НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на шести юли
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14649 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени
от „Т.Б.” ЕАД срещу Р.И.С., искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 116.47 лева,
представляваща стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
отчетен период от 20.10.2016г. до 19.01.2017г. по Допълнително споразумение от
01.03.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
- 88.93 лева, представляваща стойност на
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от 20.10.2016
г. до 19.01.2017 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 18.05.2014 г.;
- 45.85 лева,
представляваща стойност на абонаментни такси за отчетен период от 20.10.2016г.
до 19.01.2017г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 31.03.2015г.;
- 65.66 лева,
представляваща лизингови вноски за отчетен период от 20.10.2016 г. до
19.03.2017 г. по Договор за лизинг от 31.03.2015 г., с който е предоставено за
временно и възмездно ползване устройство марка Nokia Lumia 735 Black
- 89.73 лева,
представляваща лизингови вноски за отчетен период от 20.10.2016 г. до
19.03.2017 г. по Договор за лизинг от 05.07.2015 г., с който е предоставено за
временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy Grand Neo Plus
Dual White и сумата от,
ведно със законната
лихва
върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.04.2019 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед №
3449/03.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 6578/2019г., по описа на ВРС, 50-ти състав.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответната страна Р.И.С.
не е подало писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 06.07.2020г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: между кредитора „Т.Б.” ЕАД и длъжника Р.И.С.
са съществували договори за мобилни услуги и такива за лизинг, както следва:
- договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, като с допълнително
споразумение от 01.03.2016 г., за срок от 24 месеца е избрана програма Нонстоп
и стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лева;
- договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 18.05.2014 г. по програма
Globul United, със стандартен месечен абонаментен план от 13.99 лева. Договорът
е сключен за срок от 24 месеца;
- договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 31.03.2015г. по програма
Резерв Стандарт, със стандартен месечен абонаментен план от 39.99 лева.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца;
- договор лизинг от 31.03.2015 г., с който е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Nokia Lumia 735
Black на обща лизингова цена от 335.57 лева, дължима на 23 лизингови вноски,
всяка в размер на 14.59 лева;
- договор лизинг от 05.07.2015 г., с който е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy Grand
Neo Plus Dual White на обща лизингова цена от 289.57 лева, дължима на 23
лизингови вноски, всяка в размер на 12.59 лева.
Твърди
се, че ответницата е ползвала предоставените й услуги, като е останала да дължи
месечни абонаментни такси, цена на предоставени й мобилни услуги и лизингови
вноски, за които са издадени фактури №№ **********/20.11.2016
г., за отчетен период 20.10.2016г. – 19.11.2016г., на стойност 142.06 лева,
**********/20.12.2016г., за отчетен период 20.11.2016г. – 19.12.2016г., на
стойност 100.32 лева, **********/20.01.2017г., за отчетен период 20.12.2016г. –
19.01.2017г, на стойност 90.42 лева,
**********/20.02.2017г., за отчетен период 20.01.2017г. – 19.02.2017г., за
отчетен период 20.01.2016г. – 19.02.2017г., на стойност 8.89 лева и
**********/20.03.2017г., за отчетен период 20.02.2017г. – 19.03.2017г., на
стойност 64.94 лева. Тъй като ответната страна не е изпълнила задълженията си
за заплащане на дължимите по договорите суми, ищецът е подал заявление по реда
на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в тази връзка за
дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите искове,
претендирайки установяване на вземането му към ответника за посочените по-горе
суми. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 360
лева, възлизащи общо в размер на 385 лева.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер 225 лева за заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.И.С., ЕГН **********,***, дължи на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сумите, както следва:
- 116.47 лева (сто и шестнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща стойност на абонаментни
такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от 20.10.2016г. до
19.01.2017г. по Допълнително споразумение от 01.03.2016 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
- 88.93 лева (осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен
период от 20.10.2016 г. до 19.01.2017 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 18.05.2014 г.;
- 45.85 лева (четиридесет и пет лева и осемдесет
и пет стотинки), представляваща стойност на абонаментни такси за отчетен
период от 20.10.2016г. до 19.01.2017г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 31.03.2015г.;
- 65.66 лева (шестдесет и пет лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща лизингови вноски за отчетен период от
20.10.2016 г. до 19.03.2017 г. по Договор за лизинг от 31.03.2015 г., с който е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Nokia Lumia 735
Black
- 89.73 лева (осемдесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща лизингови вноски за отчетен
период от 20.10.2016 г. до 19.03.2017 г. по Договор за лизинг от 05.07.2015 г.,
с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка
Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual White и сумата от,
ведно
със законната лихва върху вземанията, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед № 3449/03.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6578/2019г., по описа на ВРС, 50-ти
състав., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН **********,***, да заплати „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 385.00 лева (триста осемдесет
и пет лева), представляваща сторените в заповедното производство
разноски и сумата от 525.00 лева (петстотин
двадесет и пет лева), представляваща сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание
чл. 239 ал. 2
ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: