№ 2721
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512953 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. В. Г. срещу Решение № 13127/03.07.2024 г. по
гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, поправено с
Решение № 21586/28.11.2024 г., в частта, в която на основание чл.127, ал.2 ГПК е определен
режим на лични контакти на бащата Н. Д. Ж. с детето Н.Н.Ж., родено на **** г., и в частта,
в която е отхвърлената претенцията по чл.149 СК за осъждане на бащата да заплати на
детето издръжка за периода месец 08.2022 г. – месец 05.2023 г. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части, доколкото не е съобразено с интереса на
детето. Желае се отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на друго, с
което да бъде определен режим на лични отношения на бащата Н. Д. Ж. с детето Н., който
да включва право на този родител да вижда и взима детето до навършване на седемгодишна
възраст от последното единствено на територията на гр.София всяка втора и четвърта
седмица от месеца в събота от 09:00 часа до 19:00 часа и в неделя от 09:00 часа до 19:00 часа,
както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Д. Ж. е подал отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната нередовност, а по същество – за
нейната неоснователност. Желае потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните от К. В. Г. части и присъждане на разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба от Н. Д. Ж. срещу Решение № 13127/03.07.2024 г. по
гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, уточнена с
молба от 29.08.2024 г., в частта, в която е присъдена месечна издръжка на детето на страните
Н. по реда на чл.143, ал.2 СК за разликата над 300 лева до определения размер от 400 лева и
в частта, в която е уважено искането на майката К. В. Г. по чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9
ЗБЛД и е заместено съгласието му за пътуване на детето Н. извън територията на Република
България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия
и Република Северна Македония. Изложени са съображения за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. В. Г. не е подал отговор на
въззивната жалба.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 149-ти състав, е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК,
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Н. Ж.а на майката К. В. Г.,
при която то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Н. Д. Ж. с детето
Н. (всяка четна календарна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 17.00 часа
в петък/или след приключване на занятията на детето) до 18.00 часа в неделя; 30 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по
15 дни с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен
отпуск до 31.05; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 23
декември до 18:00 часа на 26 декември, и Великденските празници, считано от 18:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на понеделник - първия ден след Великден; ежегодно за два часа
на рождения ден на детето по местоживеене на детето в град София, в случай, че ****г. не
попада в определения му режим на контакти), бащата е осъден да заплаща на детето, чрез
неговата майка, месечна издръжка в размер на 205 лева за месец юни 2023 г., като искът по
чл.149 СК е отхвърлен за разликата над 205 лева до пълния предявен размер от 4 400 лева и
за периода месец август 2022 г. – месец май 2022 г. Със съдебното решение Н. Д. Ж. е осъден
да заплаща на малолетната си дъщеря Н., чрез нейната майка и законен представител К. В.
Г., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба
до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска, заместено е съгласието на бащата за пътуване на детето Н.
извън територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз,
Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония. С
първоинстанционното решение Н. Д. Ж. е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати
в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 626 лева и е допуснато
2
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
С Решение № 21586/28.11.2024 г. е поправено Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д.
№ 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав в частта по
отношение на единният граждански номер на майката.
С протоколно определение от 07.04.2025 г. въззивното производство е прекратено, на
основание чл.264 ГПК, по отношение на въззивната жалба на Н. Д. Ж. срещу Решение №
13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в
която е уважено искането на майката К. В. Г. по чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД и е
заместено съгласието на бащата за пътуване на детето Н. извън територията на Република
България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия
и Република Северна Македония.
С протоколно определение от същата дата, на основание чл.232 ГПК, е обезсилено
Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд в
частта по отношение на претенцията по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 ГПК за заплащане на
месечна издръжка на детето Н. за разликата над сумата от 300 лева месечно до пълния
претендиран размер от 400 лева и са прекратени в.гр.д. № 12953/2024 г. по описа на СГС,
ГО, III въззивен брачен състав и гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд в
частта по отношение на претенцията по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 ГПК за заплащане на
месечна издръжка на детето Н. за разликата над сумата от 300 лева месечно до пълния
претендиран размер от 400 лева.
В производството се установява от представеното удостоверение за раждане, че
страните са родители на родената на **** г. Н.Н.Ж..
Не е спорно, че страните не са сключвали граждански брак, понастоящем не
съжителстват заедно и дъщеря им Н. живее при майката.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема страна К. В. Г. заявява, че живее с двете си деца в собствен апартамент в
гр.София, който разполага с обособени детски стаи за всяко от децата. Посочва, че
понастоящем няма партньор, полага труд при осемчасов работен ден единствено в делнични
дни, като работното й място се намира в близост до детското заведение, посещавано от
дъщерята на страните Н.. Декларира, че отношенията между двете деца са прекрасни.
Споделя, че определените от първоинстанционния съд привременни мерки са спазвани от
страните, като бащата взимал детето в присъствие на водени от него като свидетели
непознати лица от мъжки пол, след което всички заминавали за гр.Харманли. Последното
посещение там на детето било на 03.09.2024 г., след която дата Н. отказала да ходи в дома на
баща си и съобщила, че е била бита от него, когато не слуша или желае да говори с майка си.
Детето разказало, че в дома на бащата спи с този родител в едно легло и той се съблича пред
нея. Въззивникът и въззиваема страна Г. споделя, че бащата е напуснал нея и детето, когато
последното е било едва на пет месеца. Намира, че подрастващата понастоящем е
затормозена, изплашена, изпитва страх от бащата, не познава роднините си по бащина
линия и е силно привързана към нея. Посочва, че в режима на лични контакти на бащата с
3
малолетната Н. същият не полагал грижи за детето, а го оставял на сестра си и отивал на
работа. Счита за подходящо до навършване на седемгодишна възрастта на детето срещите с
бащата да се провеждат на територията на гр.София, като се предвиди първоначален
адаптационен период на медиирани контакти, а след навършване на седем години, когато
детето ще бъде в по – осъзната възраст, да посещава и дома на баща си. Майката споделя, че
детето се среща с психолог по предоставено от социалните служби направление и
понастоящем има подобрение в състоянието му. Н. посещава общинска детска градина и
месечните разходи за подрастващата за допълнителни занимания в и извън детското
заведение са в размер на около 200 лева.
Изслушван по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд, въззиваемият и въззивник Н.
Д. Ж. посочва, че живее сам в жилище в гр.Харманли, което разполага със самостоятелна
стая за детето, но последното по свое желание се местело да спи при него. Заявява, че е
трудово ангажиран като гимназиален учител по практика и отрича да е оставял детето
единствено на грижите на своята сестра, но признава, че малолетната е прекарвала време с
нея, когато пожелае, тъй като лелята е учител и двете се разбирали добре. Споделя, че
последното посещение на Н. в дома му било за част от летния ваканционен период и
преминало нормално, тя била щастлива, двамата имали своя програма, но дъщеря му
пожелала по – рано да се прибере при майка си и той се съобразил с това. Посочва, че след
този случай я виждал за само за по пет минути и изразява недоумение за причините за отказа
на детето да се среща с него. Изказва предположение, че страхът на детето се дължи на
внушение. Намира, че това положение може да бъде преодоляно със срещи с детето на
територията на гр.София за период около един или два месеца. Отрича необходимостта
същите да са медиирани, тъй като такива контакти до момента не са осъществявани и липсва
съдействие от страна на майката за тяхното реализиране. Приема дългото време, през което
между него и детето липсва контакт да представлява отчуждаване. Отрича да е бил и
наказвал детето или да се е събличал пред него по бельо, учудва се на твърдението, че е
удрял дъщеря си.
В изготвените за нуждите на въззивното производство социални доклади от АСП, Д
„СП“ – Слатина по делото се установява, че от месец септември 2024 г. Н. отказвала да
тръгне с баща си и не е оставала в дома му с приспиване. Малолетната е споделила пред
социалния служител, че не желае да ходи при баща си, тъй като майката й липсва, в дома му
няма легло за нея и се случвало този родител да ляга при нея със съблечена тениска.
Подрастващата е съгласна да се разходи с баща си, но при условия, че е придружена и от
своята майка и е съобщила, че бащата не е част от нейното семейство. Въззивникът и
въззиваема страна Г. изказва притеснение от отказа на Н. да се вижда с баща си и не знае
причината за това. Детето е клинично здраво, посещава общинско детско заведение в
столицата, има избран личен лекар, спазен е имунизационният му календар. Бащата редовно
се интересува за състоянието и развитието на детето като поддържа контакт с персонала на
посещаваното от Н. детско заведение. Основни грижи за малолетната полага майката и
помежду им е изградена силна емоционална връзка и привързаност. Домът на майката се
4
помещава в собствен на същата апартамент в гр.София, който разполага със самостоятелна
стая за детето Н., обзаведена съобразно нуждите му. Майката декларира съзнание за
необходимостта от контакти между детето и бащата и отрича да възпрепятства тяхното
осъществяване. Направен е извод, че в интерес на детето е двамата родители да бъдат
насочени към ползване на социални услуги.
В проведените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Харманли, чиито
резултати са закрепени в социални доклади от 05.02.2025 г. и 27.03.2025 г. се установява, че
определеният от първоинстанционния съд привременен режим на лични отношения между
Н. Д. Ж. и дъщеря му Н. е спазван от месец февруари до месец юли 2024 г. и двамата
прекарали прекрасно единадесет дни през лятото на същата година, но от 13.09.2024 г.
малолетната отказвала да се вижда с него и връзката помежду им била прекъсната. Бащата
изказва опасения за манипулация на детето от страна на майката. На проведената за нуждите
на експертното изследване по делото кратковременна среща на въззиваема страна и
въззивник Ж. с дъщеря му, Н. отказвала да го види, криела лицето си с ръце, а след това
съобщила на майка си, че нищо не му е казала. Бащата живее сам в собствен на сестра му
апартамент, който разполага със самостоятелна детска стая, обзаведена съобразно нуждите
на дете на възрастта на дъщерята на страните. Жилището предлага много добри условия за
отглеждане на дете и в него се поддържа високо ниво на хигиена. Въззивникът и въззиваема
страна Ж. се тревожи, че от значителен времеви период не получава информация за детето от
неговата майка.
Страните не спорят и по делото се установява, че със заповед за незабавна защита №
418 от 15.11.2024 г., издадена по гр.д. № 67289/2024 г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав
въззиваема страна и въззивник Н. Д. Ж. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на дъщеря си Н. и му е забранено да се приближава до нея
на разстояние по – малко от 200 метра с изключение на два пъти месечно за не повече от два
астрономически часа в детски контактен център към Фондация „Център отворена врата“
като всяка от срещите да се провежда в присъствие на психолог. Заповедта е изменена на
11.04.2025 г. като е предвидена възможност срещите да се осъществяват в друг контактен
център в случай, че този към Фондация „Център отворена врата“ е в невъзможност да
обезпечи осъществяването им.
При извършена служебна проверка въззивният съд констатира, че по делото липсва
постановен краен съдебен акт в производството по гр.д. № 67289/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 89-ти състав. Установява, че предмет на същото са твърдени актове на домашно
насилие, осъществени на 13.09.2024 г., 27.09.2024 г., 11.10.2024 г., 25.10.2024 г. и 08.11.2024
г. при предаване на детето Н.а между родителите за изпълнение на режима на лични
отношения на малолетната с непосредствено неотглеждащия я родител.
Видно от изискания от въззивния съд доклад от Фондация „Център отворена врата“
режимът на лични контакти между бащата и детето, определен със заповедта за незабавна
защита не е изпълняван към 07.04.2025 г. С оглед твърденията на страните и данните от
5
доклада на същата фондация причината за отсъствието на контакт между въззиваемата
страна и въззивник Ж. и детето е невъзможността да бъде определена приемлива за
родителите дата за тяхното провеждане.
Не е спорно и се установява от представената пред въззивния съд епикризи на
„МБАЛ - Добрич“ АД и „МБАЛ Св.Георги - Перник“ ООД, че въззиваемата страна и
въззивник Н. Д. Ж. е диагностициран с двуклонова коронарна болест, артериална
хипертония III степен и дислипидемия.
Представеното от въззивника и въззиваемата страна Г. заключение на психологическа
експертиза, изготвената за нуждите на производството по чл.128 СК за определяне на режим
на лични отношения на детето Н. с прародителите му по майчина линия, не би могло да
послужи като източник на доказателствени изводи, доколкото е проведена по друго дело. За
прецизност следва да се посочи, че констатациите в тази експертиза не влизат в
противоречие с изводите в приетата за нуждите на въззивното производство Съдебна
психологична експертиза (СПЕ), доколкото се прави заключение, че към момента на
изследването бащата е важна фигура за детето, което проявява към него емоционалност и
привързаност, макар да отказва към този момент да ходи с него в гр.Харманли.
По отношение на представеното от същата страна становище относно психо –
емоционалното състояние на детето Н., изготвена от психолога Е.Д. през месец октомври
2024 г. или малко над месец след първоначалния отказ на подрастващата да се среща с
бащата, не се налагат различни изводи от тези на приетата във въззивното производство
СПЕ. Видно от това становище, при проведена среща малолетната е споделила, че обича
баща си и роднините си в гр.Харманли, но се страхува, че няма да бъде върната в дома на
майка си и ще бъде принудена да се премести при баща си, който често не й е позволявал да
говори с другия родител. Изпитва тревога и объркване от това, че бащата я отвежда от дома
на майката с други хора и полиция. Коментарите на детето, че обича и двамата си родители
са приети като показателни за излагане на малолетната на външни въпроси, които я поставят
в конфликт на лоялност.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство СПЕ се
установява, че страните нямат ограничения в родителския си капацитет, всеки от тях
поотделно се справя добре и е в състояние да се грижи сам за малолетната, но и двамата
родители срещат затруднения да поддържат позитивен образ на другия, да демонстрират
подходяща родителска емоционална интелигентност, а в непосредствените си интеракции
проявяват конкурентост и чувство за своята правота. Вещото лице е установило
емоционална топлота и привързаност на малолетната и към двамата й родители. Детето
харесва, обича и прегръща баща си, заявява открито това и обстоятелството, че няма да й
хареса да не се вижда с него. Същевременно при подрастващата са детерминирани
индикатори, че тя е започнала да губи своята спонтанност, което е негативна за психиката й
тенденция, начената в условията на конфликт на лоялност, в който е поставена Н..
Експертът не е открил признаци за родителско отчуждение. Препоръчано е насочване на
страните и дъщеря им към социални услуги за възстановяване на доверието между
6
родителите и изграждане на умения за поддържане на функционална и здравословна
комуникация помежду им.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.127, ал. 2 вр. с чл.59, ал.2 СК,
въззивният съд е допуснал изготвянето на СПЕ, от заключението на която се установява, че
двамата родители са с добър и съпоставим родителски капацитет и са способни да
предоставят адекватни грижи на детето, като в последната насока е отчетено отсъствието на
кооперативност помежду им и готовност за компромиси с оглед най – добрия интерес на
дъщеря им. В негативен аспект са съобразени конфликтите между страните пред детето,
както и присъствието на представителни на институциите и на непознати лица при
предаване на малолетната за осъществяване на режима на лични отношения. Констатирана е
тревожност у майката от липсата на яснота относно времето и мястото на пребиваване на
подрастващата с бащата, която тревожност пряко рефлектира върху Н.. При бащата е
отчетена тревожност относно липсата на информация за детето по повод обучението и
здравословното му състояние. Разрешението на породените от тази тревожност проблеми
експертизата открива в подобряване на комуникацията между страните. Вещото лице е
установило добра емоционална свързаност между детето и майката и наличие на
доверителни отношения, които не са абсолютни с оглед нежеланието на детето да сподели
причините за отказа да контактува с баща си. Експертизата приема, че до месец септември
2024 г. може да се твърди наличието на емоционална връзка между бащата и подрастващата
и пълно отсъствие на доверителна връзка към момента на провеждане на изследването.
Експертизата е отчела конфликт на лоялност при детето, което понастоящем е лоялно към
отглеждащия родител и демонстрира поведение на подкрепа към него. Експертът приема, че
при детето отсъства родителско отчуждение, като на проведената за нуждите на експертното
изследване среща между него и бащата, Н. е демонстрирала нежелание за комуникация с
него, а преди това е изказала страх от този родител, което състояние може да бъде
преодоляно с провеждане на първоначални срещи помежду им в наблюдавана среда в
контактен център с подкрепата на психолог. Последното е прието като благоприятстващо
възстановяване на комуникацията помежду им, а след този етап е направен извод, че
контактите могат да продължат в режим, сходен на първоначално въведения.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
При изслушването си вещото лице пояснява, че отказът на детето да се среща и
комуникира с единия родител не може да се отдаде на родителско отчуждение, а по – скоро
на конфликта на лоялност при подрастващата. В тази връзка е отчетен краткият период от
време, изминал от последното приятно за двамата преживяване, поведението на детето след
срещата с бащата, когато е съобщило на майката, че нищо не е казало на другия родител, т.е.
имало е поведение, каквото се изисква от него, както и съобщеното от детето по време на
изслушването му, че Н. Д. Ж. не му е баща, тъй като се е разделил с майка му. Не са
установени при детето обективни находки същото да е било жертва на насочено към него
насилие, но е установен страх от бащата, който може да се дължи на различни причини, за
7
които няма категорични данни. Вещото лице допуска, че състоянието на детето може да се
дължи на проекция на преживяванията и страховете на майката и на идентификация с
образа на родителя, към който е лоялно. Продължаващата липса на контакт с бащата вещото
лице е категорично, че ще влоши личностното съзряване на Н.. Демонстрираното актуално
отношение на подрастващата към въззиваема страна и въззивник Ж. изисква първоначално
срещите помежду им да се провеждат в присъствието на специалист при честота веднъж
през седмица, което ще подпомогне процеса на възстановяване на отношенията им и
отработване на травматичните преживявания на малолетната. Препоръчана е
психологическа подкрепа на родителите и детето по време на преходния период на
медиирани срещи като ефективен начин за подобряване на комуникацията между
родителите и възобновяване на връзката между детето и бащата.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, към който препраща нормата на чл.127, ал.2 ГПК, съдът
приема, че бащата по несъмнен начин изразява желание и готовност да полага грижи за
детето, а майката декларира съзнание за потребността на детето от контакт и с другия
родител.
Не се установява въззиваемата страна и въззивник Ж. е да има брачен партньори или
да живее във фактическо съпружеско съжителство. При преценка на възможностите на
същия да ползва помощта на трети лица – близки на родителите съдът отчита увереността
на бащата, че може да разчита на подкрепата на своите сестра и майка, което косвено се
установява от твърденията на въззивника и въззиваема страна Г. (доколкото последната
сочи, че детето е оставяно от бащата на грижите на своята сестра – свидетеля Ж.Д.), а въз
основа на депозирания на 05.02.2025 г. социален доклад се констатира, че между
малолетната Н. и посочените нейни родни по бащина линия е била изградена емоционална
връзка до лятото на 2024 г.
Бащата е трудово ангажиран и доказва постоянен, регулярен месечен доход, който
позволява да участва в покриване на нуждите на дъщеря си. Видно от проведените социални
проучвания от АСП, Д „СП“ - Харманли в дома на бащата се поддържат добри и
подходящи за отглеждане на детето хигиенни и битови условия и е обособена самостоятелна
детска стая за подрастващата.
Въз основа на изготвените в двете съдебни инстанции психологически експертизи и
проведените социални проучвания се доказва, че бащата притежава добър и съпоставим с
този на майката родителски капацитет, като при него не са отчетени преки или косвени
фактори, които несъмнено да поставят в риск детето и да застрашават неговото
благополучие.
Установените чрез двете СПЕ възпитателски качества на бащата, полът и възрастта
на детето, събраните данни за социалното обкръжение на този родител не сочат на
източник за риск от срещи на подратсващата с нейния баща.
Недоказания остават твърденията във въззивната жалба, че констатираните
заболявания на бащата препятстват възможността същият да полага грижи за детето и
8
поставят в риск същото при транспортирането му от и до дома на въззиваема страна и
въззивник Ж. за осъществяване на режима на лични контакти с дъщеря му. Изнесените
медицински съображения относно последиците от развитието на сърдечно – съдовите
заболявания, с които е диагностициран бащата и рискът за детето да бъде превозвано в
автомобил, управляван от бащата с оглед на тези възможни последици не намират опора в
доказателствената съвкупност по делото.
По делото не се доказаха твърденията, че бащата е упражнил насилие спрямо детето
през есента на 2024 г. Вещите лица, изготвили приетите в двете производства експертизи не
са установили обективни данни, че подрастващата е била жертва на насилие. Твърдението на
майката, че детето е било бито от бащата и са ограничавани контактите му с майката по
време на режима им на лични отношения втората половина на 2024 г. почива изключително
на неконкретизирани сведения на детето и допускания относно отказът му да контактува с
бащата.
Горните обстоятелства съдът съобразява при комплицираното обсъждане на
привързаността на подрастващата към бащата и полаганите до момента грижи за нея,
преценени през призмата на развитието на отношенията между страните в хода на
производството. Установява се от показанията на свидетеля Д. и проведените социални
проучвания, че двамата родители са полагали грижи за Н. при нейното отглеждане по време
на съвместно съжителство на страните, след раздялата на последните грижите
преимуществени са поети от майката, а от бащата – при осъществяване на личните си
отношения с малолетната до есента на 2024 г. След този момент бащата не е полагал грижи
за детето, поради отказ на същото да тръгне с него в съчетание с постановените мерки за
защита с издадената по гр.д. № 67289/2024 г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав заповед за
незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, с което са създадени пречки за изпълнение
на постановените привременни мерки в първоинстанционното производство, съчетани с
неспособността на страните да постигнат съгласие относно времето на провеждане на
срещите съобразно издадената заповед за защита.
В хода на развитие на производството може да бъде проследена изключителна
динамика в отношението на Н. към нейния бащата, развила се в кратък период от време.
При проведеното за нуждите на първоинстанционното производство изследване през месец
май 2024 г. е наблюдавана емоционална топлота, привързаност към бащата, наслада от
контакта с него и открито заявяване на любовта на подрастващата към този родител, а едва
десет месеца по – късно при изследването за нуждите на въззивното производство през март
2025 г. свързаност и доверителна връзка на малолетната с този родител не е отчетена, а е
констатиран страх у детето и отказ от комуникация с него. Следва да се приеме, че тази
промяна се корени в разрешението, което е открила подрастващата на конфликта на
лоялност, в който е поставена от родителите си на фона на изострящите се отношения
помежду им и неефективната им комуникация, намерили израз в затруднения по предаване
на детето и травмиращо за Н. присъствие на трети лица в този процес (в последната насока
са твърденията на страните и данните в приобщените протоколи за предаване на детето,
9
както и изслушването на вещото лице пред въззивния съд). Наличието на конфликт на
лоялност при детето е установено при социалното приучване, данните от което са фиксирани
в социален доклад от 24.10.2023 г. на АСП, Д „СП“ – Слатина, в приетата в
първоинстанционното производство експертиза, констатирала и наченки на загуба на
спонтанност при подрастващата и категорично е установено от изслушания от въззивния
съд психолог. В горната насока съдът съобрази, че по делото не се доказват другите две,
посочени от експерта възможни причини за отказа на детето да контактува с бащата, както и
обяснената от вещото лице лоялност към базовата фигура на привързаност и
отъждествяване с майката, чиято тревога е от естество да се проектира върху детето. Съдът
отчита, че след срещата с бащата за нуждите на експертното изследване през месец март
2025 г. детето е съобщило на майката, че нищо не е казало, което експертът обяснява като
отговор на поставени от отглеждащата среда изисквания към него. Същевременно през
септември детето е изразило готовност да се разходи с баща си, но придружено и от
майката, а месец по – късно е обяснило, че се страхува, че няма да бъде върната в дома на
майка си и ще бъде принудена да се премести при баща си, който често не й е позволявал да
говори с другия родител. Тази бърза динамика в отношението на детето – от емоционална
топлота и привързаност към бащата до отсъствието на отчетена от приетата от въззивния
съд СПЕ връзка на малолетната с този родител, доказателствената съвкупност по делото,
включително изслушването на вещото лице В. дават основание на съда да приеме, че не се
дължи на твърдяното от въззиваемата страна и въззивник Ж. отчуждение на Н..
За преодоляване на притеснението у детето и отказът му да комуникира с бащата,
предвид въвличането на последното в тежкия, дисфункционален родителски конфликт,
затрудненията на страните да поддържат позитивен образ един за друг в интеракциите с
детето и липсата на доверие помежду им, съдът приема за необходимо контактите между
бащата и малолетната Н. да преминат през преходни периоди с тенденция за увеличаване на
интензитета и намаляване и изключване на супервизията на фона на продължаваща
терапевтична работа с малолетната и двамата родители. Преходните периоди ще осигурят
възможност на въззиваемата страна и въззивник Ж. да открие път за адаптиране на
комуникацията с дъщеря му съобразно нейните нужди, на детето – да се почувства сигурна в
комуникацията с бащата, а на родителите – да възвърнат доверието помежду им с оглед
пълноценно родителстване, насочено към добруването и благоденствието на тяхната
дъщеря.
Установеното във въззивното производство нежелание на детето да остане с баща си,
силната връзка с майката и проектираните нейни тревоги върху подрастващата в контекста
на доказания при детето конфликт на лоялност, изключват ефективността на желания от
въззиваемата страна и въззивник Ж. кратък, до два месеца, преходен период за срещи с
детето, ограничени единствено от пребиваване в гр.София. В тази връзка съдът съобразява
заключението на приетата от въззивния съд СПЕ и изслушването на вещото лице.
Преодоляването на заявеното протестно поведение на детето спрямо бащата, може да
бъде способствано от въведения с диспозитива на настоящото решение режим на лични
10
отношения, доколкото конфликтът на лоялност, в който Н. е поставена и липсата на
ефективен модел на контакт между родителите са обстоятелства, чиято промяна в интерес на
детето зависи единствено от страните. Висш интерес на детето, негово право и задължение
при раздяла на родителите е да живее с поне с единия от тях, поддържането на лични
отношения с детето е право и отговорност на родителя, а правото на лични отношения с
родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето – чл.124, ал.2 СК, чл.8, ал.1
ЕКПЧ и чл.9, ал.3 КПД. Съблюдаването на интереса на детето изисква да не се нарушава
контактът му с бащата, а двамата родители да бъдат подпомогнати чрез психологическо
консултиране (виж изслушване на вещото лице В., заключението на приетите пред двете
съдебни инстанции експертизи и изготвените за нуждите на въззивното производство
социални доклади). Ефективното ползване на социалните услуги се гарантира от
възможността директорите на компетентните Д „СП“ да издадат задължително предписание,
с последващо прилагане на санкционен механизъм по реда на чл.45, ал.9 ЗЗДет, който следва
да бъде използван при всяко неизпълнение или отклонение, но и с възможността да сезират
съда по реда на чл.59, ал.9 СК с предложение за изменение на постановените мерки относно
родителската отговорност и режима на лични отношения на бащата с детето.
С оглед трудовата ангажираност на бащата, отдалечеността на населените места, в
които се намират понастоящем домовете на двамата родители и действащата към момента
заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН, издадена по гр.д. № 67289/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 89-ти състав, предполагат срещите на бащата с детето пред първия етап на
преходния период да се осъществяват на територията на детски контактен център към
Фондация „Център отворена врата“, към която са вече насочени и чиито специалисти да
медиират срещите между подрастващата и нейния баща. Затрудненията по осъществяване
на контактите в първия етап от преходния период, с оглед доклада от 07.04.2025 г. на
посочената фондация, съдът отдава на родителския конфликт, чието преодоляване следва да
се осъществи при ползване на препоръчаната социалната услуга.
Съдът не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето
(що се отнася до контактите след първия етап на преходния период), тъй като в учебни дни
това следва да е учебното заведение, а за неучебни дни на страните не следва да се налагат
ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и до дома на майката,
тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния ден се провеждат
извънкласни занимания на детето или другият родител има ангажимент, изискващ отсъствие
от дома и пр.
С исковата си молба въззивникът и въззиваема страна К. В. Г. е претендирала
присъждане на издръжка на детето за минало време за периода месец 08.2022 г. – месец
06.2023 г. В исковата молба на Г. се поддържа, че бащата е напуснал семейното жилище през
месец 06.2020 г. Последното е оспорено, като в отговора си Ж. сочи, че съвместни грижи за
детето двамата родители са полагали до месец 06.2023 г., но по настояване на майката е
заплащал и издръжка в размер на 150 лева до месец 09.2022 г.
От представеното пред първоинстанционния съд извлечение от банкова сметка и
11
разписки се установява, че въззиваемата страна и въззивник Ж. е заплащал издръжка на
дъщеря си от месец 09.2020 г. до месец 08.2021 г. в размер на по 150 лева. Доказват се
плащания за издръжка за месец 02.2022 г. в размер на 160 лева, за месец 03.2022 г. в размер
на 150 лева, за месец 04.2022 г. в размер на 150 лева, за месец 05.2022 г. в размер на 150
лева, за месец 06.2022 г. в размер на 150 лева, за месец 07.2022 г. в размер на 150 лева.
Бащата е превел по сметка на майката сумата от 140 лева на 14.01.2023 г. Издръжка за месец
06.2023 г. в размер на 190 лева този родител е превел на 18.08.2023 г.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че детето Н. е живяла с двамата си
родители в гр.София до месец 06.2023 г. Показанията на този свидетел не се оборват от
останалата доказателствена съвкупност по дело. Поради изложеното, като е приел да
липсват основание за уважаване на исковата претенция на майката по чл.149 СК в периода
месец 08.2022 г. – месец 05.2023 г., то първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска
за издръжка за издръжка за този времеви интервал.
По отношение на размера на издръжката за месец 06.2023 г. въззивният съд
съобразява, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях.
Към горепосочения месец детето Н. е била на три навършен години, установени са
обичайни за възрастта й нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, медицински
грижи, културни потребности и развлечения. Поради това средствата, необходими за
месечната издръжка на подрастващата за месец 06.2023 г. са съобразени от първата съдебна
инстанция с установените нужди на подрастващата. При съобразяване на доказаните доходи
на страните и здравословното състояние на бащата следва да се приеме, че възраженията
срещу определения размер на дължимата от бащата месечна издръжка на детето за минало
време са неоснователни.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта
по отношение на определения режим на лични отношения на бащата с детето, а в останалата
за разглеждане обжалвана част – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора и задължителните разяснения, дадени в ТР от 27.06.2024 г.
по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, то разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени от тях.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, поправено с Решение № 21586/28.11.2024 г., В
ЧАСТТА на определения режим на лични отношения между Н. Д. Ж., ЕГН **********, с
детето Н.Н.Ж., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
12
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Н. Д. Ж., ЕГН **********, с детето
Н.Н.Ж., ЕГН **********, както следва:
1. бащата Н. Д. Ж. има право да вижда детето Н.Н.Ж. на територията на Детски
контактен център с адрес гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. ****, офис 1, моб.тел.:****, всяка
първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа за общо дванадесет
пъти (срещи), като последните две от тях (или единадесета и дванадесета среща) да се
проведат като наблюдавани срещи по утвърдената методика на контактния център;
ЗАДЪЛЖАВА майката К. В. Г., ЕГН **********, да организира воденето и
вземането на детето до и от контактния център - лично или чрез упълномощено от нея лице.
2. след провеждане на горепосочените дванадесет срещи по т.1 от настоящото
решение, бащата Н. Д. Ж. има право да вижда детето Н.Н.Ж. всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа и всяка първа и трета неделя от месеца за
времето от 10:00 часа до 17:00 часа за общо осем пъти (срещи);
3.след провеждане на горепосочените осем срещи по т.2 от настоящото решение,
бащата Н. Д. Ж. има право да вижда и взима детето Н.Н.Ж.
-всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя;
-тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката К. В. Г., ЕГН **********, разделени на два пъти по петнадесет дни;
-всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и седми декември;
-от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи
януари на следващата нечетна година;
- всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник;
- всяка година на осемнадесети ноември и на деветнадесети април за по три часа.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.138а, ал.3 СК, Н. Д. Ж., ЕГН **********, да ползва
социалните услуги „Психологическа подкрепа“ при определен от АСП, Д „СП“ – Харманли
доставчик на социални услуги, с честота и продължителност, преценени от доставчика.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.138а, ал.3 СК, К. В. Г., ЕГН **********, и детето
Н.Н.Ж., ЕГН **********, да ползват социалните услуги „Психологическа подкрепа“ при
определен от АСП, Д „СП“ – Слатина доставчик на социални услуги, с честота и
продължителност, преценени от доставчика.
ЗАДЪЛЖАВА АСП, Д „СП“ – Харманли и АСП, Д „СП“ – Слатина при създаване на
пречки от бащата Н. Д. Ж. и от майката К. В. Г., отказ за сътрудничество и при настъпили
изменения, налагащи промяна на мерките, ако интересът на детето Н.Н.Ж. го изисква, да
предприемат действия по реда на чл.59, ал. 9 СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа
13
на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, поправено с Решение № 21586/28.11.2024 г.,
в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните в частта на определения режим на лични контакти.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14