Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 19.07.2019 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданско отделение на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА в.гр.д.№289 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 67 от 25.02.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1105/2017 г. Троянски районен съд е признал за установено в
отношенията между „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........,
законен представител С.Ф.– Изпълнителен директор, пълномощник адвокат З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес:***, офис 505 и Г.Д.В., ЕГН **********, че Г.Д.В., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН- **********
дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата 1189,31 лв.
(хиляда сто осемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща
общ сбор на дължимите суми по фактура №**********/15.06.2015г. и фактура №
**********/15.09.2015г., в едно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2017г.
/пощ.кл-мо/ до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 371/27.07.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. № 729/2017 г. по описа на Районен съд – Троян и е осъдил Г.Д.В., ЕГН **********, че Г.Д.В., с постоянен и
настоящ адрес:***, ЕГН- ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление: гр. ........, законен представител С.Ф.–
Изпълнителен директор СУМАТА 385.00
/триста осемдесет и пет/ лева) – разноски за заповедното производство по ч.гр. № 729/2017 . по описа на ТРС и сумата 640.90 лв – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 1105/2017 г. по описа на РС-Троян.
Постъпила е въззивна жалба
вх.№1703/21.03.2019 г. от Г.Д.В., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. М.Ц. ***, тел.
052/604 841 срещу: Решение № 67/25.02.2019 г. ,
постановено по гр.д. 1105/2017 г., по описа на PC - Троян
Твърди, че не е доволна от Решение № 67/25.02.2019 г. , постановено по гр.д.
1105/2017 г., по описа на PC - Троян, поради което в законоустановения срок го
обжалвам, като
счита, че то е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, немотивирано и необосновано.
Сочи, че неправилно първоинстанционния съд е приел в
мотивите на обжалваното решение, че „от представените и неоспорени по делото
фактури № **********/15.06.2015 г. па обща стойност 1042,87 лева и ф-ра №
**********/ 15.09.2015 г. на обща стойност 200,00 лева, безспорно се
установява, че за мобилните номера са действали следните условия: За номер
0897/895594— условията договорени в Допълнително споразумение от 28.07.2014 г.
и Сертификат за пакетни услуги № *********/03.09.2014 г.; За номер 0896/678290
—условията договорени в Допълнително споразумение 12.09.2012 г.; За номер
0895/708081 - условията договорени в Допълнително споразумение от 04.07.2014 г.
и Сертификат за пакетни услуги № ***/03.09.2014 г.; За номер 0896/809825 -
условията договорени в Договор № ********* от 03.09.2014 г. и Сертификат за
пакетни услуги №*********/03.09.2014 година.
Твърди, че така формираните от ТРС правни и изводи са
неправилни и необосновани. Изтъква, че на първо място,
процесните фактури са оспорени от ответника с
подадения отговор на ИМ, на следващо място,
фактурата, като частен документ, без да са налице каквито и да са данни, че
същата е приета от получателя, не представлява годно доказателство установяващо
твърдяната между страните облигационна връзка, още по-малко може да установи
дължимостта на фактурираните суми, доколкото основанието за тяхната дължимост
следвало да бъде доказано в исковия процес, което
не било сторено от ищеца.
Сочи, че с отговора на ИМ, както и с последващите
молби, депозирани по делото, ответникът оспорва
основателността на всяка една претенция, представляваща компонент от общо претендираните по фактурите суми,
включително и претендираната неустойка. Излага, че също така, с отговора на ИМ било
направено възражение за прекомерност на неустойката на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД, но в мотивите на обжалваното решение, съдът е
обсъдил единствено възражението за нищожност на претендираната неустойка, без
да обсъди останалите възражения на ответника, включително и това, с правно
основание чл. 92, ал.2 ЗЗД.
Сочи, че що се отнася до изводите на съда, относно
претендираните от ищеца суми за неустойки в общ размер от 1134,66 лева, то моли съда да приеме, че тези правни изводи са неправилни и
противоречат, както на нормативно установените правила, така и на трайната и
последователна съдебна практика.
Излага, че неправилно е възприето от ТРС, че ответникът
е валидно обвързан от клаузите на допълнителните споразумения в цялост и дължи
неустойка в случай на предсрочно прекратяване.
Излага, че ответницата Д. М.Т. се явява потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП -физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предначначени за извършване на търговска или
професионална дейност и в случая като
потребител на далекосъобщителна услуга ответницата се ползва от защитата,
предвидена в ЗЗП.
Съобразявайки данните по делото, моли съда да приеме, че неустоечните клаузи по Договорите за
мобилни услуги следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед
наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Излага, че легалната дефиниция на понятието
неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя",
като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение
на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитира, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия и тези нормативни разрешение са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.З/, според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Излага, че фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.З от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия.
Сочи, че дори неустоечната клауза да е част от
съдържанието на сключен между страните Договор за мобилни услуги, това, не е
достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като
нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди, че в конкретния случай договорът е бланков,
като с оглед начина на попълване на договора от представител на ищеца и на потребителя
не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва
нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка и оттук
следва извод, че клаузите за дължими неустойки не са индивидуално уговорени.
Моли съда
да приеме, че начина, по който е уговорено задължението за заплащане на
неустойки, създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и в случая мобилният
оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е
прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да
било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за
потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на
договорните отношения и това от своя страна
противоречи на добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на
търговеца за сметка на физическото лице -потребител, който е икономически
по-слабата страна.
Твърди, че съгласно практиката на Европейския съд по
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от
Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства и когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...".
Допълнителен аргумент сторед нея е и обстоятелството, че неустойката в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.
68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика- Решение № 7586/
04.12.2013г. на Административен съд- София- град по адм. д. № 6627/2013г.
С оглед на горното, моли съда да приеме, че клаузите за дължимост на неустойки по
договорите за мобилни услуги се явяват неравноправна и тъй като не е договорена индивидуално, съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП се явяват нищожна и не поражда права и задължения за
страните по договора.
Отделно от изложеното по-горе според нея, неправилни са изводите на първоинстанционния
съд, че „ответницата е стартирала процедура за промяна на доставчика на
обществена мобилна телефонна услуга, след като задължението и към ищеца е
станало изискуемо". Сочи, че така формираните
изводи противоречат на събраните в хода на производството доказателства. Твърди, че както самият ищец неколкократно заявява в
хода на производството, дата на деактивацията на мобилните номера е 15.06.2015
г., на която дата е издадена и едната от процесните
фактури. Твърди, че втората фактура е издадена на 15.09.2015 г., т.е. три месеца след датата на
деактивацията, като
горното изключва възможността,
ответницата да е стартирала процедура по промяна на доставчика, след като
процесното задължение е било станало изискуемо. Твърди нещо
повече, че видно към датата на издавана на ф-ра № **********/15.06.2015
г., ответницата дори е имала надвнесено плащане за задължение от предходен
период в размер на 53.56 лева, което ищецът признава.
Неправилни според нея са и изводите на първоинстанционния съд, че „ответникът
освен, че е ползвал промоционален тарифен план е закупувал на преференциални
цени и мобилни апарати". Твърди, че несъмнено се
установява, че ответницата е ползвала предоставяните от ищеца услуги от
Смята, че приетото по делото заключение на вещо лице,
по допусната ССЕ , не може да обуслови дължимост на претендираните суми.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение,
с което да отмени като неправилно Решение № 67/25.02.2019 г., постановено по
гр.д. 1105/2017 г., по описа на PC - Троян и да отхвърли предявената от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД искова претенция и да й присъди реализираните разноски
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ****** чрез адв. З.Й.Ц.- САК Със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. ********. Твърди, че въззивната жалба е напълно неоснователна, а решението в обжалваната част
за законосъобразно и правилно.
Твърди, че съдът правилно е приел, че обстоятелствата
по делото, свързани с правоотношенията между страните, които са относими към
разглеждания правен спор, са надлежно изяснени, като резултат от проведеното
пълно и главно доказване от страна на ищеца по гр. д. № 1105/2017 г. Сочи, че с оглед събраните доказателства, в т.ч.
писмени такива и обясненията на ищеца, подробно изложени в депозираната
молба-становище преди първото по делото открито съдебно заседание Районен съд -
Троян е приел за доказано наличието на неизпълнени задължения на Г.Д.В. спрямо
„Теленор България" ЕАД и е осъдил същият да заплати на дружеството
сторените деловодни разноски в двете производства в пълен размер, съобразно
уважаването на исковете в цялост.
Счита, че исковите претенции на „Теленор
България" ЕАД са надлежно доказани в хода на гр. д. 1105/2017г. чрез
представените по делото писмени доказателства и обяснения. Сочи, че видно от материалите от първоинстанционното
дело Теленор България" ЕАД е представил заверени преписи от осемнадесет
броя договори за мобилни услуги/допълнителни споразумения/сертификати, с които
се установява възникването на облигационни правоотношения между дружеството и Г.Д.В.
с ЕГН ********** и с представените договори се изяснява
съдържанието на съответните облигационни правоотношения през процесния период,
в т.ч. приложимите тарифни планове и ценови условия, продължителността на
действие на съответните договори и правилата, при които се формират
задълженията за заплащане на неустойки в случай на неизпълнение от страна на
потребителя.
Приема, че при постановяване на своето решение съдът е
отчел обстоятелството, че с процесиите договори/допълнителни споразумения
страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на Г.В. е
именно заплащането на уговорените месечните абонаментни такси, както и на
дължимите лизингови вноски. Счита, че сключените в
границите на чл. 9 от ЗЗД договори обвързват страните със силата на закон, а
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД изисква от всяка от тях да изпълнява поетите задължения по
начина, указан в чл. 63, ал. 1 ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на
другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Сочи, че виновното неизпълнение на произтичащите от
договора задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност, като с оглед представените по делото доказателства следва да
се приеме за безспорно установено, че ответницата е подписала процесните договори за мобилни услуги/договори за
лизинг/допълнителни споразумения и тъй като те съдържат всички съществени
клаузи на такъв тип договор, сключени са в писмена форма и страните изрично са
се съгласили с клаузите, то следва да се приеме, че със сключването им
ответницата е страна по процесните договори и доколкото потребителят се е съгласил с условията на
оператора, следва да се приеме, че Г.В. е валидно обвързан от договорите и носи
отговорност за неизпълнение на клаузите им.
Освен това твърди, че видно от съдържанието на всеки един от
процесните договори/ допълнителни
споразумения/сертификатите, със сключването му потребителят е направил
волеизявление, че е имал възможност да се запознае с общите условия на
оператора за взаимоотношенията с потребителите по договори за мобилни/фиксирани
услуги и е положил подписа си едва след като се е възползвал от нея. Сочи, че по този начин при сключване на договорите за
предоставяне на мобилни услуги ответникът се е задължил да спазва и Общите
условия, които са неразделна част от индивидуалните договори, като в изпълнение на изискванията на чл. 235, ал. 5 от ЗЕС
общите условия на дружеството са публикувани на неговата интернет-страница,
като това задължение е насочено към предоставяне на постоянна възможност за
лицата, спрямо които те се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както
преди, така и след пораждането на качеството им на потребител.
Сочи, че съгласно чл. 23 б. б) от Общите условия
абонаментната такса се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет; Чл. 23 от Общите условия предвижда, че освен месечния
абонамент, в дължимите от потребителя цени се включва и месечната цена на
ползвани услуги. Твърди,
че тя се формира като сбор от
стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец и в тази цена са включени всички изходящи разговори, в т.
ч. осъществени от потребителя повиквания, кратки текстови съобщения и др.,
таксувани съгласно договорените тарифни планове и приложимата ценова листа.
Твърди, че видно от материалите по делото освен
договори за мобилни услуги/допълнителни споразумения с исковата молба са
представени преписи от два броя фактури:фактура № **********/15.06.2015г. и
фактура № **********/15.09.2015г, като в
първата фактура са начислени задължения на Г.В. към мобилния оператор за
абонаментни такси, потребени услуги, произтичащи от процесните договора, както и задължение за заплащане на
неустойки, дължими поради предсрочното
прекратяване на договорите по инициатива на потребителя. Счита, че от представените фактури става ясно, че в
тях ясно е упоменат срок за плащане и предвид
това съдът е приел за безспорно, че задълженията по първата фактура са с падеж
на плащане на 30.06.2015г., а задълженията по втората с падеж 30.09.2015 г. Изтъква, че в исковата молба ищецът е признал неизгоден
за него факт, а именно, че в периода след издаване на заповедта, ответникът е
надплатил сума в размер на 53,56 лв. и с
посочената сума са приспаднати задълженията на ответника за месечни абонаментни
такси и потребени услуги по фактурата за номера **********, ********** и
**********, а това за номер ********** да бъде намалено частично с 5,07 лв.
Изтъква, че в хода на производството е допусната и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че в
заключението на вещото лице е посочено, че по процесните фактури не са правени плащания за погасяване на
задълженията по тях, както и че същите са осчетоводени. Приема, че съдът правилно е приел заключението на
вещото лице за обективно и компетентно изготвено, съдържащо обосновани и пълни
отговори на всички поставени задачи. Твърди, че видно от представеното по гр. д. № 1105/2017 г. заключение, същото е
обосновано и отговаря на поставените към вещото лице въпроси, които са свързани
със счетоводството на ищеца, а именно дали са осчетоводени процесиите фактури и
дали правилно са изчислени неустойките. Счита, че размерът на задълженията за
процесния период, както и тяхното неизпълнение са изяснени и надлежно доказани
от заключението на вещото лице, извършило съдебната-счетоводна експертиза. Сочи, че от приетата експертиза се установява, че в
счетоводството на ищеца процесните фактури са
осчетоводени в съответния период на издаването им. Излага, че с оглед редовността на вписванията Районен
съд - Троян е приел, че те представляват доказателство за удостоверените в тях
обстоятелства. Сочи,
че разпоредбите на чл. 182 от ГПК установяват правилото, което е приложимо и в настоящия
случай, че редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като
доказателство в негова полза.
Сочи, че видно от мотивите на Решение № 67/25.02.2019 г., при изясняване на фактическата обстановка
по спора между страните ТРС е взел предвид както
обстоятелствата, изложено от „Теленор България" ЕАД, така и релевираните
от Г.В. в отговора на исковата молба възражения за недължимост на
претендираните суми по договора за мобилни услуги, за прекомерност на
неустойката и на и т.н. Счита, че при съблюдаване
на основните принципи на гражданския процес, а именно състезателно начало и
гарантиране на равенство на страните, преди постановяване на своя акт съдът е
осигурил на двете страни равна възможност да упражняват предоставените им права
и е осигурил възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на
насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят
становище по тях. Счита, че при постановяване на съдебното решение
първоинстанционният съд е разгледал всички възражения на жалбоподателя, като е
достигнал до заключението, че същите са неоснователни.
Твърди, че досежно твърденията на въззивника за
наличието на неравноправни клаузи в сключените договори/допълнителни
споразумения, намира същите за неоснователни. Изтъква, че договарянето на неустойка, обезщетяваща вредите в
случай на неизпълнение на договорни задължения, не е само по себе си увреждащо
потребителя или противоречащо на закона или добрите нрави и е нормално при предсрочно прекратяване на едно договорно
отношение, кредиторът да очаква да претърпи вреди от това, че правоотношението
не се е развило по първоначално предвидения начин. В тази връзка счита, че не следва да се пренебрегва
обстоятелството, че неустойката има и други функции освен обезщетителната - тя
цели да обезпечи изпълнението на задължението на длъжника, тъй като ако той не
стори това, ще последват неблагоприятни последици за него, като в тази връзка
неустойката има и известна санкционираща функция за поведението на длъжника,
довело до неизпълнение на задълженията му по договора и дори до прекратяване на
договорната връзка. Смята, че обезпечителната
функция на неустойката гарантира добросъвестното изпълнение на задължението на
клиента, ползващ промоционален тарифен план поради срочността на договора, да
не го прекратява предсрочно, тъй като така той би се облагодетелствал за сметка
на оператора, който предоставя услугата си на по-ниски цени от обичайните
заради по-дългата договорна обвързаност между страните.
Прави извода, че дали конкретната неустойка е увреждаща за
потребителя и дали тя накърнява добрите нрави, следва да се преценява с оглед
на нейния размер и като се имат предвид посочените нейни функции и правилно първоинстанционния съд в мотивите си е
съобразил обстоятелството, че именно въззивната жалбоподателка е стартирала
процедура за промяна на доставчика на мобилни услуги, като това е станало в
срока на действие на Сертификат за пакетни услуги № *********/03.09.2014г. и Допълнително споразумение № *********/07.08.201 Зг. и това обстоятелство не е оспорено от
насрещната страна. Споделя извода на Районен съд - Троян, че в
качеството си на абонат/потребител, който по своя инициатива прекратява
договорните си отношения с „Теленор България" ЕАД чрез осъществяване на
пренос към друг мобилен оператор, Г.В. е длъжна да заплати всички задължения
към стария доставчик, пряко свързани с пренесения номер, в т.ч. потребени
мобилни услуги и задължения за неустойки. Излага, че в хода на първоинстанционното производство е изяснено, че за момент на
деактивация се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната
мрежа на оператора чрез номера **********, ********** и ********** , която в
конкретния случай е 15.06.2015 г. и именно
по тази причина във фактура № **********/15.06.2015г., която е издадена за
отчетния период 15/05/2015-14/06/2015 г. са начислени задължения на Г.В. за
месечни такси и потребени услуги за посочения период, т.е. преди деактивация на
номерата, както и задължение за заплащане на неустойки, дължими поради
предсрочното прекратяване на договорните отношения по инициатива на потребителя
чрез осъществения пренос.
Счита, че при това положение изводът на
първоинстанционния съд по отношение на дължимостта на процесните неустойки следва да бъде потвърден. Смята, че правилно е заключението на Районен съд
-Троян, че размерът на договорената между страните неустойка не се явява
прекомерен. Твърди,
че така неустойките се
равняват на стойността, която въззиваемото дружество би получило за периода на
действие на договора, независимо от количеството на потребените услуги, чиято
стойност подлежи на допълнително начисляване и съдът
правилно е съобразил, че именно това е целта на договорната неустойка - да
обезпечи получаването на престацията от мобилния оператор, за която
потребителят се е задължил, като последният я дължи поради прекратяване на
договора по негова инициатива и при неизпълнение на поетите от него задължения
за плащане.
Смята, че следва да се търси баланс между интересите
на отделните субекти и да се отчете обстоятелството, че именно с
недобросъвестното си поведение, изразяващо се в нарушаване на договорната
обвързаност т.е. иницииране на пренос към друг мобилен оператор въззивникът е
станал причина за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги/допълнителните споразумения, което е довело до начисляване на задължение
за неустойка в негова тежест.
В конкретния случая счита, че неустойките са определени в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от
прекратяването до края на първоначално предвидения срок на договора, като се
дължи еднократно при прекратяването му. Твърди, че видно от посоченото, не може да се приеме, че претендираните неустойки
са необосновано високи като размер и в
тази връзка клаузите, в които са уговорени задължения за заплащане на
неустойка, която би следвало да обезщети кредитора в случай на неизпълнение на
договора, не следва да се приемат за неравноправна, нито за противоречаща на
добрите нрави.
Предвид всичко гореизложено, счита че
първоинстанционният съд правилно е достигнал до заключението, че претенцията на
мобилния оператор за заплащане на сумата в общ размер на 1189,31 лв. е доказана
и дължима, с оглед на което е приел за установено съществуването на вземането на ..Теленор България" ЕАД в
пълния претендирай размер и е осъдил Г.В. да заплати сторените от мобилния
оператор разноски в заповедното и исковото производство.
Моли съда да отхвърли в цялост Въззивна жалба с вх. № 1703/2019
г., подадена от Г.Д.В. с ЕГН ********** срещу Решение № 67/25.02.2019 г. на
Районен съд -Троян, 2 състав по гражданско дело № 1105/2017 г., като
неоснователна и да потвърди в цялост първоинстанционното решение.
Моли, в
случай че въззивният жалбоподател предприеме процесуални действия, възможността
за извършването на които не е преклудирана, да му бъде предоставена
възможност да се запознае с тях и да изрази становище, а при необходимост - да ангажира и други
доказателства.
В съдебно заседание страните
редовно призовани не се явяват.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния срок, от надлежна страна в процеса,
при наличие на правен интерес от обжалване. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което настоящия състав следва да обсъди неговата правилност и
законосъобразност.
От доказателствата приложени към гр.д.№1105/17
на ТРС, спогодба от
Подадено е заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Теленор България”ЕАД против длъжника
Г.Д.В. *** пред ТРС на 24.07.2017 г. за сумата 1 189,31 лв ведно със
законната лихва за забава, начиная от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането,
по което е образувано ч.гр.д.№729/17 г. В т.12 от заявлението е уточнено, че
длъжникът не е заплатил вземания на заявителя, индивидуализирани по размер и
основание в издадени от него фактури №**********/15.06.2015 г, и
№**********/15.09.2015 г. Твърди, че има сключени договори между него и длъжника от 15.02.2008 г. до 3.09.2014 г. подробно
изброени в заяврението. Заявява, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си
да заплаща цената на получените услуги, поради което са начислени и неустойки
поради предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя, начислени в
издадени от „Теленор България”ЕАД/с предишно наименование Космо България Мобайл
ЕАД фактури, като те възлизат на сумата 989,31 лв по фактура №**********/15.06.2015
г. С настъпил падеж на 30.06.2015 г. и 200 лв. по фактура №**********/15.09.2015
г с падеж на 30.09.2015 г.
Издадена е заповед №371/27.07.2017 г. по ч.гр.д.№729/17 г. на Троянски
районен съд производство по чл.410 и сл. от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Г.Д.В. *** да заплати на кредитора „Теленор България” сумата 1 189,31 лв,
представляваща неизпълнение на договор за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към него, ведно със законната лихва за забава, начиная от 21.07.2017
г. до изплащане на вземането 25 лв. Разноски по делото и 360 лв. Адвокатско
възнаграждение.
На 9.09.2017
г. е връчена заповедта за изпълнение на длъжникът, а на 5.09.2017 г. т.е. в
законоустановения двуседмичен срок тя подава възражение вх.№5611, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ТРС с
разпореждане от 15.09.2017 г. е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането,
предмет на заявлението. То е връчено на ищеца на 28.09.2017 г, като същия
подава исковата си молба на 1.11.2017 г., по която е образувано гр.д.№1105/17
г. от ТРС, т.е в законоустановения едномесечен срок, следователно настоящата инстанция следва да се
произнесе по съществото на спора.
От представения по делото договор за мобилни услуги №1251323/12.07.2005 г. съдът установява, че той е сключен между „Космо България Мобайл”ЕАД/предишно наименование на ищеца „ТеленорЕАД/ и Г. Д. В., като по силата му на потребителя е предоставена 1 бр. СИМ карта №89359051000200226028 и в забележка/промоция/ е отбелязано G10 т.10 за срок от 12 месеца.
Представен е и договор за мобилни услуги №1255501/18.10.2005 г. отново сключен между „Космо България Мобайл”ЕАД/предишно наименование на ищеца „ТеленорЕАД/ и Г. Димитрова В., по силата на който на последната е предоставена СИМ карта №89359051000400314052 за срок от 2 години, като в забележка/промоция/ е отбелязано GF60.
Приложен по делото е и договор за мобилни услуги №********* влязъл в сила от 3.09.2014 г. сключен между „Космо България Мобайл”ЕАД/предишно наименование на ищеца „ТеленорЕАД/ и Г. Д. В., по силата на който на потребителя е предоставена СИМ карта №89359050000310260164 с фиксиран номер 359 896 809826 стандартен месечен абонамент в лева с ДДС 9,90 лв.
Тъй като по делото са представени допълнителни споразумения 15 на брой, от които съдът установява, че следното:
Подписано е допълнително споразумение от 4.07.2014 г. по програма „Заедно” към договор за мобилни услуги с фиксиран №359894/708081, където в чл.1 раздел 1 е избрана абонаментна програма със стандартен месечен абонамент с ДДС 20,99 лв. Съгласно чл.1 р.ІV условията по тази програма влизат в сила до 5 работни дни след подписване на споразумението, срокът за ползване на услугите предоставяни от оператора на потребителя за този номер се удължава до 12.09.2016 г., като съгласно чл.3 разд.ІV до изтичане на срока 12.09.2016 г. потребителят се задължава да не извършва някое от действията, предвидени в т.3а от ОУ на ищеца за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги или т.12 от същите ОУ за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, което е приложимо в зависимост от посочения по-горе номер. Съгласно чл.6 раздел ІV при неспазване на задължение по чл.3 от раздел ІV на договора потребителят дължи на оператора неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, сдължими до края на срока на това споразумение. В чл.7 р.ІVе посочено, че след изтичане на срока по чл.2 от този раздел, настоящатото споразумение се превръща в безсрочно при стандартните уславия и може да бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните фиксирани номера, посочени в него след заплащане на ползваните до прекратяването услуги.
Съгласно допълнително споразумение от 28.07.2014 г. по програма „Заедно” към договор за мобилини фиксирани услуги с номер 359 897 895594 е договорено в чл.1 р.І, че мобилният номер ще бъде ползван по стандартен месечен абонамент в лева с ДДС 49,99 лв и е предоставен апарат Нокиа 108 Дуал при подписване на споразумението. Съгласно чл.1 р.ІV условията по тази програма влизат в сила до 5 работни дни след подписване на споразумението, срокът за ползване на услугите предоставяни от оператора на потребителя за този номер се удължава до 18.09.2016 г., като съгласно чл.3 разд.ІV до изтичане на срока 18.09.2016 г. потребителят се задължава да не извършва някое от дейсвията, предвидени в т.3а от ОУ на ищеца за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги или т.12 от същите ОУ за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, което е приложимо в зависимост от посочения по-горе номер. Съгласно чл.6 раздел ІV при неспазване на задължение по чл.3 от раздел ІV на договора потребителят дължи на оператора неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, сдължими до края на срока на това споразумение. В чл.7 р.ІV е посочено, че след изтичане на срока по чл.2 от този раздел, настоящатото споразумение се превръща в безсрочно при стандартните условия и може да бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните фиксирани номера, посочени в него след заплащане на ползваните до прекратяването услуги.
Представен е сертификат за пакетни услуги №********* Globul Combo + от 3.09.2014 г., който се предоставя за мобилни номера, които ще бъдат ползвани в пакет, а именно 359 897 895594; 359 896 809825 и 359895708081, като в чл.1.1 е посочено, че тези номера ще бдат ползвани в пакет и съгласно чл.1.2 от раздел І за всички по-горе номера се прилага отстъпка от стандартния месечен абонамент съгласно съответната програма в размер на 15% от месечния абонамент, считано от датата на подписване на сертификата, като срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя влиза в сила от 3.09.2014 г. и се продължава до 18.09.2016 г. В чл.3.3 от раздел ІІІ е договорено, че в случай на неспазване на срока в чл.3.1 от страна на потребителя, в това число при прекратяване на договор или допълнително споразумение, за номер по чл.1.1 по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължимо до края на срока по чл.3.1, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети, активирани на тези номера. В случай, че неизпълнението е по отношение на мобилен пренос на данни, неустойката е в размер на 200 лв.
Съгласно допълнително споразумение от 12.09.2012 г. по програма „Заедно” към договор за мобилни фиксирани услуги с мобилен фиксиран №359 896 678290 посоченият по горе номер ще се ползва при избрана амонаментна програма Globul Smart +10 мин 6,90 лв. с ДДС/чл.1 р.І. Съгласно чл.1 р.ІV условията по тази програма влизат в сила до 5 работни дни след подписване на споразумението, срокът за ползване на услугите предоставяни от оператора на потребителя за този номер се продъжава за нов първоначален срок от 12 месеца, считано от датата на изтичане на последно подписания от страните документ за съответния номер-договор за мобилни услуги, допълнително споразумение по програма „Заедно”., като съгласно чл.3 разд.ІІ до изтичане на срока по чл.2 от р.ІІ потребителят се задължава да не извършва някое от действията, предвидени в т.3а от ОУ на ищеца за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги или т.12 от същите ОУ за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, което е приложимо в зависимост от посочения по-горе номер. Съгласно чл.4 раздел ІІ при неспазване на задължение по чл.3 от раздел ІV на договора потребителят дължи на оператора неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на това споразумение.
За правилно решаване на спора е допуснато по искане на ищеца назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и ТРС е назначил такава, изготвена от вещо лице М. И.. От заключението се установява, че за номер 0897 895594 за процесния период, когато са издадени фактурите за мобилните номера са действали условията, договорени в Допълнително споразумение от 28.07.2014 г. и сертификат за пакетни услуги №*********/30.09.2014 г; за номер 0896 678290-условията, договорени в допълнително споразумение от 12.09.2012 г, за номер 0895 708081-условията, договорени в допълнително споразумение от 4.07.2014 г и сертификат за пакетни услуги №*********/3.09.2014 г. и за номер 0896 809825 условията, договорени в договор №********* от 3.09.2014 г. и сертификат за пакетни услуги №*********/3.09.2014 г. Посочено е, че механизмът на изчисляване на неустойките, съгласно сключените договори и споразумения е следната: месечната стандартна такса се разделя на броя на месеца 30 дни и получената стойност се умножава по броя на оставащите дни до край на договора. Вещото лице е достигнало до извода, че по този механизъм са начислени и неустойките по договорите за мобилни услуги, касаещи номера 0897 895594, 0896 678290 и 0895 708081 на обща стойност 934,66 лв.
Вещото лице е посочило, че тази сума фигурира в представената по делото фактура №**********/15.06.2015 г, като е допълнило, че тя е издадена за отчетен период от 15.05.2015 г до 14.06.2015 г., като в нея освен тази сума фигурира и сумата 106,21 лв, с посочен произход разговори, данни, месечни такси, отстъпки и други таксувани услуги, както и дарения в размер на 2 лв. Вещото лице е конкретизирало, че в представената фактура №**********/15.09.2015 г. на обща стойност 200 лв. включва единствено компонент неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №*********/3.09.2014 г. касаещ мобилен номер за пренос на данни 0896 809825.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. По своята същност
производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване
на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на
длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува,
неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В
тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, както по
основание, така и по размер, в това число и че договорът е предсрочно прекратен
поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя във връзка с
претенцията за неустойка. Тази доказателствена тежест е била разпределена в
доклада от първата инстанция. Ищецът е твърдял след многократно уточняване на
исковата си молба при оставянето й без движение поради нередовности от ТРС, че
вземането му произтича от прекратени по вина на ответника договори за
предоставяне на мобилни услуги, като с молба вх.№327/17.01.2018 г. той посочва,
че ответницата е подала заявление за пренасяне на номерата **********, **********
и ********** в мрежата на друг оператор на дата 15.06.2015 г., а за предсрочно
прекратяване на услуги чрез номер ********** е посочена дата 4.08.2015 г.
спирането на достъпа на потребителя до мобилната мрежа на оператора чрез този
номер поради неизпълнение на нейни парични задължения. Ответницата от своя
страна в отговорите си е твърдяла, че оспорва изцяло исковете по основание и
размер и не е признала факта, че на посочените дати договорите за предоставяне
на мобилни услуги са били прекратени, както неправилно е счел ТРС. Действително
тя признава, че вече не се полза от услугите на ищеца, но не и, че това е
станало на посочените от ищеца дати т.е. преди изтичане на сроковете на
съответните договори, за да може да се анажира и отговорността за заплащане на
неустойки. Същевременно при наличие на оспорване от страна на ответницата на
основанието и размера на исковете ищецът не е представил надлежни писмени
доказателства на кои дати, с кои номера и с каква продължителност ищцата е
провела твърдяните от него разговори и се е възползвала от някакви услуги по
тези договори, за да е дължима сумата от 106,21 лв. посочена във фактура №**********/15.06.2015
г. От заключението на вещото лице също не може да се установят тези факти, тъй
като то е изследвало само дали са
осчетоводени фактурите, какъв е размерът на задължението поотделно на всяка от
дължимите неустойки и от кой номер са осъществени изходящи обаждания таксувани като дарения, като на последния
въпрос касаещ даренията, то не е могло да даде отговор. Сами по себе си
приложените фактури не представляват годно доказателствено средство,
установяващо по безспорен начин наличието на изискуемо задължение, тъй като са
частни документи, изхождащи от ищеца, които не е са подписани от длъжника и се
оспорват от него, а не както е приел ТРС, че те са неоспорени.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че клаузите на неустойките за предсрочно прекратяване на услуги
по абонаментен план с фиксиран срок са несъразмерно високи и не следва да
обвързват валидно потребителя /чл.146 ал.1 ЗЗП/. Начинът, по който е уговорено
задължението за заплащане на неустойки, създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и в
случая мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като
насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и
ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка
при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице -потребител, който
е икономически по-слабата страна. Изцяло без значение е позоваването на постигнатото споразумение с КЗП през
След
като ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че има
вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№729/17 г. по описа на ТРС против длъжника Г.Д.В. в размер на сумата
1189,31 лв. представляващ общ сбор на дължимите суми съгласно фактури №**********/15.06.2015
г. и №**********/15.09.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението и искът с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По тези съображения и поради несъвпадане на
правните изводи на настоящата инстанция с тези на ТРС отразени в атакуваното
решение №67/25.02.2019 г. постановено по гр.д.№1105/17 г. по описа на ТРС, то
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
искът с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление: гр. ........, законен представител С.Ф.–
Изпълнителен директор, пълномощник
адвокат З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, офис 505 против Г.Д.В., с постоянен и настоящ
адрес:***, ЕГН- **********, да се признае за установено в отношенията между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. ........, законен представител С.Ф.–
Изпълнителен директор, пълномощник
адвокат З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, офис 505, че Г.Д.В., с постоянен и
настоящ адрес:***, ЕГН- ********** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД сумата 1189,31 лв. (хиляда сто осемдесет
и девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща общ сбор на дължимите
суми по фактура №**********/15.06.2015г. и фактура № **********/15.09.2015 г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.07.2017г. /пощ.кл-мо/ до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед № 371/27.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр. № 729/2017 г. по описа на Районен съд – Троян.
При
този изход от процеса въззиваемият ищец следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата всички разноски по делото, сторени за двете инстанции.
Въззиваемият е направил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на въззивницата. След като
се съобрази чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г., според която за интерес
от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 300
лв. плюс 7% за горницата на 1000 лв, а цената на иска е 1 189,31 лв, то
минималното възнаграждение възлиза на 313,25 лв. Претенцията на
въззивницата-ответник за първата инстанция е 300 лв, но за втората е 350 лв,
следователно тя следва да бъде намалена само за въззивната инстанция на
минимално дължимата от 313,25 лв, а за горницата над тази сума следва да бъде
отхвърлена като прекомерна или общо разноските за двете инстанции възлизат на
сумата 638,25 лв, които „Теленор България” ЕАД следва да заплати на Г.Д.В..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно решение
№67/25.02.2019 г. постановено по гр.д.№1105/17 г. по описа на ТРС, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан,
искът с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление: гр. ........, законен представител С.Ф.–
Изпълнителен директор, пълномощник
адвокат З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, офис 505 против Г.Д.В., с постоянен и настоящ
адрес:***, ЕГН- **********, да се признае за установено в отношенията между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. ........, законен представител С.Ф.–
Изпълнителен директор, пълномощник
адвокат З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, офис 505, че Г.Д.В., с постоянен и
настоящ адрес:***, ЕГН- ********** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД сумата 1189,31 лв. (хиляда сто осемдесет
и девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща общ сбор на дължимите
суми по фактура №**********/15.06.2015г. и фактура № **********/15.09.2015 г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.07.2017г. /пощ.кл-мо/ до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед № 371/27.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр. № 729/2017 г. по описа на Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. ........, законен представител С.Ф.–
Изпълнителен директор да заплати на Г.Д.В., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН- ********** сумата 638,25 лв
разноски по делото за двете инстанции, като отхвърля поради прекомерност претенцията
за адвокатско възнаграждение над 313,25 лв. за въззивна инстанция
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.