№ 629
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000540 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД срещу решение № 260627 от 29.12.2020г. по т.д. 249/2018г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, с което е отхвърлен
предявения от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу ответника
„Стедекс” ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 73 200 лв. –
претендирана като платено на отпаднало основание възнаграждение по
развален договор № 48 ЦДУ/13.11.2015г. с договорен предмет „Програмни
модули за обмен на информация с платформата за прозрачност на ENTSO –
E“ и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа
обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон и с оглед неговата
необоснованост. Излага съдът да не е приложил правилно нормата на чл. 20
ЗЗД и постановената по тълкуването и практика с редица постановени по реда
на чл. 290 ГПК решения на ВКС и не е тълкувал процесния договор
съобразно точния му смисъл и издирвайки действителната вля на страните по
1
същия. Сочи решаващият извод на съда, че договорът правомерно е развален
от ищеца, но развалянето следва да прояви действие само по отношение на
етап две от договора да не съответства на волята на страните по договора,
видно от която изпълнението само на етап 1 от същия е безполезно за
изпълнителя. Излага и от цялостната воля на страните по договора да е видно,
че същият няма нито продължително, нито периодично действие по смисъла
на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предвид на което и развалянето на договора по
силата на законовата разпоредба има обратно действие. Жалбоподателят
поддържа решението и да е необосновано с доводи съдът да не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че възложителят
по договора е търсил и чакал пълно и точно изпълнение на целия предмет на
договора, а не само в етап 1 от него. Сочи последното да е видно не само от
съдържанието на договора, сключен за един предмет – предаването на
работещ софтуер, но и от цялостната документация и начина, по който е
проведена обществената поръчка. Излага, когато възложителят желае и
допуска две дейности да бъдат извършени от две различни лица, то
последният да провежда две различни обществени поръчки, което не е
сторено в случая, именно защото възложителят е искал работещ краен
софтуерен продукт и не е желаел да се размива отговорността при
нефункциониращ софтуер. Сочи последната действителна воля на страните да
е видна и от изготвяните в хода на изпълнението докладни от отговорните
служители при ищеца, които е трябвало да работят със системата, както и от
кореспонденцията между страните, отразяваща волята на ищеца да даде
възможност на ответника да изпълни договора и след забавата, която е
допуснал в хода на изпълнение на втория етап от договора. Поддържа
изготвеният документ в изпълнение на етап 1 от договора, заедно с
приложенията към същия да не представлява никакъв интерес за
възложителя, ако той не бъде приложен и внедрен при изпълнението на етап 2
от договора. Излага очакваното и търсено изпълнение по договора да е да
получи работещ и внедрен софтуер, който да може да използва за
договорената цел и предвид неполучаването на такъв неизпълнението на
договора за него да е пълно. Оспорва решението като необосновано и предвид
обосноваването му на некомпетентното становище на вещото лице К., който
не е специалист „програмист“, а и не обосновава твърденията си за
самостоятелното значение на двата етапа на договора със събраните по
2
делото доказателства или специални познания. Поддържа неизпълнението на
поетото с договора задължение за предаване на работещ софтуерен продукт
да се установява от всички събрани по делото доказателства, включително от
събраните свидетелски показания и заключенията по СТЕ-зи, предвид на
което и договорът, както е приел първоинстанционният съд, е развален, но
развалянето противно неправилните изводи на първоинстанционният съд има
обратно действие. По изложените доводи моли обжалваното решение като
неправилно да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 3 -то ЗЗД да бъде изцяло уважен. Претендира
присъждането на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Стедекс“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага решението да е правилно като краен резултат предвид
обосноваността на извода на съда, че ответникът не дължи връщане на
отпаднало основание на получената в изпълнение на договора сума.
Поддържа за ищеца да не е възниквало и да не е валидно упражнено от
последния право да развали процесния договор, тъй като договорът е точно
изпълняван от ответника. Сочи, че при заявени доводи за развален договор
по причина неизпълнение от една от страните по договора, съдът е длъжен да
извърши преценка има ли неизпълнение на договора, коя е виновната за
неизпълнението страна и дали са налице предпоставките за развалянето.
Поддържа съобразно трайната съдебна практика предпоставки за разваляне на
двустранен договор да са виновното неизпълнение на задължението от
длъжника и изправност на кредитора. Сочи доказателствената тежест за
установяване на последните предпоставки да е за ищеца. Излага противно
приетото в мотивите на първоинстанционния съд ищецът да не е изправна
страна по договора, тъй като не е оказал необходимото съдействие на
ответника във връзка с изпълнението на договора преди да направи изявление
за развалянето му – не е предоставил нито входящи данни за междинните
проверки, нито тестова среда за финални тестове, в съответствие с
изискванията на софтуерната програма, за да може да бъде изпълнено
задължението по етап 2 от договора за внедряване на системата. Сочи
последното неизпълнение на задължението за съдействие от ищеца,
установено с договора и техническата спецификация на процесната програма,
да се установява от приетите по делото писмени доказателства и от всички
3
заключения по СТЕ-зи. Поддържа вещите лица непротиворечиво в дадените
по делото заключения да са посочили, че за да бъде внедрена софтуерната
програма е необходимо провеждането на множество тестове преди
програмирането, както и на всеки етап от разработката. Излага ищецът да е
неизправна страна по договора и защото е отказвал достъп на служители на
ответника до компютрите в неговия офис, както и служителите му са
съветвали представителите на ответника да не искат официално съдействие за
това. Поддържа забавянето в изпълнението на втория етап на договора да се
дължи и на обстоятелството, че едва в хода на изпълнението на договора се
установява, че само 8 от зададените 20 входящи документи не изискват ръчно
извличане на данни, което не може да бъде вменено във вина на изпълнителя.
Сочи мотивите на решението, в частта им за признато право на ищеца да
развали договора, да са необосновани, доколкото не съдържат анализ на
всички събрани по делото доказателства и в частност противоречието на
кредитираните от съда свидетелски показания със заключенията по събраните
СТЕ. Излага делото и да е останало непопълнено с доказателства по причина
на допуснати от съда процесуални нарушения, което също допринася за
необосноваността на изводите на съда за надлежно упражнено право от
ищеца да развали процесния договор. Поддържа с писмото от 12.09.2017г.
ищецът и да не е изразил ясна воля за разваляне на договора, доколкото
писмото съдържа и изявление за прихващане с платената от ответника
неустойка за забавено изпълнение, а съобразно постановките по ТР 7/2013г.
на ОСГТК на ВКС, при развалянето на двустранен договор, който не е на
периодично изпълнение, не се дължи неустойка за забава, а само обезщетение
за неизпълнението. Оспорва като неоснователни възраженията по жалбата на
ищеца за липсата на самостоятелно значение на двата етапа от изпълнението
на договора, като поддържа волята на страните да е била именно такава, както
и заключението на вещото лице К. за самостоятелното значение на двата
етапа от изпълнението на договора да не е оспорвано от ищеца при
приемането му. По изложените доводи моли обжалваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
присъждане на разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
4
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложени на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е неправилно на поддържаните в жалбата на ищеца доводи
по следните мотиви:
Страните не спорят след проведена обществена поръчка да са сключили
на 13.11.2015г. договор, по силата на който ищецът възлага на ответника
изработването на „Програмни модули за обмен на информация с платформата
за прозрачност на ENTSO – Е“ съобразно техническото задание на
възложителя ищец и съобразно техническата и ценова оферта на изпълнителя
ответник. Страните са постигнали съгласие дейностите по договора да
включват два етапа – етап 1 – „Анализ и проектиране“, и етап 2 – Разработка
и внедряване“. Договорена е цена по договора от 122 000 лв. без ДДС,
платима за всеки етап след завършването му и приемане на изпълнението с
протокол и издадена фактура съответно по 61 000 лв. без ДДС. Уговорен е
срок от 175 календарни дни за изпълнение на договора, считано от датата на
влизането му в сила, който срок включва 80 дни за етап 1 и 95 дни за етап 2.
Налице е пренесен пред втората инстанция спор между страните
относно тълкуването на действителната им воля по процесния договор и в
частност дали с договора се възлагат две независими услуги, всяка от които е
полезна и желана от възложителя, независимо от изпълнението на другата,
или както поддържа с жалбата си ищецът, е възложена една работа, като
договореният желан по договора резултат е един и кредиторът ищец няма
интерес от изпълнението само на част от договора и конкретно на етап 1 от
същия.
При даване отговор на последния спор между страните съдът
съобразява, че съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
5
Видно от разписаната в договора воля на страните същият отговаря на
дефиницията на договора за изработка, дадена с нормата на чл. 258 ЗЗД –
„изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение“.
Постигнатото съгласие за „нещото“, което следва да изработи изпълнителят,
съобразно ясната и точна воля на страните е „Програмни модули за обмен на
информация с платформата за прозрачност на ENTSO – Е“. Уговорката по чл.
1.2. от договора, гласяща: „Дейностите по този договор включват следните
етапи: Етап 1: Анализ и проектиране и Етап 2: Разработка и внедряване“,
според настоящия състав на съда не могат да бъде тълкувана в смисъл, че
страните са постигнали съгласие за изработване на две различни неща,
всяко от които е със самостоятелно значение за възложителя. Напротив,
възложената работа е ясно очертана в чл.1.1. от договора и възложената
престация, която изпълнителят желае да получи в изпълнение на договора, е
софтуерен продукт, отговарящ на техническото задание на възложителя.
Цялостната воля на страните по договора във всичките му раздели от
описание на възложената работа до отговорности за неизпълнението й и
условия за прекратяване на договора сочат на постигнато съгласие за една
неделима престация по договора, която ответникът приема да изпълни на
свой риск. Разделянето на дейностите по договора е само за целите на
уговорените падежи за плащане на възнаграждението – 50 процента при
изпълнение на етап 1 и остатъкът при пълното изпълнение на договора и за
договаряне на срока за изпълнение на същия, които клаузи тълкувани заедно с
останалото съдържание на договора, не мотивират у съда извода за уговорени
различни престации, изпълнението на които да е със самостоятелно значение
за страните. Според настоящия състав на съда, доколкото съобразно нормата
на чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на
части, дори когато задължението е делимо, то ако страните са желаели да
разделят изпълнението на договора на две самостоятелни части,
изпълнението на всяка от които да е точно изпълнение на договора и
възложителят да е длъжен да го приеме, същите са щели изрично да отразят в
договора волята си за отклонение от правилото на чл. 66 ЗЗД. Такава изрична
уговорка липсва в процесния договор, предвид на което и съдът приема
волята на страните да е за престиране на възложената работа в пълния и обем
– работещ и внедрен продукт „Програмни модули за обмен на информация с
6
платформата за прозрачност на ENTSO – Е“, съобразно техническото задание
на възложителя и техническата оферта на изпълнителя, като възложителят
ищец не може да бъде принуден да приеме частично изпълнение по договора
само на етап 1 от същия, така както неправилно е приела първата инстанция.
Обратният извод не следва от приетите по делото заключения на вещото лице
К., доколкото техническата възможност предметът на процесния договор да
може да бъде разделен на два отделни етапа и да бъде възложен на различни
изпълнители сочи само на делимост на задължението по смисъла на чл. 66
ЗЗД, но не и на постигната воля между страните, че същите ще имат интерес и
от частичното му изпълнение, нито че кредиторът ищец се е съгласил да
получи частично изпълнение. Напротив, видно от одобрената от ищеца
техническа спецификация, приета като част от договора от ответника, със
сключването на процесния договор ищецът „ЕСО“ ЕАД е целял и търсел
изпълнение на задълженията си по Регулация на Европейската Комисия №
543/2013, за изграждане на интерфейси към информационните системи в
ЦДУ, с помощта на които да бъдат извличани различните типове
информация, преобразувани в изисквания формат и изпращани към
платформата за прозрачност на ENTSO – E. Последната воля на възложителя
досежно целта на договора и възлаганата със същия задача е изрично и ясно
отразена и в т. III от техническото задание, а в т. IV от техническото задание
задачата по същото е очертана като съвкупност от дейности, както по
проектиране, така и по внедряване на софтуерните модули.
По делото не е налице спор между страните, че изпълнението на
договора е започнало месец февруари 2016г., като съобразно признанието на
ответника „Стедекс“ ООД по писмо вх. Н. ПМО-3755/12.02.2016г., към
последната дата е получил разрешение за достъп, с което се стартира
изпълнението на договора и сроковете за изпълнението му са – 10.04.2016г. за
етап 1 и 14.07.2016г. за етап 2.
На 28.04.2016г. страните подписват приемо - предавателен протокол за
приемане изпълнението на работите по етап 1 от договора. На 03.05.2016г. е
издадена от ответника фактура за дължимата първа част от възнаграждението
по договора предвид приемането на етап 1 за сумата 73 200 лв. Последната
сума е заплатена от ищеца на ответника като възнаграждение по процесния
договор на 05.05.2016г.
7
Видно от представеното на л. 389 от делото извлечение от електронна
поща на Й. Т. – служител при ищеца, което не е оспорено от страните
досежно верността му, последният на 10.08.2016г. е изпратил писмо до В. М.
– управител на „Стедекс“ ООД с искане за информация относно
изпълнението на договора. В отговор по електронната поща управителят М. е
отговорил, че имат известно забавяне в изпълнението.
С писмо вх.н. ПМО – 4746/15.08.2016г. управителят на ответника
„Стедекс“ ООД – В. М., уведомява ищеца „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, че съществуват предпоставки за закъснение в изпълнението
на договора. Посочил е, че окончателният протокол за приемане на
дейностите по етап 1 от договора е подписан на 28.04.2016г., по която
причина крайният срок за изпълнение на договора и в частност на част втора
от същия е 01.08.2016г. Посочено е, че голямата част от данните не могат да
бъдат директно извлечени от съществуващите информационни системи,
което е довело до по-голям обем работа и до забавянето в изпълнението на
проекта.
Страните не спорят, а и от представените на л. 419 до л. 426 от
преписката писмени доказателства се установява, че предвид забава в
изпълнението на договора ищецът е поискал усвояване на учредената банкова
гаранция за добро изпълнение в размер на 6 100 лв. през м. 01.2017г., както и
по съгласие с ответника са определили неустойка за неизпълнението по чл. 9
от договора в размер на сумата общо 12 200 лв. Половината от последната е
усвоена от банковата гаранция, а разликата заплатена от ответника „Стедекс“
ЕООД на 10.02.2017г.
С писмо изх.н. ПМО-3645/12.09.2017г. ищецът „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД уведомява ответника, че срокът за изпълнение на
процесния договор е бил 01.08.2016г. Изложил е, че независимо то
проведените работни срещи договорът не е изпълнен. Посочено е предвид
непредаване на възложеното по договора изпълнение да е налице пълно
неизпълнение на договора, предвид на което и възложителят дава на
изпълнителят 3 – дневен срок, считано от получаване на писмото за
изпълнение на всички дейности по договора и предаване на изпълнението –
на завършена и работоспособна разработка. Указано е изрично, че писмото е
8
уведомление за разваляне на договора, в случай, че не бъде престирано точно
изпълнение в указания срок на основание чл. 11.1.“а“ от договора, във връзка
с чл. 87 ЗЗД. Заявено е искане да бъде възстановена платената по договора
сума до размера на 48 800 лв., която представлява разлика между платената
по договора сума от 61 000 лв. без ДДС и платената неустойка за забава в
размер на сумата 12 200 лв. Посочено е, че при доброволно плащане на
сумата в 7 – дневен срок възложителят няма да отправя други претенции за
неустойки и обезщетения във връзка с неизпълнението, както и че ако липсва
доброволно плащане на претендираната сума, пълната платена по договора
сума ще бъде търсена по съдебен ред наред с уговорените и дължими по
договора други обезщетения за забавено изпълнение и за неизпълнение.
Писмото е получено на 19.09.2017г. от ответника видно от приложената на л.
114 от делото обратна разписка, като последното не се оспорва.
Видно от представения по делото протокол от 25.09.2017г. на
последната дата във връзка с горното писмо е проведена среща между
управителя на ответното дружество - В. М., и представители на ищцовото
дружество. В протокола са описани възложени дейности и вписани
констатации дали последните са изпълнени или не като срещу по-голямата
част от позициите е посочено, че не са налични, не са изработени съгласно
техническото предложение и не се приемат. В края на протокола има вписано
обобщено изявление, че представеното изпълнение по договора от
изпълнителя не се приема.
За липсата на точно изпълнение, което да е предадено от ответника на
възложителя ищец, свидетелстват и непротиворечивите показания на
свидетелите А. М., М. М. и Й. Т.. И тримата са служители при ответника,
чиято работа е свързана с предмета на процесния договор.
Св. М. дава показания да е работил в Централно диспечерско
управление при ищеца. Участвал е в работни срещи във връзка с
изпълнението на процесния договор. Първият етап от дейностите е приет,
макар и с известно закъснение и след отстраняване на забележки от страна на
възложителя. Започнало изпълнението и на втория етап, като към този момент
нямали проблеми с ответника. Били провеждани срещи с негови служители
във връзка с изпълнението на договора. Ответникът поискал и те осигурили
сървър и инсталация, на които да бъде инсталиран възложеният за
9
изпълнение програмен продукт. Срокът за изпълнението бил 01.08.2016г., но
много по-късно – повече от година след това, ответникът предложил да
инсталира програмата. Управителят на ответника сложил на сървъра база
данни и приложение, които не могли да изпълнят нито една част от заданието
– събиране, обработка, съхранение и архивиране на информация. Свидетелят
дава показания да му е било възложено пряко да отговаря за изпълнението на
договора, затова от разговори с управителя на ответника бил разбрал, че
проблемите в изпълнението на договора са свързани с негови проблеми с
програмиста му. Свидетелят дава показания, че не са предоставили на
ответника цифров сертификат за изпращане на информацията на ENTSO – E,
защото това е последния етап от работата на системата и такива не са били
нужни, за да се установи, че системата не изпълнява другите си
функционалности, предхождащи етапа по изпращане на данни. Свидетелят
дава показания да е участвал в комисията по преглед на предложената
система и на 150 реда са отразили, че функционалността не работи, а
управителя на ответника се е подписал под същия протокол. Системата не
тръгнала при опита и да я стартират. Нищо не проработило – системата не
събирала, нито извличала и архивирала данни, предвид на което макар и да
разполагали с цифровите сертификати, не се наложило да ги включват, тъй
като последните били за изпращане на извлечената и архивирана
информация, а такава нямало в системата на ответника. Свидетелят дава
показания преди това да не му е известно от ответника да са искали
цифровите сертификати, както и такива да не са им трябвали за разработване
на системата, както и винаги да са оказвали съдействие във връзка с
изпълнението на проекта.
Аналогични са показанията на св. М. М., който към 2015г. работи при
ищеца на длъжност ръководител отдел „Диспечерски информационни
системи“, за нуждите на който отдел е следвало да бъде разработена
процесната програма. Свидетелят дава показания при всяко поискване от
страна на служители на ответника, заявено по установения за дружеството ред
за сигурност, да им е осигуряван достъп до сградата. Излага предложеното
изпълнение от ответника формално да е имало главно меню с някакъв екран,
но не е имало функционалност, което е констатирано и в съставения
протокол за проведената финална среща. Ответникът не е искал ключ или
10
парола, а само е записал особено мнение по някои от позициите в протокола.
Свидетелят Й. Т. дава показания като служител при ищеца на длъжност
заместник директор на дирекция „Измерване информационни и
комуникационни технологии“ да му е възложено да поеме технически
приемането на резултатите от изпълнението на договора. Излага
представената програма от ответника да е била инсталирана на предоставения
му сървър, но същата да не изпълнявала нито едно от поставените към нея
технически изисквания с договора. Представената на финала система не е
работила, а преди това нищо не е представяно от ответника. Не е искано
никакво съдействие, което да не е дадено от ищеца, като управителят на
ответника е имал достъп до сградата на ищеца и я е посещавал.
По делото са събрани и гласни доказателства при разпита на св. М.,
работила като програмист при ответника към началото на изпълнението на
договора. Дава показания да е участвала в изпълнението на първи етап и в
началото на изпълнението на втория етап на договора. Свидетелят дава
противоречиви показания първо, че не знае за втория етап, защото е
напуснала, а след това, че знае, че изпълнението му се е забавило по редица
причини, включително по причина на неоказан достъп до системата
„Програмни модули за обмен на информация с платформата за прозрачност
на ENTSO – Е. Сочи в ищцовото дружество по съображения за сигурност да
се работи с електронни сертификати като без такъв достъп по-бавно се
изготвят изходящите данни. Излага при всяка разработка да се изисква
тестване на системата в процеса на разработването и, за да може след това „да
тръгне“. Не знае дали процесната система е тръгнала. Забавянето в
изпълнението на договора дошло и по причина на факта, че повечето
документи следвало да се въвеждат ръчно, а не автоматично, както са
очаквали. Още при стартиране на изпълнението на договора им било заявено,
че достъп до данните и системата на ищеца няма да им бъде предоставен.
За установяване изпълнението по договора по делото са събрани три
заключения на вещото лице К. и две повторни заключения на вещото лице
С.. Съдът не кредитира заключенията на вещото лице К. в частта им, с която
се дава отговор на поставените му правни въпроси за това какво е
съдържанието на договора и има ли интерес ищеца да търси изпълнение на
етап втори от друг изпълнител. В останалата част по техническите въпроси
11
вещото лице и с трите заключения дава отговор да не е могъл да стартира
процесната система качена на два сървъра при ищеца по различни причини.
Аналогичен е отговорът и на вещото лице С. по първата повторна експертиза
– че не може да стартира системата, тъй като в системата не постъпват реални
данни, които системата да обработва.
Обоснован отговор на поставените задачи след извършено реално
обследване на качената на сървър при ищеца система е даден единствено с
последното прието по делото повторно заключение на вещото лице С., прието
в о.с.з. на 20.08.2020г. В таблица, част от заключението, вещото лице е
посочило поставените с техническото задание характеристики към
разработената от ответника в изпълнение на процесния договор система, чия
отговорност е изпълнението им и дали последната функционалност е налична
и работи. Видно от заключението голямата част от заложените с техническото
задание функционалности не са достъпни, видими или не могат да бъдат
стартирани. Обобщеният извод на вещото лице е, че изработеният софтуер е
частично работещ. Приложението не е до край конфигурирано и голяма част
от екраните не могат да се визуализират, липсват и входящи данни и данни за
достъп до програмата за прозрачност на ENTSO – E. Вещото лице дава
категоричен отговор и че системата не е в състояние да изпълни генериране
на XML файл.
При горната установена по делото фактическа обстановка съдът приема,
че по делото от всички доказателства в тяхната съвкупност се установява
ответникът „Стедекс“ ЕООД да не е изпълнил процесния договор в
уговорения срок до 01.08.2016г. За забавеното изпълнение към 10.02.2017г. е
заплатил уговорената неустойка за забавено изпълнение по чл. 9 от договора
– 20 % от възнаграждението за втори етап от изпълнението на договора.
Неизпълнението е продължило и след последната дата и до 12.09.2017г.,
когато ищецът изпраща до ответника покана с предоставен срок за
изпълнение на договора, след което ще счита договора за развален. В
указания срок, а и до датата на приемане на последното по делото заключение
– 20.08.2020г., ответникът не е изпълнил задължението си по чл.1.1. от
процесния договор като не е предал и внедрил на сървърите на ищеца „ЕСО“
ЕАД функциониращи съобразно техническото задание на ищеца програмни
модули за обмен на информация с платформата за прозрачност на ENTSO – E.
12
Съобразно нормата на чл. 261 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни
работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. Правилото на законовата разпоредба е намерило
изрично отражение и в чл. 6.1. до чл. 6.4. от договора като в тежест на
изпълнителя е уговорено извършването на всички допълнителни дейности,
необходими за предаване на работещ и отговарящ на поставените му от
възложителя изисквания програмен продукт.
Изпълнителят е длъжен и съобразно нормата на чл. 260 ЗЗД да
предупреди другата страна ако предоставения и проект или материал е
неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на
нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако
изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата
страна за причинените вреди. В случая при доказателствена тежест за
ответника, който следва да докаже изключващите отговорността му
обстоятелства не се установява в хода на изпълнението на договора и преди
изтичане договореният срок по същия да е предупредил възложителя, че
възложеният му проект не може да бъде изпълнен съобразно техническото
задание на ищеца, или че е необходима неговата преработка, като единствено
след срока за изпълнение е оправдал неизпълнението си с необходимостта от
ръчно въвеждане на данни, което за специалист с достъп до системата на
ищеца е следвало да стане известно в ранен етап на изпълнението на
договора. В тази насока, за яснота още по време на изпълнението на първи
етап на обстоятелствата какви документи следва да бъдат въвеждани в
системата свидетелстват както свидетелите, служители на ищеца, така и св.
М.. Въпреки последното ответникът е поел задължение за изпълнение на
проекта съобразно ясните условия по техническото му задание и след
запознаване с необходимата за извличане, съхранение и предаване
информация и следва да понесе последиците от забавата си. В този смисъл е и
признанието му обективирано в приложеното по делото писмо от
18.01.2017г., в което признава виновното си неизпълнение по договора и
дължимостта на уговорената неустойка за забавено изпълнение.
