М О Т
И В И
към
присъда
№32/ 30.01.2019г. по НОХД № 1194 от 2018г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото
е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против Т.А.Е. от
гр.***, ЕГН: **********, с обвинение за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т. 12 вр. чл.115, вр.чл. 29, ал.1,
б. „а“ и б. „б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа
обвинението, което намира за безспорно
доказано от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и
от самопризнанието на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Пледира
на подс. Е. да се наложи наказание доживотен затвор, което да се замени с лишаване
от свобода в размер на 25 години. Така определеното наказание предлага да се
изтърпи при първоначален специален режим. По отношение на приетите за съвместно
разглеждане граждански искове предлага да бъдат уважени предявените от А.Е. и Д.Т.
искове, първият в пълен размер , а втория –в размер на 50 000лв,
а искът на В.В. - да бъде отхвърлен.
За съвместно разглеждане по делото
са приети предявените срещу подсъдимия граждански
искове от Д.И.Т. , А.Т.Е. (А. И. Т.) и В.Г.В.,
съответно майка, син и брат на починалата И. Т., за суми от по 250 000 лв. за първите
двама и в размер от 60 000лв. за В., претендирани от всеки един от тях
като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното в
обвинителния акт деяние, ведно със законните лихви от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. Приет е и предявеният от Д.Т. граждански иск за в размер на 3000 лв.
,като обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, ведно със
законните лихви от датата на увреждането до окончателното й изплащане. По тяхна молба, като пострадали, те са
конституирани и като частни обвинители. Адв. Златев –особен представител на А.Т.Е.
и повереник на Д.Т. и В. В. поддържа обвинението, като споделя преценката
на прокурора за неговата несъмнена доказаност и предлага да се наложи редуцирано наказание лишаване от
свобода в размер от 20 години. Пледира предявените граждански искове да бъдат
изцяло уважени като доказани по основание
и размер. Частният обвинител и граждански ищец Д.Т. желае на подсъдимия да се
наложи наказание доживотен затвор.
В проведеното предварително
изслушване подс. Т.Е. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част от обвинителния акт и заявява съгласие за същите факти да не се събират
доказателства в съдебно производство по общия
ред. Подсъдимият признава вината си и изразява съжаление за случилото се. Защитникът му –
адв. Генов, не оспорват фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но
оспорва правната квалификация, като счита, че не са налице квалифициращите
признаци по чл.116, ал.2, т.6 от НК. Предлага наказателната отговорност на
подс.Е. да се реализира с определяне на наказание лишаване от свобода от
двадесет години, което да бъде намалено по реда на чл. чл.58а от НК. Според
защитата, предявеният от В. В. граждански иск е недоказан, а гражданският
иск на Д.Т. за неимуществени вреди намира, че следва да се уважи до размера на
20 000лв. Предлага гражданския иск, предявен от А.Е. да се уважи в пълен размер.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните доказателства, като взе предвид становището на страните и
като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подс. Т.А.Е. е роден на *** в гр.
****. *** е многократно, основно за извършени квалифицирани кражби.
Връзката му с пострадалата И. Д. Т. датирала
от преди 4-5 години, когато двамата се запознали в гр.София , където заживяли заедно. На 02.10.2015 г. И. Т.
родила дете – А. И. Т., чиито биологичен баща бил подс.Е., който в този период търпял
в затвора последното си наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода. След изтърпяването му - от
07.04. 2016г., тримата заживели в с. Л.,
общ. А., обл. Б. при бабата на подс. Е. - свид.Д. Г., а след това се преместили
в гр. А., в етаж от къща на свид.Д.Г.,
намираща се на ул. „***“ № ***, ет. **.
Обв. Е. злоупотребявал с алкохол
и наркотични вещества, след което ставал
агресивен към И. Т., упражнявал психически и физически тормоз над нея, като я
обиждал, наказвал и нанасял побои. За проявите му на жестокост и агресия
разказват разпитаните по делото свидетели - майката на И. - свид.Д.Т., на която
пострадалата споделяла, както и изпращала свои снимки след нанесени й побои ,
бившата приятелка на брат му - свид. Й. Д., която била очевидец на побои,
насилие и издевателствата му спрямо И., бившата му приятелка - свид. Б. С., на
която също често нанасял побои., свид.Б. И. - приятелка на И., свид.Г. М.,
който живее на съпружески начала със свид.Д.Т., свид. Н. Д., който след поредния
жесток побой и изгонването й от дома помогнал на И.Т. да се добере до майка си
в гр.***.
Според разказа на последния
свидетел в началото на м. август 2017 год. свид. Н. Д., който не познавал И. Т.,
я видял около 18ч. да върви пеша край пътя от гр. Айтос за гр. Карнобат, в
неадекватно състояние, с видими следи от нанесен побой - синини по лицето и подутини,
синини по ръцете и с разкъсани дрехи. Плачейки И.Т. му разказала, че приятелят й я пребил и
изгонил от дома им, като детето им и документите й останали при него. Свид.Д. я
качил в автомобила си, завел я в дома си, където с жена си я нахранили, дали й
дрехи и й купили билет за влака до гр.***, за да отиде при майка си. В дома на
свид.Д., И.Т. разказала за честите нанасяни й побои от обвиняемия, като
заявила, че не се е разделила с него само заради детето им.
И. Т. останала около 3 месеца в
дома на майка си в гр.***, но тъй като детето й било в гр. ***, се върнала при
него и при подъсдимия Е..
На 16.06.2018 г. след обяд подс. Е.
отишъл заедно с И.Т. и детето им в заведение „***“, намиращо се в градската
градина на гр. ***, за да се видят със свид. Д. Д., който ги чакал там. В
заведението подсъдимият изпил около 5-6 бири. Преди това в дома си на обяд
изпил около 150 – 200 гр. ракия, като употребил и наркотично вещество -
марихуана. Докато стояли на масата, синът им А. счупил чаша. По този повод подс.
Е. започнал да се държи грубо с И.Т., като на висок глас я псувал и обиждал с
думите „мърша“, „боклук“. Свид.Д. се притеснил от държанието му и си тръгнал.
След като видял направената
сметка, която според подсъдимия била висока, а в последствие си бил загубил
ключове, които И.Т. предложила да потърси в заведението, подс.Е. продължил да
се държи агресивно към нея, да й крещи и я заплашил с думите: „Сега като се
върнем в къщи, ще видиш какво ще стане! Аз ще ти кажа мършо!“. Свидетели на
тези действия станали присъстващите в заведението клиенти, както и персонала –
свидетелките – П. П. - ***, В. В. - *** на заведението и С. Г. - ***. На свидетелките
направило впечатление, че И.Т. била
много изплашена, но не реагирала по никакъв начин, само се опитвала с нормален
тон да се оправдава за това, в което я обвинявал.
След като на 16.06.18г. около
19.30 ч. се прибрали у дома си от заведението, подс. Е. нанесъл няколко удара с
ръка (шамари) по лицето на И.Т., която била в кухнята. След това с крак я
ритнал няколко пъти в областта на тялото. Нанесъл й и няколко силни удари с
юмрук по главата. Пострадалата Т. била права и се опитвала да си предпазва
главата с вдигнати към нея ръце. Подсъдимият Е. продължил да й нанася силни удари с юмруци
по главата и лицето, вследствие на които тя залитнала и паднала на пода. Когато
паднала, подсъдимият й нанесъл силни удари (ритници) с крака в областта на
главата, корема и седалищната област, като бил обут с маратонки. Тъпкал я с
крака, стискал шията й с ръце и я дърпал за косата, като отскубнал косми от
същата.
И.Т. дишала тежко и цялата била в
кръв. В едни момент подс. Е. спрял да й нанася удари и я занесъл на леглото във
всекидневната, където се намирало детето им, след което позвънил по телефона на баба си - свид. Д. Г.,
която живеела в с.Л., общ.А.. На баба си казал: “Бабо, веднага хващай такси и идвай в ***,
защото И. е много зле.“ Докато баба му пристигнала, той се върнал в кухнята и
се опитал да прикрие следите от престъплението, като почистил с парцал кръвта
от пода. Свид.Д.Г. направила това, което казал внука й. Когато влязла в дома,
видяла И.Т. да лежи на дивана във всекидневната, като цялото й лице било в
кръв. Започнала да й вика по име, но тя не реагирала. Подсъдимия казал на баба
си, че И. е паднала по стълбите и от там той я принесъл на дивана. Свид.Г. била
много притеснена от случилото се и забравила номера на спешна помощ, затова се
качила на втори етаж на къщата, където живеела съпругата на брат й - свид.С. С..
Помолила я да се обади на бърза помощ, като й казала, че И. е бита и е зле. Свид.С.
позвънила на тел. 112 и съобщила за случилото се. Според приложената към делото
справка от Районен център 112-Бургас на 16.06.18 г. в 20.17 ч., 20.28 ч. и
20.42 ч. е регистрирано повикване от телефон *** от лице представило се с
имената С. С..
На място първоначално се отзовал
полицейски екип от свидетелите В. С., И.И.
и Н. К., които били изпратени около 20.25 ч. от дежурния в РУ-Айтос по сигнал
за семеен скандал. Пред къщата видели да стои свид.Д.Г., която обяснила, че
става въпрос за внука й Т., който пак се е бил с жена си. Полицейските
служители веднага отишли до входната врата на първи етаж и почукали. Отвътре се
чул мъжки глас, който крещял: “Изчезвай ма!“. Свид.В.С. почукал по-силно и
тогава подс.Е. отворил вратата. Полицейският служител, който го познавал, тъй
като е криминално проявен, го попитал сам ли е в къщи. Обвиняемият му
отговорил, че е с детето и жена си, която не се чувства добре и лежи, защото
паднала по стълбите. Полицейските служители влезли в дома и видели И.Т. да лежи
на дивана във всекидневната в безпомощно състояние, неконтактна и цялата в
кръв. Веднага се обадили на дежурния в Районното управление, като поискали
съдействие от екип на спешна медицинска помощ. На полицейските служители им
направило впечатление, че пода в кухнята е скоро измит и има следи от кръв по
него. Огледали и външните стълби, но по тях не видели кръв или следи от
измиване.
На пострадалата И.Т. била оказана
първоначална медицинска помощ от дошлия на място медицински екип с фелдшер свид.В.
И.. След това била транспортирана и настанена в УМБАЛ - Бургас, където в 02.26
ч. на 17.06.18 г. починала.
От заключението на вещото лице
д-р К.Я., изготвил съдебномедицинска експертиза №124/18г. при огледа и
аутопсията на трупа на И. Т. са установени: тежък мозъчен оток с вклиняване на
ниско разположени мозъчни структури в големия тилен отвор, множество масивни
кръвонасядания с изразен травматичен оток по лицето, фрактура на носните
костици, кръвонасядания по тялото и крайниците, цепковидна рана по горен десен
клепач, охлузвания по шията, фрактура на зъби, охлузвания по лицето и шията,
кръвонасядания по опорака на червата, кръв в Дугласовото пространство, анемия
на трупа и др.
Непосредствената причина за
смъртта на И. Т. е черепно- мозъчната травма, довела до тежък мозъчен оток с
вклиняване на ниско разположени мозъчни структури в големия тилен отвор.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните в
досъдебното производство доказателства -
от показанията на М. П. С. /т.I л.43-44, л.54/, С. А. С. /т.I л.46-47, л.53/, Д.
А. Г. /т.I л.49-50, л.52/, В. С. С. /т.I л.51/, Д.И.Т. /т.I л.55-58, л.69-70/,
В. П. И. /т.I л.59/, Г. Н. М. /т.I л.67-68/, Н. Н. Д. /т.I л.98-99/, Б. С. С.
/т.I л.88-89/, Г. И. Т. /т.I л.86-87/, Й. П. Д. /т.- л.81-82/, Б. И.И. /т. I
л.95/, Д. Д.Д./ т. I л.60/, И.Д. Д. /т. I л.61/, П. Ц. П. /т. I л.72-74/, В. К.
В. /т. I л.75-77/, С. Д. Г. /т. I л.78; частично от обясненията на обвиняемия; от протоколите за оглед на местопроизшествие, за оглед на труп,
за оглед на веществени доказателства и за освидетелстване, ведно с фотоалбумите
към тях; от заключенията на
изготвените съдебномедицински,
химически, съдебна биохимична ДНК, биологична, съдебно химически
(токсикологични), техническа, комплексна съдебна психиатрична и психологична
експертизи, удостоверение за наследници,
препис-извлечение от акт за смърт, акт за раждане на А. Т., както и останалите
писмени доказателства, приложени към досъдебното производство.
В обясненията си в досъдебното
производство подсъдимият е твърдял, че на инкриминираната дата, като се върнали
от заведението, което напуснали около 19ч., докато И. Т. била права в кухнята,
той провокиран от поведението й, станал от дивана и й ударил два последователни
шамара. Тя започнала да го обижда.Той отново станал, отишъл при нея и й ударил още един шамар. Вдигнал крака си и
я изритал няколко пъти в тялото. Тя все още била права и посегнала да го
избута, а той я ударил два пъти с юмруци
в главата. Тя се предпазвала с ръце.
Тогава той с дясната си ръка се засилил и я ударил с шамар встрани по главата.
От удара пострадалата била залитнала и ударила главата в стената, която е с
плочки, след това тялото й дало откат и падайки тя си ударила главата от другата
страна в плочките на зиданата мивка.След това, вече паднала и започнала да диша
тежко. Според тези обяснения той не искал да причинява „това“ на жена си „...и
най-малкото тя да издъхне и детето ни да остане без майка и баща“- л.12,т.І от
досъд. п.
Тези обяснения само частично съответстват
на описаните в обстоятелствената част факти и на доказателствата по делото.
Причинените на пострадалата
наранявания , техните медико-биологични характеристики и причината за
настъпилата смърт се установяват от протокола за оглед на труп, от съдебно-медицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп №124/18г. и съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни №373/2018г. – л163-л.169, т.І, л.2-л.5, л.7-л.10, т.ІІ
от досъд.п.
Видно от огледа на трупа и от съдебно-медицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп №124/18г. у пострадалата са установени:
1. Масивен морав оток на
клепачите на очите. Горна половина на носа е мораво кръвонаседнали, като при
опипване костите на носа крепитират. Челото по цялата си повърхност е
червеникаво кръвонаседнало.
2. Под долен ляв клепач и външно
от долен десен клепач - по едно охлузване по около 1-1.5см с червено дъно под
нивото на околната кожа. Под долен десен клепач-група от пет кръгловати
охлузвания по около 2-3 мм, с дъно като горните. Четири петнисти червеникави
кръвонасядания по предна повърхност на брадичката, по около 1см. По дължината
на горен десен клепач цепковидна рана с неравни ръбове, ангажира дължината на
клепача.
3. Устните по външна и вътрешна
повърхност и по цялата им дължина са червено кръвонаседнали и оточни. Първи и
втори леви горни зъби са фрактурирани до половината. На втори и трети долни
десни зъби е отчупена част от режещата повърхност.
4. В дясна странична повърхност
на шията започват две успоредни една на друга дълбоки охлузвания с начало от
висулката на ухото. Ширина по около 3 мм, като разстоянието между тях е
приблизително същото. След около 2.5 см с посока на ляво се прекъсват, след
което продължават до към средата на шията, където е оформено кръгловато
охлузване около 20 мм. 3абелване на епидермиса на ляво. По ръба на лява долна
челюст, по средата й - дъговидно охлузване около 2 см. с дъга отворена на
дясно. Забелване на епидермиса на дясно. Дъното на горните увреждания е
червеникаво, под нивото на околната кожа.
5. Двете ушни миди са синкаво
кръвонаседнали и оточни.
6. В областта на и под долен ръб
на лява лопатка - три синкави кръвонасядания по около 2-3 см., разположени в
триъгълник.
7. В областта на дясно седалище и
кръстовата област има три кръгловати морави кръвонасядания по около 4см. В
областта на най-долното кръвонасядане, в десния му край - малка цепковидна
раничка, достигаща до подлежащата кост. В горен край на ляво седалище и към
кръстовидната област - друго кръвонасядане с морав цвят и размери около 5см.
Средната част на кръвонасяданията е бледовата.
8. По горно-задна повърхност на
дясно рамо - три-четири приливащи се червеникави кръвонасядания по около 2-3
см.
9. По горен ръб на лява хълбочна
кост три петнисти, червеникави кръвонасядания по около 2-3 см.
10. По горна повърхност на II,
III и IV пръст на дясна ръка - морави кръвонасядания, ангажиращи около
половината от дължината на пръстите. По горна повърхност на лява китка - две
петнисти червеникави кръвонасядания по около 1-2см. Мораво кръвонасядане с оток
по горна повърхност на IV пръст на лява ръка и едно по-малко по пети пръст.
Тези множество външни наранявания, не биха могли да
се получат само от четири шамара, два удара с юмрук в главата й и с няколко
изритвания с вдигнат крак по тялото на И. Т., както е твърдял обвиняемия.
От съдебно-медицинската експертиза за оглед и
аутопсия на труп №124/18г. и съдебно-медицинската експертиза по писмени данни
№373/2018г. се установяват получени от пострадалата тежък мозъчен оток с вклиняване на ниско
разположени мозъчни структури в големия тилен отвор, множество масивни
кръвонасядания с изразен травматичен оток по лицето, фрактура на носните
костици, кръвонасядания по тялото и крайниците, цепковидна рана по горен десен
клепач, охлузвания по шията, фрактура на зъби, охлузвания по лицето и шията,
кръвонасядания по опорака на червата, кръв в Дугласовото пространство, анемия
на трупа и др.
Според вещото лице, травмите по
лицето и главата най-добре отговарят да са причинени от силни удари с твърд тъп
предмет, каквато характеристика има и юмрука на човек. Травмите по тялото -
основно седалищната област по своя интензитет и размери най-добре отговарят да
са причинени от ритане и /или/ тъпкане с крака. Имайки предвид разположението на опорака на червата
дълбоко в коремната кухина, вещото лице е пояснило, че кръвонасяданията на
опорака най-добре отговарят да са причинени от силни ритници с мека обувка.
Охлузванията по шията са
причинени от стискане с ръка от ноктите, като палеца е бил от лява страна на
шията. Анемизирането се обяснява с продължително кръвотечение от носа.
Кръвонасяданията
по горна повърхност на дланите и пръстите са причинени от удари с твърди тъпи
предмети, каквито са юмруците на човека,
а разположението им е дало основание на вещото лице да приеме, че представляват
т.н. „защитни наранявания“.
В заключението по съдебно-медицинската
експертиза №373/2018г е посочило допълнително , че към момента на нанасяне на
побоя в кръвта на И.Т. е имало концентрация на етилов алкохол около 1.18 промила,
т.е. тя е била в лека степен на
алкохолно повлияване. От множеството травми по лицето и главата същото вещо лице приема, че пострадалата е била първоначално
права.
И в двете заключения на вещото
лице д-р Я. не са констатирани
наранявания, причинени от други твърди предмети с различна повърхност (например,
фаянсови плочки или стена или др. широка, плоска повърхност), освен юмруци и
меки обувки. Не е отчетена различна
давност на установените при огледа и аутопсията травматични увреждания, което
сочи, че описаните фрактури по четирите зъба на пострадалата са различни от
счупването на зъба, получено при побоя й през м.август2017г., за което се
съдържат данни в разпита на свид. Г. М. – гърба на л.67,т.І от досъд.п.
Съпоставката на резултатите от
съдебно-медицинската експертиза на веществените доказателства (протокол
№27/27.07.2018г.-л.31-л.34,т.ІІ ), иззети с протокола за оглед на местопрестъплението (л.113-126,
т.І от досъд.п.), сочи, че следи от кръв
от кръвна група А/бета/ по системата
АВО, каквато е кръвната група на И. Т.,
са налични върху марлените
тампони – обтривки от пода на кухнята и от дивана в трапезарията, както и по къса
тоалетна хартия, намерен в найлонова торбичка от лявата страна на същия диван. Иззетите
7бр.човешки косми от главата, показват
морфологично сходство с космите от
главата на пострадалата като кореновите краища при 4 от тях са с неравномерно прекъснат коренов край, т.е. те
са механично прекъснати, а при останалите три са във вид на колба, т.е –свободно
отпаднали. Приложените като веществени доказателства кичури са иззети при
изготвянето на СМЕ№124/2018г. В същия протокол за оглед на местопрестъплението е
посочено, че космите са намерени по светлосини на цвят фаянсови плочки от
лявата стена след влизане от вратата в кухнята. Размери на пространства и
отстояния се съдържат само в последния протокол за допълнителен оглед, когато е
иззет телефона на подсъдимия, като са отразени размери на зиданата мивка, на комините, на ревизионните им отвори и на канализационните
отвори на ВиК. Изготвените при извършването на огледите
фотографии обаче, са добре композирани и ясни и предоставят
достатъчна възможност да се онагледи в относителна пълнота разположението на
помещенията и на предметите в тях, както и местата, от които са иззети
съответните следи. Месторазположението на
зиданата мивка в кухнята, както и
отстоянието й до отсрещната стена, а така също
и до местото, където са намерени иззетите космите (върху ІІІ и ІV
стандартни фаянсови плочки от нивото на
пода, от лявата стена след влизане от
вратата в кухнята, първия ред плочки вляво до касата на врата - л.126,12,118,117 , т.І от досъд.п.),
правят нереалистичен разказа на подсъдимия за повторен удар на главата на
пострадалата в тази мивка след откат на
тялото й от първия удар в отсрещната стена.
Изследването на същата съдебно-медицинската експертиза на
веществените доказателства (протокол №27/27.07.2018г.) е установила наличие
на кръв от кръвна група на И. Т. върху къси панталони, сиво - черни на цвят, с надпис
с жълт цвят и върху чифт маратонки,
марка „***“, черни с червена подметка. Маратонките и панталоните са иззети с протокол за извършеното с негово изрично
съгласие освидетелстване (л.154-л.156, т.І от досъд.п) и при предявяването им
подсъдимият потвърждава пред съдебния състав, че са били носени от него по
време на извършване инкриминираното деяние.
Данните от посочените протоколи и
експертни заключения изцяло съответства на описания в обстоятелствената част на
обвинителния акт начин на осъществяване на деянието от подсъдимия.
Извършения преглед на подсъдимия
не е установил видими белези на увреждания – СМЕ №103/2018г. –л.12, т.ІІ от
сдосъд.п.
В показанията си от досъдебното
производство свидетелките С. С. и М. С.,
които живеели в същата къща , на *** етаж над жилището на подсъдимия и пострадалата, разказват за възприетото от тях по време на
инкриминираното деяние.
Около 19.30ч същия ден, докато миела чинии в кухнята, свид. М. С. чула че долу в кухнята се карат. Според същата
свидетелка, тя е чула шум от течаща вода в кухнята на подс.Е. и неговия крясък: “Ставай бе, стани!“. След
това чувала шум, които оприличила на силен тъп звук от сблъсък на предмети, но
не може да си спомни колко пъти е чула този шум.В отличие от други кавги между
двамата, които е чувала по –рано(още 4-5 скандала от м.февруари същата година),
при този чувала само приглушени стонове
и как подс.Е. продължавал да крещи: „Ставай бе, стани!“. Според показанията на
св.С. това продължило около половин час, след което изведнъж виковете на подсъдимия
и каквито и да било шумове от долния
етаж спрели. Свидетелката се уплашила, защото преценила, че е удряна И., тъй
като не чувала гласа й. Отишла в източния край на къщата, за да се успокои и
казала на майка си, която с детето й, че трябва да се обадят в полицията.
От показанията на свид. С. С. се
разбира, че след прибирането на подсъдимия и И. Т. в жилището им, тя е чула
двамата да разговярат на висок тон, плача на детето и шум, който оприличила
като „от местене на стол или врата“, които по нейно предположение, идвали от
предната страна на къщата. Според показанията на тази свидетелка, тя по
същото време се е намирала с внучката си в дневната, която е в задната част на къщата и по-тежко чувала, което обяснява разликата между нейните и на свид.М.С.
възприятия. По същите съображения съдът се доверява на показанията на свид. М.С.
относно продължителността на възприеманите от жилището на подсъдимия и пострадалата
шумове.
Видно от протокола за извършена
техническа експертиза на иззетия телефон, подсъдимият е позвънил на баба си –
свид.Д. Г., на 16.06.2018г. в 19:44:38ч. Когато тази свидетелка пристигнала в дома на подъсдимия , заварила И.Т. да лежи
на дивана във всекидневната „цялата в кръв“
и безконтактна. В същото състояние е била намерена пострадалата и от
свидетелите В. С.-**** *** и В. И.- *** от ****, при пристигането им на
местопрестъплението Според свид.Д. Г. подсъдимият изглеждал уплашен и й казал,
че И. е паднала по стълбите и от там той я принесъл на дивана. Същата версия
подсъдимият е съобщил и на свид.В.С..
До завръщането им в жилището,
подсъдимия, пострадалата и сина им са посетили заведение „***“, намиращо се в
градската градина на гр. ***, където се срещнали със свид. Д. Д.. Според този
свидетел при срещата им подсъдимият се ядосал два път на И.. Първият път бил,
защото малкия А. плачел , понеже искал още да продължи да се люлее, а вторият-
защото при сядането детето бутнало с
крачето си чаша и я счупило. Като реакция на това подсъдимият е карал детето да
удря И. по бузата, след това отправял
нецензурни думи и псувни към нея, които са станали достояние и на други
присъстващи в заведението. Когато същият свидетел , чувствайки се притеснен си
тръгнал, чул подсъдимият да казва на пострадалата със заплашителен тон:“В къщи
ще се разберем!“.
