Мотиви към Присъда № 260003 от 26.01.2021 г., постановена по н.о.х.д.№1007/2020 г. по описа на Районен съд Враца, VII наказателен състав:
Срещу подсъдимия Б.К.С. е повдигнато обвинение за това, че на 07.01.2020
г., около 22:00 часа в килия №11, в ЗО „Керамична фабрика" към Затвора -
Враца, гр.Враца, е извършил полово сношение с лице от същия пол, а именно Н.Г.С.
- л.св. в ЗО "Керамична фабрика",
като е употребил за това сила - нанасяне на удари с ръце и крака в
лицето и тялото на С., - престъпление по чл.157, ал.1 НК.
Пo делото е
приет на
основание чл.84, ал.1 НПК за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес, предявеният от Н.Г.С. срещу подс.Б.К.С.,
граждански иск за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието до окончателното му изплащане,
Съдът на
основание чл.84 и чл.76 НПК е конституирал постр.Н.Г.С.
в качеството му на граждански ищец и частен обвинител в
процеса.
Производството по делото е по реда на
гл.27, чл.371, т.2 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция.
Участващият
по делото прокурор от ВрРП поддържа обвинението така, както е възведено в
обвинителния акт, като пледира при определяне вида и размера на наказанието да бъде наложено наказание около средния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.157, ал.1 НК, поради превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като след прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК наказанието да бъде редуцирано с една трета, а наложеното
такова да бъде изтърпяно ефективно с цел реализиране на личната и генерална
превенция.
Частният обвинител и граждански ищец Н.С. поддържа
обвинението и предявения граждански иск в пълен размер.
Служебният защитник
на подсъдимия - адв.М.Б.
пледира за налагане
на минимално наказание
по отношение на подзащитния си, като намира, че така ще бъдат постигнати целите на превенцията
по чл.36 НК. По отношение на предявения граждански иск намира същия за
неоснователен и недоказан, като пледира за цялостното му отхвърляне.
Подсъдимият Б.К.С., роден на *** ***, осъждан, основно образование, неженен, българин,
български гражданин, безработен, понастоящем в Затвора – Враца, ЕГН ********** признава
вината си и изразява съжаление за извършеното. Същият признава
изляло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид
диференцираната процедура,по която се движи делото, съдът даде ход по
реда на глава XXVII НПК - чл.371, т.2 НПК, като намери, че
самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят в достатъчна степен от събраните на
досъдебното производство доказателства.
При
проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите
процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателствата е
установена следната фактическата обстановка:
На 21.08.2019 г.
пострадалият свидетел Н.Г.С. *** за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца. На 04.09.2019 г. същият бил
преместен да изтърпява наказанието си в ЗО „ Керамична фабрика“ към Затвора – Враца, където бил настанен
в килия №11 заедно със свидетелите К.И.К.,
св.А.Т.К., св.Я.В.А., св.А.И.К., а така също и с подсъдимия Б.К.С.. По време на престоя им в мястото за лишаване от свобода между гр.ищец С.
и подс.С. възникнали
заемни отношения. В периода от 01.01.2020 г. до
05.01.2020 г. св. В.П.И.- бивш работодател
на св.С. предоставил сумата от триста
лева на св.К.И.С.– майка на пострадалия С., която сума
била предадена от нея на подс.С. по време на
свиждане. В периода от 05.01.2020 до 08.01.2020г. от стационарен телефонен номер *****,
позициониран в ЗО„Керамична
фабрика“ подс.С.
продължавал да звъни на св.Савова на
ползвания от нея мобилен телефон с номер *****,
като отново поискал тя да му даде сумата от триста лева, като я заплашил, че „ще
пребие сина й, ако не ги даде и ще си вземе детето мъртво в ковчег”. Подс.С. дори казал,
че му е „омръзнало да го бие и ще го ебе вече“.
В горепосочения период,
подс.С. се
обаждал и на св. В.И.на ползвания от последния телефон с номер *********, като при
едно от позвъняванията му, първоначално със св.В.И.разговарял
самия пострадал Н.С., който поискал св.И.да
му даде триста лева чрез майка му, но св.И.отказал,
тъй като седмица преди това вече бил пратил сума от триста
лева, именно чрез св.Савова. Тогава св.С. се разплакал и казал, че ще
го бият, ще го изнасилват и му дал да говори с подс.С., който на свой ред казал на св.И.да
донесе триста лева на св.С., за
да си му ги върне, иначе щял да му счупи
ръцете, краката, кръста и че ще го изкарат на носилка от затвора. Св
И.му казал, че следващата седмица ще му ги изпрати, но подс.С. му
отговорил, че иска парите още на следващия ден.
На
07.01.2020 г. около 15.30 ч. в килия № 11 на ЗО „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подс.С. започнал да бие пострадалия С.,
тъй като искал да му даде сумата от триста лева. По едно
време в килията дошъл св.Н.А. който казал на подс.С. да не бие повече св.С., тъй като той самият бил разговарял с роднините на св.С.
и те на следващия ден – т.е. на 08.01.2020 г
щели да донесат парите. По - късно същата вечер,
около 22:00 часа в килия № 11
подс.С.
отново започнал да удря св.С., който му казвал да престане. Подсъдимият
удрял пострадалия с юмруци в лицето и в тялото,
като един от ударите попаднал директно в носа му, в резултат на което потекла
кръв. Тогава подс.С.
казал св.С. да си свали гащите, но последният
отказал. В този момент подсъдимият свалил насила
гащите на постр.С.,
сложил презерватив на половия си член, ударил го още веднъж, навел го на
вишката и проникнал с половия си член два - три пъти в ануса на св.Н.С..
Последният се дърпал, но подс.С. го държал. В същото това време св.Я.А., св.Т.
и св.К. били заспали и не възприели случилото
се. След като подс.С.
пуснал св.С., последният
излязъл в коридора и се измил с шише с вода, а
после легнал да спи. На следващата сутринта -
на 08.01.2020 г. св.С. измел стаята и изхвърли презерватива в
кошчето за боклук в коридора, като забелязал, че по него
имало кръв. Същият ден подсъдимият накарал св.С. да изпере два
чаршафа и своя и този на С.. На
08.01.2020 г. постр.С.
споделил пред св.М. - инспектор СДВР в ЗО„
Керамична фабрика“ към Затвора-Враца, че
постоянно е малтретиран и бит от съкилийника си – подс.С., като предната вечер - на
07.02.2020 г. върху него освен физическо насилие е
било упражнено и сексуално такова. Св.С. разказал на св.М. за случилото се,
както и това, че е бил бит и тормозен за това, че е взел 20 лева
назаем, а впоследствие подс.С. поискал да му бъдат върнати 300 лева.
Св.С. поискал от св.М. да бъда освителстван. Подс.С. на свой ред казал пред св.Ц. – лишен от свобода, че „е ебал“ постр.С. с презерватив, който го няма и нищо не могат да
направят. Пред св.В.Н.подс.С.
казал, че св.Н.С. му дължал пари и „за това го е ебал
два пъти“. На 09.01.2020 г.
с докладна записка служител на Затвора - Враца
подал сигнал за случилото се в РУ Враца.
На 10.01.20120 г. пострадалото лице Н.С. бил
освободен по изтърпяване.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява изцяло и безпротиворечиво от всички
събрани и приобщени от съда по съответния процесуален ред гласни, писмени и веществени доказателства и проведената съдебномедицинска
експертиза.
Гласните
доказателства са събрани посредством самопризнанието на подсъдимия Б.К.С., което е подкрепено от показанията на
свидетелите: Н.Г.С. – пострадало лице; В.Т.П.и К.Г.М. – инспектори
СДВР в ЗО „Керамична фабрика” към Затвора-Враца; св.А.К.Т., св. Я.В.А., св.М.Ц.Ц., св.К.Б.К., св.В.Б.Н., св.Н.Д.А.– лишени от свобода,
изтърпяващи наказанието в ЗО„Керамична фабрика” към Затвора-Враца; св.В.П.И.–
бивш работодател на пострадалия свидетел Н.С.; К.И.С.и Г.Л.С. – родители на
пострадалото лице.
