Решение по дело №474/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2021 г.                                                                                            гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на двадесет и девети  март 2021 г.,

в следния състав:     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №474 по описа за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на Е.М.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.В.П., против Заповед № 21-0819-000219/07.02.2021г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „Фолксваген Туарег“ рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. противоречи на материалния закон. Твърди се, че не са били налице основанията за налагането й, тъй като водача на автомобила Михаил Недков Николов, към момента на проверката не е бил с отнето СУМПС, по надлежния ред. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се  явява лично и поддържа жалбата си на сочените в нея основания. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Г. По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката Т., притежава лек автомобил „Фолксваген Туарег“ рег. № ***. На 07.02.2021 г., въпросният автомобил бил управляван от М.Н.Н., който причинил ПТП в гр. Варна. При обслужване на произшествието младши автоконтрольор при ОДМВР Варна Върбанов установил, след справка в БДС, че Николов не притежава СУМПС, паради лишаване от правоуправление с административен акт от 01.09.2020 г. Върбанов съставил АУАН №329550/07.02.2021 г. и иззел свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните му табели.

В последствие полицейски инспектор Иванова издала процесната Заповед за прилагане на ПАМ №21-0819-000219/07.02.2021 г., с която е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че СУМПС на Николов е било отнето на основание чл.175, ал.1 т.1 от ЗДП по НП№16-0819-001244/13.05.2016 г. за срок от 2 месеца, считано от 26.08.2020 г. до 26.10.2020 г. и към момента на издаване на заповедта продължава да се съхранява в Сектор „ПП“ Варна, тъй като Николов не е заплатил дължимите глоби, на основание чл.159, ал.2 от ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че  жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 1.9 от тази заповед полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 буква „а“ и т.6 от ЗДП.

По материалната законосъобразност на заповедта:

Съдът намира, че от една страна заповедта е немотивирана, като този порок води до невъзможност да се установи волята на издателя, какво точно приема за установено от фактическа страна, което да води до прилагането на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП.

А от друга страна, съдът приема, че не са били налице основанията за налагане на процесната заповед.

Във въпросната разпоредба ясно е посочено, че прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство 1. без да е правоспособен водач; 2. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; 3. или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; 4. или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Тоест, законодателя е предвидил четири алтернативни хипотези, при наличието на които се налага ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС.

От една страна административния орган не е посочил точно и ясно, коя от изброените хипотези приема за осъществена, за да изведе извода в края на изложението си „че са налице материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП. Горното води до извода за липса на мотиви на издадената заповед.

От друга страна, съдът намира, че в обстоятелствената част на оспорената заповед не е посочена нито една от изброените хипотези, а и същите не са налице.

Посочено е, че СУМПС на Николов е отнето на основание чл.175, ал.1 т.1 от ЗДП. Дори и да се приеме, че това обстоятелство осъществява хипотеза № 3 – „след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред“, то видно от доказателствата по делото, срокът на лишаването е изтекъл на 26.10.2020 г. Тоест, към 07.02.2021 г., това правно основание, не е било налице. Разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДП /която в светлината на решение по Конституционно дело №11/2020 г., съдът намира за противоконституционна/ не удължава сама по себе си срокът на лишаване от права, а създава административна пречка пред водачите, да получат СУМПС.

Съдът не приема също така, че не са налице и другите хипотези предвидени в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП. По делото липсва спор, че Н. е правоспособен водач и притежава СУМПС /хипотези 1 и 2/. Съдът намира също така, че не е налице и четвъртата хипотеза, а именно свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. За да е налице тази хипотеза, то е необходимо, първо СУМПС да е отнето с наложена ПАМ и едва след това, контролните органи да установят, че водача управлява МПС. В конкретният казус приложената по делото ЗППАМ №21-0819-000218/07.02.2021 г. издадена на основание чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП е издадена след като управлението на МПС вече е било преустановено.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят 10 лв. разноски по делото за заплатената държавна такса.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 21-0819-000219/07.02.2021г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „Фолксваген Туарег“ рег. № ***, собственост на Е.М.Т.,  за срок от 6 месеца

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Е.М.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 10/десет лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: