Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 07.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на шести юли две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5790 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 29, ал. 1 от Закона за
търговския регистър (ЗТР).
Ищецът
Д.К.Р. иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че е
налице вписване на несъществуващо обстоятелство по партидите на ответните
дружества „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД – прехвърляне на дружествените
дялове на едноличния собственик „**Б.“ ЕООД на трето лице и вписване на нов
едноличен собственик на дружествата, извършено с вписвания съответно рег. №
20150904142206 и рег. № 20150904144710, поради недействителност на договора за
прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от
31.08.2015 г., сключен между „**Б.“ ЕООД и „К.Х.Л.“ (петитумът е уточнен с
молба от 10.02.2017 г.). Обосновава правния си интерес от иска с твърдения, че
е кредитор на „**Б.“ ЕООД, което дружество било едноличен собственик на капитала
на „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД. По изп.д. № 2015579004011179 били заявени
за вписване обезпечителни запори върху дяловете на „**Б.“ ЕООД в посочените две
дружества, но от Агенцията п овписвания бил постановен отказ, тъй като същите
били прехвърлени на„К.Х.Л.“. Сочи, че капиталът на „П.А.М.5.“ ЕООД, в размер на
1177449 лева и този на „П.М.М.5.“ ЕООД, в размер на 478 700 лева е формиран чрез
непарични вноски, представляващи правото на собственост върху недвижими имоти,
апортирани от „**Б.“ ЕООД, а капиталът на последните дружества бил само 100
лева. Прехвърлянето на дяловете го лишавало от възможност да събере вземанията
си от „**Б.“ ЕООД, а в негова полза било допуснато обезпечение на бъдещ иск за
тези вземания чрез запор на посочените дялове. В молба от 02.12.2016 г.,
находяща се на л. 251, поддържа, че въпреки отмяната на допуснатото обезпечение,
в негова полза вече е налице осъдително решение срещу „44 бит“ ЕООД и
изпълнителен лист за парично вземане, а вписването на прехвърлянето на дялове и
нов едноличен собственик препятства възможността на ищеца да насочи
изпълнението срещу дяловете на длъжника, като наложи запор върху тях по
образувано изп.д. № 20157900401550 на ЧСИ Р.М..
Във връзка с твърденията за вписване на несъществуващо обстоятелство –
прехвърляне на дяловете на длъжника в ответните дружества и вписване на нов
едноличен собственик на двете дружества-ответници поддържа, че са налице
пороци, които засягат вписаното с вх. № 20150904142206 и № 20150904144710
прехвърляне на дялове от капитала съответно на „П.А.М.5.“ ЕООД и на „П.М.М.5.“
ЕООД, поради което тези порочни
вписвания следва да бъдат заличени, като това ще му даде възможност да насочи
изпълнението срещу дяловете на „**Б.“ ЕООД в посочените дружества. Поддържа, че
документите, приложени към горепосочените заявления не отговарят на законовите
изисквания, което обуславя и наличието на пороци на извършените вписвания.
Твърди, че и към двете заявления за вписване е приложен договор за прехвърляне
на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 31.08.2015 г.,
подписан от лица - пълномощници и на двете страни по сделката, като към нито
едно от заявленията за вписване не са приложени документи, удостоверяващи
представителната власт на лицата Т.Н.А., посочен в договора за прехвърляне на
дялове като подписал се за дружеството-прехвърлител „**Б.“ ЕООД, нито на лицето
Х.П.Р., посочен като подписал се за чуждестранното дружество - приобретател „К.Х.Л.“.
Излага мотиви, че това представлява съществен порок, тъй като длъжностните лица
не са извършили дължимата съгласно чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТР проверка, а също
така не са проверили дали е налице съответствие на заявеното за вписване
обстоятелство със закона, което да бъде установено от представените документи.
Счита,
че дори и в хипотезата на чл. 85, ал. 6 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007
година за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, данните на
подателя да не следва да бъдат публично оповестени, същата разпоредба ще е
приложима по отношение на лицето-заявител и на двете вписвания - Т.Н.А.
(посочен в Търговския регистър като адвокат с изрично пълномощно), но в никакъв
случай по отношение на лицето, представляващо се за пълномощник на купувача по
прехвърлителната сделка - Х.П.Р..