Показанията на разпитаните
свидетели са последователни и непротиворечиви, кореспондират на събраните
писмени доказателства, както и един спрямо друг, поради което съдът им дава
вяра.
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, които на основание
чл.283 НПК са прочетени и приобщени към делото и имат
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като в това число са всички писмени документи, съдържащи се в ДП № 46 /2020
г. по описа на РП-Враца, като в това число: са актуална справка за съдимост на
подсъдимия и характеристични данни; цялата медицинска документация по отношение
на пострадалото лице; протокол за оглед на местопроизшествието от 09.01.2020 г.
в присъствието на поемни лица и с обект на огледа-
килия №11
в ЗО„Керамична фабрика” към Затвора-Враца; протокол за
доброволно предаване от 10.01.2020 г., видно от който постр.С.
е предал дрехите, с които е бил облечен вечерта на 07.01.2020 г.; Справки от
Затвора – Враца, в т.ч. и относно търпените наказания; Докладни записки. От
справката за съдимост се установява, че подс.Б.К.С. е
многократно осъждан, общо дванадесет пъти, в това число и по н.о.х.д.343/2020
г. по описа на ВрОС за престъпление по чл.213а, ал.3,
т.7 вр.ал.2, т.2 вр.ал.1 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” НК.
Съдът изцяло кредитира
приложените писмени доказателства.
В хода на разследването е
проведена съдебномедицинска експертиза №
8/09.01.2020 г., чието заключение съдът възприема за обективно, пълно и вярно,
поради което го кредитира. Съгласно експертното заключение, от проведения
преглед и приложена медицинска документация пострадалият
свидетел Н.С.
е получил: 1. Рентгенологично доказано счупване на носни кости с оток на носа,
охлузвания на лява ушна мида и дясно ребро и кръвонасяданаия по тялото; 2
Дълбоко разкъсване на лигавицата на аналния отвор. Според
вещото лице по механизъм уврежданията в т. 1
отговарят да бъдат получени от удари с /или върху твърди предмети , а в т.2 от
действието на твърд тъп предмет, какъвто може да бъда и мъжки полов член в
еректирало състояние и могат да бъдат получени по начин и време,
посочени от освидтелествания т.е. при
побой и проникване с мъжки полов член в аналния отвор. Тези увреждания на С. са
причинили на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
оздравителен период от около три седмици.
При гореизложеното
съдът достига до следните правни изводи:
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства и проведената експертиза се установява по
един безспорен начин, че от обективна и субективна страна подс.Б.К.С.
на 07.01.2020 г., около 22:00 часа в килия №11, в ЗО „Керамична фабрика",
към Затвора-Враца, е извършил полово
сношение с лице от същия пол, а именно - Н.Г.С. – лишен от свобода, настанен в
ЗО "Керамична фабрика", като е употребил за това сила - нанасяне на
удари с ръце и крака в лицето и тялото на С., с което е
осъществил престъпния състав на чл.157, ал.1 от НК.
Обект на
престъплението по ч.157, ал.1 НК е половата неприкосновеност на личността и
свободния избор на полов партньор.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез действия. Подсъдимият
Б.К.С. чрез физическо въздействие, използване на сила – нанасяне на удари с
ръце и крака в лицето и тялото на пострадалия С. / счупване
на носни кости с оток на носа, охлузвания на лява ушна мида и дясно ребро и
кръвонасяданаия по тялото/, е извършил полово
сношение /проникнал с половия си член в ануса на пострадалия/ с лице от същия
пол без негово съгласие. Установено е безспорно авторството на деянието,
времето и мястото на извършването му, както и механизма на осъществяването му.
Установено е безспорно вида на телесното
увреждане - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от около три седмици.
От
субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия, с форма на вината
– пряк умисъл, като същият е искал и се е стремял към настъпването на
вредоносния резултат и общественоопасните последици.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, както и че пострадалият С. е лице от същия пол – мъжки, както и че не
е бил съгласен да извършва полово сношение с него.
Субект
на престъплението по чл.157, ал.1 НК е всяко
наказателноотговорно лице – пълнолетен и вменяем, като особеното изискване на закона е това да е лице от
същия пол, от какъвто е и пострадалото лице, в конкретния случай – мъжки пол.
Съдът намира, че при направения анализ заедно и поотделно
на всички събрани по делото доказателства се достига до единствения възможен
извод, че подс.Б.С. е автор на визираното престъпно
деяние, поради което съдът го призна за виновен в извършване на престъплението,
за което е обвинен – по чл.157, ал.1 НК и го осъди на 3/три/ години и 8 /осем/
месеца лишаване от свобода. За да наложи това конкретно по вид и размер
наказание съдът отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: обремененото съдебно
минало на подсъдимия, лошата му характеристика, факта на извършване на деянието
по време на изтърпяване на друга присъда; наличието на извършено друго
престъпление по същото време и място, за което има влязла в сила присъда, а
като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете признаването на вината
от страна на подсъдимия. Съдът на първо място определи наказание в рамките на
предвиденото от законодателя в санкционната част на разпоредбата на чл.157,
ал.1 НК, а именно наказание лишаване от свобода в размер над средния - пет
години и шест месеца лишаване от свобода, като счете същото за справедливо и в
състояние да постигне целите на чл.36 от НК. Наложеното наказание „лишаване от
свобода” съдът на основание чл.373, ал.2 вр. чл.58а,
ал.1 НК намали с една трета и така подсъдимия ще следва да изтърпи наказание в
размер на три години и осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.
Предвид всичко
изложено дотук съдът призна подсъдимия Б.К.С. за виновен в
това на 07.01.2020 г., около 22:00 часа в килия №11, в ЗО „Керамична фабрика",
към Затвора-Враца, гр. Враца да е извършил полово сношение с лице от същия пол,
а именно Н.Г.С., л.св. в ЗО "Керамична фабрика", като е употребил за
това сила - нанасяне на удари с ръце и крака в лицето и тялото на С., поради
което и на основание чл.157, ал.1 вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 и ал.2 НК, го осъди на три години и осем
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
По отношение
на предявения граждански иск на основание чл.84, ал.1 НПК от гр.ищец Н.Г.С. срещу подсъдимия Б.К.С. за сумата от 50
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, съдът намира същия
за допустим и за частично основателен. Съдът намира предявения граждански иск за справедливо основателен в размер на 20 000 лева, поради което уважи гр.иск в този
размер и го отхвърли за сумата над 20 000 лева до пълния предявен размер
от 50 000 лева. Съдът намира, че тази сума е справедливо определена и е в
състояние да обезщети неимуществените вреди /изпитаните болка, страдание, страх
и срам/, понесени от пострадалия вследствие на престъплението. В тази
връзка, неоснователни са възраженията на
защитата на подсъдимия, че в случая няма събрани по делото доказателства за
основателността на предявения гражданки иск.
При този изход на делото
съдът: осъди на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимия да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Враца, сума в
размер 800 /осемстотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск; на основание чл.311, ал.1, т.11 НПК постанови веществените
доказателства – прозрачен плик джоб, съдържащ 1
бр. СД - л.121 ДП и бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. СД - л .128 от ДП, да останат към делото и да бъдат унищожени ведно с
унищожаването на делото; на основание чл.311, ал.1, т.11 НПК постанови
веществените доказателства - 1 бр. памучен анцуг - долнище, черно на цвят с
бели кантове от страни, 1 бр. блуза с дълъг ръкав, зелено кафяво- жълта на цвят
и 1 бр.черни боксери със сиви надписи/ предадени на съхранение на домакина на
РУ Враца/ да се върнат на собственика им – Н.Г.С..
При гореизложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
05.02.2021 г.
гр.Враца
РАЙОНЕН СЪДИЯ: