Решение по дело №2804/2019 на Районен съд - Варна

     

 

 

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1576/9.8.2019г.        Година 2019        Град Варна

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд           тридесет и осми състав

На първи август                        Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2804 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

              

     

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ НП № 10436а-59/22.05.2019г. на началник на ІІ РУ на ОДМВР Варна, с което на Х.Т.Г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева на осн. чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                   

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Х.Т.Г. срещу НП на началник на ІІ РУ на ОДМВР Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата въззивникът сочи на незаконосъобразност и необоснованост на НП. Оспорва описаното в АУАН и НП като фактическа обстановка. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени наказателното постановление . Счита, че от доказателствата по делото е установено, че родителите на И.К. са осигурили лице, което да я придружава извън дома й след 22,00 часа. Поради това въззивникът не е осъществил състава на нарушението и не е допуснал в обекта лице в нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДетето. Счита още, че твърдението, че Христов е управител на обекта са недоказани.  Въззивинкът е отговорник търговска зала и обезпечава безпроблемната работа на заведението, а не следи лицата, посещаващи заведението.

Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

 

На 13.04.2019г., около 03,00 часа полицейски служители към ІІ РУ ОДМВР Варна посетили ресторант – клуб «Шиши», находящ се в гр. Варна, Крайбрежна алея «Кап. Георги Г.», стопанисван от «Торук» ООД,  В заведението установили деца, сред които и детето И.В.К., които се намирали навън след 22,00 часа.

Към момента на проверката управителя на заведението отсъствал, като там се намирал отговорник търговска зала – въззивникът Г..

От непълнолетното лице К. и от въззивника Г. били снети писмени обяснения, както и били изискани копия от трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика на въззивника Г..

На 22.04.2019г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника Г.. В съдържанието на акта като нарушение било вписано, че въззивникът , на 13.04.2019г. в гр. Варна, бар- ресторант „Шиши“ е допуснал след 22,00 часа до 06,00 часа непълнолетната И.К. без придружител в управлявания от него търговски обект в нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който отбелязал в графата за възражения, че има такива такива. В срок възражения не  постъпили по административно наказателната преписка.

На 22.05.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП. С обстоятелствената част на НП на въззивника е било вменено във вина , че като отговорник търговска зала в ресторант – клуб „Шиши“, на 13.04.2019г. , около 03,00 часа, в гр. Варна, крайбрежна алея „Капитан Георги Г.“, ресторант-клуб „Шиши“, е допуснал от 22,00 часа до 06,00 часа в нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 детето И.К. /на 17 години/ и на основание санкционната норма на чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето на въззивника било определено административно наказание.

 

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на всички разпитаните по делото свидетели И. и К.; обяснения; копия от трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика на въззивника Г..

 

За да се произнесе по жалбата, съдът на първо място взе предвид, че от доказателствата по делото се установява, че детето И.К. е било придружавано от пълнолетно лице- Дарина, като родителите на детето са считали, че детето е придружавано от пълнолетното лице в дома на бабата на пълнолетната Дарина, с което на практика родителите са изпълнили задълженията си на родител по смисъла на ЗЗД. Обстоятелството, че детето е взело решение без да уведоми родителите си да промени своето местонахождение, посещавайки клуб- ресторант „Шиши“, придружавано отново от пълнолетното лице Дарина, не може да се вмени като нарушение на чл.8 ал.3 или ал.4 от ЗЗДетето.

На следващо място съдът констатира, че  акта за установяване на администартивно нарушение и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл.42 т.4; т.6 и чл.57 ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН и в съществена степен е накърнено правото на защита на въззивника.

Като обстоятелства на извършване на нарушението актосъставителя е посочил, че Г. е допуснал непълнолетната К. без придружител в управлявания от него обект в нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от Закона на закрила на детето. Наказващия орган е приел, че е налице нарушаване на чл.8 ал.3 и ал.4 , без да посочи нормативен акт, от съдържанието на който черпи визираните разпоредби.

Ако се приеме, че се касае за разпоредбите на Закона за закрила на детето и е допусната техническа грешка при изписване на обстоятелствената част на НП, то следва да се отбележи, че чл.8 от ЗЗД съдържа различни видове мерки за закрила на детето. Така, с чл.8 ал.3 и ал.4 е предвидено: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.” И „Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.”

При цитираното по- горе описание на нарушението в АУАН и НП, не става ясно от къде наказващият орган черпи извод, че са осъществени два отделни състава на неизпълнение на задължения.

Въз основа на приетите за нарушени две законови разпоредби, с диспозитивната част на наказателното постановление е наложено едно административно наказание по чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Тази законова разпоредба съдържа хипотеза на ангажиране на административнонаказателна отговорност на лице, което допусне в управляван от него търговски обект дете в период от 22,00 до 06,00 часа.

Видно от приложените трудов договор и длъжностна характеристика към него, въззивникът Г. не е управител на обекта и не са му вменявани такива задължения.

Още в депозираните писмени обяснения по преписката Г. е конкретизирал лицето- управител на обекта, от което е следвало да бъде потърсена административно наказателна отговорност.

Обстоятелствата, че лицето К. е било придружавано от пълнолетно лице, както и , че въззивникът Г. не е управител на проверения обект са били известни на наказващия орган при произнасянето му, тъй като са посочени в писмените обяснения на двете лица.

При положение , че фактическата обстановка по преписката не е била изяснена, наказващия орган е следвало да извърши допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Като не е сторил това е издал необосновано  и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :