РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Пловдив , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330110339 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Община Черноочене, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
село Черноочене, област Кърджали, ул. „Шеста“ № 9, представлявана от **** А.А.О., чрез
пълномощник адв. С.Ф. М., е предявил против „ДизАрх Проект” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 105, вх. Г, ет. 2, ап.
4, представлявано от **** Г.И.Г., иск за признаване на установено, че ответникът му дължи
присъдените със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2403/ 27.05.2020 г., издадена по
частно гр. дело № 4791/ 2020 г. на ПРС, І гр. с-в, парични суми, както следва: сумата от 7
500 лева- главница, представляваща платен аванс по договор за предоставяне на услуга по
изготвяне на инвестиционен проект № */ 11.01.2017 г. и сумата в размер на 2 389, 58 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода 10.03.2017 г.- 29.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.04.2020
г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 1 597, 79 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът възложил на ответника изработването на
инвестиционен проект във фаза технически проект за обект- „Основен ремонт и въвеждане
на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОУ „*** ***“ в село ****, община
*******“, с договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект № */
11.01.2017 г. В изпълнение на договора се превела авансово сумата от 7 500 лева, но тъй
като ответникът не изпълнил задълженията си, той следвало да върне получения аванс.
1
Предвид забавата в изпълнението, дължал и мораторна лихва за периода 10.03.2017 г.-
29.04.2020 г. в размер на 2 389, 58 лева. Въпреки многократните покани, плащане липсвало,
като за събиране на сумите се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, като по образувало частно гр. дело № 4791/ 2020 г. на ПРС, І гр. с-в, се издала
заповед за изпълнение. Длъжникът в срок възразил, поради което се предявявал настоящият
установителен иск. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната
чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който на първо място, че искът бил недопустим, защото бил предявен след едномесечния
срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК. Писмото с исковата молба било с пощенско клеймо след датата
на едномесечния срок, като касовият бон и писмените обяснения на пощенските служители
не можели да променят този факт. В тази връзка производството по делото следвало да се
прекрати. По същество- искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Признава се
обстоятелството, че между страните имало сключен договор по програма на ЕС за
финансиране, по който на изпълнителя била преведена авансово сумата от 7 500 лева.
Ответникът започнал изпълнение на услугата, но след като ищецът разбрал, че нямало да
получи финансиране, устно оттеглил възложения на ответника проект, като се отказал да
кандидатства по програмата. Проектът бил изработен, работата била предадена на ищеца
без възражения, като дори било изпълнено в повече от заплатеното. Претенцията за лихва
била неоснователна, защото поканата на ищеца не била достигнала до знанието на
ответника. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание
чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя допълнително и писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед № 2403/ 27.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 4791/ 2020 г. на ПРС, І гр. с-в, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 7 500 лева- главница, представляваща платен аванс по договор
за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект № */ 11.01.2017 г. и сумата
в размер на 2 389, 58 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 10.03.2017 г.-
29.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 29.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в общ
размер на 1 597, 79 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника,
като настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 422 от ГПК и подлежи на
разглеждане по същество.
Със сключен между страните договор за предоставяне на услуга по изготвяне на
инвестиционен проект № */ 11.01.2017 г. ищецът е възложил на ответника да изработи
инвестиционен проект във фаза „технически проект“ за обект- „Основен ремонт и
въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОУ „*** ***“ в село ****,
община *****“. Работният проект е включвал 10 отделни фази, при цена от общо 15 000 лева
без ДДС, с авансово плащане от 50 %, при срок на изпълнение- 120 календарни дни от
2
подписване на договора. Описани са подробно правата и задълженията на всяка от страните,
неустойките, както и хипотезите на прекратяване.
Ищецът е изпратил до ответника покана за връщане на платения по договора аванс от 7
500 лева, както и за заплащане на договорна неустойка от 225 лева, поради неизпълнение на
задълженията по договора.
Приложена е справка от електронен калкулатор (от сайта calculator.bg) за размера на
лихвата за забава за периода 10.03.2017 г.- 29.04.2020 г. върху главница от 7 500 лева, която
възлиза на сумата от 2 389, 58 лева.
Представена е електронна кореспонденция между ответника и трети за процеса лица
относно конструктивни проекти за заснемане на ОУ „*** ***“ в село *****, община ******,
ведно с количествено- стойностна сметка и информация за сградата.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от
ответника (протокол от с.з. от 16.03.2021 г.). Св. К.Б. Н.- **** Дирекция „Специализирана
администрация“ при ищеца описва структурата, която ръководи, като посочва задълженията
на отделните и звена, както и своите координационни функции. Заявява, че нямал лични
отношения с **** на ответника. По конкретния договор липсвало изпълнение от
дружеството, не били представени готови проекти в общината за одобрение и съгласуване.
Договорът бил прекратен, но платеният аванс не бил върнат, въпреки че бил търсен. Св.
Н.И.Г.- *****на **** на ответника, посочва, че покрай отношенията на бившия й съпруг с
общината дружеството било поканено за изпълнител. По същото време за други обекти в
селото също се извършвали дейности от свързани с бившия й съпруг фирми. За въпросния
договор отговарял св. Н., към който се обръщали за всичко и той бил представителят на
общината в случая, защото с **** нямали контакт. Свидетелката изготвила архитектурно
заснемане на училището, за което уведомила св. Н., но той не поискал тази част да се
представи официално в общината. Това заснемане послужило за доклада по енергийна
ефективност, по който работел бившият й съпруг, като нещата се комбинирали по
различните проекти. Договорът не бил завършен от ответника, защото св. Н. ги уведомил на
среща в рибен ресторант, че проектът нямало да получи финансиране от министерството и
временно работата се преустановява, до отпускане на парите. Не било необходимо да се
представя нещо в общината, засега се изчаквало. Нямало писмено оформяне на тези
договорки, нито пък работа по проекта била официално представена на възложителя.
Изготвеното от свидетелката архитектурно заснемане било изпратено по електронна поща
на конструктор от екипа, с който работели.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Няма спор по делото, че между страните е бил сключен процесният договор, по който на
ответника е бил платен аванс. Редовно възникналото правоотношение обвързва страните и
всяка от тях следва да дължи изпълнение. С авансовото плащане на 50 % от общото
възнаграждение възложителят е изпълнил своето основно задължение да финансира
изпълнителя, който пък е следвало да извърши съответната работа. Същата е подробно
описана в чл. 2 от договора, като изготвянето на инвестиционния проект е включвал десет
3
самостоятелни части. Работата е следвало да се извърши в съответен срок- 120 дни, като
установяването й става с приемо- предавателен протокол. Такъв липсва и няма спор по
обстоятелството, че изпълнителят не е предал в общината възложеният му проект в неговата
цялост или пък отделни негови части. В този случай е налице неизпълнение за предаване на
изработената документация, което пък е представлявало основание по чл. 15 т. 4 от договора
за неговото едностранно прекратяване от възложителя. В договора е предвидена писмена
форма на комуникация между страните, като такава следва да има и досежно
прекратяването, доколкото то не настъпва автоматично, а е нужно изявление в тази връзка
на изправната страна. За такова може да се приеме изпратеното писмо до изпълнителя, в
което същият се уведомява за неизпълнението в срок и от него се иска връщане на платения
предварително аванс. Макар и в писмото изрично да не се посочва, че същото има характер
на уведомление за прекратяване на договора в хипотезата разваляне поради неизпълнение,
по същество изявлението на възложителя е в този смисъл, доколкото се иска именно
връщане на даденото по договора, т.е. търсят се законните последици на едно разваляне.
Отделно от това, исковата молба също има характер на подобно уведомление, доколкото и с
нея се търси връщане на даденото, като при всички положение следва да се приеме, че е
налице подобно волеизявление на възложителя, свързано с последиците на развален
договор. Недоказани останаха твърденията в отговора, подкрепени и от показанията св. Г.,
че представителят на общината, който отговарял за договора- другият разпитан по делото
свидетел Н., им казал, че няма да получат финансиране по проекта, поради което и работата
по него временно се преустановявала. Както вече се посочи, изрично в чл. 22 от договора е
записано, че всички изявления на страните по повод изпълнението трябва да са в писмена
форма. Няма пречка една устна комуникация да бъде облечена в писмен вид, но по делото
не се представят доказателства в насока временно спиране или преустановяване на работата
до получаване на пълно финансиране, поради което следва да се приеме, че подобно
твърдение на ответника остава недоказано, поради което от него не могат да се правят
изводи в полза на тази страна.
