Определение по дело №281/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 419
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 14 май 2019 г.)
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20191400500281
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                   отделение

в   закрито    заседание на  14.05.2019 г.    в състав:

 

   Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:Мария Аджемова

        Иван Никифорски мл. с-я

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията  М. Аджемова

       в. ч. гр.    дело N` 281   по описа за  2019   г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

      Производството се развива на основание чл. 419, ал. 1 и чл. 274, ал. І, т. 2 от ГПК.

      Образувано е по частна жалба вх. № 4791/27.03.19 г. на Д.П.Г. с ЕГН ********** *** против разпореждане № 2698/23.04.18 г., с което се уважава молбата-заявление на Д. Г. Г. от гр. София за издаване на  заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 4248/26.03.18 г. въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1282/2018 г. на районен съд гр. Враца.

      Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не дължи претендираната от Д. Г. сума. В жалбата не се сочат други обстоятелства, не се навеждат и други оплаквания. Не са приложени писмени доказателства.

     С вх. № 4793/27.03.19 г. е постъпила втора частна жалба от Д.П.Г., в която жалбоподателят Г. заявява, че оспорва разноските присъдени на Д. Г. Г. по изпълнително дело № 124/19 г. ДСИ при Врачански районен съд. Оспорва адвокатския хонорар. Жалбоподателят Г. намира, че при задължение от 450 лв., да се търси адв. хонорар от 600 лв. е в противоречие с Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адв. възнаграждение и моли този размер на бъде намален. На второ място оспорва начина на упълномощаване, тъй като договора за правна защита и съдействие бил написан върху бял лист, а не върху утвърдените кочани за договори за правна помощ.

     И двете жалба са връчени редовно на ответника Д. Г. Г. от гр. София, който не е представил възражение.

     Депозираната частна жалби вх. № 4791/27.03.19 г. срещу опр. № 2698/18 г. на районен съд гр. Враца, постановено по ч. гр. д. № 1282/18 г. по описа на същия съд, е с правно основание  чл. 419, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице, имащо право и интерес да обжалва разпореждането и след подаване в срок на възражение по чл. 414 от ГПК от това лице.

     След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, окръжен съд гр. Враца приема за установено от фактическа и правна страна следното:

     Производството пред Районен съд - Враца по ч. гр. дело № 1282/18 г. е образувано по подадено от Д. Г. Г. от гр. София заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист против длъжника Д.П.Г. *** за сумата 450 лв. и разноски по делото 25 лв. д. такса, въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК – запис на заповед от 02.06.13 г. за сумата 2 900 лв., с падеж  на 30.12.15 г.

     На 23.04.18 г. Врачански районен съд е издал исканата заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата 450 лв. и претендираната законна лихва от подаване на заявлението, като в заповедта е посочено, че вземането  произтича от задължение по запис на заповед, издадена на 02.06.13 г., с падеж на 30.12.15 г.

      С разпореждане № 2698/23.04.18 г., районен съд гр. Враца е разпоредил и незабавното й изпълнение, което разпореждане е предмет на настоящото производство.

     По съществото въззивният съд намира, че частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

     Съгласно  чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК.

     В настоящия случай към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен документ по чл. 417, т. 9 от ГПК – описаната по-горе запис на заповед. Въззивният съд намира, че този документ е редовен от външна страна, като в случая липсват и твърдения в жалбата за нередовност на документа от външна страна.

      Освен това, така представения документ удостоверява и наличие на подлежащо на изпълнение парично вземане на заявителя срещу Д.П.Г., в размер на 450 лв., доколкото падежа на задължението по записа на заповед вече е настъпил - 30.12.15 г., а претендираната сума от 450 лв. е по-малка от дължимата по записа на заповед сума от 2 900 лв.

      В частната жалба е заявено твърдение за недължимост на присъдената със заповедта за изпълнение сума от 450 лв., но това възражение на жалбоподателя-длъжник Д.Г. е от материалноправен характер и е по съществото на спора между страните, поради което не може да бъдат разгледано в настоящото производство. Възражението следва да се направи от длъжника и да се разгледа в исковото производство по чл. 422 ГПК.

       Съгласно чл. 418 от ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изп. лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка затова, дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка се отнася единствено до външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативно изисквания за неговото издаване. Проверката за редовност обаче не включва преценка истинността на самия документ. Както се посочи, в рамките на исковото производство по реда чл. 422 от ГПК, следва да се прецени истинността на самия документ и съществуването на самото вземане. В исковото производство страните следва да посочат своите доводи и възражения относно съществуването на спорното вземане.

     Както се посочи, в настоящото производство съдът проверява единствено дали е представен редовен от външна страна документ по чл. 417 от ГПК и дали същият удостоверява наличие на подлежащи на изпълнение вземания на заявителя против длъжника, които условия в случая са налице.

     С оглед на изложеното, според окръжен са налице предпоставките на чл. 418 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, поради което обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

     По втората частна жалба с вх. № 4793/27.03.19 г. окръжен съд намира следното: От съдържанието на жалбата следва извода, че с нея, на осн. чл. 435, ал. 2 от ГПК, в качеството си на длъжник, Д.П.Г. атакува действия на държавен съдия изпълнител /ДСИ/ при районен съд гр. Враца по изп. дело № 124/19 г. На осн. чл. 436 от ГПК жалбата се подава и съответно се администрира от ДСИ, при което същата следва да бъда отделена от настоящото дело и изпратена на ДСИ при Районен съд гр. Враца за администриране.  

     Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 419, вр. чл. 278 от ГПК Врачанският окръжен съд

 

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2698/23.04.2018 г. за незабавно изпълнение и Заповед № 1071/23.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановени по ч. гр. д. № 1282/2018 г. по описа на районен съд гр. Враца.

     Определението не подлежи на обжалване.

     Жалба вх. № 4793/27.03.19 г. на длъжника с ЕГН ********** *** Д.П.Г. насочена срещу действия на държавен съдебен изпълнител при районен съд гр. Враца по изп. дело № 124/2019 г. да се изпрати за администриране на ДСИ при районен съд гр. Враца, заедно със заверен препис от настоящото определение.  

     

 

 

 

 

 

  Председател .....   Членове 1.....    2.......