№ 211
гр. Н., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101616 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с
цена 1077,36 лв., от СТ. ЗЛ. ИВ. от гр. Н., обл. Ш., чрез пълномощника й адв.М.В.М., вписан
в АК-П. против "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София.
Ищцата заявява, че е страна по договор за потребителски кредит №***, сключен с
ответното дружество на *** г. Получила в заем сумата от 1 000 лв., при договорна лихва в
размер на 233 лева. С този договор била уговорена неустойка в общ размер от 1077,36 лева.
Така общото й задължение по договора нараснало до 2310,36 лева. Счита, че не дължи
сумата за неустойка, тъй като клаузата в договора, уговаряща плащането й противоречи на
добрите нрави и поради това нищожна. Търсената неустойка била нищожна и поради
неспазване на нормите на чл.19,ал.4, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК. Клаузата, уговаряща
плащането на неустойка имала за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.
ГПР следвало да изразява общите разходи по кредита за потребителя. В договора бил
посочен ГПР, който не е реално прилагания по договора и така била създадена
заблуждаваща търговска практика. С тези и други аргументи моли съдът да признае за
установено, че не дължи сумата от 1077,36 лв., представляваща неустойка по договор
потребителски кредит №***, сключен с ответното дружество.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно наличието
на сключен договор потребителски кредит №*** от *** г. Конкретните параметри на този
договор се съдържат в приложение 1 към договора. На ищцата е предоставен потребителски
кредит от 1000лв., със срок на погасяване 17.06.2022 г., и при годишна лихва от 40,55 %,
ГПР от 49,00%, брой погасителни вноски 12. Размерът на погасителната вноска по кредита е
102,75 лв., Общ размер на дължимото по договора – 1233 лв. Съгласно т. 10 от приложение
1, размерът на неустойката при непредоставяне на обезпечение по т.5.6 от договора за
кредит е 2,96 лв.средно на ден. В т.11 е договорено обезпечения-съгласно договора , като
размерът на банковата гаранция трябва да бъде 1233 лв. В точка 12 е посочено, че размерът
на всички суми, които кредитополучателя дължи и 2310,36 лева. Съгласно т.5.6 от договора
за кредит, в случай не неосигуряване на обезпечение съгласно сроковете и условията на
т.5.1-5.5, кредитополучателят дължи неустойка в индивидуално определен в приложение
1
№1 размер. Пълният дължим размер на неустойката не е посочен, но в погасителния план
сборно е 1077,36 лв., тъй като са калкулирани 12 вноски по 89,78 лв. Ищцата по делото има
качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални
изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а
и чл. 11 от ЗПК. Съдът намира, че сключения от страните договор съдържа неравноправни
клаузи, които правят договора частично недействителен. Конкретно такава клауза е
посочената в приложението към договора сума по т. 10 за неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, съгласно т.5.6 от договора за кредит по 2,96лв., средно на
ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Общият
размер на неустойката е 1077,36 лв. Самото задължение за предоставяне на обезпечението,
независимо дели е при условията на лично поръчителство или чрез банкова гаранция,
възниква след подписването на договора. Това прави невъзможно за кредитополучателя
предварително да се увери в действителните разходи, които ще плати по договора. От друга
страна, по този начин кредиторът прехвърля отговорността за неизпълнение на собственото
си задължение по чл. 16 от ЗПК, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и едва след това да прецени дали да сключи договора за кредит или да откаже сключването
му. Посочването на неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение на кредита се
явява нищожна и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. За кредитополучателя
не се е породило задължение да заплати включената към погасителния план неустойка под
формата на 12 вноски по 89,78 лв. или 1077,36 лева общо. Затова искът на ищцата съдът да
признае за установено, че тя не дължи на ответното дружество сумата от 1077,36 лв. се явява
основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Накърнен е принципът за
добросъвестност при сключване на договорите съгл. чл. 12 от ЗЗД и на еквивалентност на
насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД.
По насрещно предявените осъдителни искове страните не спорят, че ответницата е получила
в заем сумата от 1000 лв. Не са представени доказателства някоя от дължимите вноски да е
била заплатена, като срокът за плащане на последната вноска е настъпил, тъй като
падежната дата е на 17.06.2022 г. С предявяването на насрещните искове ищецът е ползвал
правото си, уредено в чл.12 от ОУ, да измени едностранно условията на договора,
обявявайки цялото задължение за предсрочно изискуемо, поради виновното поведение на
ответницата, изразяващо се в неплащане в срок на изискуемо задължение по договора. Иска
се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 1 000 лв. - главница и 184,76 лева –
възнаградителна лихва по договора от *** г. до предявяването на иска на 31.01.2022 г.,
както и законна лихва върху главницата. Съдът е приел за безспорно установено, че
ответницата по насрещните искове е получила сумата в размер на 1000 лв., в заем, при
договорна лихва от 233 лева, дължими на 12 месечни погасителни вноски. Съдът не счита,
че изводите относно нищожността на клаузите, уговарящи плащането на неустойка е
повлякла нищожност на целия договор за кредит. Договорът би бил сключен и без
недействителните му части. Относно възраженията за лихвения процент и годишния
процент на разходите, уговорени в договора, то за да се счетат тези клаузи за нищожни,
следва да се установи, че те са неравноправни. Следва да се отбележи, че те са посочени в
договора- 40,55 % годишен лихвен процент по кредита и ГПР-49 %. Според чл.19, ал.4 от
ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
2
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление
(Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. В случая годишният процент на разходите е определен до максималната
допустима стойност, съгласно законовите разпоредби. При това положение не може да се
приеме, че договорът е недействителен на това основание. Предвид изложеното насрещните
осъдителни искове ответницата да бъде осъдена да заплати на "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр.
София 1000 лв.- главница, 184,76 лева –възнаградителна лихва по договора от *** г. до
предявяване на иска на 31.01.2022 г., както и законна лихва върху главницата от 31.01.2022
г. до окончателното плащане се явяват основателни и доказани и следва да се уважат.
Относно разноските по иска с правно основание чл.124 от ГПК и по арг.на чл.78 ал.1
от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от
нея разноски, които са в размер на 50.00лв. – заплатена държавна такса. На пълномощника
на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител – адв. М.М. от АК- П. е предоставил безплатна за ищцата правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този
случай дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката.
Същото се претендира в размер на 600 лв.- минимален размер на адвокатското
възнаграждение, което следва да му се присъди, като следва да се заплати от ответната
страна.
По разноските по насрещно предявения иск: Ищецът "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София
претендира за процесуално представителство общо 900 лв., без уточнение каква част от
тях е за защита по първоначалния иск и каква част за насрещно предявените искове. Затова
съдът приема, че възнаграждението е платено поравно. При това положение на ищеца
следва да се присъди 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и 100 лева - заплатената държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** НЕ ДЪЛЖИ на "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул.“Ал.Стамболийски“№84-86, бл.Бизнес център „Урбан
Модел“, ет.12, представляван от Ф.Д. и С.А., СУМАТА в размер на 1 077,36 лв./хиляда
седемдесет и седем лева и тридесет и шест ст. /-неустойка по договор за потребителски
кредит №***, сключен с ответното дружество на *** г. с приложение 1 към него.
ОСЪЖДА ответника "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София с ЕИК:*********, със седалище и
3
адрес на управление:гр.София, ул.“Ал.Стамболийски“№84-86, бл.Бизнес център „Урбан
Модел“, ет.12, представляван от Ф.Д. и С.А., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. с
ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** направените по делото разноски в размер на 50лв.
/петдесет лева/- заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ответника "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул.“Ал.Стамболийски“№84-86, бл.Бизнес център „Урбан
Модел“, ет.12, представляван от Ф.Д. и С.А. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В.М. от
Адвокатска колегия –П., съд.адрес: гр. П., бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, за процесуално представителство на
ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ответницата по насрещния иск СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Ал.Стамболийски“, №84-86, бл.Бизнес
център „Урбан Модел“, ет.12, представляван от Ф.Д. и С.А., 1 000 лв./ хиляда лева/ -
главница, 184,76 лева /сто осемдесет и четири лева и седемдесет и шест ст./-
възнаградителна лихва от *** г. до 31.01.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата
от 31.01.2022 г. до окончателното плащане, по договор за потребителски кредит №***,
сключен на *** г. с приложение 1 към него.
ОСЪЖДА ответницата по насрещния иск СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Ал.Стамболийски“№84-86, бл.Бизнес център
„Урбан Модел“, ет.12, представляван от Ф.Д. и С.А. направените по делото разноски в
размер на 100 лева /сто лева/- заплатена държавна такса и 450 лева /четиристотин и петдесет
лева/-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по насрещния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4