Р
Е Ш Е
Н И Е
№
127 28.10.2019 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският Окръжен съд Наказателно отделение
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ
ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора Дарина Славова,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 485 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 26 от 03.07.2019 година,
постановена по НОХД № 279 по описа за 2019 година на Районен съд – Димитровград, подсъдимият Х.Д.Х., роден
на *** ***, *******, ****** гражданин, с ************* образование, *******, *******, ***** *******,
е признат за виновен в това, че на 11.06.2019г., в гр.Д., обл. Х. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство алкотест „Дрегер” 7510 с № 0057 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т. 1 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение
отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и наказание
„глоба“ в размер на 190 лв. На основание чл. 343г от НК му е наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 8 месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК,
е приспаднато от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 11.06.2019г.
Недоволен от
така постановената присъда е останал адв.
С.Т. – защитник на подсъдимия Х.Д.Х., който я обжалва в срок. Навеждат се
оплаквания за нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина.
Подсъдимият бил сам в автомобила по време на проверката от органите на *** и нямало хора, които да потвърдят неговата защитна
теза, изложена в обясненията му. Неясен бил смисълът, вложен от св. Д., която при разпита си заявила, че управляваният от
подсъдимия автомобил криволичел, а същевременно подсъдимият твърдял, че ул. „Х.
Б.“ била осеяна с дупки и шахти, които подсъдимия
заобикалял. Св. Д. бил посочил в показанията си, че
по външния вид бил определил, че подсъдимият е употребил алкохол, но не можал
да обясни кое наложило Х. да бъде тестван три пъти. Св. В. пък също не могъл да обясни защо след петото тестване
дрегерът бил отчел 1,76 промила, а и защо накрайниците за тест се изхвърляли.
Твърди се още, че подсъдимият бил подканван да си признае за употреба на алкохол.
Твърди се още, че св. С. не могла да
обясни защо подсъдимият отказал кръвната проба. Иска се от съда да отмени
присъдата като незаконосъобразна и необоснована и да признае подсъдимия Х. за
невиновен.
Окръжна
прокуратура – Хасково изпраща представител,
който намира жалбата за неоснователна. Намира, че
обективната истина била разкрита и липсват допуснати процесуални нарушения.
Постановената присъда била мотивирана, наложеното наказание – справедливо,
поради което моли съда да я потвърди изцяло.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият Х.Д.Х. се явява.
Явява се и защитникът му адв. Т., който поддържа въззивната жалба. Счита, че
дрегерът бил манипулиран от *******
*******, който отишъл в
автомобила, след което вече дрегерът бил отчел употреба на алкохол. Моли съда
да отмени присъдата. Подсъдимият Х. също моли съда да бъде признат за
невиновен.
Пред въззивната инстанция не са направени
доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира
следното:
Производството пред РС – Димитровград е образувано по внесен от
РП-Димитровград против Х.Д.Х. обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК. Съдебното
производство пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХIV и е приключило
с осъдителна присъда.
Разгледана по същество, подадената от подсъдимия жалба се явява неоснователна.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
11.06.2019г. служителите на ** на *** – ********** – свидетелите
Ж. Д. и Д. Д. изпълнявали служебните си задължения, като съвместно
участвали в ****** ***** ***** (***). В изпълнение на ******* си задължения извършвали обход със ***** си автомобил в кв. „Х. ***. Около 12:00ч., при
движение по сервизната улица между блок № ** на бул.“Х. Б., те се разминали с лек автомобил марка
и модел „Фолксваген Пасат” с рег. № *******,
като на *****
******* им направило впечатление, че
водачът на този автомобил е с видимо забавени реакции. Така обърнали посоката
на движение на служебния автомобил и последвали лекия автомобил „Фолксваген
Пасат”. Между две сгради, на бул.“Х. Б.”,
водачът на лекия автомобил спрял и се опитал да предприеме маневра на заден
ход, като ******** автомобил бил в
непосредствена близост и се наложило да използват звуков сигнал, за да
предотвратят ПТП между двата автомобила. Св. Д. слязла от ***** автомобил
и посочила на водача на л.а. „Фолксваген Пасат” да отбие пред вх. Д на бл. № **, на бул.”Х.Б.”.
След като водачът преустановил движението на автомобила, му била
извършена проверка, при която ***** ****** установили, че водач на лекия автомобил “Фолксваген
Пасат” с рег. № ******* е именно подсъдимият Х.Х.,
който пътувал сам, с куче на задната седалка. При извършваната проверка св. Д. усетила мирис на алкохол от страна на водача Х.. Така
били извикани за съдействие служители на ***** „**** *****” при ** на *** – Д. На място пристигнал св. В. В. – мл. автоконтрольор,
който тествал водача Х.Х. с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.
№ 0057. Тъй като водачът Х. не издишал достатъчно количество въздух в
техническото средство и последното отчитало невалиден тест, се наложило
процедурата да се повтори няколко пъти, докато се получи валиден тест. Уредът
отчел концентрация на алкохол в кръвта на водача Х. 1,76 на хиляда. Така му бил
съставен АУАН № 830529/11.06.2019г., който водачът Х. подписал без възражения.
Бил му издаден и талон за медицинско изследване с № 0058018, в който подсъдимия
описал, че не приема показанията на техническото средство и му бил даден срок от
30 минути, за да се яви в **** – Х., Филиал Д. за
даване на кръвна проба. Там на подс. Х.Х. му била обяснена процедурата от
мед.фелдшер – св. М. С. и бил попълнен
протокол за медицинско изследване, в който е описан отказа на подс.Х. да даде
кръв за лабораторно изследване. Със Заповед № 254зз-115/11.06.2019г. подс. Х.
бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, считано
от 12:10 ч.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд – Хасково възприе въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията
на подсъдимия Х., разпита на св. Ж. Л. Д., Д. М. Д., В. М. В. и М. А. С., както и събраните в хода на ДП доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената и приета от първата инстанция фактическа
обстановка е постановената присъдата, предмет на настоящата проверка.
Възприетите от въззивната инстанция констатации от фактическа страна
съответстват и на установеното от състава на първостепенния съд.
Присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, е постановена при
спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и
законосъобразност.
Установените от двете
инстанции факти и обстоятелства, посредством събрания по делото доказателствен
материал, безусловно субсумират състава на престъплението, за което Х.Д.Х. е
предаден на съд.
Настоящата инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите изводи районният съд е
направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните
по делото доказателства.
Безспорно установено е, че към момента на извършената му от ***** ***** проверка, подсъдимият Х. е управлявал горепосочения
автомобил, при това с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510", с фабричен № 0057. Редът за установяване употребата на алкохол от
водачите на МПС намира уредба в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
С оглед изложеното е безспорно, че Х.Д.Х. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, като на процесната дата – 11.06.2019 г.
в гр. Д., по сервизната улица между бл. ** на бул. „Х. Б., управлявал л.а. марка и модел “Фолксваген
Пасат” с рег. № *******, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 ‰, установено по надлежния ред с техническо
средство – дрегер, чиито отчетени показания са приети след отказа на подсъдимия
да се подложи на медицинско изследване, за което същият удостоверил с подписа
си.
Настоящият състав на въззивната инстанция също кредитира като
еднопосочни, хронологически последователни, изчерпателни и в унисон както едни
с други, така и с останалите събрани доказателства показанията на св. Д., В., С. и Д.
В противоположната насока са обясненията на подсъдимия Х., които освен
негова защитна теза са и годно доказателствено средство, поради което при
тяхното обсъждане следва се подходи особено внимателно. Правилно районният съд
е възприел единствено като защитна теза изложеното от подсъдимия в неговите
обяснения, че при първата извършена проба дрегерът бил отчел 0,01 ‰, а вече на
третия път – 1,76 ‰, както и че му били поискани 200 лв. за медицинския преглед,
тъй като изложеното в обясненията на подсъдимия не намира подкрепа в останалите
събрани по делото доказателства, поради което и не следва да се кредитират.
Доводът, изложен в жалбата, че тъй като подсъдимият бил сам в
автомобила, нямало свидетели, които да подкрепят неговата защитна теза е
несъстоятелен, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства, които
подкрепят обвинението и не го разколебават.
Ирелевантна за изясняване на фактическата обстановка, респ. съставомерността
на деянието на Х., е причината, поради която същият е криволичил по улицата,
където му е била извършена проверката – дали поради препятствия на пътното
платно или някоя друга причина (включително влиянието на алкохола върху шофьорските
му способности). Безспорно е, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на
алкохол в кръвта си над 1,2 ‰, установено по надлежен ред, след като св. Д. и Д. се усъмнили за
това, подлагайки го на проверка.
Несъстоятелни са и застъпените в жалбата твърдения, че подсъдимият бил
тестван докато отчете техническото средство, а и че св. В. бил влезнал в ***** кола, след което дрегерът бил отчел. Показанията на
тримата ***** служители – св. Д., В. и Д. са категорични, че подсъдимият е трябвало да извърши
няколко пъти опити, докато тестът с дрегера бъде успешен. Били са извършени
няколко некачествени проби по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 19
юли 2017г., при които техническото средство не е посочило никакъв резултат.
Служебно известно е на настоящия състав на съда от идентични случаи, а се
установява и от свидетелските показания, че при недостатъчно количество издишан
въздух от изпробваното лице, техническото средство не показва резултат въобще.
Едва когато е вече било издишано достатъчно количество въздух, дрегерът отчел
процесните показания от 1,76 ‰, издавайки специфичен за уреда звук при отчитане
на показания, без значение какъв е техният количествен показател. Няма и
доказателства, че св. В. е влязъл в ******* автомобил, след което подсъдимият да е изследван отново, при което изследване
да са отчетени процесните параметри на техническото средство „дрегер“. Напротив
през цялото време дрегерът е бил в ръцете на св. В., като дори го подал на самия подсъдим при извършване
на проверката. За пробата бил използван мундщук за еднократна употреба,
разопакован непосредствено преди пробата и изхвърлен след нея. Напълно
голословни и неподкрепени с доказателства по делото са твърдения на защитата за
манипулация на техническото средство. Следва още да се отбележи, че през месец
април
Недоказани остават и твърденията на подсъдимия, че са му били поискани
200 лв. преди извършване на медицинското изследване. Св. С. е категорична в показанията си, на които съдът дава
вяра, че заплащане на изследването следва единствено при положителен резултат и
то след отчитане на резултата, е не преди самото изследване. До медицинско
изследване се е достигнало само и единствено, защото подсъдимият е упражнил
правото си да не приеме показанията на техническото средство алкотест – дрегер.
В последствие обаче Х. отказал да се подложи на изследване, поради което на основание
чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г., се приемат резултатите от
техническото средство.
Ирелевантни и недоказани са още и доводите в жалбата, че подсъдимият
бил подканван да си признае за употреба на алкохол, както и че липсвали външни
белези за такава употреба. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е от
категорията на престъпленията на просто извършване /формални/, при които с
довършване на изпълнителното деяние се осъществява и състава на престъплението,
без да е нужно да настъпват каквито и да било правни последици. За да бъде
ангажирана отговорността на субекта на това престъплението следва единствено
деецът да е управлявал МПС след употреба на алкохол над минималния количествен
показател, установен от законодателя. Не се следва да се установява по какъв
начин намиращия се в организма на водача алкохол над 1,2 се е отразил на неговото поведение по
външни белези, тъй като тези обстоятелства не са елемент от обективната страна
на състава на това престъпление, още по-малко пък е нужно самопризнание на
дееца.
Изложените във въззивната жалба и обясненията на подсъдимия Х. доводи и
твърдения съдът намира единствено за защитна теза налагана в хода на
производството, поради което същите не разколебават извода на двете съдебни
инстанции, че подсъдимият Х. от обективна страна е осъществил престъплението,
за подс. Х. е предаден на съд.
Обект на престъплението по чл. 343б от НК са обществените отношения,
свързани със спазването на правилата за движение по пътищата. Престъплението по
чл. 343б, ал. 1 от НК се характеризира с висока обществена опасност, като
деянието поставя в опасност участващите в движението лица и пътни превозни
средства, с оглед негативното въздействие, което оказва алкохолът върху
реакциите на водач на МПС при управлението му. Престъплението се характеризира
с обществен укор спрямо извършителите, с оглед зачестяващите случаи на управление
на МПС в пияно състояние, които в нередки случаи водят до пътно-транспортни
произшествия, при това с цената на човешки животи.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл като форма на вина. Въпреки, че съзнавал, че е употребил алкохол, подсъдимият
Х. привел в движение лекия автомобил.
При индивидуализацията на наказанието,
първоинстанционният съд е отчел липсата на отегчаващите и множеството
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и е определил същото при наличие
на многобройни смекчаващи обстоятелства, по реда на чл. 55 от НК. Определените
му наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване
отложил за срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото от законодателя
наказание „глоба“ в размер на 190 лв., които като размер са под предвидените в
закона минимуми. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът
наложил на подс. Х. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
8 месеца, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето, през което
същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.06.2019
година.
Така наложените на подс. Х. наказания са годни за постигане на целите
на личната и генералната превенция.
С оглед изложеното дотук, Окръжен съд – Хасково намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от
03.07.2019 година, постановена от Районен съд – Димитровград по НОХД № 279 по описа за 2019.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.