Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 847
09.12.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Йорданка Попова
и в присъствието на прокурора Валентина
Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
касационно
адм.дело № 860 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Я.Г.Т., ЕГН
: **********,
адрес: ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
260010/21.06.2022 г., постановено по адм. д. № 12/2021 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон и че е необосновано.
Съдът, в нарушение на чл. 235 от ГПК,
не обсъдил изложените съображения за некомпетентност на административния орган
да се произнесе с оспорваната заповед по отношение на процесния недвижим имот,
както и не обсъдил възраженията за съществени нарушения на процедурата по
издаване на оспорвания административен акт, в частта на новообразувания
поземлен имот с идентификатор 77195.748.285, които обосновавали нищожност на
заповедта на областния управител.
Необсъдените от съда възражения,
съществени за правилното решаване на делото, били следните:
В оспорваната заповед липсвали
фактически основания за издаването й, които задължително следвало да бъдат
посочени, с оглед чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК, както по отношение на
новообразуваните имоти, така и по отношение на построените в имота сгради. Тази
липса на фактически основания за издаване на оспорваната заповед, водела до
постановяването й в нарушение на материалния закон, който порок по своята
тежест обосновавал нейната нищожност.
От заключението по назначената и изслушана
техническа експертиза се установявало, че областният управител, като одобрил
ПНИ в частта на процесния имот, се произнесъл извън компетентността си, тъй
като по делото не се събрали доказателства, които да установяват, че процесният
имот попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, определена по реда на чл. 18г от ППЗСПЗЗ.
Предмет на оспорваната заповед за
одобряване на ПНИ били земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които с решение по чл.
14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ било признато правото на собственост на бившите
собственици на земеделски земи при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението
по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ било задължителна законова предпоставка за
включване на процесния имот в Помощния план и в Плана на новообразуваните имоти
за ж.р.***.
В настоящия случай не било налице решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ,
ползващо наследниците на Д. Г.и нямало основание за включването на
притежаваната от него земя в територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно в
плана на новобразуваните имоти, одобрен с оспорваната заповед на областния
управител.
Фактът, че земята на Д. Г.не била призната
за възстановяване се потвърждавал и от представения по делото Протокол №
36-3/08.02.1993 г. на ПК - Хасково, с което ПК признала и определила за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне - 10 декара в м.Стари Нови лозя - ул.К., при условията на чл. 15,
ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Това решение било подписано от председател,
секретар и двама от общо 5 члена на ПК - Хасково. От отбелязването на решението
се виждало, че то е връчено на 26.03.1993 г. Това решение представлявало единственият
документ, който признавал и възстановявал собствеността върху земеделската земя
с план за земеразделяне, поради което всяко следващо решение (дори да било
постановено такова), се явявало нищожно, поради липса на предмет. Изложеното
налагало извода, че не е налице компетентност на областния управител да се
произнася за призната и възстановена с план за земеразделяне земеделска земя,
като одобрява ПНИ, в който тя била включена в терен по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ.
Фактът, че земята на Д. Г.не била
призната за възстановяване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се потвърждавал и от
представените по делото справки по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за признати и
непризнати декари в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като 10-те декара
земеделска земя на Д. Г.били посочени на стр. 21 от справката за непризнати
декари (стр. 345 и сл. от делото) и не били посочени в справката за признати
декари (стр. 337 и сл. от делото).
Към датата на одобряване на плана от
Областния управител - 18.09.2019 г. поземлен имот 77195.748.285 не бил
земеделска земя, а бил включен в строителните граници на гр.Хасково
(урбанизирана територия) и урегулиран като жилищен имот по правилата и нормите
на ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, бившите собственици,
чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по
смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имали право на обезщетение по
реда на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай върху процесния имот била изградена
сезонна постройка с площ 28.28 кв.м., за законността на която бил издаден акт
за узаконяване № 98/19.09.1990 г. Това обстоятелство сочело, че процесният имот
не можел да бъде предмет на възстановяване, а на обезщетение по реда на закона.
От съдържанието на преписката по
издаване на оспорваната заповед, както и от доказателствата по делото, се
установявало, че процесният имот никога не бил включван в територията,
определена по реда на чл. 18г, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, защото никога не бил предмет на предоставяне с актовете по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Одобреният план на новообразуваните имоти, в частта на ПИ
77195.748.285, не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като
не бил земеделска земя, предоставена на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Този
имот жалбоподателката получила по давност и наследство от наследодателя й И. Г.
Ц., починал на 04.03.1927 г. С оглед на това, одобреният от Областния управител
на област Хасково със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. план на
новообразуваните имоти за жр К., землището на гр.Х., в частта на ПИ 77195.748.285 се
явявала нищожна, поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма (§ 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ) и като лишена от законово основание.
След издаване на решението за
възстановяване на земеделската земя при условията на § 4, се изработвал помощен
план, със съдържанието, посочено в чл. 28 от ППЗСПЗЗ и т. 1 от Заповед №
РД-46-494/28.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ)
за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по
§ 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От законовата уредба към датата на издаване на Заповед
№ 300-1-61/09.05.2002 г. на изп.директор на АК, се налагал извода, че
кадастралният план по § 4 (наречен в по-късните редакции „помощен план“) и
планът на новообразуваните имоти се приемали едновременно от една и съща
комисия и се съобщавали едновременно на заинтересуваните лица по реда на чл. 39
от ППЗЕКРБ. В настоящия случай от представените по делото доказателства се
установило, че заповедта за назначаване на комисия за приемане на кадастралния
план по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Заповед № 300-1-61/09.05.2002 г. на изп.директор
на АК) определяла различен състав от състава на комисията, назначена от
областния управител за приемане на плана за новообразуваните имоти (Заповед №
РД-14- 9/08.04.2019 г.). Различният състав на двете комисии правел взетото
решение по чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ нищожно, поради липса на компетентност. Освен
това кадастралният план (помощният план) не бил обявен едновременно с плана за
новообразуваните имоти (предмет на оспорваната заповед), тоест към датата на
одобряване на плана на новообразуваните имоти, помощният план не бил влязъл в
сила. Същият не отговарял и на техническите изисквания за изработване и не бил
влязъл в сила, тъй като не бил обявен заедно с плана за новообразуваните имоти.
Не били спазени и изискванията на чл.
28, ал. 4 ППЗСПЗЗ и съответно Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед
№ РД-02-14- 454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) по отношение на техническите
изисквания към плана за новообразуваните имоти, като процесният имот, чиято
собственост се възстановявала на Д. Г.по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил обозначен като
отделен имот, а съседните на него имоти не попадали в обхвата на реституцията
по § 4, въпреки че не били закупени от ползватели с актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не били спазено и изискването по т. 2.5. от Заповедта, както и тези, предвидени
в т. 2.10, т. 2.22 от същата.
Тези нарушения, с оглед тежестта си,
обосновавали нищожност на оспорваната заповед, поради което жалбоподателката
моли да бъде отменено решението на Районен съд -Хасково, постановено по адм.д.
№ 12/2021 г., като бъде постановено ново, с което жалбата й да бъде уважена,
като бъде прогласена нищожността на Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на
Областния управител на област Хасково за одобряване на план за новообразуваните
имоти на жилищен район *** в землището на гр.Хасково, община Хасково, в частта
на ПИ с идентификатор 77195.748.285, както и да й бъдат присъдени направените по
делото разноски за двете инстанции.
Ответната страна по касационната
жалба - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Хасково, в постъпил по делото писмен отговор
сочи, че не споделя изложените твърдения за нищожност. Процесната заповед в
частта по отношение на процесния имот била издадена от лице с материална
компетентност, в изискуемата форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Районен съд - Хасково преценил всички
факти и обстоятелства при спазване на материалния закон и съдопроизводствените
правила, поради което моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Заинтересованата страна - П.С.Д., чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Намира, че същата следва да бъде изцяло
отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Заинтересованата страна - Д.С.Н. не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Заинтересованата страна - В.Д.Н. не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, чрез
представителя си в съдебно заседание, счита, че касационната жалба е
неоснователна, поради което предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде
оставено в сила.
Административен съд - Хасково, като
съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и
фактите, установени от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения в чл. 211 от АПК срок и изхожда от лице, участвало в
първоинстанционното производство, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд –
Хасково е образувано по подадена от Я.Г.Т. жалба против Заповед №
ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район (ж. р.) *** в
землището на град Хасково, община Хасково, приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2
от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за имот с
идентификатор № 77195.748.285.
Установено е, че Заповед № ДС-28-2/28.06.2019
г. на Областния управител на Област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищен
район *** в землището на гр.Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ, не е била обжалвана по отношение на процесния поземлен имот с
идентификатор 77195.748.285 по КК и КР на гр.Хасково и същата е влязла в законна
сила.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 127/08.12.1989 г. Я.Г.Т. е призната за
собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от 0.8 дка, находяща се
в м.“К.“, Хасковско землище, с пл. № 1374, попадаща в зоната за отдих и
почивка, извън строителните граници на гр.Хасково.
С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково на Д. Т. Г., в качеството
му на заявител, е признато право на собственост върху нива от 10 дка в м.
“Стари нови лозя“, като е посочено, че възстановяването на правото на
собственост ще се извърши по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, след изготвяне на ПНИ,
поради това, че имотът попада в територия по § 4.
Със Заповед № 2221/13.12.2019 г. на Кмета на Община Хасково е наредено да
бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Т. Г., а именно
ПИ с идентификатор 77195.748.285, ж.р. ***, с площ от 855 кв.м., с посочени
граници.