При това положение и при безспорни факти относно наличие на договор за изработка,
платен по него аванс, липса на представена по надлежния ред с протокол работа и покана за
връщане на платеното, следва, че на възложителя действително се дължи възстановяване на
даденото по договора. Възнаграждение за услугата има само при нейното изпълнение,
изискващо приемането на работа, като липсата на представяне на изработеното е основание
за възникване на правото на възложителя да си получи обратно платеното. В този смисъл
искът за главницата се явява доказан по основание и размер и същият следва да се уважи,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
По отношение на направените от ответника възражения за извършена част от
изпълнението, изразяваща се в архитектурно заснемане, която подлежала на заплащане,
следва да се посочи, че на първо място в договора липса уговорено плащане само по
отношение на някоя от фазите на проекта, още по- малко пък е предвидено заплащане за
извършване на работа по архитектурно заснемане, каквато дори не е описана, че фигурира в
някоя от проектните части. На второ място, св. Г. установява, че свързани дружества (на
4
бившия й съпруг и на брат й) са извършвали по едно и също време работа по различни
проекти, касаещи обекти на ищеца, като работата по тях била комбинирана и се ползвала от
отделните екипи, които ги изработвали. Оттук следва, че дори и действително да е било
изработено някакво архитектурно заснемане на сградата на училището (за което са
представени работни проекти, изпращани по имейл на конструктори, които обаче не са
представители на възложителя, а са трети лица), то е било предназначено за друг проект, пак
по думите на свидетелката, свързан с енергийна ефективност, но с изпълнител дружество,
представлявано от бившия й съпруг. На трето място, дори и да се приеме, че точно тази
работа е ползвала процесния договор, липсват доказателства за стойността на вложения
труд. Свидетелката в разпита си посочва дължими часови ставки по норматив, но в тази
връзка за установяването на действително вложения труд следваше да се поиска
извършването на съответна техническо- оценителна експертиза, каквото искане не беше
направено от ответника. При това положение, няма как да се приеме, че и на изпълнителя се
дължи съответно плащане, каквото принципно е уговорено да се дължи според чл. 16 от
договора в хипотезата на едностранно прекратяване от възложителя, още повече, че в случая
няма официално предаване на съответната фаза на изработеното, от което да се провери
дали то е съответно на заданието и дали е изработено качествено, за да се дължи плащане по
него.
Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Няма спор по делото, че
ответникът не е изпълнил възложеното му задание в срока по договора, като в тази връзка
той следва да понесе и неблагоприятните последици от неизпълнението си. В случая ищецът
търси мораторна лихва с начална дата 10.03.2017 г., без обаче по никакъв начин да се
обосновава от къде произтича този начален момент. От една страна, срокът на изпълнение
по договор около 4 месеца (посочено е 120 календарни дни) от подписването му, или той
следва да изтича около 10.05.2017 г., при което няма как да се търси изпълнение два месеца
по- рано. От друга страна, не може да се приеме, че с изтичане на срока на договора се
дължи лихва, защото задължението на ответника не е парично, а е за престиране на
определено действие- изработка на проект. От забавата след срока за изпълнение се дължи
неустойка и такава е предвидена в чл. 13 ал. 1, но тя не се търси по делото. В този смисъл
следва да се приеме, че задължението за връщане на платения аванс за неизправната страна
започва да тече от поканата, т.е. от момента, в който възложителят е направил
волеизявлението да си получи обратно даденото по договора. Такава писмена покана до
ответника (лист 12 от делото) общината е изпратила, като няма данни за обратна разписка и
получаването й, но нито с отговора/ в първото по делото с.з. се оспорва това доказателство,
нито се твърди, че поканата не е достигнала до знанието на ответника. За пръв път подобна
теза се излага в писмената защита, но в случая оспорването е преклудирано, защото подобно
възражение е следвало да бъде направено по- рано, за да породи то своя правен ефект. Нещо
повече, дори от показанията на св. Г. се установява, че тя била получила в „един момент“
(без да се посочва точно кога) телефонно обаждане от св. Н. за връщане на аванса, поради
което с това нейно изявление пак се признава уведомяването на ответника за възстановяване
5
на сумата. При това положение, може да се приеме, че след изтичане на срока, посочен в
поканата (която има характер на официален писмен документ, с достоверна дата- изходящ
номер от регистратурата на община) седмодневен срок от получаването й, ответникът ще е в
забава за връщане на аванса, като поканата е изпратена на 06.08.2018 г., когато е изходящият
й номер от регистратурата на общината и седем дни по- късно е дата 13.08.2018 г., т.е. от
следващия ден- 14.08.2018 г. е най- ранният възможен момент, от който започва да тече
срокът за връщане на търсената сума. Крайният ден може да е до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение- 29.04.2020 г., когато то е изпратено до
съда по пощата, видно от клеймото на плика, приложен по заповедното дело. При това
положение за периода 10.03.2017 г.- 13.08.2018 г. претенцията за лихва за забава следва да се
отхвърли, а тя да се уважи само за времето от 14.08.2018 г. до 29.04.2020 г., като изчислена
служебно от съда чрез електронен калкулатор от сайта calculator.bg, сумата възлиза на 1 302,
09 лева, до която съдът намира акцесорния иск за доказан, на основание чл. 162 от ГПК. За
разликата до пълния му предявен размер от 2 389, 58 лева той следва да се отхвърли.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът
е основателен за цялата главница и за част от лихвата за забава, като се явява неоснователен
за останалата лихва и пълния й претендиран период. Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен
диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само
частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност,
като на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно
уважените вземания за част от лихвите и като се вземе предвид оттеглената част от иска за
главницата, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 1 422, 09
лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 1 597, 79
лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала установяване на
суми в по- висок от дължимия им размер. Длъжникът принципно също има право на
разноски в заповедното производство, но той не претендира такива, а и не представя
доказателства за направени разходи там, въпреки ангажирания от него свой пълномощник,
поради което разноски в предходното производство не му се и следват.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на част от исковата претенция и
отхвърлянето на останала й част, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК на всяка от
страните се дължат разноски, но по съразмерност. Същите се претендират, ищецът не
представя списък по чл. 80 от ГПК за тях, за разлика от ответника, като са налице следните
доказателства за реалното им извършване: от ищеца- държавна такса в размер на 197, 79
лева (л. 35) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева (л. 67- 68) и от ответника:
такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева (л. 63- 64), депозит за призоваване на
свидетел в размер на 40 лева (л. 77) и адвокатски хонорар в размер на 800 лева (л. 110). Така
по съразмерност, на ищеца се дължи сумата от 1 422, 09 лева, а на ответника- сумата от 92,
6
91 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2403/
27.05.2020 г., издадена по частно гр. дело № 4791/ 2020 г. на ПРС, І гр. с-в, „ДизАрх Проект”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия”
бл. № 105, вх. Г, ет. 2, ап. 4, представлявано от **** Г.И.Г., ДЪЛЖИ на Община Черноочене,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: село Черноочене, област
Кърджали, ул. „Шеста“ № 9, представлявана от **** А.А.О., сумата от 7 500 (седем хиляди
и петстотин) лева- главница, представляваща платен аванс по договор за предоставяне на
услуга по изготвяне на инвестиционен проект № */ 11.01.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.04.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1 302, 09 (хиляда триста и два лева и
девет стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 14.08.2018 г. до
29.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за забава за периода 10.03.2017 г.- 13.08.2018
г. и за разликата над уважения размер от 1 302, 09 лева до пълния претендиран такъв от 2
389, 58 лева.
ОСЪЖДА „ДизАрх Проект” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 105, вх. Г, ет. 2, ап. 4, представлявано от **** Г.И.Г., да
заплати на Община Черноочене, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: село Черноочене, област Кърджали, ул. „Шеста“ № 9, представлявана от ****
А.А.О., разноските в заповедното производство в размер на 1 422, 09 (хиляда четиристотин
двадесет и два лева и девет стотинки) лева, изчислени по съразмерност, както и разноските
по настоящото дело също в размер на 1 422, 09 (хиляда четиристотин двадесет и два лева и
девет стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Община Черноочене, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: село Черноочене, област Кърджали, ул. „Шеста“ № 9, представлявана от ****
А.А.О., да заплати на „ДизАрх Проект” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 105, вх. Г, ет. 2, ап. 4, представлявано от
**** Г.И.Г., разноските по настоящото дело в размер на 92, 91 (деветдесет и два лева и
деветдесет и една стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
7