№ 532
гр. София, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500204 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на член 274 и сл. от ГПК, по
частна жалба с вх.№ 79045/22.11.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ЗД „
БУЛ ИНС“ АД, град София срещу определение от 15.11.2022 г. на Софийски
градски съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 12691/ 2021 г.
по липса на процесуална легитимация у ответника по иска за реализиране на
отговорността му по член 60,ал.1 от ЗН по регресното задължение от 35 000
лева на наследодателя Е. Ф. Д. от заплатено от ищеца на третото лице
обезщетение за вреди от причинено като него като неправоспособен водач
пътнотранспортно произшествие .
В частната жалба се поддържа, че отговорът на ответника, подаден при
първоначалното разглеждане на делото, не съдържа оспорване на иска въз
основа на факт за отказ от наследството на Е. Д., в алтернатива - съставлява
правно действие, от което личи волята му за приемането му ; мълчаливият
отказ от наследството е вписан на 31.05.2019 г. по реда на охранително
производство по искане на друг кредитор противоречи на вече извършеното
приемане на наследството и на вписването на ответника в удостоверението за
наследници ; съобразяването на нов факт e изключено с оглед констатирания
от въззивния съд порок на решението от 12.08.2020 г. като постановено по
непредявен иск срещу наследодателя , вместо по предявения иск срещу
1
наследника. Позовава се на допуснато от съда процесуално нарушение поради
лишаване на ищеца от възможност да насочи иска срещу призованите към
наследяване лица от следващ ред .
В срока по член 276,ал.1 от ГПК назначеният на ответника А. Е. Д.
служебен адвокат В. Е. отговаря , че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд определил на ответника по – кратък от законно
установения срок за отговор на исковата молба ; действието в този срок е
ненадлежно извършено; в отговора няма признание на факта за приемане на
наследството, но и ищецът не го е твърдял и доказал . Вписаният след
проведеното производство по член 51 от ЗН отказ има действие спрямо
всички кредитори .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен
интерес да иска отмяна на обжалваемо определение по член 274, ал.1,т.1 от
ГПК в едноседмичния срок, считан от постановяването му в откритото
съдебно заседание на 15.11.2022 г. в присъствието на пълномощник на ищеца.
Обжалваното определение е постановено след обезсилване на
първоинстанционното решение по гр.д. № 11759/2018 г. по описа на СГС , I
ГО, 9 – ти състав, отхвърлящо иск на частния жалбоподател срещу Е. Ф. Д.,
починал съгласно собствените мотиви на СГС на 11.07.2017 г. и връщане на
делото за произнасяне по предявения иск срещу неговия наследник А. Е. Д..
За да прекрати производството, СГС е приел, че изисканите от него
документи : определение от 31.05.2019 г. по гр.д.№ 1048/2019 г. по описа на
РС – Перник от производство по член 51 от ЗН и извлечение от книгата по
член 49,ал.1 от ЗН за вписването на отказ на ответника от наследството на
сочения деликвент - длъжник по регресното право - доказват нов факт, от
който следва извод за липса на процесуална легитимация у ответника .
Определението е незаконосъобразно.
За процесуалната легитимация на ответника по иска за ангажиране на
отговорността му по член 60,ал.1 от ЗН за задължението, с което е
обременено наследството, е достатъчно ищецът да твърди, че той е наследник
на длъжника и е приел наследството му. С възражението за отказ от
наследството ответникът упражнява защитата си срещу основателността на
иска и съдът се произнася по това възражение с акта по същество.
2
Възможно е обаче отказът от наследство, както в настоящия случай-
въз основа на постановен в производство по член 51, ал.1 от ЗН съдебен акт,
че призованият към наследяване ответник е загубил правото да приеме
наследството, да бъде вписан при висящността на исковото производство .
Ако отказът от наследство е вписан след срока за отговор, той е
нововъзникнал факт и ответникът може да направи възражение въз основа на
него в първоинстанционното производство – член 147,т.2 от ГПК, а ако не е
могъл да го узнае - във въззивното производство с отговора на въззивната
жалба или по - късно до приключване на съдебното дирене при условията на
член 266, ал.2, т.1 от ГПК. Не е изключено възражението да бъде заявено и
при връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск, а дали е преклудирано се преценява с оглед полагане на
дължимата грижа за добро водене на делото .
Действително определеният от съда срок за отговор е по – кратък
( двуседмичен ) от установения в член 131,ал.1 от ГПК (
едномесечен ), но ответникът не се е позовал на нарушението нито в
първоинстанционното производство ( гр. д. № 11759/2018 г. ), нито във
въззивното производство, за да релевира новото възражение по член 51,ал.2
от ЗН . В рамките на този грешно определен срок , изтекъл на 12.02.2019 г. ,
ответникът обективно не е могъл да заяви правоизключващото възражение ,
тъй като отказът е вписан на 31.05.2019 г. Възражението е направено от
служебния му адвокат при връщането на делото по член 270, ал.3,изр.3 от
ГПК с молба с вх.№ 33205/ 14.12.2021 г. С нея е поискано събиране на
доказателства за резултата от производството по член 51 от ЗН. Последвалите
процесуални действия на съда сочат, че възражението е прието, но при негов
пропуск да изиска твърдения от ответника за причините, които са му
попречили да посочи обстоятелството за отказа по член 51,ал.2 от ЗН и да ги
докаже.
Възможно е отказът да е предшестван от действия по приемане на
наследството. Ако ищецът предпочита да води иска срещу този ответник,
считайки го, поради невалидност на отказа от наследство, за
материалноправно легитимиран да отговаря за дълга на наследодателя , той
може да установи в друго производство , че отказът е нищожен. Съдебната
практика, част от която е решение № 577 от 30.9.2010 г. по гр.д.№ 732/2010г.
3
на IV ,г.о. на ВКС признава правен интерес на кредитора от предявяването на
такъв иск . Произнасянето по него има обуславящо значение за спора по член
500,ал.2 от КЗ . Но ако ищецът не оспорва отказа на единствения наследник
от първи ред , той следва да се използва процедурата по член 51 от ЗН по
отношение на призованите наследници от следващия ред до изчерпване на
наследниците по закон и преминаване на наследственото имущество към
държавата, при запазване на правните последици на предявения иск, в т.ч. по
член 116,б „б“ от ЗЗД .
С оглед гореизложеното обжалваното определение за прекратяване е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.11.2022 г. на Софийски градски съд
за прекратяване на производството по гр.д. № 12691/ 2021 г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно указанията на въззивния съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4