Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./20.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17880
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.п.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
С.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***. *****, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
897.56 лв. /осемстотин деветдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/ главница, дължима за консумирана и
неплатена ел.енергия за периода от 25.08.2010 г. до 20.09.2011 г. за обект на
потребление с адрес: *****, кл. № ***** и аб. № *****, както и такса за възстановяване на ел.
захранването в обекта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане; 570.41 лв. /петстотин и седемдесет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава, изчислена
върху всяка главница от датата на падежа на всяка от фактурите до 13.10.2017
г..
Твърди
се в исковата молба, че ответникът и ищцовото
дружество се намирали в облигационни отношения, регламентирани от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД и в изпълнение на
договора е доставяна ел.енергия в периода от 25.08.2010 г. до 20.09.2011 г. за обект с кл.
№ ***** и аб. № *****, с адрес на потребление: *****. В нарушение на
договорните си задължения, ответникът не е заплатил консумираната ел.енергия по
фактури, издадени през периода от 27.09.2010 г. до 05.10.2012 г., в която стойност се
включвала и сумата в размер на 19 лева – такса за възстановяване на
преустановено ел. захранване. Потребителят е следвало да заплати консумираната
ел. енргия в сроковете, определени в ОУ, като в
противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на
главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на
поетите задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 16176/2017г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената
в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, с който се оспорва наличието на договорни отношения
между страните по делото за посочения обект на потребление. Твърди се, че не е бил собственик
или ползвател на обекта в рамките на исковия период. На 25.01.2007г. се е
разпоредил в полза на трети лица с притежаваното право на собственост върху
посочения обект на потребление. Уведомил ответника за промяната в
собствеността. Изграденият в поземления имот ресторант бил разрушен, заедно с
намиращия се в него трафопост, като през посочения период не е подавана ел.
енергия. Оспорва се предоставянето на твърдяното количество ел. енергия в
негова полза и реалното й потребление. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№16176/2017г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от Е.п.” АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление *** срещу С.Г.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***. ***** заявление за сумата в общ размер на сумата от 897.56 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща дължима сума за доставена и неплатена електроенергия
за периода от 27.09.2010 г. до 05.10.2012 г. за обект с кл.
№ ***** и аб. № ***** и обект на потребление *****,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК – 24.10.2017 г., сумата от 570.41 лв. /петстотин и
седемдесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху всяка сума по издадени фактури от
датата на падежа на всяко задължение до 13.10.2017 г., както и направените по
делото разноски в размер на 79.36 лв. /седемдесет и пет лева /,
представляващи внесена държавна такса от 29.36 лв. и адвокатско възнаграждение от
50.00 лева.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника за недължимост на присъдената
в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск.
Представено е като доказателство по делото
извлечение от сметка към 13.10.2017г., издадено от „Е.п.” АД по кл.№ ***** за сумата от 897.56лв. – главница по 7 броя
фактури, издадени на 27.09.2010; 26.10.2010г., 27.06.2011г., 26.07.2011г.,
26.08.2011г., 27.09.2011г. и 05.10.2012г., и лихва в общ размер на 570.41 лева
върху главниците, както и справка за консумирана електроенергия по кл.№ ***** към дата 16.11.2017г. и справка за платени и
неплатени фактури.
Приложени са и 7 броя фактури, вземанията по
които се претендират: Фактура № **********/27.09.2010г.; Фактура №
**********/26.10.2010г.; Фактура № **********/27.06.2011г.; Фактура №
**********/26.07.2011г.; Фактура № **********/26.08.2011г.; Фактура № **********/27.09.2011г.;
Фактура № **********/05.10.2012г..
Видно е от
Нотариален акт за покупко-продажба № 101, том І, рег.№ 341, дело №
67/25.01.2007г., че на 25.01.2007г. С.Б. и М Б са продали
на Ж К и И Л имот № **********к, заедно с изграденото в същия имот Атракционно
заведение „Р“.
Установява
се Нотариален акт за покупко- продажба № 74, том VІ,
рег.№ 3474, дело № 905/2007г., че И Л и И М са продали
на Ж К ½ ид.ч. от
имота, който са придобили в режим на СИО.
Представено
е Искане № 3780139/07.05.2015г. от С.Б. до ищеца, за прехвърляне на
задълженията, с оглед факта, че не е собственик на обекта.
Представена е от Е.с. АД електронна разпечатка
на отчетените показания на СТИ за исковия период.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че Фактура № **********/27.09.2010г.;
Фактура № **********/26.10.2010г.; Фактура № **********/27.06.2011г.;Фактура №
**********/26.07.2011г.; Фактура № **********/26.08.2011г.; Фактура №
**********/27.09.2011г., са издадени въз основа на реален отчет. Сумата от 19
лева по Фактура № **********/05.10.2012г. представлява начислена такса за
възстановяване на електрозахранването.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и изявленията на вещото лице в с.з. на 25.05.2018г. се установява,
че при посещение на място има следи, че някога е съществувал ресторант. Имало е
трансформатор,
който е преобразувал средното напрежение в ниско, за да се захранва ресторанта.
Към момента на огледа не е имало обект на потребление, вкл. и съоръжение, което
да го захранва с ел. енергия.
От ответника не е представен списък за
прекъсване на ел.енергията на обекта на потребление, поради неплатени суми.
От показанията на св И
С се установява, че обектът на потребление е
бил собственост на братовчед му, който го придобил през 2005-2006г.. През
2007г. трафопостът бил откраднат и електрозахранването било прекъснато. През
същата година имотът бил отчужден. През
2007 г. обектът бил демонтиран. При предаване на владението в обекта не
е имало ел. захранване.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като
от ч.гр.д.№ 16176/2017г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът в заповедното
производство е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е
подадена от ищеца в законоустановения едномесечен
срок.
С
оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената
тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да докаже издаването на процесната заповед за изпълнение и постъпването на възражение
срещу дължимостта на сумите по нея в срока по чл.414,
ал.2 ГПК; доставянето на ел.енергия на претендираната
стойност в обект
на потребление с адрес: *****, кл. № ***** и аб. № *****, в периода от 25.08.2010г. до
20.09.2011г., в който потребител на доставената
ел. енергия е бил ответникът, както и изпадането на ответника в забава по
отношение дължимите за процесния период плащания за потребена от него ел. енергия и размера на дължимото
обезщетение за забава. В тежест на ответника бе да докаже твърденията си, че е
отчуждило имота по посочения в отговора на исковата молба начин.
Между страните е спорно наличието на
договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект на
потребление с адрес: *****, кл. № ***** и аб. № *****.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за
снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственикът или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което
ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.
По делото няма данни ответникът да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на
обекта, за който е начислена ел. енергия през
процесния период.
В случая се установени, че ответникът е продал имота през
2007г., като през същата година ресторантът е съборен/демонтиран/. Липсва и
съоръжение, чрез което да се доставя ел. енергия. Установено е, че от 2007г. до
настоящия момент обекта на потребление не съществува.
Оспорва се от ответната страна и наличието на
извършена доставка на електроенергия в претендираните
количества за посочения период от време. Продажбата на електроенергия като
движима вещ се регламентира от общите правила за продажба на стоки, съгласно
които договорената цена се дължи от купувача при реално извършена доставка. От
страна на ищцовото дружество в рамките на
предвидените от ГПК срокове не са ангажирани доказателства за реално извършена
доставка въпреки указанията на съда, че тежестта за установяване на този факт
по така предявения иск е на ищеца. Не се установи дали и кога е извършена
доставка на конкретния абонат, като ищецът не може да начислява количества за
произволен период от време.
По отношение дължимостта
на сумата в размер на 19 лева по Фактура № **********/05.10.2012г., съдът счете
следното: Не се установи кога е било прекъснато ел. захранването на обекта и
поради неплащане на кои начислени суми за консумирана ел. енергия.
Съдът счете за недоказано, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, поради което и не дължи сумите за
потребена ел. енергия за целия процесен период. Липсата
на главни вземания прави неоснователни и претенциите за мораторни
лихви върху тях.
Въз основа на горното съдът намира, че
предявените установителни искове се явяват
неоснователни изцяло и следва да бъдат отхвърлени само на това основание.
С оглед представени от ответника
доказателства за действително извършени разноски и отправеното искане, съдът
присъжда такива, на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ищеца.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.п.” АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление *** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу С.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***.
*****, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 897.56 лв. /осемстотин деветдесет и седем
лева и петдесет и шест стотинки/ главница, дължима за консумирана и
неплатена ел.енергия за периода от 25.08.2010 г. до 20.09.2011 г. за обект на
потребление с адрес: *****, кл. № ***** и аб. № *****, както и такса за възстановяване на ел.
захранването в обекта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане; 570.41 лв. /петстотин и седемдесет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава, изчислена
върху всяка главница от датата на падежа на всяка от фактурите до 13.10.2017 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***. ***** сумата от 300 лв. /триста
лева/ разноски по делото за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: