Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 370
гр. ВРАЦА, 29.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 07.11.2018г.
в
състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар В.ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N`538 по
описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 234/21.06.2018г. постановено по
гр.д.№ 1192/ 2017г. по опис на РС-Козлодуй,състав на съда е приел за установено
в отношенията между страните по настоящото дело , че ответникът А.М.Д., ЕГН **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на„ЧЕЗ Електро
България”АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК ***, с адрес на
управление град София, пк. 1784, район „Младост” бул. ***, представлявано от
законните си представители Я.Б., К.С.С. и К.К.,сума в размер от
1 198.21`лв., като отхвърля иска за разликата от 3 509.39 лв. до
пълния размер на иска от 4 707.60, предмет на заповед за изпълнение,
постановена в производството по ч.гр.дело №798/2017 год. на КРС, ПЕТИ състав,
на основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 от ГПК.Присъдил е разноски.
Недоволно от решението е останало „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, ЕИК ***, което чрез адв.Св.З.,САК е подало
въззивна жалба вх. № 3867/12.07.2018г.
С жалбата се атакува частта от решението,в
която предявеният иск по чл.422,вр. с чл.415,ал.1 и чл.124,ал.1 ГПК е от-хвърлен
над 1198.60 до пълния размер от 4707.60 лв.,като се поддържа,че в тази част то
е неправилно,необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон.Сочи се,че между страните не е спорно наличието
на доказано облигационно правоотношение,като ответникът бил признал свое
задължение към ищеца в размер на 4 498.71 лв., включващо главница за
неизплатена,но потребена ел.енергия. Под-държа се в тази връзка,че районният
съд неправилно е приел за основателно направеното от страна на ответника
възражение за прихващане със заплатени от него суми по изп.д.№ 600/2014г., тъй
като към това изпълнително дело,по молба на кредитора в лицето на въззивника е
било присъединено и вземане по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 951/2015г. по
описа на РС-Козлодуй в размер на 1334.48 лв. главница, лихва в размер на 72.13
лв. и разноски в размер на 108.48 лв.В тази връзка се поддържа,че при изискана
справка за разпределение на изплатените от длъжника суми по образуваното
изпълнително производство по изп.д.№ 131/ 2016г. на ЧСИ М.Н. се установява,че с
изплатените по делото суми съответно от 2 874.58 лв.с превод от 27.06.2014г. и
сума в размер на 3 141.30 лв. с превод от 19.09.2016г.,с оглед изрично
посоченото от него,следва да се приеме,че ответникът е погасявал стари свои
задължения.С оглед на това се поддържа,че из-плащането на сумата от 3 141.30
лв. не следва да се тълкува като неоснователно плащане след отпаднало
основание,а искът следва да се уважи в пълният му претендиран размер.Иска се отмяна
на решението в обжалваната част,респективно уважаване на предявения иск до
пълния му размер,като се признае съществуването на вземане на въззивника спрямо
ответника-длъжник в такава насока.Не са направени доказателствени искания.В
проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание,като от процесуалният му
представител е постъпило писмена молба,в която поддържа жалбата и излага
съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият А.М.Д.
***С.,*** дава писмен отговор,с който развива подробни съображения за
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част,респективно
за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се,че правилно с оглед
събраните пред районния съд доказателства за задълженията на ответника към
ищцовото дружество е прието предвид извършените от него плащания,че от негова
страна е налице пълно издължаване на сумата по ч.гр.д.№ 600/2014г. по опис на
КРС и издаденият по него изпълнителен лист,при което следващо платената с
превод от 19.09.2016г. сума от 3 141.30 лв.е недължимо платена,което прави
възражението за прихващане основателно.Иска се потвърждаване на решението в
обжалваната част.В с.з.,пред окръжния съд, пълномощникът на въззивника под-държа
писмения отговор и развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба.претендират се разноски,съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд,след като служебно провери
редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита,че същата е постъпила в
срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията по съдържание и приложения по
чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен
интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я
прави процесуално допустима.
Съгласно чл.259 ГПК,въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в
обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна
защита.
Окръжният съд,като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства,съобразно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК,намира въззивната жалба частично
основателна,при следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ",АД,ЕИК ***
против А.М.Д. ***,с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422,ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК,като се иска да се признае за
установено,че ответникът-длъжник,дължи по договор за доставка на ел.енергия сумите:
4498,71 лв. - главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за
периода от 18.02.2015г. до 12.04.2017г.; 208,89 лв. - мораторна лихва за
забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на
справката за възникнали задължения: от 23.04.2015 г. до 17.05.2017 г.;законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК, в съда до окончателно заплащане на дължимите суми, както и сторените
от ищеца разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди,че е доставчик на
електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение N9 1 към
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11-29.11.2006
г. Дружеството е доставяло на ответника, който от своя страна, е ползвал
електрическа енергия за периода от 18.02.2015г. до 12.04.2017г., чиято парична
стойност е бил длъжен да заплати ,съгласно чл.19,ал.8 от Общите условия веднъж
месечно,след изтичане на съответния месец на доставка, в рамките на десет дни
от отчитането й.Неплащането на доставената и отчетена за съответния месец
електрическа енергия от страна на абоната в рамките на посочения срок е
неизпълнение на това задължение от
страна на абоната на ел.енергия,което от своя страна прави вземането на доставчика
ликвидно и изискуемо,като това е установено от посочените в исковата молба
фактури. Неиздължението на ответника за исковия период от време е дало
основание на ищцовото дружество да защити правата си чрез предвиданета законова
възможност да подаде заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение,което е сторило,и за което е било образувано
ч.гр.д.№ 798/2016г.по опис на КРС. Това заявление е уважено,като е била
издадена заповед № 532/29.06.2017г.за изпълнение на парично задължение,с която
е установено,че ответникът дължи изплащането на сумите,предмет на същото.
В срока по чл.414,ал.1 ГПК,длъжникът е
подал писмено възражение вх. № 3504/11.07.2017г. за недължимост на сумите по
издадената по ч.гр.д.№ 798/2017г. по опис на КРС заповед.
С определение №631/25.07.2017г. на
заявителя е указано,че за установяване на вземането следва на предяви съответен
иск,което последния е сторил,предявявайки настоящия такъв.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът
по установителния иск А.М.Д. е дал такъв,с който е ос-порил основателността на
исковата претенция по иска с правно основание чл.422,вр. с чл.415,ал.1 ГПК.Същевременно
е направил, а районният съд приел и разгледал възражение за прихващане в размер
на сумата 3 509.39 лв.,включваща сумата 3 141.30 лв., изплатена с платежно
нареждане от 19.09.2016г. по сметка на ищеца и по повод образуваното от него изп.д.№
131/2016г. на ЧСИ М.Н. по изп.лист издаден по ч.гр.д.№ 600/2014г. и сумата
368.09 лв.- изтекли лихви за периода от 19.09.2016г. до 13.11.2017г.Твърди
се,че сумата 3 141.30 лв.е недължимо изплатена,тъй като преди това ответникът с
платежно нареждане от 27.06.2014г.е превел сумата 2 874.58 лв.,дължима главница
по ч.гр.д.№ 600/2014г. на КРС,съгласно издадената заповед № 539. Посочва,че
впоследствие ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по това
производство,депозирал го е, като е било образувано изп.д.№ 131/2016г. по описа
на ЧСИ М.Н., или е извършено плащане два пъти,което предполага недължимост на
сумата от 3 141.30 лв.Същата,въпреки опитите на ответника не му е била
възстановена,при което в настоящото производство, свързано с установяване на
вземането на ищеца по ч.гр.д.№ 798/2017г. последният прави възражение за
прихващане.
От приложеното ч.гр.д.№ 798/2017г. по опис
на РС-Козлодуй се установява,че по заявление на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ",АД е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК и такава е издадена под № 532/ 29.06.2017г.,като ответникът е бил
осъден да заплати на заяви-теля сумите:4498,71 лв.- главница за употребена и
незаплатена електрическа енергия за периода от 18.02.2015 г. до 12.04.2017 г.;
208,89 лв. - мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично
вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от
23.04.2015 г. до 17.05.2017 г.; законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410, ГПК, в съда до окончателното й
изплащане,както и направените в заповедното производство разноски, от които
внесената държавна такса в размер на 94,15 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 76,13 лв.
От приложеното
ч.гр.дело № 600/2014г. по описа на PC - Козлодуй се установява,че същото е
образувано по заявление по чл.410 ГПК
със заявител настоящия ищец и длъжник настоящия ответник,по което
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 359
от 05.06.2014г.,с която в полза на заявителя,ответникът е осъден да заплати
сумите: 2 874.58лв. - главница за доставена ,но неизплатена ел.енергия за
периода от 21.12.2012г. до 22.01.2014г., 142.38лв. - лихва за периода от
04.11.2013г. до 26.05.2014г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението - 04.06.2014г. до изплащане на вземането и направените разноски в
процеса - 60.34лв. - държавна такса и 64.00лв. - адвокатско възнаграждение.
По това производство заявителят в лицето на "ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ",АД се е снабдило с изпълнителен лист от 14.08.2014г., като
след подадена по реда на чл.426 ГПК,пред ЧСИ М.Н.,рег. №723,с район на действие
ОС-Враца молба вх. № 1947/ 08.06.2016г. е било образувано изп.д.№ 131/2016г.по
описа на същия, приложено в копие към настоящото производство.
Преди тези действия по заявление от 01.04.2015г. по
чл.410 ГПК на настоящия ищец е образувано ч.гр.д.№ 951/2015г. по опис на КРС с
длъжник настоящия ответник,по което е била издадена заповед № 588/06.08.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите:1334.48 лв.
главница ,стойност на доставена ,но неизплатена ел.енергия за периода от
23.01.2014г. до 16.11.2014г.;мораторна лихва от 72.13 лв. за периода от
28.06.2014г. до 25.03.2015г.,д.т. 28.13 лв. и 80.35 лв. адвокатско възнаграждение.С
разпореждане от 28.10.2015г. по това производство в полза на заявителя е бил
издаден изпълнителен лист.
С молба вх. № 3253/07.09.2016г. до ЧСИ М.Н.,настоящия
ищец е представил издаденият му ч.гр.д.№ 951/2015г. изпълни-телен лист с
длъжник ответника и е поискал присъединяване и на това му вземане за
принудително събиране по вече образувано изп.д.№ 131/2016г. по описа на този
ЧСИ.
В настоящото производство,ищецът е поискал
установяване на дължимост на сумите,предмет на заповедното производство по заявление
от вх. № 1236/26.05.2017г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение,по
което е било образувано ч.гр.д.№ 798/ 2017г. по опис на КРС,респективно
издадена заповед № 532/ 29.06.2017г.,с която ответникът е бил осъден да заплати на ищцовото дружество дължимите
от него суми по договор за продажба на електрическа енергия, от които: 4498,71
лв.- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от
18.02.2015 г. до 12.04.2017 г.; 208,89 лв. - мораторна лихва за забава,считано
от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за
възникнали задължения от 23.04.2015г. до 17.05.2017 г. ; законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410, ГПК, в
съда до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното
производство разноски, от които внесената държавна такса в размер на 94,15 лв.
и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 76,13 лв.
По производството на л.120 и 122 от делото на КРС са налични
заверени преписи от платежни нареждания,от които се установява,че във връзка с
образуваното срещу него заповедно производство по ч.гр.д.№ 600/2014г.по опис на
КРС и издадената заповед № 359/05.06.2014г.,ответникът, с платежно нареждане от
27.09.2014г.е превел по сметка на ищеца сумата 2874.58 лв.,а впоследствие след
образуване на изпълнително производство
за принудително събиране на вземанията към ищеца и сумата 3141.30 лв.,с
платежно нареждане от 19.09.2016г.По посоченото по-горе изп.д.№ 131/2016г. по
опис на ЧСИ М.Н.,освен посочените две суми е била преведена и сумата 606.70 лв.,с
платежно нареждане от 19.09.2016г.
В производството е допусната и изслушана
ССЕ,от чиито констатации се установява,че сумата дължима като стойност на
доставена ел.енергия,както и следващата се мораторна лихва по заповедното
производство,за което е образувано ч.гр.д.№ 798/ 2017г. по опис на КРС,и което
е предмет на предявения настоящ иск, съвпадат с исковата претенция.Установено е
също така и,че сумите по посочените по-горе преводни нареждания от 27.09.2014г.
и от 19.09.2016г. са постъпили по сметката на кредитора-настоящ ищец,като се
заключава,че няма надвнесени суми по изпълнителното производство./Вж. л.168-173/
От данните по приложеното изп.д.№
131/2016г. на ЧСИ М.Н., видно от извършените от него действия по принудително
събиране на сумите,дължими по първоначалния издаден по ч.гр.д.№ 600/ 2014г.по
опис на КРС изпълнителен лист и присъединения изпълнителен лист,издаден по
ч.гр.д.№ 951/2015г. по опис на КРС,те са били събрани по доброволен път,като в
тази връзка в делото са налични две последователни молби,съответно от
03.01.2017г. и 31.01.2017г.,с които е направено изявление от страна на кредитора,че
дължимите от длъжника суми,за събирането на които е било образувано съдебно-изпълнителното
производство са били погасени,при което се иска прекратяването на делото.
С постановление от 31.01.2017г. ЧСИ М.Н.,на
основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК е прекратил изп.д.№ 131/2016г. по негов опис. Постановлението
не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
При така установената по делото фактическа
обстановка, районният съд е заключил,че с оглед данните за извършените от
ответника плащания в хода на образуваното спрямо него изпълнително производство
за принудително събиране на вземанията на кредитора по заповедни
производства,предхождащи образуваното ч.гр.д.№ 798/2017г.,последният е
надвнесъл сумата от 3 509.39 лв.,включваща сума от извършен превод от
19.09.2016г. на стойност 3141.30 лв.и сумата 368.09 лв.-изтекла законна лихва
от плащането-19.09.2016г. до депозиране на писмения отговор по чл.131 ГПК-13.11.2017г.,като е извършил прихващане,с оглед направеното възражение от
страна ответника за недължимост на задължение в посочения по-горе общ размер от
3 509.39 лв.Уважил е установителния иск до размер на сумата 1198.21 лв.,а за
разликата от 3 509.39 до 4 707.60 лв. го е отхвърлил.
Окръжният съд,преценявайки събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,счита направения правен
извод за допустимост,респективно разглеждане на направеното от ответника
възражение за прихващане за правилен и го споделя.
Безспорно,както е посочил в мотивите си и
районния съд, според правната теория и константна съдебна практика, възражението
за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като
максималният полезен резултат, който може да се постигне е отхвърляне поради погасяване
на вземането по него,чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с
наличието на висящ процес за ищцовото вземане,а правният интерес на ответника
обуславя твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право,
както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането.От
друга страна, като процесуално действие, възражението за прихващане е насочено
към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на
иска.Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или
неоснователно.Но даже,когато е неоснователно, то е процесуално допустимо и
валидно, като съдът е длъжен да го разгледа. За разлика от изявлението за
прихващане, което предпоставя ликвидност на насрещните вземания, възражението
за прихващане е допустимо и основателно, даже когато тези вземания или едно от
тях е неликвидно.Като разпростира силата на присъдено нещо и относно възражението
за прихващане-чл.298,ал.4 ГПК,законът сочи,че вземането ,предявено с възражението
за прихващане става ликвидно,даже преди това да е било спорно /не ликвидно/.
Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на
възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания /или
едно от тях/ не са ликвидни. В тази връзка съдът е длъжен да разгледа
възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства отнасящи се
до вземането на ответника, тъй като ако се укаже, че вземането на ищеца
съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе относно
съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в
зависимост от това, да от-хвърли въз основа на него изцяло или отчасти
предявеният иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на различни със-тави
на ВС и на ВКС изразена например в решение №3289/ 15.12.1978 г. по гр.дело
№2496/78 г. на І-во ГО.
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е установителен иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК. В тази
връзка се поставя въпроса допустимо ли е в такова производство разглеждане на
направено възражение за прихващане.Настоящият съдебен състав на Окръжният съд,
съобразявайки съдебната практика относима към този род производства споделя
становището, че е допустимо разглеждането на възражение за прихващане и в развилото
се заповедно производство. Предмет на предявеният иск е установяване
дължимостта на вземането на ищеца по издадената вече в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която се ползва с изпълнителна
сила и подлежи на принудително изпълнение в случай, че искът му се уважи. Срещу
основателността на този иск ответникът има право да противопостави всякакви
възражения - правоизключващи или
правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по давност или чрез
плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с негово насрещно
вземане, които възражения биха довели до от-хвърлянето на иска или до
частичното му уважаване.
Отчитайки горното,настоящият състав на
окръжният съд счита, че правилно, направеното възражение за прихващане е било
прието и разгледано,но намира същото за частично основателно.В тази връзка не
споделя възприетото от районния съд,че то е основателно в рамките на пълния
размер на претендираната сума от 3509.39 лв.,тъй като не е държана сметка, нито
е било обсъдено, респективно отчетен факта за наличие на двете предходни заповедни
производства по чл.410 ГПК, по които срещу ответника са издадени влезли в сила
заповеди за изпълнение на парично задължение за периоди предхождащи периода в
настоящето заповедно производство-това по ЧГД №798/2017 г. на КРС.
Възражението за прихващане е неоснователно
поради недължимост,както по отношение на претендирания пълен размер на сумата 3
141.30 лв. преведена по парично задължение по изп.д.№ 131/2016г. на ЧСИ М.Н.,така
и по отношение на търсената лихва от 368.09 лв.,при следните съображения:
От предходните две заповедни производства
се установява съответно,че: По ЧГД №600/2014 на КРС ответникът дължи на ищеца
сумата 2874.58 лева - главница за ползване неизплатена електро енергия за
периода 21.12.12-22.01.2014г; сумата 142.38лв. изтекли мораторни лихви върху
тази главница и сумата 124.34 лв. разноски или общо сумата 3141.30 лв.
По ЧГД №951/2015 г.също с влязла в законна
сила заповед за изпълнение на парично задължение се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата 1334.48лв.главница за
доставена но неизплатена електрическа енергия, съответно за периода
23.01.2014-16.11.2014 г. По това производство ответника дължи и сумата 72.13
лв. мораторна лихва и 108.48 лв. разноски или общо сумата 1515.09 лв.
При това положение, по тези две
производства, след сбора на неговите задължения се установява, че ответникът
дължи общо на ищеца,както следва:сумата 4209.06 лв. главници по двете заповедни
производства за съответните периоди; сумата 214.51 лв. изтекли мораторни лихви
за забавеното плащане и сумата 232.82 лв. разноски или общото неговото
задължение по тези две заповедни производства, по които са издадени и
изпълнителните листове, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело
№131/2016 г. на ЧСИ М.Н. възлизат в размер на сумата 4656.39 лв.
Същевременно е установено, че във връзка
със задълженията си към ищеца,ответникът,с коментираните по-горе 3 платежни
нареждания е превел във връзка с предприетото
спрямо него принудително
изпълнение общо сумата 6622.58 лв. От данните по делото се установява, че по
сметка на ищеца са постъпили сумите 2874.58 лв. и 3141.30лв. Сумата 606.70лв. е
била преведена по сметка на ЧСИ. Независимо от това обаче окръжният съд приема,
че и тази сума следва да бъде отчетена като внесена по принудителното
изпълнение от страна на ответника, а ако ЧСИ не я е превел по сметка на
кредитора-ищец в това производство то отношенията следва да се уредят между
последния и ЧСИ.
При горните констатации, като се отчете
какво е общото задължение на ответника по ЧГД №600/14 на КРС и по ЧГД №951/15
на КРС /4656.39 лв./ и общо преведените по изпълнително дело №131/ 2016 г. суми
/6622.58лв./ се установява, че той надвнесъл сума-та 1966.19 лв.Възражението за прихващане е основателно до този
размер,а не в размер на 3141.30 лв.То е неоснователно и в частта,относима към
претендираната лихва,тъй като съгласно чл.86 ЗЗД,за да се присъди такава следва
да е установена недължимостта на паричното задължение,при което се иска
претендираната лихва като обезщетение,а в случая по поредното заповедно
производство, за което е образувано ч.гр.д.№ 798/2017г.по заявление на ищеца за
неиздължение на ответника за доставена,но неизплатена ел.енергия за период
следващ,предходните две заповедни производства, е установено и доказано негово
задължение, т.е сумата 1966.19 лв.надвнесена по предходни задължения е относима
към последващи такива,които са предмет на това производство и поради това съдът
приема,че възражението за прихващане във връзка с това надвнасяне е
основателно.
Като се съобрази това и общият размер на
претендираната в това производство сума от ищеца заявител по ЧГД №798/17 на
КРС, а именно общата сума 4707.60 лв., от която следва да се приспадне
надвнесената сума 1966.19 лв.,при което общото задължение на ответника
-главница, лихви и разноски остава в
размер на сумата 2741.41 лв.
При горните съображения,районния съд, уважавайки
направеното възражение за прихващане необсъждайки, респективно несъобразявайки
коментираните по-горе две предходни заповедни производства,по които са налице
влезли в законна сила заповеди за изпълнение на парични задължения на ответника
към ищеца, е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод относно размера, в който следва да се уважи
възражението за прихващане. Не е държана сметка и за това, че вземането на
ищеца по установителният иск включва самостоятелна претенция за главница,
самостоятелна претенция за мораторна лихва и самостоятелна претенция за
разноски направени в заповедното производство. Искът е уважен,след извършеното прихващане в общ
размер от 1198.60 лв.Не е било поискано допълване на решението,за да установи
каква част от тази обща сума представлява уважена главница,съответно уважена
мораторна лихва,респективно разноски. Решението не обжалвано в тази му част,при
което е влязло в законна сила,така,както е било постановено.
Отчитайки това,окръжният съд,счита,че в
рамките на въззивната жалба и наведени в нея доводи,решението на районния съд
ще следва да се отмени отчасти в обжалваната му част.
В тази връзка и съобразявайки установеното
по-горе относно размера на общото задължение на ответника по двете приключили
заповедни производства/4656.39 лв./,размера на внесените от него суми по
погасяване на задълженията по тези две производства/6622.58 лв./,размера на
надвнесената сума/ 1966.19 лв./,размера, в който се иска признаване на
вземането на ищеца в това производство/4707.60 лв./,размера,за който районният
съд е признал за установено вземането на ищеца/1198.21 лв./,следва да се
приеме,че като съобрази доказания размер на възражението за прихващане-1966.19
лв.,предявеният в това производство иск се явява основателен до размер на
сумата 2 741.41 лв.Или,искът ще следва да се признае за доказан и за сумата
1543.20 лв.-представляваща разликата между общо установената част,за която
искът е основателен-2741.41 лв. и сумата 1198.21,за която е уважен от районния
съд и решението му в тази част е влязло в законна сила.
Решението на районния съд,съобразявайки
горното, ще следва да се отмени в частта,в която предявеният иск е отхвърлен
над сумата 1198.21 лв. лв. до 2741.41 лв.,за която въззивният съд приема,че
настоящият иск е основателен,като на ищеца се признае дължимост и на сумата
1543.20 лв.
В останалата му обжалвана част ще следва да
потвърди. Въззивната инстанция не би могла на този етап от развитие на делото
да разграничи в сумата,за която приема,иска е основателен какъв е размера на
главница, съответно размера на мораторната лихва и разноските,тъй като ищецът е
възприел решението на районния съд,в което искът е бил уважен общо за сумата
1198.21 лв.,без да е разграничено,каква част от нея е дължима главница, съответно
лихва и разноски,а решението в тази част е влязло в законна сила,така,както е
било постановено.
При този изход на спора пред въззивната
инстанция,на въззиваемия се следва възстановяване на разноските,съобразно отхвърлената
част на въззивната жалба или в размер на сумата 404 лв.
Въззивникът не е заявил искане за
разноски,при което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл.271,
ал.1, пр.3 от ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №234/21.06.2018 г. ,
постановено по гр. дело №1192/2017 г. по описа на РС-Козлодуй,В ЧАСТТА,в която
предявеният иск е отхвърлен НАД 1 198.21 лв. ДО 2 741.41 лв. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено в отношенията между А.М.Д.
ЕГН ********** *** и "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, ЕИК ***, че А.М.Д. ДЪЛЖИ НА "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ
" АД и сумата 1543.20 лв.,представляваща
стойност на доставена,но неизплатена ел.енергия за периода 18.02.2015г. до 12.04.2017г.,в
която сума са включени дължима главница,мораторна лихва и разноски съгласно
задължение на ответника Д.,за което е образувано ЧГД №798/2017 г. по опи-са на
КРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
532/29.06.2017г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане
предявено от А.М.Д. ЕГН********** *** против "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"
АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК *** по реда на чл.298, ал.4 ГПК за разликата от 1966.19 лв. до пълният предявен размер от 3509.39лв.като
неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част,в която искът е отхвърлен над сумата 2 741.41 лв. до 4 707.60 лв.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България”АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК ***, с адрес на управление град
София, пк. 1784, район „Младост” бул. ***, представлявано от законните си
представители Я.Б., К.С.С. и К.К. ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Д., ЕГН **********, с адрес
******сумата 404 лв.-разноски пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената
част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е
ОКОНЧАТЕЛНО съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........