Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на девети юли 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора С.Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 1341/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Фиском 33“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя С.М., чрез адв.Т.З., срещу
Решение № 590/13.04.2020г. по АНД № 298/2020г. на Районен съд–Варна, с което е
изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-011691/16.10.2019г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, като наложената на дружеството за нарушение
по чл.403а ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 600 лв. е намалена на 1
500 лв.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при явна несправедливост
на наложеното наказание. Счита, че ВРС е допуснал превратно тълкуване на
закона, като е кредитирал само доказателствата представени с административната
преписка и показанията на актосъставителя, а изцяло е игнорирал представените
договори за услуг с лицата Н.С. и М. А.. Оспорва извода на съда, че в случая е
налице трудово правоотношение с тези лица. Сочи, че същите са такива по реда на
ЗЗД. Предвид това и с оглед обстоятелството, че към момента на проверката
проверяваните помещения не са били работен производствен обект, а само в
подготовка за започване на производствен процес, счита, че не е осъществен
фактическия състав на посочената като нарушена норма и в този смисъл решението
на ВРС е незаконосъобразно. В условията на евентуалност твърди маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството разполага с
Правилник за вътрешния трудов ред, макар и съхраняван в офиса на същото.
Нарушението не накърнява съществено обществените отношения свързани с трудовия
документооборот и се отличава с ниска обществена опасност. На изложените
основания моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго по
съществото на спора, с което да се отмени НП. В с.з. не се явява представител.
Депозирана е писмена молба, в която жалбата се поддържа и се моли нейното
уважаване.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител –
ст.ю.к.Н., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Фиском 33” ЕООД, против
горепосоченото НП, с което за нарушение на чл.403а ал.1 от КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. С оспореното решение ВРС е
изменил същото, като е намалил наложената имуществена санкция на 1 500 лв. За
да се произнесе по спора, съдът е приел от фактическа страна, че на
02.10.2019г. служител при Дирекция „ИТ“-Варна посетил стопанисван от
дружеството обект – склад, находящ се в гр.Варна, където констатирал, че там се
полага наемен труд, без в обекта да се държи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. За установеното бил съставен
АУАН, в който нарушението било квалифицирано като такова по чл.403а ал.1 от КТ.
Същият бил надлежно връчен на дружеството, което депозирало срещу него
възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Като приел изцяло констатациите в
акта, а възраженията за неоснователни, администартивно-наказващия орган /АНО/
издал процесното НП.
В решението си съдът е изложил мотиви, че
административно-наказателното производство /АНП/ е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно
съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от
компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН.
ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено деянието, за което е наложено административното наказание и че
нарушението е извършено от жалбоподателя, като е осъществен състава на чл.403а ал.1 от КТ,
доколкото към момента на проверката, в обект, в койт осе полага труд, не е бил
налице екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.
Обсъдени са възраженията на въззивника, като същите са приети за неоснователни.
Изложени са мотиви, че деянието не следва да се приема за маловажно.
За
да измени размера на наложената санкция, като определи същия към предвидения от
закона минимум, съдът е приел превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите
и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и
защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Наведените
в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Не се
установяват допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. ВРС е
ценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до
законосъобразни изводи. Обсъдил е всички наведени от въззивника възражения,
като изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят от настоящия състав,
поради което и предвид разпоредбата на чл.211 ал.1 изр.2 от АПК не следва да се
преповтарят.
Основното
възражение на касатора е, че за дружеството като работодател, не е било налице
задължение по чл.403а от КТ, тъй като обекта все още не е бил в експлоатация и
заварените там лица не са били в трудови правоотношения с дружеството, а са
извършвали дейност по договор за услуга. Тези твърдения, както и представените
в тази връзка доказателства, настоящата инстанция счита само за защитна теза на
касатора. Същите противоречат на всички събраните по делото доказателства –
показанията на актосъставителя за извършвана в момента на проверката
производствена дейност - работеща поточна линия за сортиране на орехи и участие
на заварените там лица М. А. и Н. С., осъществяващи трудова дейност. Тези
показания кореспондират с информацията предоставена от самите лица, с данните
от Протокола за извършена проверка от 08.10.2019г., както и на тези от
Иентификационна карта, предоставени от представляващия дружеството. В тази
връзка настоящият състав намира, че правилно ВРС не е кредитирал представените
от наказаното лице в хода на въззивното производство писмени доказателства.
Предвид
горното, съставът на съда намира, че правилно е приложен и материалния закон.
Безспорно събраните по делото доказателства установяват вмененото с НП
нарушение, доколкото дружеството-жалбоподателят, в качеството си на работодател
не държало на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред в стопанисвания от него обект, каквото е императивното
изискване на чл.403а от КТ.
Изцяло
се споделят, като съобразени с материалния закон и изводите на ВРС за отсъствие
на основания, случая да се приеме за маловажен. Допълнително намира за необходимо
да посочи, че при преценка за маловажност по отношение нарушенията на КТ,
приложение би могла да намери разпоредбата на чл.415в от КТ. В случая обаче
същата е неприложима, предвид отсъствие на едно от кумулативните изисквания на
тази норма, а именно - нарушението да е отстранено веднага след установяването
му. От своя страна, смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени от
въззивния съд и същият правилно е намалил размера на санкцията към
законоустановения минимум.
Предвид
изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на
приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН, основателно се явява искането на ответника за присъждане на
ю.к.възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лв., определен от
съда по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от НЗПП
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 590/13.04.2020г. по АНД № 298/2020г. на
Районен съд–Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-011691/16.10.2019г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, като наложената на
„Фиском 33“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от управителя С.М., за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ имуществена санкция в
размер на 1 600 лв., е намалена на 1 500 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.