Излага
доводи, че след като посоченият в т. 5 от Протокол от заседание на единствения
директор на К.Х.Л. от 18.08.2015 г. проект на пълномощно не е приложен нито към
цитирания протокол, нито към заявленията за вписване, то такова пълномощно не е
приложено въобще при сключването на договора за продажба на дялове, което
възпрепятства възможността му да се информира за обема на представителната
власт на упълномощеното лице. Счита, че този порок не само опорочава
регистърното производство по реда на ЗТР, но и представлява съществен пропуск в
сделката, водещ до нейната недействителност. Допълва, че липсата на изрично
упълномощаване за сключване на договора за прехвърляне на дялове в полза на
лицето, подписало го е равнозначно на липсата на решение за прехвърлянето на
дялове.
На
отделно основание счита, че са налице пороци в процесните вписвания, тъй като
преводите на документите, съставени на чужд език, посочени като удостоверяващи
съществуването на чуждестранното юридическо лице - приобретател на
дружествените дялове от капитала на „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД, не са
представени във формата, предвидена в Хагска конвенция за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове и не кореспондират с
текстовете на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа. По конкретно удостоверенията, представени към заявленията за
вписване относно „К.Х.Л.“ и директора на същото дружество не са заверени от
сектор „Легализации и заверки“ в дирекция „Административно обслужване на
български и чуждестранни граждани“ при МВнР, въпреки наличието на печат Апостил
върху тях. Представения превод на български език също не е представен в
легализиран вид.
Посочените
пороци довели до вписване на
несъществуващо обстоятелство поради недействителност на договора за прехвърляне
на дружествени дялове (уточнено с молба от 10.02.2017 г.)
В
законоустановения срок ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който оспорват исковете, като считат същите за недопустими и неоснователни.
Излагат подробни доводи за отпадане
на правния интерес на ищеца от търсената защита, като сочат, че с определение №
4678/16.10.2015г. по ч. гр. дело №20151200100271 по описа за 2015 г. на Окръжен
съд - Благоевград е отменено определение № 3946 от 02.09.2015 г. и допълнително
определение № 3960 от 03.09.2015 г., с които е допуснато обезпечение на бъдещ
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен от Д.К.Р. срещу „**Б.“ ЕООД чрез
налагане на обезпечителна мярка - „запор на дружествени дялове“ на „**Б.“ ЕООД
в „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД. Твърдят, че с определението си от
16.10.2015 г. (което е влязло в законна сила), БлОС обезсилил, издадената
обезпечителна заповед. Също така, по партидите на ответните дружества не са
вписани запори на дружествените дялове. Вписване не е възможно да бъде
извършено първо поради факта, че „**Б.“ ЕООД се е разпоредило със същите, както
и поради отмяната на допуснатото обезпечение на бъдещ иск. Допълват, че правния
интерес на ищеца е отпаднал и и поради факта, че по образуваното изп. дело №
20157900401550 при ЧСИ Р.М. не са предприети действия по принудително
изпълнение дружествените дялове на „**Б.“ ЕООД в „П.А.М.5.“ ЕООД и в „П.М.М.5.“
ЕООД. Предвид изложеното, считат предявените искове за недопустими, поради
което молят съда да ги остави без разглеждане.
Ответниците излагат също мотиви за
неоснователност на предявените искове, като считат, че не са налице пороци,
които засягат вписваното прехвърляне на дялове от капитала на „П.А.М.5.“ ЕООД и
на „П.М.М.5.“ ЕООД, както и че не са нарушени чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТР.
Поддържат, че са изпълнени законовите изисквания, поради което неоснователно е
твърдението, че към процесните заявления не са приложени изискуемите по закон
документи. Приложеният договор за прехвърляне на дружествени дялове с
нотариална заверка на подписите от 31.08.2015 г., бил подписан от лица, пълномощници
и на двете страни по сделката. Дружеството „**Б.“ ЕООД било представлявано от Т.Н.А.
с пълномощно с нотариална заверка per. № 3181 от 13.08.2015 г. на П.Ц.П.,
нотариус per. № 533 на НК, а „К.Х.Л.“ от Х.П.Р. с пълномощно, заверено на
19.08.2015г. от Д.С.JI.-А-Н., заместник граждански нотариус, заместник на д-р Х.Т.В.,
граждански нотариус с кантора в Амстердам, Холандия с апостил № 37330 от
19.08.2015 г. Същите били приложени към заявленията, с които е поискано
вписване на прехвърлянето на дружествените дялове по партидите на двете
дружества.
Считат,
че разпоредбата на чл. 85, ал. 6 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър е неотносима към спора, доколкото
касае данните на подателя на заявлението, а не данните за представителната
власт на действащия от името на търговеца, по чиято партида е подадено
заявлението.
Поддържат, че не е налице твърдяната
от ищеца липса на изрично упълномощаване от страна на едноличния собственик на
капитала на „**Б.“ ЕООД на лицето, подписало договора за прехвърляне на
дружествените дялове. Сочат, че в
договора изрично е цитирано пълномощното с нотариална заверка на
подписа, въз основа на което, същият е подписан от Т.Н.А.. Оспорват и
твърдението за недопустимост на процесните вписвания, касаещо преводите на
удостоверенията за актуално състояние на „К.Х.Л.“ и на „К.М.С.Л.Е.Т.Д.“, съставени
на английски език. Сочат, че документите са представени с апостил и в превод на
български език, извършен от преводач от английски език, вписан в Министерството
на външните работи (МВнР) към „И.К.“ ООД, ЕИК ******* - фирма, сключила договор
№ 2249/2013г. с МВнР на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите,
заверките и преводите на документи и други книжа.
В свое становище от 06.03.2017 г.
във връзка с уточнението на петитума от ищеца, ответниците излагат доводи, че
твърденията за недействителност на договора за прехвърляне на дружествени
дялове са бланкетни и недоказани, както и че ищецът е следвало да установи
недействителността по отношение лицата, които се ползват от договора, което не
е сторено.
В
хода на производството ищецът е изнесъл данни за образувани две търговски дела
с искане за откриване производство по несъстоятелност на „**Б.“ ЕООД (т.д. №
8685/2016 г. на СГС, VІ-6 състав и т.д. № 8992/2016 г. на СГС, VІ2 състав), но
към приключване на съдебното дирене няма данни да са постановени решения по
тях. При справка в търговския регистър се установява още, че самото дружество „**Б.“
ЕООД е подало молба за откриване производство по несъстоятелност, но решение по
тази молба също няма.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е обезпечителна заповед от 03.09.2015 г.,
издадена по ч.гр.д. № 271/2015 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с
която е наложена обезпечителна мярка „запор“ на дружествените дялове на „**Б.“
ЕООД в дружеството „П.А.М.5.“ ЕООД, както и запор на дружествените дялове на „**Б.“
ЕООД в дружеството „П.М.М.5.“ ЕООД.
Ответникът
е представил неоспорено от ищеца определение на ОС – Благоевград по ч.гр.д. №
271/2015 г. от 16.10.2015 г., с което е отменено определението, въз основа на
което е издадена посочената обезпечителна заповед и последната е обезсилена.
Ищецът
е представил изпълнителен лист от 24.11.2015 г., издаден по гр.д. № 53841/2015
г. на СРС, с който „**Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.К.Р. сумата
200 000 лева – неустойка по споразумение от 26.02.2015 г., ведно със
законна лихва и разноски в размер на 4000 лева.
По
делото са приети писмените доказателства, съдържащи се в преписките по двете
оспорени вписвания, изпратени в заверени преписи от Агенцията по вписвания.
Преписките по двете вписвания съдържат идентични документи, а именно: а) нотариално
заверено пълномощно от двете дружества „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД в
полза на адв. Т. А., адв. Л.К.и Т.В.с правомощия да подписват, подават и
получават всякакви документи, необходими за обявяване на актове в търговския
регистър; да подписват и подават заявления за вписване на обстоятелства и
обявяване на актове в търговския регистър и правомощия по осъществяване
действия, присъщи на качеството „управител“ на дружествата; б) Удостоверение за
актуално състояние на „К.Х.Л.“ на английски език и в превод на български език
от преводач на“И.К.“ ООД, с нотариална заверка на подписите, както и
удостоверение Апостил, видно от което
дружеството има един директор – дружеството К.М.С.Л.Е.Т.Д.; в) Декларация по
чл. 13, ал. 4 от ЗТР; г) Декларация на преводача С. К., че е вписана в
регистъра на преводачите към МВнР; д) Удостоверение за актуално състояние на „К.М.С.Л.Е.Т.Д.“
на английски език и в превод на български език, с нотариална заверка на
подписите, както и удостоверение
Апостил, е) Двуезична молба от „К.Х.Л.“ до всяко от дружествата „П.А.М.5.“
ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД за приемането му като съдружник в тях; ж) нотариално
заверено пълномощно на английски език с Апостил,с превод на български език, с
което „К.Х.Л.“ упълномощава адвокат Х.П.Р. да представлява дружеството пред „**Б.“
ЕООД във връзка с прехвърлянето от последното дружество на притежаваните от
него дялове от „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД, като договаря при срокове и
условия каквито намери за добре; з) нотариално заверен договор за прехвърляне
на дялове от 31.08.2015 г., с който „**Б.“ ЕООД чрез пълномощника Т.Н.А. прехвърля
на „К.Х.Л.“, чрез пълномощника Х.П.Р. всички притежавани от прехвърлителя
дялове в дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД, срещу 707 891 дяла
от капитала на „К.Х.Л.“; и) Протокол от
18.08.2015 г. на К.М.С.Л.Е.Т.Д., в качеството си на представляващ „К.Х.Л.“, с
който е взето решение за издаване на нови 707 891 дяла, които да бъдат
записани от „**Б.“ ЕООД, което приема за съдружник срещу прехвърляне на
притежаваните от него дялове в дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД;
й) Протоколи от решения на „**Б.“ ЕООД, с които приема нови съдружници
съответно в дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД; к) нотариално
заверено пълномощно от „**Б.“ ЕООД в полза на адв. Т. А., адв. Л.К.и т.В.с
правомощия да представляват дружеството като прехвърлят от името и за
негова сметка всички притежавани дялове
в „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД на трето българско или чуждестранно
юридическо или физическо лице при цена, срокове и условия по тяхна изключителна
преценка, както и множество други правомощия; л) квитанция за платена такса за
вписването; Протокол от решение на „**Б.“ ЕООД с решение да запише 707 891
дяла от капитала на „К.Х.Л.“ и да стане съдружник в това дружество срещу
прехвърляне на всички свои дялове от капитала на „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“
ЕООД; м) Протоколи от решение на всяко от дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“
ЕООД за приемане на нов дружествен договор и самият нов учредителен договор; н)
Писмо от МВНР до преводаческата фирма „И.К.“ ООД, с което уведомяват за лица,
включени в списъка на преводачите към МВнР.
По
делото е прието и писмо от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ до ищеца, в
което се сочи, че заверка на превод на български език се извършва от МВнР
съобразно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа, но не и в случаите, когато според международни договори Република
България е освободена от извършването на легализация, какъвто е случаят на
прилагане на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове от 05.10.1951 г., под чието действие попадат и
официални документи, издадени в Сейнт Лусия. В този случай МВнР може да
удостовери само подписа на преводача, но не и верността на превода. Посочено е
още, че „И.К.“ ЕООД е регистрирана в МВнР, а преводачът С. К. е включена в
списъка на лицата, които имат право да извършват преводи от английски език.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По допустимостта на иска
Предмет на настоящото дело са искове за
установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – прехвърляне на
дружествени дялове и нов едноличен собственик на капитала на дружествата „П.А.М.5.“
ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД. Фактическите твърдения на ищеца и заявения петитум
сочат на искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР. Те са на разположение на
страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство –
нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното
обстоятелство, а не незаконосъобразност на решението или друг юридически факт,
от което съответното вписано обстоятелство е възникнало. В случая ищецът твърди
несъществуване на вписаното обстоятелство поради недействителност на договор за
прехвърляне на дружествени дялове.
Искът по чл. 29, ал. 1 ЗТР е
установителен и за предявяването му е необходим правен интерес (чл. 124, ал. 1 ГПК) Този иск е на разположение на всяко лице, чиято правна сфера е засегната
от вписването, независимо дали е съдружник в дружеството. Както бе посочено,
ищецът твърди, че е кредитор на дружеството „**Б.“ ЕООД и желае да изпълнява срещу
притежаваните от него дружествени дялове в дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“
ЕООД, но поради вписването в търговския регистър на прехвърляне на тези дялове
на трето лице, не може да изпълнява преди вписването да бъде заличено.
Заличаването на вписването може да стане въз основа на съдебно решение само в
изрично посочените от ЗТР случаи - чл. 14 ЗТР. Искът по чл. 29 ЗТР е един от
тези случаи – чл. 30, ал. 1 ЗТР. Съгласно съдебната практика на ВКС вписването
на прехвърляне на дружествен дял има конститутивно действие, тъй като едва с
вписването, основано на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ ще бъде завършен
фактическия състав на прехвърлянето и същото ще породи правни последици и за
третите лица – чл. 140, ал. 4 ТЗ (напр. Решение № 376/28.05.2012 г. на ВКС по
т.д. № 909/2011 г. на 2-ро т.о. и Решение № 39/15.04.2011 г. на ВКС, по т.д. №
526/2010 г., 1-во т.о.) Следователно,
ищецът има интерес вписването да бъде заличено, при което прехвърлянето
на дяловете няма да му бъде противопоставимо и той ще може да предприеме
изпълнение срещу дяловете на „**Б.“ЕООД като
впише запор върху тях, а защитното действие на вписването ще попречи на
длъжника да противопостави последващо вписване на договора за прехвърляне на
дялове. Тъй като ищецът е доказал, че е кредитор на прехвърлителя по договора
за прехвърляне на дружествени дялове, в полза на когото е издаден изпълнителен
лист за парично вземане, то, предвид изложеното, налице е правен интерес от
иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР.
Не са налице предпоставки за спиране на
настоящото производство до приключване на т.д. № 7062/2016 г. на СГС, VІ-17
състав, както твърди ищецът, тъй като, както съдът вече е приел в определението
си, постановено в последното съдебно заседание, това дело е с предмет иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договора за
прехвърляне на дружествени дялове от 31.08.2015 г., но ищец по него е
дружеството „У.К.“ ЕООД, поради което, дори със съдебно решене да бъде
прогласена относителна недействителност на посочения договор, договорът ще се
счита недействителен само по отношение на кредитора „У.К.“ ЕООД, а по отношение
на страните по него и всички други трети лица, включително ищеца Д.Р.,
договорът остава валидна сделка. Ето защо липсва преюдициалност на това
производство спрямо настоящото.
По
съществото на спора съдът намира следното:
Съобразно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от
06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК, постановено по тълкувателно дело № 1/2002 г.
понятието "несъществуващо обстоятелство" е относимо само към
подлежащите на вписване обстоятелства. Макар в чл. 129, ал. 2 ТЗ да се говори
за вписване на договора за прехвърляне на дружествен дял, всъщност той е
юридическият факт от който възникват подлежащи на вписване обстоятелства –
промяна в съдружниците и броя на техните дялове. Имената на съдружниците, в
случая – едноличния собственик на капитала, е обстоятелство, което подлежи на
вписване съобразно чл. 115, т. 3 и т. 5 ТЗ.
Посоченото тълкувателно решение пояснява
още, че вписване на несъществуващо обстоятелство е налице когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на
възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две
хипотези:
Несъществуващо обстоятелство е
липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато
вписване в търговския регистър и в който случай сме изправени пред неистинско
удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало към
датата на регистърното решение. Последицата от установяване вписването на
несъществуващото обстоятелство е заличаване на вписаното обстоятелство, като
заличаването няма обратно действие.
Втората хипотеза касае вписването на
обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение
(извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето
случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата от това
установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този случай
заличаването няма обратно действие.
В настоящия случай спорното
обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове и промяна на едноличния
собственик на капитала не възниква от решение на ОС, а от договор. За да се
установи вписване на несъществуващо обстоятелство следва да се установи, че
този договор не е породил правни последици. Нищожността на договор може да се
релевира от трето лице само в исково производство, в което страните по договора
са задължителни другари. В случая нито се твърди, нито се установява ищецът да
е предявявал иск за нищожност или относителна недействителност на договора срещу
„**Б.“ ЕООД и дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД. Недействителността
на договор между лица, които не са страни по делото не може да се установява
инцидентно в производство между други лица, тъй като това установяване не
обвързва страните по договора. След като ищецът не е провел исково производство
за установяване недействителност на договора за прехвърляне на дружествени
дялове, или поне иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като е могъл да ги съедини и с иска
по чл. 29, ал. 1 ЗТР, то твърденията му за недействителност на договора не мога
да бъдат разгледани, съответно – следва да бъдат приети за недоказани в
настоящото производство. Следователно, договорът с нотариална заверка на
подписите, с който „**Б.“ ЕООД е прехвърлило“ на „К.Х.Л.“ всички свои дялове от
капитала на дружествата „П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД следва да се приеме
за валиден, съотв.- искът за установяване вписване на несъществуващо
обстоятелство, възникнало въз основа на този договор е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че
не се установиха твърденията на ищеца, че липсва надлежно упълномощаване на
пълномощниците на страните по договора – по делото се събраха нотариално
заверени пълномощни от законните представители на страните в полза на
пълномощниците да сключат договор за прехвърляне на дялове, в съответствие с
нормата на чл. 37 ЗЗД, представени и в регистърното производство. Вярно е, че в
тях липсва изрично упълномощаване по отделните параметри на договора. Това
обаче не води до нищожност на пълномощните, както бе прието и с Тълкувателно
решение по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да бъде посочено за пълнота, че длъжностното
лице по регистрацията (ДЛР) няма задължение да проверява представителната власт
на пълномощниците, сключили договора за прехвърляне на дружествени дялове.
Представителната власт на пълномощниците е предмет на проверка в нотариалното
производство по удостоверяване на подписите им върху договора, а ДЛР проверява
спазени ли са изискванията на закона само въз основа на проверка на
представените документи от външна страна. Ето защо е възможно да бъдат вписани
несъществуващи обстоятелства, възникнали от договор, подписан без
представителна власт, защита срещу което се постига с иска по чл. 29, ал. 1
ЗТР.
Що се отнася до твърденията, че в
регистърното производство не са били представени документи в изискуемата се форма,
същите на първо място са ирелевантни за основателността на иска по чл. 29, ал.
1 ЗТР, тъй като не обосновават нито нищожност и недопустимост на висването,
нито вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, а на второ
място тези твърдения не се и установиха. От събраните
доказателства се опровергаха и твърденията на ищеца, че в регистърното
производство са представени други документи, които нямат изискуемата форма – не
са надлежно легализирани, нито преводите им са заверени. При приложение на
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове от 5 октомври 1951 г. при удостоверяване качеството на лицето,
издало или заверило официален документ се поставя Апостил, като всякакви други
изисквания за легализация се изключват. В случая всички официални документи са
снабдени с Апостил. Установи се още, че преводите на български език са
направени от преводач, включен в списъка на МВнР, както и че, съобразно писмото
на МВнР до ищеца, подписът му е заверен от съответната дирекция на МВнР,
съобразно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа.
Изобщо, действията или бездействията на
ДЛР по проверка на представените документи никога не водят до порок на
вписването от категорията на тези, посочени в чл. 29, ал. 1 ЗТР и разяснени с Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Те не биха
довели и до недопустимо вписване, както първоначално е поддържал ищеца, защото
недопустимо е само вписване, направено от нелегитимирано лице.
Ирелевантни към настоящия
момент са трите търговски дела с правно основание чл. 625 ТЗ срещу длъжника „**Б.“
ЕООД, доколкото по тях няма постановено решение. Евентуалното решение, с което
се открие производство по несъстоятелност срещу „**Б.“ ЕООД обаче ще лиши ищеца
от правен интерес от настоящия иск, тъй като на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ той
няма да може да провежда индивидуално принудително изпълнение срещу
неплатежоспособното дружество, съотв., няма да има интерес да установява порок
на процесните вписвания.
По
разноските:
При този изход на спора, ответниците имат
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер
на 879.60 лева за всеки ответник - разноски за адвокатско възнаграждение, поради
което ищецът ще следва да бъде осъден да ги заплати.
Воден от горното, съдът
дружествата
„П.А.М.5.“ ЕООД и „П.М.М.5.“ ЕООД
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР, предявени от Д.К.Р.,
ЕГН **********,*** против „П.А.М.5.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „П.М.М.5.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, за установяване вписването на
несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на всички дружествени дялове от
капитала на всяко от ответните дружества от едноличния му собственик „**Б.“
ЕООД на дружеството „К.Х.Л.“ с договор от 31.08.2015 г. и вписване на нов
едноличен собственик на всяко от двете ответни дружества, извършени с вписвания
в търговския регистър съответно с рег. № 20150904142206 и рег. № 20150904144710.
ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН
**********,*** да заплати на П.А.М.5.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
879.60 лева (осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.К.Р., ЕГН **********,*** да заплати на П.М.М.5.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 879.60 лева (осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: