Решение по дело №200/2023 на Административен съд - Кюстендил

   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  227

                                                 гр.Кюстендил, 03.11.2023год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети  октомври   през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ   

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                     ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при  секретаря  Антоанета Масларска  и  с  участието на прокурора  Михаил Крушовски, като   разгледа   докладваното   от  съдия  Стойчева  КАНД № 200 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Г.Б.Д. ***, е предявил касационна жалба срещу решение № 177 от 21.06.2023г.   на Районен съд – Кюстендил по АНД № 386/2023г., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 6522258, издаден от ОДМВР-Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението,  които следва да се квалифицират като касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи  за недоказаност на релевираното  деяние и на квалифициращия признак за повторност. Процесуалните нарушения във въззивното производство се свързват с липса на мотиви на съдебния акт и неизпълнение на задължението на съда по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 от НПК за служебно  събиране на относими за спора доказателства.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш или за връщане на делото за ново разглеждане.

            Ответникът – Областна дирекция на МВР - Кюстендил, чрез пълномощника си по делото юрк Гергана Б.,  изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема  за  неоснователна.

Предмет на оспорване пред районния съд е Електронен фиш  серия К, № 6522258, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който  за  нарушение  на чл.21, ал.1  от  ЗДвП,  на  основание  чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.2  от ЗДвП,  на  Г.Б.Д.,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв.

 От  фактическата  страна   на   спора  пред районния съд е  установено,  че  на 08.11.2022г., в 15,22 часа,  с АТСС  TFR1 – М, № 523,  е заснето  движение  на  лек  автомобил “БМВ 328 И Х Драйв“ с рег. № КН 3833ВХ, в гр. Кюстендил, бул. „Македония“  в  посока  ул. „Петър Ников“, със  скорост  от 69 км/ч.  при  ограничение  на  скоростта  за  населено място от 50 км/ч. В оспорения ЕФ се сочи, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5557272.  

В производството пред КРС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че  ползваната мобилна система за видеоконтрол тип TFR1 – М е технически  годна за експлоатация  съгласно  данните в Протокол № 2-21-22  за  проверка  от 07.04.2022г.

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ № 33928 от паметта на използваното техническо средство TFR1 – М № 523, в който се съдържат данни за датата и часа, мястото,  регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 % толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР, а нарушителят е собственик на процесното МПС, видно от приложената служебна справка.

 Към преписката, органът е представил Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба  № 8121з-532/2015г.  с рег. № 1139р-5036 от 09.11.2012г.  за използваното АТСС  на процесната дата 08.11.2022г., което е монтирано в служебен автомобил с рег. № КН 7825АР.  Във връзка с квалифициращия признак за повторност на нарушението, по делото е приложен цитираният електронен фиш серия К, № 5557272, издаден срещу нарушителя за нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП ведно със справка от АИС АНД на МВР, в която се съдържа информация, че същият ЕФ е влязъл в сила на 10.03.2022г.

При посочените доказателства, районният съд е формирал правни изводи за ясно обвинение, доказано съставомерно деяние и липса допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на ЕФ и на проведеното административнонаказателно производство. По горните съображения съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш като законосъобразен. Присъдени са разноски в полза на АНО в размер на 70,00лв.  за  юрисконсултско  възнаграждение. 

Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд  е  правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва  да се остави в сила.  Решаващите  правни  изводи  за  законосъобразност на ЕФ са обосновани и  правилни.  Противно на соченото от касатора, настоящият състав на касационната инстанция констатира, че съдът е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1;  чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства;  надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел изводи, които се  възприемат изцяло. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и е надлежно мотивиран. Поддържаните в жалбата твърдения за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.

Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са правните  изводи на районния съд за липса на процесуални  нарушения  при издаване на оспорения ЕФ и във връзка със съдържанието му.   ЕФ  съдържа  реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4  от ЗДвП,  включително  на относимите  към квалифициращия признак за повторност на деянието.  Видно от данните в ЕФ, нарушителят  е  санкциониран  за  нарушение  на чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП.  Посочени са обективните признаци на деянието, изразяващо се в движение на ППС със скорост, превишаваща разрешената в населено място с 19 км/ч. Видно е също, че описаното нарушение е квалифицирано като повторно административно нарушение по чл.182, ал.4  от  ЗДвП и  е  посочена   връзката  с  основния състав по чл.182, ал.1, т.2  от ЗДвП, а признакът повторност е обоснован с данните за извършване на процесното деяние в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5557272.

В резултат от горното, касационният съд счита предявеното обвинение за ясно, а правото на защита на нарушителя - за надлежно обезпечено. Необоснована е поддържаната от касатора теза за неяснота относно признака повторност. В случая АНО е посочил  приложимия състав по чл.182, ал.1, т.2  вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишение на скоростта в населено място, като е  обосновавал и квалифициращия признак за повторност на деянието с цитиране на конкретен ЕФ. Ясна е хипотезата  за повторност, приложена спрямо процесното нарушение и  формулираното обвинение е  съобразено  с  дефиницията в §1, т.33 от ДР на ЗДвП и обстоятелствата по казуса.  Анализът на съдържанието на оспорения ЕФ, съобразно  цитираната законова  регламентация, обосновава  изводи за ясно и конкретно описание на нарушението и по начин, обезпечаващ възможността за наказаното лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност и да се защити, както правилно е приел районният съд.

Обосновани от събраните писмени и веществени доказателства, са и формираните изводи за доказаност на административното нарушение. При безспорно установените факти, сочещи на движение на автомобил, собственост на нарушителя,  със скорост от 69 км/ч  в  населено място, с разрешена скорост до 50 км/ч,  предявеното  обвинение за извършено при условията на повторност, нарушение  на чл.182, ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е доказано и съответстващо на приложимия закон. Издаденият  електронен фиш е законосъобразен, а оспореното решение за потвърждаването му е правилно и касационният съд го оставя в сила. 

С оглед изхода по делото пред районния съд и на основание чл.63д, ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН, в полза на учреждението, издало оспорения ЕФ, е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е съобразен с правилото по чл.63д, ал.5 от ЗАНН, а волята на съда, обективирана в диспозитива на постановеното решение е ясна – нарушителят следва да заплати  юрисконсултско възнаграждение  от 70,00лв.

Водим от горното и на осн.  чл.221, ал. 2  от АПК,  Административният съд

                                                              

      Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ  В СИЛА  решение  № 177 от  21.06.2023г.   на  Районен съд – Кюстендил, постановено по  АНД №  386/2023г.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.