Р Е Ш Е Н И Е № 260033
Гр. Кубрат, 22.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет и четвърти септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 588 по описа на РСКт за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание в разпоредбата на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът Е.И.Ю. с пост. адрес *** чрез пълномощник адв. К.К. *** твърди, че ответникът Р.К. е негов син и гражданин
единствено на Кралство Швеция. С Нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот № 139, том IX, рег. № 06988, дело № 1299/24.09.2014 г. на Нотариус С.С.с
рег. № 004 на НК с р-н на д-е РС–Кубрат Ю. продал на сина си 4/6 ид. части от
единствения си имот Дворно място, находящо се в строителните граници на ***,
съставляващо съгласно плана на селото, одобрен със Заповед № 573/1984 г.,
Урегулиран поземлен имот III–706 с площ от 1571 кв. м, ведно с построената в същото жилищна сграда,
подробно описан в исковата молба. Твърди, че като собственик и продавач, дори и
към датата на предявяване на иска не е получил утоворената цена за имота.
Поради изложеното сезира съда с искане да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на сделката обективирана в цитирания по-горе НА поради
липса на основание, прикриваща договор за дарение, сключена в противоречие със
закона и при липса на предписаната в закона форма.
Ответникът Р.К. чрез особения си представител
адв. Д.Г.от АК–Разград депозира
писмен отговор, с който заявява, че предявените от ищеца искове са допустими. Доколкото като особен
представител на ответника не може да установи контакт с него и да инициира
събирането на други доказателства, заявява, че от представените такива само от
ищцовата страна не са налице сочените основания за прогласяване на сделката,
обективирана в цитирания нотариален акт, за нищожна, като излага подробно съображения
за това. Поради изложените аргументи в писмения отговор ангажира становище, че
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
В съдебно заседание след събиране
на всички релевантни за спора доказателства заявява, че претенцията е
основателна и следва да се уважи.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът е баща на
ответника Р.К., който заедно със семейството си трайно, от 1989 г. се е
установил в Кралство Швеция.
Не е спорно и се установява от приложената
нотариална преписка, приобщена към доказателствата, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 139, том IX, рег. № 06988, дело №
1299/24.09.2014 г. на Нотариус С.С.с рег. № 004 на НК с р-н на д-е РС–Кубрат ищецът
продал на сина си 4/6 ид. части от единствения си имот –Дворно място, находящо
се в строителните граници на ***, съставляващо съгласно плана на селото,
одобрен със Заповед № 573/1984 г., Урегулиран поземлен имот III–706 с площ от 1571 кв. м, ведно
с построената в същото жилищна сграда за сумата 5500 лева.
От
показанията на разпитаните свидетели – Ш. и Ч., последната дъщеря на ищеца и
съответно сестра на ответника, се установява, че Ю. не е продал имота си, а го
е дарил на сина си. Пред свидетелите ищецът признал, че не е получалва пари за
имота, а синът му в знак на благодарност за дарението, обещал да вземе родителя
си в Кралство Швеция. И двамата свидетели единно и безпротиворечиво сочат, че
последното посещение на ответника в страната било през 2014 г. – годината, в
която е сключена сделката и от тогава до датата на съдебното заседание не е
посещавал страната и не е търсил контакти с баща си.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Съобразно константната практика на ВКС привидни
са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна,
но и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат
обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност. Самите претенции – по чл. 26 от ЗЗД и по чл. 17 от ЗЗД имат
различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият -
обвързващата сила на прикритото съглашение,
поради което е допустимо предявяването им самостоятелно, както е в настоящия
случай. Също съобразно практиката на ВКС симулативен
е онзи договор, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат
обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива
никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). За да е налице обаче
симулация (така Решение № 492 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2009 г., I г. о., ГК), е необходимо по
безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да
бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни
последици, настъпването на каквито не са желаели. Отделно от това (Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1536/2009 г., IV г. о., ГК), един договор се явява привиден, когато страните са се съгласили, че няма
да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си
дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат
друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че
сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която
претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание.
Поначало симулативното действие е нищожно
и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да
се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок,
защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което
се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на
нещата. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на
изискванията за неговата действителност. Симулативни са и онези сделки, чиито
правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната
симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни
последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито
правни последици страните действително желаят.
В конкретния случай сключването на продажбата не е с цел да увреди някого,
или да се укрие ответника, като преобретател, а по твърденията на ищеца - за да
надари ответника. Прикритата сделка се сключва между страните, за да породи
желаното от тях действие, но тя се оформя по начин да не стане достояние на
третите лица. В конкретния случай ищецът твърди наличие на прикрита сделка – дарение, и успешно го
доказва с помощта на свидетелските показания,
от които се установява изразена воля за привидност на
покупко-продажбата по отношение на купувача.
В съответствие с практиката на ВКС тежестта
да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при
евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Ето
защо той следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално
удостоверена. Неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката,
но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението.
Тази индиция обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила
на нотариалния акт за покупко-продажба. От друга страна обаче,
в този случай от разпита на свидетелите може да се направи обоснован извод, че
извършената като покупко – продажба сделка се явява привидна, т.е. тя прикрива
дарение.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява с
категоричност, че договорът за продажба, сключен с Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 139, том IX, рег. № 06988, дело №
1299/24.09.2014 г. на Нотариус С.С.с рег. № 004 на НК с р-н на д-е РС–Кубрат, е симулативен и прикрива договор за дарение.Това е така, защото се
доказа, че сделката е „безпарична“, т. е., че посочената в договора продажна цена от 5 500 лева не е
заплатена на продавача, в какъвто смисъл са наведените от ищеца, твърдения.
Доказа се също, че волята на договарящите страни била е собствеността върху
имота да се прехвърли безвъзмездно, а не срещу плащане на посочената в договора
цена.
След като при сключване на процесния договор
за покупко- продажба у страните е налице воля за прехвърляне на правото на
собственост върху процесния недвижим
имот, което е следвало да бъде извършено безвъзмездно, то то е привидна сделка
и като такова е нищожно. Като такава не е породила правно действие още от
момента на сключването.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прието за установено, че договорът за продажба на идеални части от недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 139, том IX, рег. № 06988, дело № 1299/24.09.2014
г. на Нотариус рег. № 004 на НК е привидна сделка,
която прикрива дарение.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноските,
сторени от ищеца,
по елементи съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК или сума в размер на 948.75 лв., представляваща платена държавна такса,
платен превод на съдебни книжа, такса публикация в ДВ, възнаграждение за особен представител и за един адвокат.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за
НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, по иска предявен от Е.И.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес *** против Р.К., роден на *** г. в с.
Бисерци, гражданин на Кралство Швеция, договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 139, том IX, рег. № 06988, дело №
1299/24.09.2014 г. на Нотариус С.С.с рег. № 004 на НК, по силата на който Е.И.Ю. е продал на сина си Р.К. следния недвижим имот: 4/6 ид. части от недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в строителните граници на ***, съставляващо съгласно плана
на селото, одобрен със Заповед № 573/1984 г., Урегулиран поземлен имот III–706 с площ от 1571 кв. м, при
граници: улица, УПИ II–705, УПИ IV–707, УПИ XII–713, заедно с построената в
същото дворно място жилищна сграда, ведно с всички подобрения и прирашения, като привиден,
прикриващ договор за дарение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал 1 от
ГПК, Р.К., роден на *** г. в с. Бисерци, гражданин на Кралство
Швеция, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата от 948.75 лева (деветстотин
четиридесет и осем лева, седемдесет и пет стот.), представляваща
сторените от ищеца разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова