О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№……………
25.09.2020 г., гр. Варна
Административен съд - Варна, VІІ-ми касационен
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Т. Димитрова ЧКАНД № 1949/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, вр. чл. 63 ал. 2 от ЗАНН.
Образувано е
по частна жалба на Д.И.П., ЕГН **********,***, срещу Определение № 1311 от
30.07.2020 г., постановено по АНД № 3052/2020 г. на Районен съд
– Варна (ВРС), с което е прекратено производството по АНД № 3052/2020 г. поради недопустимост на жалбата и е изпратена по компетентност на
Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна подадената от Д.И.П. жалба против
Фиш за налага на „глоба“ серия ОВ № ********** от 07.06.2020 г. за произнасяне по
компетентност.
С жалбата се настоява, че определението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
като няма акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то не следва
да се разглежда жалбата срещу фиша. Сочи се, че фишът е за сумата от 200 лева и
попада сред актовете, които подлежат на разглеждане по Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Ответникът – Община Варна не ангажира становище по
жалбата.
Съдът, като
взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок и от страна с право и интерес от обжалване на прекратителен съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството
по АНД № 3052/2020 г. на ВРС е образувано по жалба на Д.И.П. против Фиш сер. ОВ №
********** от 07.06.2020 г., съставен от полицай при Общинска полиция - Варна, с който на основание
чл. 186,
във вр. с чл. 178д от ЗДвП на Д.И.П. е наложена
глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от същия закон – на 07.06.2020 г. П. като
водач на лек автомобил Тойото с рег. № В3417КР, в гр. Варна, на ул. „Шейново“ №
3, паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания.
С
обжалваното определение ВРС
прекратява производството по АНД № 3052/2020 г., като
приема, че жалбата е недопустима. Според мотивите на ВРС жалбата следва да се приеме
като такава, изразяваща несъгласието на нарушителя с вмененото му нарушение и
обективираща, както оспорване на извършването на нарушението, така и отказ да
се плати наложената за това нарушение глоба. Позовавайки се на изискванията на
чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, ВРС посочва, че на нарушителя
следва да бъде съставен АУАН, а доколкото такъв не е съставен и няма издаден
санкционен акт по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, който да подлежи на обжалване, то
жалбата се явява процесуално недопустима. С обжалваното определение съдът е
постановил и изпращане на жалбата на Д.И.П. против процесния фиш по
компетентност на група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна.
Обжалваното определение е валидно,
допустимо и правилно, но като
краен резултат предвид следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им
и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението, може да
бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в
административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Съгласно ал. 2 на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на
наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Т.е. оспорването на нарушението
и/или на размера на глобата, или отказът да се подпише фишът, изключват
възможността фишът сам по себе си, да породи каквито и да е правни последици по
отношение на неговия адресат. За издателя на фиша, своевременно предприетото оспорване създава
задължение или да състави АУАН или да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то
същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. При евентуално
издадено наказателно постановление, същото може да бъде обжалвано от неговия
адресат пред съда, по реда на Раздел V от
ЗАНН, т.е. пред районния съд.
В случая към момента на установяване на
нарушението не е налице оспорване от страна на нарушителя, съответно - не е съставен АУАН и няма образувано административнонаказателно
производство, като не е издаден санкционен акт по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Ето защо, правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално
недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, и е прекратил производството по
делото.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за
изпращане на преписката на наказващия орган за произнасяне по компетентност,
поради следното: Изречение трето на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Т.е. като е
подписал нарушителят съставения в негово присъствие фиш, без да е възразил по какъвто и да е начин, в т.ч. и
за обстоятелствата посочени по-късно в подадената от него жалба, наказаното
лице се е съгласило с обстоятелствата по него, в т.ч. и за размера на глобата,
като е изразило и съгласие за заплащането й в 7-дневен срок, което изрично се
съдържа като текст във фиша, под който П. е положил подписа си. Това изключва наличието
на основания за приложението на ал. 2 на чл. 186 от ЗДвП, който предвижда, че при несъгласие на нарушителя да заплати наложената с фиш глоба, респективно
оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или
откаже да подпише фиша, се съставя акт. Както беше посочено и по-горе, нарушителят с подписа
си се е съгласил да заплати наложената с фиша глоба и нейния размер, респ. с
допуснатото нарушение. Ако е имал възражение срещу последното, същото е
следвало да бъде направено преди съставянето на фиша или да се откаже
подписване на последния, за да е приложима нормата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.
До различен извод не води и разпоредбата на чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН. Съгласно същата ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно
разпоредбите на този раздел. При внимателен прочит на
предходните алинеи – ал. 1, ал. 2 и ал. 2а, се установява, че цитираната ал. 3 касае случаите, когато се оспорва глобата по ал. 1 – до 10 лв. наложена с квитанция, или когато фишът е съставен в отсъствие на нарушителя и не е подписан от
него, респ. липсва съгласие на последния с последиците от издаването на този
акт. Този извод следва от систематичната подредба на текстовете на ал. 2, 2а и ал. 3 от чл. 39. В същите ясно и недвусмислено е разписана последователността на
действията по санкциониране на маловажно нарушение в присъствие на нарушителя и
предпоставките за това: 1. Съставя се фиш, ако нарушителят не оспорва установеното /ал. 2, 2а/; 2. Пристъпва се към изготвяне на АУАН /ал.3/, но само при заявено несъгласие
или отказ да се подпише фиша.
В заключение
следва да се посочи следното: Законодателят не е предвидил възможността за оспорване пред съд на тази
категория актове. Единствено дава възможност на лицето да оспори нарушението или размера на
глобата, или да откаже да подпише фиша. Това обаче следва да се извърши незабавно, на място, при неговото съставяне, доколкото се касае за облекчена процедура по наказване на нарушения,
констатирани в присъствие на нарушителя. Само в този случай (на оспорване на нарушението,
размера на глобата или отказ за подписване на фиша) следва се
състави АУАН и съответно
да се издаде наказателно постановление. Подобно оспорване
не се констатира да е направено в
конкретния случай от наказаното лице – напротив, както беше
посочено и по-горе наказаното
лице е подписало фиша, без да направи нито едно от изложените впоследствие възражения. В тази връзка отново следва да се отбележи, че в съдържанието на оспорения акт изрично е въведен
текст, имащ характер на изявление, че нарушителят не оспорва допуснатото
нарушение, както и че ще заплати наложената глоба в 7-дневен срок.
Законодателят не е въвел изискване към наказващия орган за устно разясняване
смисъла на текста, изписан във фиша. По делото не са налице доказателства
нарушителят да е неграмотен или да не владее български език. Ето защо, съдът намира, че последният не е бил обективно лишен от
възможността да узнае за какво нарушение е санкциониран и при какви условия,
поради което правото му на защита не е нарушено. В случай, че последният не е
могъл да разбере в какво се състои противоправното му поведение поради
непрецизно цифрово или словесно изписване на вмененото нарушение, е разполагал
с възможността да откаже да подпише фиша или да оспори незабавно констатациите
на контролния орган. Както бе посочено, наказаното лице не е направило това.
Обстоятелството, че наложената с фиша глоба е в размер
на 200 лева не обосновава извод, че фишът подлежи на обжалване. Както се
посочи, законодателят е регламентирал ред за реализиране на правото на защита,
от който ред П. не се е възползвал своевременно. П. не е оспорил нарушението или размера на глобата, или не е отказал да подпише фиша към момента на
съставянето му, които действия биха обусловили съставяне на АУАН и евентуално
издаване на наказателно постановление, срещу които е допустимо да се подаде
съответно възражение до административнонаказващия орган и жалба до съда.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав
намира, че оспореното определение следва да бъде оставено в сила в частта, в
която е прекратено производството поради недопустимост на жалбата срещу фиша. В
частта, в която е изпратена по компетентност жалбата на административнонаказващия
орган за съставяне на АУАН, следва да бъде отменено определението.
На основание чл. 235 от
АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 1311 от 30.07.2020
г. на Районен съд – Варна по АНД № 3052/2020 г. В ЧАСТТА, с която е постановено
изпращане по компетентност на структурно звено – група „Общинска полиция“ при
ОД на МВР Варна подадената от Д.И.П. *** жалба против Фиш за налагане на
„глоба“ Сер. ОВ № ********** от 07.06.2020 г., за произнасяне по компетентност
съгласно чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН.
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 1311 от 30.07.2020 г.
на Районен съд – Варна по АНД № 3052/2020 г. в останалата част, с която е
прекратено производството по АНД № 3052/2020 г. на Районен съд – Варна поради
недопустимост на жалбата.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.