Напълно недоказани остават и възраженията на ответника, че
неизпълнението на договора се дължи на забава на кредитора – неоказване от
последния на дължимото и изискуемо съобразно договора съдействие за
13
надлежното му изпълнение и предаване. Не се доказват по делото
твърденията на ответника, че не му е предоставян достъп до сградата на
ответника и напротив от показанията на всичките свидетели в тяхната
съвкупност се установява, че при поискване достъп е предоставян на
служителите на ответника като предвид установения режим за сигурност
последните са разполагали и със специални допуски. Единствено свидетелят
М. дава показания, че още на първите срещи им било казано, че няма да им се
предоставя достъп и да не искат официално такъв, но същият свидетел дава
показания и да е участвала в срещите по повод изпълнението на договора, да
си е водила записки и да е напуснала и да няма наблюдения относно
изпълнението на втората част от договора, предвид на което съдът приема, че
показанията и не доказват твърденията на ответника за недопускането му до
сградата на ищеца за извършване на необходимите проучвания и тествания.
Доказва се от непротиворечивите показания на всички свидетели, че на
ответника не са предоставени цифрови сертификати, които и съобразно
заключенията по приетите СТЕ са необходими за извършване на експорт на
данни от програмните модули към системата на ENTSO -E. Последното
съдействие, обаче, при кредитиране на събраните непротиворечиви в тази им
част свидетелски показания и заключения на вещи лица, е дължимо и
необходимо за крайните тестове на системата и то само, когато последната е
функционираща на етапите за извличане, събиране и съхранение на
информация, която след това да бъде публикувана на платформата за
прозрачност на ENTSO – E. В този смисъл и непредоставянето на цифрови
сертификати от ищеца на ответника не се намира в причинна връзка с
доказаното по делото неизпълнение на договора – предоставяне на програмни
модули, които не изпълняват никоя от заложените им функционалности,
включително по извличане, преработка и съхранение на данни.
Съобразно нормата на чл. 87 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Установеното в общата разпоредба на ЗЗД потестативно
право намира приложение и по отношение на двустранния договор за
застраховка, когато не се касае за специалните хипотези на чл. 265 ЗЗД, при
14
които е налице предаване на работата, но последната има недостатъци. В
процесния случай възложената работа не е предадена в завършен вид от
изпълнителя на възложителя, предвид на което и последният разполага с
потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да даде на неизправната страна срок
за изпълнение на договора, след изтичането на който и при непрестирано
точно изпълнение да счита договора за развален.
Страните и с клаузата на чл. 11.1 от договора изрично са уговорили
потестативното право на възложителя да развали договора при забава в
изпълнението на договора от страна на изпълнителя с повече от 30 дни.
В правната сфера на ищеца по вече подробно изложените доводи за
доказано по делото виновно неизпълнение на договора от ответника в период
повече от една година и един месец след уговорения срок за изпълнението му
– 01.08.2016г., и към датата на изпращане на уведомлението за разваляне на
договора – 12.09.2017г., съществува потестативното право да развали
договора след като даде на неизправния изпълнител срок за изпълнението му.
Последното право е надлежно упражнено с ясно изявление от ищеца с
писмото му от 12.09.2017г. като на ответника е предоставен тридневен срок за
изпълнението на договора, след който ищецът е завил, че ще счита договора
за развален. Не почиват на съдържанието на представеното по делото
писмено изявление на ищеца възраженията по писмения отговор на жалбата,
поддържани от ответника, че волята му е неясна и не ставало ясно дали иска
разваляне на договора, доколкото правел прихващане с платената вече
неустойка за забава. Изявлението за разваляне е ясно, а изявление за
прихващане липсва, като възложителят е поискал заплащане на по- малка от
заплатената по договора сума, при доброволното плащане на която е заявил,
че няма да претендира други обезщетения за неизпълнението, включително за
забавено изпълнение. Възложителят изрично е заявил и, че при неплащане на
посочената в писмото по-малка сума в дадения седмодневен срок, ще
претендира по съдебен ред пълния размер на даденото по договора ведно с
обезщетение за забавеното изпълнение и неизпълнението.
Изявлението е достигнало до ответника на 19.09.2017г. и предвид
липсата на престирано изпълнение по договора в указания срок, а и след това,
целеният правен резултат – развалянето на договора, е осъществен към датата
на устните състезания – чл. 235, ал. 3 ГПК.
15
Неоснователно е възражението на ответника, че даденият му срок не е
подходящ. На първо място, към датата на отправяне на изявлението за
разваляне на договора ответникът вече е в забава повече от една година и
един месец, който период, ако е бил във възможност да изпълни въобще, е
повече от достатъчен, предвид на което и да се дава друг голям допълнителен
период е правно и житейски необосновано. На второ място и настоящият
състав на съда споделя цитираната от първата инстанция съдебна практика,
съобразно която дори да се приеме, че даденият срок за изпълнение е
недостатъчен, ефектът на развалянето ще настъпи ако длъжникът не изпълни
в обективно необходимия срок. Последният е изтекъл до датата на устните
състезания пред въззивния съд, предвид на което и договорът е развален.
Нормата на чл. 88 ЗЗД придава на развалянето обратно действие освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение. Процесният
договор има за предмет изработването и внедряването на програмни модули
като еднократна престация, дължима от изпълнителя, предвид на което
развалянето му при приложение разпоредбата на чл. 88 ЗЗД има обратно
действие. По изложените от съда доводи във връзка с тълкуването на
действителната воля на страните по процесния договор от съдържанието на
същия не може да бъде изведена воля, че възложените дейности са две и че
кредиторът ищец е изразил воля да му бъде престирано изпълнение по първи
етап от договора, независимо от неизпълнението на втория етап, предвид на
което и изявлението му за разваляне на договора е проявило ефект за целия
договор, така както е заявено с писмото от 12.09.2017г.
Съобразно разясненията по Постановление 1 от 28.05.1979г. предвид
развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД е отпаднало
основанието ответникът „Стедекс” ЕООД да държи платените по неговата
банкова сметка в изпълнение на разваления договор суми като
възнаграждение по договора в размер на 73 200 лв. и на основание чл. 55,
ал.1, предл. 3-то ЗЗД дължи връщането и на ищеца.
Предвид горните изводи на съда за основателност на сезиралия го иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД следва да бъде разгледано заявеното от
ответника възражение за съдебно прихващане с претендираното от ответника
вземане за обезщетение за вреди от развалянето на процесния договор поради
16
виновно неизпълнение от ищеца на задължението му за съдействие и
неправилно неприемане на предложеното изпълнение в размер на сумата
73 200 лв. Съдът вече изложи по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
подробни мотиви ищецът да е изправна страна по договора, да е налице
виновно неизпълнение на договора от ответника „Стедекс“ ЕООД, предвид на
което и ищецът правомерно е развалил на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД
договора. Предвид нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД право на
обезщетение за вредите от неизпълнението има кредиторът, изправна страна
по договора, каквато не е „Стедекс“ ЕООД, предвид на което и възражението
за прихващане на последната страна с претенция за обезщетение за вреди от
неизпълнението на процесния договор се явява неоснователно.
По горните мотиви на съда и предвид несъвпадението в изводите на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД бъде уважен за претендирания размер от сумата 73 200 лв.,
а възражението за прихващане на ответника за сумата 73 200 лв. отхвърлено
като неоснователно.
При този изхода на спора право на разноски за двете инстанции има
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказва разноски по приложени
списъци по чл. 80 ГПК в размер на общо 4 704 лв. пред СГС – държавна такса
и депозити за възнаграждение на вещи лица, и на 1464 лв. – държавна такса,
пред САС. Неоснователно е искането за присъждане като разход на внесена
гаранция по допуснато обезпечени на иска, доколкото последната не е разход
по смисъла на чл. 78 ГПК, а подлежи на връщане при условията и след
провеждане на процедура по чл. 403 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260627 от 29.12.2020г. по т.д. 249/2018г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
17
ОСЪЖДА „Стедекс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
Ломско шосе № 36, ДА ЗАПЛАТИ НА „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. Цар Борис III № 201, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 73 200 лв. – платено на отпаднало
основание възнаграждение с вкл. ДДС по развален договор № 48
ЦДУ/13.11.2015г. с договорен предмет „Програмни модули за обмен на
информация с платформата за прозрачност на ENTSO – E“, и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 4 704 лв. – разноски пред СГС, и сумата 1464 лв. –
разноски пред САС.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Стедекс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес
гр. София, бул. Ломско шосе № 36, срещу „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. Цар Борис III № 201,
евентуално възражение за прихващане за сумата 73 200 лв. - претендирано
вземане за обезщетение за вреди от развалянето на договор № 48
ЦДУ/13.11.2015г. с договорен предмет „Програмни модули за обмен на
информация с платформата за прозрачност на ENTSO – E“ поради виновно
неизпълнение от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на задължението
му за съдействие и неправилно неприемане на предложеното изпълнение по
договора, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18