Р Е
Ш Е Н И Е
№ 122 12.06.2020 г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На осми юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 661
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените искове от М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***
и А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и двамата представлявани от адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, етаж 4, чрез управителя адв.
Стоян Чаталбашев, АК-София, против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цветанова Цонева и Евгени
Светославов Игнатов, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Славов, с искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците сума в размер
от по 80 000лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпилите за всеки от
ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра им Р. Д. Ч.,
починала при ПТП със застрахован при
ответното дружество водач, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на застрахователното събитие – 03.09.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане и сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ищците
твърдят, че на 03.09.2015 г. на
второкласен път II-73 Ришки проход, на 71 км, при управление на МПС - марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с д.к. № А9108КН, водачът Б. А. Я., нарушил правилата за движение
по пътищата, като управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол,
движил се със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и законови
ограничения, не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, и особено към възрастните хора, при което не намалил скоростта и не
спрял пред появило се препятствие на пътя и реализирал удар с пешеходката Р. Д.
Ч., която починала вследствие на настъпилия удар.
По случая е образувано ДП № 286/2015 г. по описа на РУ „Полиция“ - гр.
Сунгурларе и пр.пр. № 7182/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас. По
образуваното нохд № 461/2017 г. по описа на ОС Бургас е постановена присъда №
220/19.09.2017 г., ведно с мотивите към нея, влязла с законна сила на
05.10.2017 г.
Смъртта на Р. Ч. настъпила вследствие на множество несъвместими с живота
увреждания, причинени при ПТП по непредпазливост от водача Я..
Твърди се
още, че от описаното автопроизшествие за ищците – братя на починалата Р. Ч.,
настъпили тежки неимуществени вреди. Между ищците и починалата съществувала
трайна и дълбока връзка още детството, когато по-голямата сестра се грижела за
братята си, връзка която се запазила силна през годините, макар всеки да имал
свое семейство. Тази трайна и дълбока емоционална връзка била много по-силна от
обичайната връзка между братя и сестра, отношения на особена близост,
изразяващи се във взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Ищците
още не можели да се отърсят от шока от внезапната смърт и загубата на сестра
си. Затворили се в себе си в опит да преодолеят мъката и скръбта, но загубата
на толкова близък човек, изиграл огромна роля в живота им, не можело да бъде
преодоляна. Ищците изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата
и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Те плачат
постоянно, затворили са се в себе си, постоянно ходят на гробищата. Загубили са
Р. като емоционално присъствие, опора в живота им и надежда за сигурност на
бъдещето си. Това е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство у ищците.
Сочат, че
увреждащият автомобил имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с „ЗД Евроинс“ АД съгласно полица № 07515000164502 валидна от 10.01.2015 г. до
09.01.2016 г.
Излагат се
съображения, че ищците, като братя на починалата, влизат в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка гражданска
отговорност при смърт и са материално легитимирани да получат такова съгласно
ТР № 1/2016г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Размерът на
исковите претенции е мотивиран със степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди - душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време. Правят
доказателствени искания. Представят доказателства.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се
оспорват претенциите за застрахователно обезщетение за претърпените от всеки от
ищците неимуществени вреди от процесното ПТП по основание и размер. Посочва, че
на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищците не са посочили данни за банковите си
сметки. Признава се наличието на влязла в сила присъда, като се оспорват всички
останали твърдения на ищците. Прави възражение за съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на не по-малко от 50%. Сочи, че пострадалата е
пресичала на необозначено място, като при това не е имала добра видимост поради
преминалия камион и изскочила рязко на пътя, като с това е нарушила
разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и чл.
114, т.1 и 2 от ЗдвП. Счита размерът на претенциите за изключително завишен,
като следва да бъдат взети под внимание възрастта на починалата и ищците. Оспорва
твърденията за претърпените страдания като бланкетни, характерни за всяка
искова молба на този процесуален представител. Оспорва се духовната връзка на
ищците с починалата, тъй като релевираните обстоятелства са за период от около
преди 70 години и липсват доказателства за отношенията преди инцидента. Счита
за приложима разпоредбата на § 96, ал. 3 от ПЗР КЗ, като дължимото обезщетение
за всеки от ищците се определя от съда в рамките на лимита от 5 000 лв. Сочи, че застрахователят не е уведомяван за застрахователното
събитие и липсва извънсъдебна претенция и ищците не са предоставили банковите
си сметки, предвид което счита, че не дължи лихва за забава. При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли претенциите
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Допълнителна искова молба от ищците е
постъпила в срок, с която се оспорват изцяло твърденията на ответника в
отговора. Сочат, че за доказването на активната си процесуална легитимация са
ангажирали доказателствени средства, с помощта на които ще установят наличието
на дълбока връзка на обич, привързаност и доверие. Сочи, че по силата на §22 от
КЗ, приложение намира отменения КЗ, тъй като застрахователният договор е сключен
преди 01.01.2016 г. който е действал
предвид факта, че ПТП е настъпило през 2015 г. Оспорват възраженията за
съпричиняване и за прекомерност на обезщетението, като сочат че последното е
съобразено със съдебната практика по сходни случаи.
В законовия
срок ответното дружество е подало допълнителен отговор, с който заявява, че
поддържа посочените по-горе възражения. Счита, че не са налице обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване. Оспорва изцяло допълнителната искова молба.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД
от М.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и двамата
представлявани от адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 8,
етаж 4, чрез управителя адв. Стоян Чаталбашев, АК-София, против „ЗД Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, чрез пълномощника юрисконсулт
Йордан Славов, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки
от ищците сума в размер от по 80 000лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
настъпилите за всеки от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра
им Р. Д. Ч., починала при ПТП със
застрахован при ответното дружество водач, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от деня на застрахователното събитие – 03.09.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът приема наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с д.к. № А9108КН, по
силата на застрахователна полица № 07515000164502 към датата на процесното ПТП за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед твърденията на двете страни в
производството в същия смисъл.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно - автотехническа
експертиза, приема за установено следното :
На 03.09.2015 г. на път II - 73, лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с д.к. № А9108КН, управляван от Б. А. Я., се движел в участъка от с. Лозарево към Прилеп. След като подминал с. Лозарево,
автомобилът увеличил скоростта си до 105 км/час. В лентата за насрещно движение
е навлязъл неизвестен голямогабаритен товарен автомобил – закриващ частично
видимостта към насрещната пътна лента. По същото време, от лявата страна на
пътното платно е навлязла пострадалата пешеходка Р. Ч., която бутала количка
пред себе си. Към този момент, тя е била извън видимостта на водача на лекия
автомобил, който е могъл да я възприеме на около 80 метра от нея, когато тя е
била стигнала до средата на насрещната лява лента. Навлизайки в дясната пътна
лента, пешеходката била ударена с предния ляв ъгъл на процесното превозно
средство марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к. №
А9108КН, който бил в процес на спиране. При удара тялото на пострадалата било
отхвърлено на предния капак на автомобила, след което главата й се ударила в
предното обзорно стъкло и след окончателното спиране на автомобила е изпаднала
на пътното платно. Сблъсъкът е бил предотвратим, но е настъпил в следствие на
несъобразената скорост на водача на лекия автомобил.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема да
установено, че на 03.09.2015 г. е
настъпило ПТП с участници Б. А. Я. – водач и Р. Д. Ч. – пешеходец и с присъда от 19.09.2017
г. по НОХД № 461/2017 г. по описа на БОС, Б. А. Я. е признат за виновен за причиняване на смъртта на пешеходеца при
процесното ПТП.
Не се спори по наличието на извършеното ПТП, датата
на извършването, извършителя. Спори се по механизма на извършеното ПТП и
причините за настъпването му, както и по
отношение на причинените неимуществени вреди и размера на дължимото
обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване поради обстоятелството, че
пострадалата е пресичала не обозначено и не предназначено за целта място.
Съдът намира твърдението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултата от страна на пострадалата за неустановено със следните
аргументи: Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т.
1, 2 и 4, съобразно които пешеходците преди да навлязат на платното за
движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, да не спират без
необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от
парапети или вериги. В случая по делото няма данни за налична пешеходна пътека
на мястото на ПТП или в близост до него. В района на произшествието не е имало
и мантинели или други предпазни съоръжения, които пострадалото лице да е
преминало. На основание разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП водачът е бил длъжен
да съобрази пътната обстановка, избирайки скоростта си на движение. За предотвратяване на инцидента е било необходимо,
водача на лекия автомобил да се движи със скорост не повече от 90 км/час, при което
процесното ПТП е можело да се избегне. С оглед на конкретните обстоятелства по
случая, независимо, че за деликвента не е била налице неограничена обективна
възможност да възприеме пресичащата пътното платно пешеходка, тъй като
видимостта му е била ограничена от насрещно движещия се товарен автомобил, то
при съобразяване на скоростта си с предвидените за този участък огреничения от
70 км/час, инцидентът не би се случил. В случая не може де се обоснове извод,
че от страна на пострадалата са извършени действия, които
са спомогнали за настъпване на вредоносния резултат, тъй като с оглед на
нейната възраст и способността й да възприема зрително и звуково факти от
действителността, инцидента е станал неизбежен. С оглед на горното съдът
намира, че това възражение на ответника е неоснователно.
По отношение на механизма на извършеното ПТП и
причините за настъпването му, съдът кредитира приетото заключение на
допуснатата съдебно автотехническа експертиза и мотивите на присъдата по
н.о.х.д. 461/2017 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, според които причина
за настъпилото ПТП е както поведението на водача на лекия автомобил, който е
управлявал автомобила с по-висока от разрешената в участъка скорост – 105 км/ч
при позволени 70км/ч.
Разпитаните свидетели установяват, че ищците и починалата са били
близки и са имали тясна емоционална връзка. Починалата е полагала грижи за
двамата си братя, независимо, че са живеели в отделни домакинства. След смъртта
на майка им, тя се е грижела за тях, което създало отношения на дълбока
привързаност, продължила през целия им житейски път. Преди настъпване на
инцидента, пострадалата помагала в домакинството на двамата си братя и им
давала съвети, като по – голяма сестра. Горните обстоятелства са в подкрепа на
твърденията на ищците за естеството на отношенията им с починалата.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
От приетата съдебно - автотехническа експертиза се
установява, че ПТП е настъпило поради несъобразяване с правилата за движение,
уредени в чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Установява се, че МПС се е движело с превишена
скорост, която първоначално е била от 105 км/ч. при позволени 70 км.ч. Водачът
не е съумял преустанови движението на превозното средство, поради недостатъчно
време за реакция.
За да намали обема на отговорността си
застрахователят е въвел в процеса възражение за съпричиняване, което съдът, с
мотиви изложени по-горе приема за неоснователно. Няма данни, че пострадалата би
реагирал по различен начин на приближаващото МПС, в случай, че по пътното
платно не бе преминал товарен автомобил.
Установява се, че загиналата е сестра на ищците,
поради което същите са от кръга на лицата имащи право на обезщетение на
понесените неимуществени вреди от нейната смърт.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г
по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на
най-близките да получат обезщетение не е
прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Посочва се,
че е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче, ако са създали
с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В случая, съдът
приема, че е доказано, че създалата се между ищците и сестра им емоционална
връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите
такива за съответната родствена връзка. Това е така, защото се установи,
че починалата е полага грижи за братята си, както в ранната им възраст, така и
в моменти, когато те са имали нужда от такива, независимо от факта, че са били
в различни домакинства. Това обстоятелство води до извода, че в конкретния
случай е налице емоционална връзка, близка привързаност, надхвърляща
присъщата такава за родствената връзка,
която съществува между братя и сестра.
С горните аргументи съдът приема, че е
справедливо да се признае право
на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Заключено е,
че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищците не са съжителствали трайно със сестра си, която е живеела
в отделно домакинство. Не са представени доказателства за влошаване на
психическото и физическото им състояние освен събраните гласни доказателства.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски достоверни, последователни
и логични и приема, че те установяват
голямата скръб на ищците, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния
ефект на загубата. За конкретния размер
съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната
практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и
лимитите на застрахователя. Въз основа на изложените доводи на ищците следва да
се присъди като обезщетение сумата от по 5 000 лв., като за разликата до пълния
размер от по 80 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения, като по смисъла
на чл. 226 КЗ /отм./ ищците, в качеството им на увредени лица, имат право да
претендират обезщетение за претърпените от тях щети пряко от ответника –
застраховател.
Предвид определения от съда размер на обезщетение
за неимуществени вреди за всеки от ищците, не следва да бъда разглеждано направеното
от ответника възражение, че обезщетението в конкретния случай следва да бъде
определено до размера по § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г., в
сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а,
ал. 4 от КЗ, а именно в размер до 5000 лв. Само за пълното следва да се
отбележи, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в
случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
Върху определената стойност от по 5 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди за всеки от ищците, следва да се присъди
лихва за забава от датата на смъртта 03.09.2015год. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от посочената по-горе
дата – 03.09.2015 г. По отношение на тази претенция е направено възражение за
изтекла погасителна давност, което съдът приема за основателно, предвид факта,
че искът е предявен на 09.12.2019 год., поради което лихва за забава следва да
бъде присъдена, считано от 09.12.2016 год. до датата на окончателното изплащане
на главницата.
По отношение на разноските:
С оглед частичната основателност на
претенциите, съдът намира, че дължими на страните в настоящото производство са
разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и съдействие,
в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на
материално затруднено лице. С оглед на това е налице предвиденото в Закона за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на адвокат Евелина Георгиева Петкова сумата от 366,25 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед изхода на делото, направено в тази насока
искане и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 468,75
лева, представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски, в която се
включват възложеното и платено възнаграждение за вещо лице по допуснатата експертиза и възнаграждението на юресконсулта
по делото, определно по правилата на чл. 25 от Наредбата за правната помощ.
Тъй като ищците
са били освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдените суми следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
и двамата представлявани от адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и
Иванова“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Три уши“ № 8, етаж 4, чрез управителя адв. Стоян Чаталбашев, АК-София сумата от по 5 000 лева (пет хиляди лева) за всеки
от тях, представляваща обезщетение за
претърпени от ищците неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
смъртта на сестра им Р. Д. Ч., причинена на 03.09.2015 год. от Б. А. Я. при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к. № А9108КН,
със сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от
09.12.2016год. до окончателното му
изплащане, както ОТХВЪРЛЯ претенциите над уважения размер до претендирания
такъв от по 80 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цветанова Цонева и Евгени
Светославов Игнатов да заплати на адвокат
Евелина Георгиева Петкова сумата от 366,25 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
на „ЗД
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори
Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов разноски
по делото в размер на 468,75 лева лв.
ОСЪЖДА ЗД Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна
такса в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: