Решение по дело №6493/2016 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№...........................

Гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 6493 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.

 

Подадена е молба по чл.625 ТЗ от Е. ЕООД  за откриване на производство по несъстоятелност на И.П. ООД на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, като молителят твърди да има изискуеми и непогасени парични вземания за възнаграждение за извършени строително-монтажни работи.  Твърди, че  ответникът е преустановил плащанията на задълженията си, поради което и в приложение на презумпцията по чл.608 ТЗ е в състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

            Ответникът не взема становище по молбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от  и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания, като законът установява презумпция за наличие на състоянието при  спиране на плащанията на задължения от посочения вид. Съответно свръхзадължеността като основание за откриване на производство по несъстоятелност предполага установяване по делото, че активите на длъжника са недостатъчни за покриване на паричните му задължения, без значение дали последните са изискуеми или не.

Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни.

От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно дружество с ограничена отговорност.

По делото е представен договор от 2015 г. , без посочена конкретна дата на сключване, по силата на който дружеството И.П. ООД е възложило на молителя Е. ЕООД извършването  на строително-монтажни работи, изразяващи се в производство, доставка и полагане на асфалтобетон на обект „реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежа гр.Поморие, описани по вид, количество и единични цени в приложение № 1 към договора. Договорът е подписан от представители на страните, респективно не е оспорен като документ, поради което и съдът приема, че въз основа на него помежду им е възникнало правоотношение по двустранна търговска сделка с характеристиките на договор за изработка.

По делото са представени протокол за установяване завършването на подлежащи на заплащане СМР, съставен на 24.04.2015 г. и подписан от името на И.П. ООД като възложител и Е. ЕООД, като изпълнител, с който страните по делото установили извършването на СМР на обща стойност с ДДС от 34258,85 лв., като в протокола са посочени конкретните по вид, количество и единична цена монтажни работи. Въз основа на протокола, който не е оспорен като документ, съдът приема, че към датата на подписването му 24.04.2015г. договорът между страните е бил сключен, респективно удостоверените в протокола монтажни работи са били извършени.

За сумата по протокола от 24.04.2015 г. молителят е издал фактура № 12/24.04.2015 г., която от заключението на приетата по делото счетоводна експертиза, както и представените от НАП дневници на покупките, се установява да е осчетоводена от ответника, респективно ответникът да е поискал ползването на данъчен кредит по нея.

Представен е протокол за установяване завършването и подлежащите на плащане СМР, без дата, подписан от двете страни по делото, с който се  установява извършването на  конкретни по вид, количество и единична цена строително-монтажни работи, на обща стойност от 13009 лв., като за същата сума ищецът е издал фактура № 26/24.06.2015 г., която е осчетоводена от ответника, както се установява от счетоводната експертиза и представения ревизионен доклад от НАП, поради което и съдът приема, че протоколът установява изпълнение на молителя на посочените работи към 24.06.2015 г.

Следователно по делото се установява сключване на договор за изработка между страните, който договор е двустранна търговска сделка с оглед качеството на страните по него и презумпцията на чл.286 ТЗ. Съответно доказва се и изпълнение на молителя, в качеството му на изпълнител по договор на строително-монтажни работи, възнаграждението за които е на обща стойност от 47267,85 лв. с ДДС, поради което и в негова полза е възникнало вземане за възнаграждение в същия размер. Съответно съгласно чл.3, ал.1 от договора между страните, плащането на възнаграждение се извършва в срок от 5 дни след подписване на протокол за извършените работи и представена фактура. Молителят признава да е получил частично плащане на възнаграждението, като възнаграждението по фактурата от 24.06.2015 г. е платено изцяло, а възнаграждението по фактурата от 24.04.2015 г. е платено частично до размера от 14 258,85 лв., като въз основа на признанието съдът приема вземането на молителя за възнаграждение да е останало непогасено за сумата от 20000 лв.

Поради изложените съобпажения съдът приема  за установено по делото, че молителят е кредитор на ответника за парично вземане, чиято изискуемост е настъпила, поради което е легитимиран да поиска  откриване на производство по несъстоятелост.

Установяването на активна легитимация на молителя налага съдът да обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност, а именно налице ли е състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, респективно ако  и двете са налице, кое е настъпило по-рано.

Релевантна за установяване на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие.

 Следователно водещи при преценка за състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като  отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. 

От изисканите по делото справки от Агенция по вписванията и СДВР-Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към датите на изготвяне на справките, съответно 22.02.2017 г. и 23.02.2017 г. ответникът не притежава право на собственост върху недвижими имоти, нито пътни превозни средства, подлежащи не регистрация.

Във връзка с финансовото състояние на ответника по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Р.С..

Ответникът не е предоставил достъп до счетоводните си документи, поради което заключението е изготвено на база обявените годишни финансови отчети, както и въз основа на установените данни по съставен от НАП ревизионен доклад, като вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност в два варианта, единият от които е въз основа на коригирани счетоводни баланси към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г., съобразно установеното при извършената данъчна ревизия от НАП, а вторият – въз основа на анализ на обявени данни по годишните финансови очети  и коригиран баланс към 31.12.2016 г., изготвен от вещото лице на база баланса за 2015 г., като и в двата варианта вещото лице е приело за съществуващи активите, обявени за 2015 г., респективно за оценката им е вещото лице е приложило обявените от ответника счетоводни политики.

Съдът намира, че в приложение на правилото на чл.161 ГПК и тъй като ответникът не е оказал съдействие за достъп до счетоводните си документи с цел изготвяне на заключението, следва да се възприеме първия вариант на заключение относно стойностите на коефициентите за ликвидност и финансова автономност, доколкото при извършената на ответника данъчна ревизия са установени основания за корекция на финансовия резултат, респективно за установяване на допълнителни данъчни задължения, а вещото лице е посочило, че не може да се установи и наличността на съответните парични средства на каса и по банкови сметки.

Съответно съгласно този вариант, коефициентите за обща ликвидност са съответно 0,86 към 31.12.2014 г., 0,24 към 31.12.2015 г. и 0,23 към 31.12.2016 г. и следователно за целия изследван период ответникът е в невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Доколкото обаче не се установява какъв е характера на краткосрочните задълженията на ответника  за 2014 г., а именно дали същите касаят задължения по търговски сделки, публични задължения или частни държавни вземания, то и съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2015 г., към която дата е установено, че ответникът има непогасено парично задължение към молителя, произтичащо от търговска сделка, респективно непогасени публични задължения за данъци и осигуровки и същевременно коефициентът за обща ликвидност е четири пъти под нормата.

Това състояние е трайно и продължава към 31.12.2016 г., а при липса на доказателства за преодоляването му, за което ответникът носи тежестта, и към датата на приключване на устните състезания по делото, тъй като за целия този период коефициентът на обща ликвидност не е надвишавал  0,86, какъвто е към 31.12.2014 г., която стойност няма как да се приеме за близка до нормата за ликвидност.

Към 31.12.2015 г. по отношение на ответника е налице вече и състояние на свръхзадълженост, тъй като общата стойност на всичките му активи /дълготрайни и краткотрайни/, а именно 137 хил. лв., при съобразяване на установената от вещото лице недостоверност на баланса в частта относно паричните средства на каса и по банка, е по-малка от стойността на задълженията му по баланса – 314 хил. лв., като доколкото молителят поддържа и двете основания за откриване на производство по несъстоятелност, то при установеното съвпадане на датите на настъпване на двете основания, производството следва да се открие и на двете.

Ответното дружество не може да бъде открито по седалище и адрес на управление,  липсват инвентаризационни описи, няма доказателства за наличност на парични средства на каса и по банковите сметки.  Не се установява да е налице реално налично имущество на ответника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определение от 19.04.2017 г. по чл.629б ТЗ, вписано в книгата по чл.634 в ТЗ на 21.04.2017 г./, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.

Водим от горното и на основание чл.632, ал.1   ТЗ, СГС

Р   Е   Ш   И

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на И.П. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА – 31.12.2015 г.

            ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ,  по отношение на „И.П. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***

            ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И.П. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на И.П. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на И.П. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***

СПИРА производството по т.дело №6493/2016 г. по описа на СГС, VI-21 състав.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

            ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

           СЪДИЯ: