О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 14.05.2019 г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в. ч. гр.
дело N` 281 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива на основание чл. 419, ал. 1 и чл. 274, ал. І,
т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4791/27.03.19 г. на Д.П.Г. с ЕГН **********
*** против разпореждане № 2698/23.04.18 г., с което се уважава молбата-заявление
на Д. Г. Г. от гр. София за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 4248/26.03.18 г.
въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1282/2018
г. на районен съд гр. Враца.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като
не дължи претендираната от Д. Г. сума. В жалбата не се сочат други
обстоятелства, не се навеждат и други оплаквания. Не са приложени писмени
доказателства.
С
вх. № 4793/27.03.19 г. е постъпила втора частна жалба от Д.П.Г., в която
жалбоподателят Г. заявява, че оспорва разноските присъдени на Д. Г. Г. по
изпълнително дело № 124/19 г. ДСИ при Врачански районен съд. Оспорва
адвокатския хонорар. Жалбоподателят Г. намира, че при задължение от 450 лв., да
се търси адв. хонорар от 600 лв. е в противоречие с Наредба № 1/04 г. за
минималните размери на адв. възнаграждение и моли този размер на бъде намален. На
второ място оспорва начина на упълномощаване, тъй като договора за правна
защита и съдействие бил написан върху бял лист, а не върху утвърдените кочани
за договори за правна помощ.
И двете жалба са връчени редовно на ответника Д. Г. Г. от гр. София,
който не е представил възражение.
Депозираната
частна жалби вх. № 4791/27.03.19 г. срещу опр. № 2698/18 г. на районен съд гр.
Враца, постановено по ч. гр. д. № 1282/18 г. по описа на същия съд, е с правно основание чл. 419, ал. 2 от ГПК и е процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок от лице, имащо право и интерес
да обжалва разпореждането и след подаване в срок на възражение по чл. 414 от ГПК от това лице.
След
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите
на закона, окръжен съд гр. Враца приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
пред Районен съд - Враца по ч. гр. дело № 1282/18 г. е образувано по подадено
от Д. Г. Г. от гр. София заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист против длъжника Д.П.Г. ***
за сумата 450 лв. и разноски по делото 25 лв. д. такса, въз основа на документ
по чл. 417, т. 9 от ГПК – запис на заповед от 02.06.13 г. за сумата 2 900 лв.,
с падеж на 30.12.15 г.
На 23.04.18 г. Врачански районен съд е издал исканата заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение за сумата 450 лв. и претендираната
законна лихва от подаване на заявлението, като в заповедта е посочено, че
вземането произтича от задължение по
запис на заповед, издадена на 02.06.13 г., с падеж на 30.12.15 г.
С разпореждане № 2698/23.04.18 г., районен съд гр. Враца е разпоредил и
незабавното й изпълнение, което разпореждане е предмет на настоящото производство.
По
съществото въззивният съд намира, че частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК.
В
настоящия случай към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК – описаната по-горе запис на заповед. Въззивният
съд намира, че този документ е редовен от външна страна, като в случая липсват
и твърдения в жалбата за нередовност на документа от външна страна.
Освен това, така представения документ удостоверява и наличие на
подлежащо на изпълнение парично вземане на заявителя срещу Д.П.Г., в размер на 450
лв., доколкото падежа на задължението по записа на заповед вече е настъпил -
30.12.15 г., а претендираната сума от 450 лв. е по-малка от дължимата по записа
на заповед сума от 2 900 лв.
В частната жалба е заявено твърдение за недължимост на присъдената със заповедта
за изпълнение сума от 450 лв., но това възражение на жалбоподателя-длъжник Д.Г.
е от материалноправен характер и е по съществото на спора между страните,
поради което не може да бъдат разгледано в настоящото производство.
Възражението следва да се направи от длъжника и да се разгледа в исковото
производство по чл. 422 ГПК.
Съгласно чл. 418 от ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване
на изп. лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е
длъжен да извърши проверка затова, дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка се
отнася единствено до външната редовност на документа, при която следва да бъде
съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативно изисквания за
неговото издаване. Проверката за редовност обаче не включва преценка
истинността на самия документ. Както се посочи, в рамките на исковото
производство по реда чл. 422 от ГПК, следва да се прецени истинността на самия
документ и съществуването на самото вземане. В исковото производство страните
следва да посочат своите доводи и възражения относно съществуването на спорното
вземане.
Както
се посочи, в настоящото производство съдът проверява единствено дали е
представен редовен от външна страна документ по чл. 417 от ГПК и дали същият
удостоверява наличие на подлежащи на изпълнение вземания на заявителя против
длъжника, които условия в случая са налице.
С оглед на изложеното, според окръжен са
налице предпоставките на чл. 418 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение, поради което обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По втората частна жалба с вх. № 4793/27.03.19 г. окръжен съд намира
следното: От съдържанието на жалбата следва извода, че с нея, на осн. чл. 435,
ал. 2 от ГПК, в качеството си на длъжник, Д.П.Г. атакува действия на държавен
съдия изпълнител /ДСИ/ при районен съд гр. Враца по изп. дело № 124/19 г. На
осн. чл. 436 от ГПК жалбата се подава и съответно се администрира от ДСИ, при
което същата следва да бъда отделена от настоящото дело и изпратена на ДСИ при
Районен съд гр. Враца за администриране.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 419, вр. чл. 278 от ГПК Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2698/23.04.2018
г. за незабавно изпълнение и Заповед № 1071/23.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановени по ч. гр. д. №
1282/2018 г. по описа на районен съд гр. Враца.
Определението
не подлежи на обжалване.
Жалба вх. № 4793/27.03.19 г. на длъжника с ЕГН ********** *** Д.П.Г.
насочена срещу действия на държавен съдебен изпълнител при районен съд гр.
Враца по изп. дело № 124/2019 г. да се изпрати за администриране на ДСИ при
районен съд гр. Враца, заедно със заверен препис от настоящото определение.
Председател ..... Членове
1..... 2.......