Решение по дело №2582/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263244
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100502582
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              20.05.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ  

 

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2582 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2582/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ч.Е.Б.” АД *** ЕИК ******** срещу решение №20258384 от 23.11.2020 г постановено по гр.д.№27984/2020 г на СРС , 179 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за  установено , че Е.З.Д. ***  дължи сумата от 630,48 лева – начислена цена за доставена ел.енергия за периода 24.09.2019 г – 23.01.2020 г за ап.№9 в гр.София ж.к.********3 , ведно със законната лихва от 06.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 4,52 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 26.11.2019 г – 24.02.2020 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.03.2020 г по ч.гр.д.№12654/20 г на СРС ,179 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Безспорно ответникът е имал разкрита партида за имота , а оспорванията му са били само , че го е напуснал след развод и наемният му договор е бил прекратен . Ответникът не е изпълнил задълженията си по ОУ да уведоми за промяна в обстоятелствата . Исковете са доказани по основание и размер .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата.

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.12.2020 г и е обжалвано в срок на 17.12.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

 

За да отхвърли иска СРС е приел , че съгласно чл.4 ал.3 от ОУ на ищеца потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот присъединен към електроразпределителната мрежа .В случая няма доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имота т.е. той не е потребител на ел.енергия за битови нужди .

 

Решението на СРС е правилно . В доклада на първоинстанционния съд изрично е указано на ищеца , че е в негова доказателствена тежест да докаже , че са налице договорни отношения между страните . Доказателства не са представени , като е без значение дали ответникът е оспорил изрично липсата на договорни отношения . Действително , има данни , че ищецът е открил партида на ответника , но не са представени доказателства за подаване на молба-декларация от ответника или за подписване на писмен договор между страните .

След като няма данни за възникнали договорни отношения между страните , то ОУ на ищеца не обвързват ответника , включително и по отношение на задължението за деклариране на промяна в обстоятелствата по ползване на имота . Отделно , има данни , че ответникът е бивш наемател на имота , който е ползван от друго лице .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20258384 от 23.11.2020 г постановено по гр.д.№27984/2020 г на СРС , 179 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.