Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 316 28.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16524 по
описа за 2015 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците И.Н.З., Е.В.З., И.Д.З. и Т.Д.З. твърдят, че
първата от тях е собственик въз основа на договор за дарение, на поземлен имот
№ *****, който е бил включен в УПИ ********
с площ 368 кв.м. от кв. ** по КРП
на с. В., понастоящем съставляващ част от поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта на с. В.***********
одобрена със заповед №18-99/12.11.2008г. на АГКК, с обща площ от 1030 кв.м. при
граници: *****************. Останалата част от поземления имот до 1030 кв.м.
било собственост на наследниците на Т.Л.З. /останалите ищци по делото/.
Поддържа се, че З. била собственик на парцел **, имот пл.№******** по
кадастрален и регулационен план на с. В. от 1931г. чиято общ площ била 3440 кв.м., като при
отреждането на парцели за този имот, около 900 кв.м. от него се придавала към
парцел ********. Тази дворищна регулация не била приложена към момента на
приемане на следващия план от 1968г., поради което придаваемото място било
останало в границите на имот пл.№***. Имотът с пл.№*** бил идентичен с
отредените парцели ******* и ******** по предходния план, а имот с идентификатор
********* представлявал западната част от имот пл.№*******, тоест бил образуван
от имот №*** собственост на Т.З.. Поради това към момента на одобряване на
последния КРП от 1995г. и кадастралната карта от 2008г. единствено ищцата И.З.
/по силата на дарението/ и наследниците на Т.З. /останалите ищци/ били
собственици на въпросния имот. Твърди се, че площ от около 300 кв.м. заключена
между точки 1,2,3,4 на комбинирана скица № 15-442767/13.10.2015г.на СГКК-
Пловдив, към момента на одобряване на КРП от 1995г. и кадастралната карта от
2008г., поради грешка е неправилно включена в границите на имота на ответниците
– този с № *********, вместо в границите на собствения на ищците поземлен имот **********,
като границите на тази спорна част са: ****************. Предвид тези
обстоятелства се иска да бъдат признати ищците за собственици на спорната част от
имота.
Ответниците М.А.Б., Ж.П.Б. и М.А.Я. отричат
твърдението за наличие на грешка в последния действуващ КРП от 1995г. и
кадастралната карта от 2008г. Поддържат, че са съсобственици на бившия парцел №*********
по плана от 1968г., който след влизане в сила на кадастралната карта през
2008г. съставлявал поземлен имот *********. Освен това поддържат, че те са
упражнявали владение върху спорната част в продължение на период от повече от
17 години, поради което в тяхна полза е изтекла придобивна давност по отношение
на спорната част.
След като
обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното:
По силата на договор за дарение от 09.05.2006г.,
обективиран в нот. акт №***********. по писа на н. ********** ищцата И.Н.З.
придобила от И.Д.З. правото на собственост върху поземлен имот №**, включен в
УПИ ***, отреден за имоти ****** по плана на с. В.**********, одобрен със
заповед РД-09-409/27.09.1995г., представляващ празно дворно място с площ 368
кв.м., а целия УПИ ********** е с площ 1023 кв., при граници на поземления
имот - *********** /лист 5/.
Установява се от заключението на експертизата, че
имотът предмет на дарението извършено с гореописания нотариален акт е отразен в
действуващата кадастрална карта на с. В., одобрена със заповед РД –
18-99/12.11.2008г. като част от имот с идентификатор *******, чиято обща площ е
1031 кв.м. /лист 9 и 150/.
Останалата площ от поземлен имот с идентификатор *********
до пълната квадратура от 1030 кв.м. е предмет на наследствено приемство, като
част от имуществото на Д.И.З., починал на ******г. Видно от представеното
удостоверение № 10-02-1181/04.12.2015г. на о. М., че ищците Е.В.З., И.Д.З. и Т.Д.З.
са наследници по закон на Д.З. / лист 16/. Покойният Д.З. от своя страна е наследник по закон
на Т.Л.З. починала на ********. /лист 13/. Установява се, че Т.З. е била призната с нотариален
акт №***********., съставен на 11.07.1962г. за собственик на празно дворно
място намиращо се в с. В. ********, с площ от 3440 кв.м., съставляващо парцел *,
включващ имот ********* по плана на селото при граници: ************** /лист 17/.
С нотариален акт № ****************. на *********
ответницата М.А.Я. закупила от р. си А.Д.Б. и Г.Б.Б. 740/990 ид.ч. от дворно
място, намиращо се в с. В. **************, цялото с площ 990 кв.м.,
съставляващо парцел ********* по плана
на селото заедно с цялата жилищна сграда, находяща се в същото дворно място,
при граници на парцела: *****************
/лист 57/.
Ответникът М.А.Б. е придобил по силата на договор за
покупко-продажба от р. си А.Д.Б. и Г.Б.Б. правото на собственост върху дворно
място, намиращо се в с. В., с площ от 848 кв.м., съставлящо пацел ********** по
плана на селото заедно с намиращите се в същото дворно място жилищна сграда със
застроена площ от 107 кв.м. и гараж с площ 30 кв.м. при граници на
парцела: **************; както и 250/990
ид.ч. от самото дворно място, намиращо се в с. В., цялото състоящо се от 990
кв.м., съставляващо парцел ********* по плана на селото при граници на парцела:
*************. В договора е отбелязано, че купувачът ще ползва реално 250 кв.м.
от задната северозападна част от дворното място при границата на парцел **********.
Сделката е обективирана в нотариален акт №**********. на ************* /лист 67/. По
делото не е спорно, че имотът е придобит от Б. по времето когато той е бил в
брак с ответницата Ж.П.Б., поради което съставлява помежду им семейна
имуществена общност.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза първият кадастрално-регулационен план относно двата съседни имота е
одобрен през 1931г. В него те са отразени както следва: този на ответниците с
номер *** и площ от около 2222 кв.м., а този на ищците с номер *** с площ от
около 3706 кв.м. Към този план няма запазена разписна книга / лист 142 и 146/.
С уличната и дворищна регулация по този план за имот *** е отреден парцел *****
с площ от около 2111 кв.м., а за имот *** – парцел ****** с площ от около 3470
кв.м. /скица №1 към заключението/. Дворищно регулационните линии между двата имота не
предвиждат предаване на площи по регулация и съвпадат с имотните граници. Към
действието на този план е бил съставен описания по-горе нотариален акт № ***********.
с който за собственик на парцел *********** е била призната праводателката на
ищците Т.З. /лист 17/.
С регулационен план одобрен със заповед № 746/26.12.1963г.
е изменена регулацията, като за имота с пл.№ *** вече са отредени два парцела:
- *** с площ от 1340 кв.м., съставен от
предаваемо място от около 42 кв.м. от граничния на север имот *** и около 414
кв. м. от кадастралната основа на имот *** и около 866 кв.м. предаваемо място
от поземлен имот ***; другият парцел е
обозначен като *** с площ 1326 кв.м., които съставляват част от кадастралната
основа, като съгласно регулацията от имот *-** се придават около 507 кв.м. към
съседен от север парцел ** отреден за имот пл. № ***. По силата на този
регулационен план за имот пл.№ *** са отредени парцели: * с площ от около 1285
кв.м., като е налице промяна на границата му с имот пл. № ***; и парцел ** с
площ от около 1314 кв.м. образуван изцяло от кадастралната основа на имот пл. №
*** / лист 145 и 147/.
През 1968г. със заповед №661 от 28.11.1968г. бил
одобрен нов кадастрален и регулационен план на с. В.*************, като със
същата заповед е бил обезсилен кадастралния и регулационен план одобрен през
1931г. С пл. номер ** заснет бившия имот
***, записан в разписния списък на Т.З.. Отбелязано е пл. № **са образувани
парцели ********* /лист 151/. Имотът с бивш
пл. №*** е заснет вече с пл. № **, както е записан в разписния лист на М.А.Б. и
А.Д.Б.. Отбелязано е, че от имота са образувани парцели ************ / лист 151/. В
кадастралната част на плана са нанесени следните постройки: в парцел ***** –
двуетажна жилищна сграда и част от навес; в парцел ***** попадат другата част
от навеса, други навеси и паянтова стопанска постройка / скица № 3 – лист 148 /. Така заснетите имоти са със съответни площи: имот пл.№ ** -2487
кв.м., а имот пл. № ** – 2567 кв.м. Съгласно регулационната част на плана са
налице следните предвиждания: за пл. № ** – образуване на парцел ** с площ
1001,7 кв.м. и парцел ** с площ 913,7 кв.м., като за улична регулация се
отнемат 212,7 кв.м.; за пл. № ** -
парцел *** с площ 925 кв.м. и парцел *** с площ 842 кв.м., като за улична
регулация се отнема площ от 192,5 кв.м. Образуван е съсобствен парцел ** в
който поземлен имот №** / на ищците/ участва с 355 кв.м., а имот пл. № ** с
площ от 560 кв.м.
Следващият кадастрален и регулационен план е одобрен
през 1995г. като съгласно него дворищната регулация е приложена по отношение на
парцели ********, като относно тях са заснети поземлени имоти № ****** с
отреждания – парцел ********. За остатъка от имот стар пл. № ** е записан
кадастрален номер **, който с част от стария п.и. №**/ отбелязан с нов пл. №**/
влиза в образувания общ парцел *********. Имотната граница между процесните
имоти на ищците и ответниците се запазва и съответствува на тази по
кадастралния план от 1968г. С новия план
за регулация за имот пл. № ** / стар 17/ са отредени парцели ***********.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Съгласно чл.54 ал.1 ЗКИР непълноти или грешки в
кадастралната карта се допълват или поправят от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Когато тези грешки са свързани със спор за материално право, съобразно чл.54,
ал.2 ЗКИР той се решава по съдебен ред.
Ищците се позовават на
правоприемство от Т.З., която съобразно горепосочения нотариален акт за право
на собственост по давност е призната за собственик на парцел *- имот *** по
плана от 1931г. Съгласно този план имотната граница между пл. № ********
съставлява права линия, без наличие на условни знаци за трайно материализирани
на терена граници / лист 146/.
Местоположението на остатъците от кирпичената ограда,
до която са били изградени паянтовите стопански постройки, съгласно приложение
№1 към допълнителното заключение на експертизата / лист 166/ водят до извод, че тя не е била разположена по
имотната граница отразена в плана от 1931 г. Това се установява от
съпоставянето на скици №1, №2 отразяващи първоначалното местоположението на
границата и предаването по регулация, със скици № 3 и №4, отразяващи
кадастралната линия върху която се намират остатъците от оградата, включена в
плановете от 1968г. и 1995г. Съгласно
състоянието отразено в регулационните предвиждания от 1963г. при образуването на
парцел ********* остатък от имот *** с площ 414 кв.м. се упълномерява, чрез
предаване на площ от 886 кв.м. от имот пл. № ***. На скица 2 / лист 147/
кадастралната граница е същата като по плана от 1931 г., като по протежението ѝ
няма отбелязване на условен знак на материализирана граница. Прави впечатление,
че във следващия кадастрален план, отразен на скица №3 /към 1968г./ има
отбелязване на ограда по имотната граница, както и на съществуващи сгради, част
от които са построени по протежение на отразената ограда – която съставлява
материализирана имотна граница. Съгласно показанията на свидетеля И.Р. /лист 157 и 213/,
тази ограда е била кирпичена и съществувала между имотите на ищците и ответника
още през 1956 година, като не е била променяна. В тези граници бил ползван
дворът на д. на М.Б. – А., както и на техните наследници /в този смисъл
показанията на свидетеля Р./. Изложеното от свидетеля се потвърждава от
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, което установява,
че имотът на ответниците е ограден в кадастралните си граници, отбелязани в
плана от 1968г., като са налице останки от основи на селскостопанска сграда,
която е начало на трайно материализирана граница – кирпичена ограда върху
каменни основи отразена в КРП с условен знак за полумасивна ограда / лист 166/.
Установено е също, че новата ограда изцяло лежи върху каменните основи на
старата. Също така, вещото лице е установило наличие на денвилация между
имотите, налична в частта на разположение на старата ограда. Данните за тази
разлика в нивата съвпадат с посоченото от свидетеля Р., който в показанията си
твърди, че между двора на отвениците и ищците има около 30 см. денивилация / лист 157/. Същото
се потвърждава и от свидетеля на ищците – К.Р. /лист 231/.
Гореизложеното дава основание съдът да приеме, че
трайната материализирана граница – кирпичена ограда върху каменна основа, между
двата поземлени имота от които е образуван съсобствения парцел ******, е
съществувала още към момента на изработване на регулационния план от 1963г., но
не била отразена в него, което е подразбиращо се тъй като планът е само
регулационен, тоест не е извършвано кадастрално заснемане на имотите. Ползвана
е основата от предходния кадастрален план, което е видно и от заключението на
експертизата. Този план, също се съдържа данни за съществуващи трайно на терена
материолизирани граници, като това се отнася както за процесните два имота,
така и за останалите отразени в него имоти. По делото обаче, няма доказателства
от които да може да се обоснове извод, че основите на кирпичената ограда,
разкрити на място са останки от ограда съществувала към първоначалното
заснемане на имотите през 1931г. и неотразена в тях. Такъв извод, с оглед
доказателствения материал би представлявал само предположение, непочиващо на
обективно установени факти. Във връзка с разположението на сградите и
по-специално на стопанската сграда отразена като съществуваща в парцел ********
по плана от 1995г. следва да се вземат предвид показанията на свидетеля К.Р.,
според които стопанската сграда, представлявала овчарник и била построена в
съвместно ползваното място по съгласие между праводателите на ищеца и ответника
/ лист 213/.
Следователно границата, заснета в плана към 1968г. не
съответства на първата отразена имотна граница, тази в плана от 1931г., както и
на тази от регулационния план с предвиждания за съсобствен працел – този от
1963г. В имотните граници, установени в плана от 1931г. е било упражнявано
владението от страна на Т.Л.З. – обща праводателка на ищците. Тя се легитимира
като собственик по давностно владение имено в границите по плана от 1931г.,
който не съдържа регулационни предвиждания /лист
17/, поради което и не може да става дума
за наличие на непосредствено отчуждаване по силата на чл. 34 от Закона за
благоустройството на населените места в Кн. Б. от 1905г. (отм.). Първото
регулационно предвиждане засягащо двата имота е това от 1963г., като е
осъществено при действието на ЗПИНМ (отм.), но не са налице доказателства, че
придаването на площ от имот пл. №*** в размер на 886 кв. м. към имот *** /този
на ответниците/ е било осъществено. Не са налице доказателства за заплащане на
обезщетение или завземане на придаваемата част по установения ред, а от друга
страна от момента на одобряване на този план - 1963г. до последващия план – 1968 г. е
изминал период по-малък от десет години. Последното означава, че ответниците не
биха могли да придобият собственост върху реално присъединяващата се към имота
им част по давност. Обстоятелството, че планът на е бил приложен се потвърждава
и от последващите отреждания -вече като съсобствен, но при участие на имот със
стар номер *** / на ответниците/ с площ от 560 кв.м., вместо с площта от 414
кв.м., която по предходния план от 1963г. представлява маломерния остатък от
имот *** /лист 147 и 148/. Последното се дължи на промяната в имотната граница,
която се съдържа в плана от 1968г. Тази промяна обаче е необоснована, тъй като
липсват фактически основания за нея – не е налице разместване на собственост по
регулация, нито по друг способ, доколкото не е изтекъл предвидения давностен
срок. Не може да се приеме, че отчуждителен ефект има и последващото
регулационно предвиждане по плана от 1995г. Той също предвижда съсобствен
парцел, а не предаване по регулация към някой от имотите.
При така установеното, съдът намира, че за вярна
имотна граница, определяща пространствените предели на правото на собственост
на имота на ищците, които черпят права от собственицата на имот стар пл. № ***,
следва да се приеме тази отразена в плана от 1931 г., въз основа на която са
били направени неосъществените регулационни предвиждания от 1963г. Видно от
комбинираната скица №5 /лист 150/ площта между границата между имот ******** отразената
по действущата кадастрална карта от 2008г. и действителната имотна граница
между имоти *** и *** по кад. план от 1931г., сътоветствува на претенцията на
ищците заявена с исковата молба и уточненията към нея.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на делото ответниците следва да
заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 455 лева. Не следва да се
присъжда претендираното в списъка по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение от 550
лева, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащането му.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 54, ал.2 ЗКИР, по
отношение на ответниците М.А.Б. ЕГН **********, Ж.П.Б. ЕГН **********, двамата
с адрес *** и М.А.Я. с ЕГН ******** с адрес ***, че ищците И.Н.З. ЕГН **********,
Е.В.З. ЕГН **********, И.Д.З. ЕГН ********** и Т.Д.З. ЕГН **********, всички с
адрес *** са собственици, на осн. договор за дарение, по отношение на И.З. и
наследствено приемство от Д.И.З., за останалите ищци, на площта от около 300 кв.м.,
заключена между точки 1,2,3,4 на комбинирана скица №15-4422767/13.10.2015г. на
СГКК- П. съставляваща част имот с идентификатор ******* по кадастралната карта
на с. В., одобрена със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г., неправилно заснета,
като част от имот с идентификатор ****** при
граници на тази спорна част: **************.
ОСЪЖДА М.А.Б., Ж.П.Б. и М.А.Я. да заплатят на И.Н.З., Е.В.З.,
И.Д.З. и Т.Д.З., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 445лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски.
Скица №15-4422767/13.10.2015г. на СГКК- П., приложена
на лист 9 от делото и приподписана от съда, да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат
същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД