процеса нови обстоятелства, свързани с правната квалификация на
нарушението, по които жалбоподателят не е имал възможност да се защитава
пред тази инстанция, както и да ги оборва.
Макар в Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ОСС от I и II колегия на
ВАС да се прие, че районният съд може да упражни правомощието си да
измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, то в
случая не е налице хипотеза на неправилно посочена правна квалификация, а
на липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който да би могъл
да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, в който смисъл
е и цитираната практика на Административен съд – Пловдив.
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се отразява върху
адекватното упражняване на правото на защита на санкционираното лице,
което се изразява и във възможността му да оспори правилността на правната
квалификация пред въззивния съд. Фактът на така допуснатия съществен
порок при издаването на електронния фиш представлява основание за
неговата отмяна, независимо от установеното по делото като извършено
административно нарушение. Ненаказването на дееца е резултат от
допуснатото от наказващия орган нарушаване на процедурата и ограниченото
правото на защита на жалбоподателката в хода на процеса. Санкционната
дейност по административното наказване не може да бъде осъществявана на
всяка цена, а следва да бъде законосъобразно проведена - така Решение №
5
1876 от 26.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1609/2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения
електронен фиш за незаконосъобразен, поради което той трябва да бъде
отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и
основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
Последният е направил искане за овъзмездяване на сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие, приложен на лист 7 от делото, е удостоверено, че
адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Щом претендираните от жалбоподателя разноски са
уговорени в минимален размер, то те не следва да бъдат намалявани под този
най-нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 400 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6498031 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на С. П. В., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на С. П. В., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7