С
Решение № 260010 от 21.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12 по описа на
Районен съд - Хасково за 2021 г., предмет на оспорване в настоящото
производство, е отхвърлена подадената жалба от Я.Г.Т. против Заповед №
ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищен район ***, в землището на
гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в частта,
касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.748.285, като
неоснователна.
Районният съд е намерил депозираната
жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Изложил е
съображения, свързани с нищожността като форма на незаконосъобразност на
административния акт. Посочил е, че основания за нищожност на административните
актове са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК,
когато нарушенията им са особено съществени. В тази връзка е приел, че
атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия, както и че същата е издадена в предписаната от закона форма. По
отношение на съществените нарушения на административнопроизводствените правила
е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати такива. Във
връзка с нарушенията на материалния закон е отбелязал, че само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с
това съдържание, водело до нищожност на посоченото основание. По този повод е
посочил, че наведените от жалбоподателката доводи сочат на съществуващи
противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби,
но че същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Отбелязал е, че несъответствието с целта на
закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не
може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Приел е,
че всички наведени от жалбоподателката доводи в производството не сочат на
основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а
евентуално можело да обосноват неговата незаконосъобразност. Заявил е, че
твърденията на жалбоподателката сочат на наличието на спор за материално право,
който не може да се разгледа и реши в административното производство.
Така установеното води до следните
правни изводи на настоящата инстанция по наведените касационни основания:
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно.
Производството по възстановяване
правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани
преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях
организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.
10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно
провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на
оспорване.
Когато имотът на бивш собственик
попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в
сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните
имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която
няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната й част, но е наличен правен
интерес за жалбоподателката да я оспори като нищожна.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с
плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз
основа на помощният план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и
пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за
новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. От така
цитираната разпоредба е видно, че планът на новообразуваните имоти, освен че
съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид),
съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него.
Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му
части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на
данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на
заинтересованите лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз основа
на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици (респективно
техните наследници), така и всяко трето лице, чиито права и интереси се засягат
от одобрения план. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола
за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно
законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в
регистъра на имотите данни за собственост. В случая следва да се има предвид обаче,
че искането на жалбоподателката касае обявяване нищожност на оспорената част от
акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. За преценка дали порокът, от
който страда съответният акт, води до нищожност или унищожаемост, следва да се
изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в
който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който
случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от
некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е
нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на
административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова
съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради
противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - тоест издаден е при пълна липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието
с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими
от правовия ред.
Настоящият
случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като
жалбоподателката не доказва обжалваната заповед, в частта относно процесния поземлен
имот, да страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Оспорената заповед е
издадена от лице с установена материална компетентност по смисъла на § 4к, ал.
6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл. 59, ал. 3,
във вр. ал. 2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че допуснатите
процесуални нарушения при издаването на един административен акт водят само до
неговата незаконосъобразност, но не и до неговата нищожност. В тази връзка
следва да се посочи, че заявените от жалбоподателката множество нарушения на процесуалния,
както и на материалния закон, свързани с изработването на помощния план, плана
на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, касаят
единствено правилността на административния акт, но не и неговата валидност,
доколкото нищожен би бил на посочените основания само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - тоест не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В случая са
представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост
върху земи по § 4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния
обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а
данните за собствеността върху тях - и в регистъра към него. Както вече се
посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в
производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни
въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к,
ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права.
Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е
длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива,
каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните
изисквания към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Относно доводите на жалбоподателката,
свързани с твърдения за притежание на право на собственост върху процесния
имот, следва да се има предвид, че действително, както е отбелязала и
предходната съдебна инстанция, се касае за спор за материално право с лицата,
на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ.
В случая този спор не би могъл да бъде
разрешен и същият подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като
влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия
в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. В този
смисъл, дори и при установяване на твърдените в касационната жалба нарушения,
същите не обуславят нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се
отразяват непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от
законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма или пък акт със същото съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Тоест процесната
заповед в атакуваната й част би била унищожаема, но доколкото срокът за
установяването на този неин порок е изтекъл, съдът не би имал правомощието да я
отмени като незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът
счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на
закона решение и изложените в касационната жалба възражения са неоснователни,
поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на заинтересованата
страна П.С.Д. е направил искане за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. С оглед изхода на спора, при установяване на действително направени
разноски, искането би било основателно, но само по отношение на направените
такива в настоящото касационно производство. Доколкото обаче по делото липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение или други разноски,
свързани с производството, липсва основание за присъждане на такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010/21.06.2022 г.,
постановено по адм. д. № 12/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което
е отхвърлена като неоснователна жалбата на Я.Г.Т., ЕГН : **********,***, против
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищен район ***, в
землището на гр.Х.,
с искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща
новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.748.285.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.