За грубото , унизително и
агресивно отношение на подсъдимия към И. Т. по време на същата среща разказват ***
, *** и *** на заведението – свидетелките В. В., С. Г. П. П., разпитани по реда на
чл.194, ал.4 от НПК (л.72-л.78, т.І и л.120, т.ІІ от досъд.п.). От показанията
на същите свидетелки се изясняват още конкретните обидни обръщения-„мърша“, „боклук“,“парцал“
, използвани от подсъдимия към пострадалата; потвърждава се отправената заплаха
за саморазправа, като се върнат в къщи и се споделят оставените у свидетелките
впечатления за притеснения и уплашен вид на И. Т., които напълно противоречат
на обясненията на подсъдимия за спокойно проведена разходка.
Обстоятелството , че по време на
съжителството им пострадалата е била често малтретирана от подсъдимия се
установява от показанията на очевидеца Й.
Д. и от показанията на свидетелите, пред които пострадалата е споделила за
причинени й от подсъдимия наранявания или показала снимки на такива – Н. Д., Б.
И., Г. М. и Д.Т., както и подавалите сигнали за домашно насилие свидетелки М. и
С. С.. Видно от протокол за оглед на
веществени доказателства(л.69-л.76,т.ІІ от досъд.п.), приложените към него снимки на файлове от оптичен носител CD-R, предоставен от свид. Д.Т., са изготвени без да бъде извършена експертиза за
автентичността на файловете, поради което съдът намира, че не може да се ползва
от същите при формиране на изводите си
за фактите по делото.
За побоите и проявяваната агресия
от подсъдимия, докато са били заедно,
разказва и негова бивша приятелка – свид. Б. С.(л.88, т.І от досъд.п.).
От заключението на назначените и
изготвени по делото химически (токсикологични) експертизи, се установява, че
преди извършване на инкриминираното деяние подс.Е. и пострадалата И.Т. са
употребили алкохол и наркотично вещество- тетрахидроканабинол (ТНС).
В заключението на назначената
химическа експертиза, изготвено от експерт в БНТЛ при ОД МВР-Бургас е посочено,
че в изследваната чрез газхроматографски метод проба кръв, взета от подс.Е., се
съдържа етилов алкохол в количество 1.09 промила.
Изследването по същия метод е
установило 0,88 промила съдържание на етилов алкохол в кръвта на И. Т. –
л.21,т.ІІ от досъд.п., които съдът намира за достоверен, а извършения по-късно
същия ден анализ е бил опорочен, доколкото пробата не е отговаряла на
изискванията за опаковка и херметизация.
Според
съдебно-химическата(токсикологична) експертиза № И-6325/31.07.2018г. –л.59,т.ІІ от досъд.п., в кръвта и урината на
подс. Т.Е. е установено присъствие на специфичен метаболит - карбокси-А9 – ТНС.
Същият металболит е открит и при анализ на
кръвната проба от трупа на И. Т.. Установена е и концентрация на алкохол
в кръвта на пострадалата (1.0 g/L) - съдебно-химическата(токсикологична)
експертиза №И-7446/12.09.2018г.
–л.59,т.ІІ от досъд.п.
Вещите лица изготвили химическите
(токсикологични) експертизи на обв.Е. и И.Т. посочват, че употребата на
ТНС-съдържащи продукти (марихуана, канабис и производни) може да предизвика
различни по вид и продължителност ефекти в зависимост от количеството на
активното вещество и начина на прием (инхалаторно, орално). В общия случай при
употребата на марихуана, наблюдаваните ефекти могат да варират между отделните
индивиди, като се наблюдават промени в настроението, предизвиква лека еуфория,
променя себеоценката и усещанията за пространство и време. Възможно е да се
наблюдават слаби халюцинации.
В заключението на СХЕ
№И-7446/12.09.2018г. се сочи, че констатираната алкохолна концентрация се
характеризира с лека еуфория,
разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание,
преценка и контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено отработване
на информацията, загуба на ефективност при тестове за реакция. При комбинирана
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол и алкохол, какъвто е
настоящия случай, ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниски
концентрации и продължават по- дълго време.
В заключението си по назначената
и изготвена комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, вещите
лица - д-р А. Г. /***/ и В. Б. - ***, са посочили, че обв. Т. Е. не се води на
диспансерен отчет в ЦПЗ - гр. ***, не е бил на стационарно или амбулаторно
лечение и не е търсил психиатрична помощ.
Към датата на инкриминираното
деяние - 16.06.2018 г. осв. Е. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Няма данни, които да потвърдят
наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, защото
поведението му е било нормалпсихологично мотивирано, изключващо налудности,
халюцинации или други психопатологични феномени, като качествено разстройство
на съзнанието, волята, емоциите, паметта, интелекта.
Вещите лица заключават, че към
датата на освидетелстването е можел да възприема и запаметява факти и
обстоятелства, имащи отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях,
да участва в наказателното производство и евентуално, ако бъде признат за
виновен - да изтърпява наложеното наказание, защото е психично здрав.
Малко преди и по време на
извършване на икриминираното деяние е бил психично здрав и е можел да ръководи
постъпките си адекватно. Преживяванията му нямат болестна характеристика, те не
надхвърлят нормалната човешка афективност и той не е в състояние на
физиологичен афект. Поведението му преди, по време и след инцидента не е
хаотично, дезорганизирано, а подредено и целенасочено. Той има съхранен спомен
за преживяното и подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място,
същност, значимост и участващи персонажи, видно от казаното от него по време на
разпитите му, независимо от противоречията в тях.
От самооценъчните личностови
въпросници, вещите лица са посочили, че се отчита екстравертирана насоченост на
личността на обв.Е. и водещи психодинамични характеристики, присъщи на
холеричния темперамент, обуславящ висока реактивност и активност. Но
реактивността преобладава над активността. Поради това е невъздържан,
нетърпелив и избухлив. Повишената реактивност понижава неговия самоконтрол и го
прави лесно провокируем. Доминират нагонови тенденции, навремена е с конфликтна
готовност и агресивни нагласи, повишена импулсивност, склонност при фрустрация
да предприема маладаптивен тип действия. С тенденция да рационализира и
екстернализира поведението си и да обвинява другите за своите проблеми. Има
изградени представи за морално-етичните норми на поведение, които обаче не
винаги са били коректив на действията му. Наблюдава се неефективен самоконтрол,
лесно поддаващ се на провокации.
В обобщение на изложеното, съдът счита, че от посочените и обсъдени
по-горе доказателствени източници се установяват по несъмнен начин фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия
относно хронологията на събитията, авторството на подсъдимия и начина на
осъществяване на инкриминираното деяние.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Подсъдимият Т.А.Е. е осъществил
състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 предл.2-ро и предл. 3-то, т.12
, вр. чл. 115, вр.чл. 29 ал.1 б. „а“от НК за това, на 16.06.2018 год. около
19.30-20.00ч. в гр. ***, обл. ***, в дом на ул. „***“ № ***, ет.***, умишлено е
умъртвил И. Д. Т., ЕГН **********, починала на 17.06.2018 год. в 02.26 ч. в
УМБАЛ-Бургас, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата,
с особена жестокост и при условията на опасен рецидив .
Изпълнителното деяние е извършено
от подсъдимия чрез нанасяне на множество
удар с ръце и крака в тялото и основно в главата на умъртвената, които са
причинили на жертвата тежък мозъчен оток с вклиняване на ниско разположени
мозъчни структури в големия тилен отвор, множество масивни кръвонасядания с
изразен травматичен оток по лицето, фрактура на носните костици, кръвонасядания
по тялото и крайниците, цепковидна рана по горен десен клепач, охлузвания по
шията, фрактура на зъби, охлузвания по лицето и шията, кръвонасядания по опорака
на червата, кръв в Дугласовото пространство, анемия на трупа и др. Вследствие
на тези множество нанесени удари е получена и фаталната черепно- мозъчната
травма, довела до тежък мозъчен оток с вклиняване на ниско разположени мозъчни
структури в големия тилен отвор, която се явява непосредствената причина за
смъртта на И. Т..
Съгласно съдебната практика
квалифициращият елемент „особена жестокост“ е налице, когато деецът при
извършване на деянието е проявил изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие,
свирепост, отмъстителност или садизъм действия, характеризиращи го като жесток
човек - т. 15 от Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп.
с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. В същата задължителна съдебна
практика е посочено, че някои обстоятелства като нанасяне на много удари и
други, могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно
по „особено мъчителен начин“ за убитата и с „особена жестокост“.
Подсъдимият е причинил смъртта на
пострадалата И. Т. с особена жестокост и
по особено мъчителен за нея начин. За престъпната съставомерност на
неправомерното деяние по посочените квалификации съдът съобрази начина на
неговото осъществяване, обективиран в множеството нанесени удари и тяхната сила; използваните
средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дееца по
време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви,
отношението на дееца към пострадалото лице и неговите близки, характеристичните
му данни.
Подсъдимият е нанесъл с ритници и юмруци многобройни удари
със значителна сила в различни части на тялото на пострадалата, но основно
съсредоточени в главата и корема, причинявайки
й множество масивни кръвонасядания и охлузвани, фрактуриране на ностните
костици и на зъби, скубал я и стискал за
шията. Констатираните при огледа на
трупа на пострадалата многобройни и различни по естеството си увреждания,
тяхното разположение и механизма на причиняването им, сочи на проявени от подс.
Е. ярост, ожесточение и свирепост при
побоя над жертвата. С това си поведение, той е демонстрирал своята жестокост,
което дава основание за извод, че
жестокостта е качество на личността му.
Изготвилото СМЕ№373/2018г. вещо лице не е могло да
прецени в кой момент пострадалата е загубила съзнание, но отчитайки леката степен на алкохолно повлияване
(1,18 промила на етилов алкохол към времето на побоя) е пояснило, че за един
непродължителен период от време тя е усещала болки и е осъзнавала случващото се с
нея. Според заключението на съдебно- СХЕ №И-7446/12.09.2018г. при комбинирана
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол и алкохол, какъвто е
настоящия случай, ефектите се видоизменят и се проявяват при по-ниски концентрации и продължават по-
дълго време. В случая съдът не намира основание да счита, че комбинираната
употреба на наркотичното вещество и на алкохола е имала сериозно
сензорно-моторно повлияване или анестезиращ ефект, защото установените по
делото факти - причинените й „защитни
наранявания“ и чуваните от съседката - свид. М. С. приглушени стонове сочат, че И. Т. е съзнавала напълно болките от причинените й увреждания и ужаса
от своята обреченост и безизходността на ситуацията, което обуславя правния
извод за причинената смърт по особено мъчителен начин по смисъла на т. 6 от чл.
116 от НК.
От заключението на изготвени по
делото съдебно-химически (токсикологични) експертизи, се установява също, че
преди извършване на инкриминираното деяние подс.Е. е употребил алкохол (съдържание
на етилов алкохол в количество 1.09 промила) и наркотично вещество
тетрахидроканабинол (ТНС). Тази комбинирана употреба не са е отразила на
неговата вменяемост, защото възможността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си е изяснена посредством коментираната
по-горе комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Макар при
нейното изготвяне да не се отчита употребата на наркотичното вещество, при изясняване
състоянието на подсъдимия са
ползвани останалите материали по
досъдебното производство, както и специфични методи на медицинско и психологично
изследване, включително обстоятелствено лично интервюиране,
поради което съдът няма основание
да не се съгласи с изводите на експертите. При извършване на деянието подс. Е.
е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Той има съхранен спомен за
преживяното и подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място,
същност, значимост и участващи персонажи. По експертен път не са установени и медицински
показатели за физиологичен или патологичен афект. Експертното заключение е
пълно, ясно, обосновано, напълно съответства на доказателствата по делото и не предизвиква съмнение в неговата
правилност.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при евентуален умисъл. Умишленото убийство е извършено
при евентуален умисъл когато деецът преследвайки определена цел, различна от
умъртвяването на лицето, която е допустимо да е правомерна или неправомерна,
допуска, че заедно с този резултат ще причини и смъртта на това лице, но се
отнася безразлично към това.
За умисъла на извършителя се съди от предхождащите деянието действия на
подсъдимия, обективно проявените му действия и резултата от тях, а не
единствено въз основа на обясненията му или поведението му след неговото
извършване.
От доказателствата по делото се
установява, че насилието над пострадалата е предшествано от ескалирала агресия
у подсъдимия още в заведението „***“, стигайки до отправената закана: „Сега
като се върнем в къщи, ще видиш какво ще стане! Аз ще ти кажа мършо!“.
С побоя подсъдимият е целял да
причини болка и страдание чрез различни телесни повреди на пострадалата,
но е допускал, че от действията му по постигане на тези цел е възможно да
настъпи и друг общественоопасен резултат - смъртта на И. Т.. Отношението му към
тази възможна последица показва пълното й игнориране. Подсъдимият е проявявал насилие над пострадалата и по-рано,
което говори за напълно съзнавано от подсъдимия поведение, което този път е
било фатално за жертвата.
В случая, несъмнено се
установява, че подсъдимият е нанесъл на И. Т. множество удари, включително с юмруци и
ритници, със значителна сила, продължили и когато пострадалата е бил паднала на
пода, стискал я за гърлото, скубал. Тези удари са били насочени към жизнено
важни части на тялото - главата и коремната област, в които се намират органи,
от които зависи човешкия живот и са довели до множество увреждания в различни анатомични
области на тялото. Механизмът на нанасяне на ударите, тяхната насоченост, обосновават извод за съзнание у подсъдимия,
че в резултат на това въздействие е възможно да настъпи смъртта на И. Т.. Тежкия
побой е продължил не кратко време, той е чувал е стоновете й, виждал я
окървавена, но е прекратил насилието си едва когато тя изпаднала в безсъзнание.
Умисълът му е обхващал и квалифициращите елементи, при които е извършено
убийството - особена жестокост при извършването му и особено мъчителен за
жертвата начин на настъпване на смъртта. Почистил е местопрестъплението, опитал
се да заблуди баба си и пристигналия полицейски служител , че пострадалата е
паднала по стълбите, не е потърсил лекарска помощ, което по един недвусмислен
начин сочи за наличието на пълно, ясно и точно съзнание у подс. Е. за
обществената опасност на извършваното и последиците от него, с които той
очевидно се е съгласявал.
Именно от обективно извършените
от подсъдимия действия спрямо личността на пострадалата се изключва
непредпазливостта по отношение на настъпилата смърт, като макар този резултат
да не е целен, то той е съзнателно допускан от него, защото умисълът на подсъдимия не е бил само за
причиняване на телесна повреда, а обхваща като резултат и възможността за
причиняването на смъртта на пострадалата.
Деянието е извършено от подс.Е. в
условията на опасен рецидив по. Смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. С определение по
НЧД № 20648/2015 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на
11.02.2016г., съдът е групирал наказанията, наложени на подс.Т.Е. по НОХД №
17920/12 г. по описа на СРС, НОХД № 11701/14 г. по описа на СРС и НОХД №
9801/15 г. на СРС, като определил едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и два месеца, което на основание чл. 24, ал. 1 от НК е увеличил до размер на
една година и шест месеца. По всяко от посочените три отделни дела подсъдимият
е бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление, съответно по чл.196, ал.1,т.1,
вр.чл.194 от НК, по чл.354а, ал.3, пр.2,т.1 пр.1 от НК и по чл.196,
ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1,т.3 от НК. Наказанието по ЧНД № 20648/15г. на СРС подсъдимият
е изтърпял на 07.04.2016г.
Второто посочено от БОП осъждане
на подсъдимия Е. с влязло в сила на 07.01.2014 г. определение от 20.12.2013 г.
по НЧД № 19396/2013 г. на СРС. С това
определение са групирани наказанията на подсъдимия, наложени
му по НОХД № 12125/2010 г. на СРС, НО,
12 състав и по НОХД № 13308/2012 г. на СРС, НО, 115 състав. Деянието по по НОХД
№ 12125/2010 г. на СРС е извършено от подс.Е. като непълнолетен и съгласно
чл.29, ал.2 от НК не може да бъде отчитано за квалификацията опасен рецидив. По
НОХД № 13308/2012 г. на СРС дееца е бил осъден на 9 месеца лишаване от свобода за
извършена на 12-13.05.2012г. кражба, като от 13.05.2012г. е бил задържан. При
одобрявяне на споразумението на 11.10.2012г. е приспаднато времето му на
задържане, т.е близо пет месеца от определеното му наказание . Към 20.12.2013г.-
датата на постановяване на определението по НЧД № 19396/2013 г., СРС само е
зачел фактически изтърпяното наказание по НОХД № 13308/2012 г. на СРС. Предвид
липсата на други данни, настоящият състав, отчитайки продължителността на
задържането, приема че наказанието от 9
месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 13.02.2013г., т.е извън петгодишния
срок по чл.30, ал.1 от НК, поради което и оправда подсъдимия по обвинението за извършено деяние при
условията на чл.29, ал.1,б.“б“ от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК
наказанието на подсъдимия се определя при условията на чл.58а от НК.
Отнемането на човешки живот е
най-тежкото престъпление против личността. В рамките на възприетата правна
квалификация деянието на подсъдимия се отличава със значително по-висока степен
на обществена опасност по сравнение с други от същия вид, която в конкретния
случай се предопределя от присъствието
на повече от един достатъчен квалифициращ признак при осъществяването на
престъплението. Конкретните им проявления при извършването му представляват обективни признаци на състава на
престъплението (т.т. 6 и 12 от чл. 116
от НК) и не могат повторно да бъдат отчитани при индивидуализацията на
наказанието.
Висока е и личната обществена
опасност на дееца. Той е без постоянни доходи и с трайно установено криминално поведение, изцяло
насочено срещу чуждата собственост, за
което свидетелства многократните му осъждания, ирелевантни за квалификацията на
настоящата му деятелност. Изключително недобрите са данни за личността на
подсъдимия - същият често е злоупотребявал с алкохол и наркотици, упражнявал е системен тормоз над приятелките си.
Видно от комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза в личностен план при подсъдимия доминират
нагонови тенденции, временно с конфликтна готовност и агресивни нагласи, а
повишената реактивност понижава неговия самоконтрол и го прави лесно податлив
на провокации.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени относително младата възраст , условията на
фрустация и депривация, в които се е оформила
личността на подс.Е., положителните оценки на свидетелите И. Д. и Д. Д. за трудовата
му ефективност, направените от него в
хода на досъдебното производство частични самопризнания, съдействието на
разследващите органи за разкриване на престъплението и изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Докато е бил задържан по настоящото дело подсъдимият е припознал детето А. И. Е. –л.48 от
НОХД№1194/2018г. по описа на БОС. Това обстоятелство съдът не възприема като смегчаващо вината ,
защото този недочакан от майката И. Т. негов акт е бил използван, за да я върне при себе си след бягството й в гр.***
– показания на свид. Д.Т. –л.70, т.І от досъд.п.
Доказателственият материал не позволява
извод за наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.
Преценявайки съвкупно изброените
по-горе обстоятелства, съдът намери, че най-подходящото по вид наказание
измежду алтернативно предвидените по чл.116, ал.1 от НК е наказанието доживотен
затвор, което следва да бъде заменено с
наказание лишаване от свобода в посочения в чл. 58а, ал. 2 от НК размер от
двадесет до тридесет години. В рамките на регламентираните в чл. 58а, ал. 3 от НК минимален размер на наказанието лишаване
от свобода, съвпадащ с минималния размер по чл.116, ал.1 от НК(15год.) и
максималния предвиден 30 годишен срок,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието и на дееца и
посочените по-горе смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, съдът намира, че наказателната отговорност на подс.Е.
следва да се реализира при привес на отегчаващите вената обстоятелства, поради
което отмери заместващото наказание лишаване от свобода в размер на двадесет и пет
години.
Така индивидуализираното по вид и размер наказание по мнението на
настоящия състав се явява справедливо, адекватно и обосновано, напълно е достатъчно за самопреоценка на поведението
от подсъдимия и за постигате на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК. Това наказание следва да
бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
При изпълнението му следва да се
приспадне срока, през който подсъдимият е бил задържан по смисъла на чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 17.06.2018г.
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Предявените и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове от А.Т.Е. (А. И. Т.) - син, Д.И.Т. - майка и В.Г.В. - брат на пострадалата И. Т., са с правно основание чл.
45 от ЗЗД. Като е реализирал състава на
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,т.12,
вр. чл. 115 от НК, подс.Е. е осъществил състава на непозволено
увреждане, виновно и противоправно е причинил вреди на А.Т.Е. (А. И. Т.) и на Д.И.Т..
По отношение на размера, в който следва
да бъдат уважени предявените от тях граждански искове, съдът взе предвид
следното:
Безспорно установено от
доказателствата по делото е, че пострадалата И. Т. е поддържала близка
емоционална връзка с майка си Д.Т., независимо, че са живели в различни градове.
Майката е била човека, с когото пострадалата най-много е споделяла неволите си
и при когото е търсила и намирала помощ и подкрепа. Доказателства за поддържаната
между тях близка връзка се съдържат в показанията на Д.Т., Г. М., Г. Т., А. К., Н. Д., Д. Г. и Б. С.. Внезапната смърт на пострадалата и начина й на
настъпване са рефлектирали крайно неблагоприятно върху майката, която е претърпяла и търпи значителни по размер болки и страдания, лишавайки
се от единствената си дъщеря и надеждата за бъдеща подкрепа. Съобразявайки се с
принципа за справедливо обезщетяване на така причинените неимуществени вреди, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, съдът счете, че
предявеният от Д.Т. граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение на
претърпените от нея неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 150
000 лева, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от момента на
увреждането – 16.06.2018 г. до окончателното им изплащане, а в останалата си
част – за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лева, го отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Доказан по основание и в
претендирания размер е гражданският иск на ищцата за обезщетение на
претърпените имуществени вреди - направените разноски по погребението на дъщеря
й. От показанията на Д.Т. и на Г. Т. се установява, че Д.Т. е организирала и
заплатила превоза на трупа на пострадалата
до гр.*** и ритуала по погребението на дъщеря си. Ето защо, съдът уважи
изцяло претенцията - в размер на 3000 (три хиляди) лева, равняваща се на
обичайните разходи за подобен род мероприятия, ведно със законните лихви върху
тази сума, считано от момента на увреждането до окончателното й изплащане.
По мнението на състава, настъпилата
внезапна смърт на И. Т. най-тежко се е
отразила на сина й - А.Т.Е. (А. И. Т.), за
когото единствено тя се е грижила и отглеждала. Според показанията на
свидетелите свид. М. С., непосредствено след смъртта на майка си детето не е плачело, а издавало крясъци, било
превъзбудено и проявило агресия към друго дете. С решение №510131/18.10.2018г. по
гр.д.№51466 по описа на СРС А.Т.Е. (А. И. Т. ) е настанен в приемно семейство
на свидетелите Г. Т. (брат на Д.Т.) и А. К.. Последната свидетелка разказва, че
първоначално детето се плашило през
нощта и търсило майка си; чувала е думите му:“Тате уби мама И..“; след проявите
на хиперактивност, сега е започнал на
моменти да плаче без причина; по препоръка на Държавната агенция за закрила на
детето е водено на посещение при
психолог. Малкият А. ще страда
от загубата на майка си цял живот, като
вредите са пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. С оглед
изложеното, съдът намира иска за нанесени неимуществени вреди за основателен и
на основание чл.52 от ЗЗД го уважи по
справедливост в предявен размер от 250 000
лева, в пълно съгласие с пледираното от особения представител на гражданския
ищец и от защитата на подсъдимия.
По мнението на съда, така определените
по размер обезщетения са съобразени
изцяло с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като са отчетени и социално-икономическите
условия в страната. Имотното състояние на дееца не въздейства върху обема и
стойността на причинените, а следователно и на подлежащите на обезщетение вреди,
поради което и не може да се преценява
при отмерване на дължимото възмездяване на вредите от престъпление - Решение
№ 564 от 21.10.2003 г. на ВКС по д. № 434/2003 г., III н. о.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК братята и сестрите на починалия
от престъпление са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техния близък, поради което В.Г.В. –
брат на И. Т., бе конституиран от съда като граждански ищец и частен обвинител.
Видно от неговите показания гражданският
ищец В. е имал редки и при това случайни
срещи с починалата, по време на които тя е проявявала интерес към живота му.
Той дори не е знаел за съжителството й с подсъдимия и за роденото дете.
Отсъствали са поддържани контакти и емоционална връзка. Макар и допустим,
предявения от В. граждански иск е неоснователен, поради което бе отхвърлен .
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Веществените доказателства по
делото: 1бр.къси панталони сиво-черни на цвят с надпис с жълт
цвят; 1бр.тениска шарена със сини надписи;1чифт маратонки марка „***”, черни с
червена подметка; 1чифт черни чорапи; 1бр.боксерки; 1бр.мобилен телефон марка „***“
с IMEI 1: **** и IMEI: **** със SIM карта с № ***, *** са принадлежали на подсъдимия
и не са му служили за извършване на престъплението, поради което след влизане в сила на присъдата следва да му
бъдат върнати. Останалите веществени доказателства, представляващи дървена треска, обтривки, косми , тоалетна
хартия, клетъчен материал от устната кухина на подсъдимия, описани в справката към обвинителния акт и
приложени към делото с приемо-предавателен протокол, следва да се унищожат като вещи без стойност.
РАЗНОСКИ:
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен , съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
подсъдимият да заплати в полза на
държавата дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в
размер на 14 120 лева , а по сметка на ОД на МВР - гр. Бургас - сума
от 2 602,22 лева, представляваща
направени досъдебното производство разноски.
Съдът възложи върху подсъдимия
заплащането и на направените от гражданските ищци и частни обвинители Д.Т. и В.В. разноски за повереник .
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ съдия Даниел Марков /
ЧЛЕН:
/
съдия Петя Георгиева/