Р
Е Ш Е Н И Е
№ 320 14.07.2021 год. гр.
Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на първи
юли
през две хиляди двадесет и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №288 по описа за 2021 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на А.К.Н. гр. Бяла,
против решение №260043/26.04.2021 год., постановено по АНД №54/2021 год. по
описа на Радневски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление
№43-0000563 от 18.11.2020 год. на Директор на РД“АА“, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева, на основание чл.93в, ал.17, от Закона за автомобилните превози,
за нарушение чл.36, §2, т.(iii) Регламент №165/2014 год.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1,
във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излага
доводи, че съдът не е обсъдил компетентността на лицето издало наказателното
постановление, макар и такива оплаквания да са изложени в жалбата, с която е
бил сезиран. Твърди на следващо място, че е налице неправилно приложение на
материалният закон, тъй като не е разграничил хипотезите на т. (iii) и т. (ii)
на чл.36, §2 от Регламент №165/2014 год., тъй като посочената като нарушена
разпоредба предвижда глоба ако не са представени тахографски листове от
аналогов тахограф за срока предвиден в т.(II). Управляваният товарен автомобил
обаче не е разполагал с аналогов тахограф, а е бил оборудван с цифров тахограф,
което води до нарушение по т. (II). Не е конкретизирано в обжалваното решение
какво съдържа разпечатката като времеви период и какви данни. Тази разпечатка
не е била коментирана от съдът, което жалбоподателят намира за съществено
процесуално нарушение. Не е обсъден и приложеният трудов договор, сключен на
07.10.2020 год., съгласно който Н. е постъпил на 08.10.2020 год. и според който
работното време е за 8 часа, поради което не е налице изрична уговорка за
сумарно изчисляване на времето и което предполага, че събота и неделя са
почивни дни. Твърди се на следващо място, че е налице и несъответствие между
описанието на нарушението и нормата под която е подведено същото, както и
приложената санкционна разпоредба. Изложени са и доводи за маловажност на
нарушението и е направено искане за отмяната на решението и постановяване на
друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация ИА „АА“, РД „АА“ Стара Загора,
редовно призован, не се явява, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.
Производството пред Радневския районен съд се е развило
по жалбата на А.К.Н. от гр. Бяла против наказателно
постановление №43-0000563 от 18.11.2020 год. год. на РД“АА“ Стара Загора, с
което на касаторът е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.93в, ал.17 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, за
нарушение чл.36, §2, т. (iii) от Регламент №165/2014. От фактическа страна въззивният съд е
приел, че на 12.10.2020 год. около 14.10 часа в гр. Раднево, околовръстен път ІІ-57
срещу бензиностанция Лукойл извършва международен превоз на товари по маршрут Република
Гърция – Република България гр. Севлиево. В момента на проверката /празен/
видно от CMR с дата 12.10.2020 год., управлявайки състав от ППС
влекач марка Ивеко с рег.№***, оборудван с дигитален тахограф марка Siemens AG
с 1381 №********** год. и прикачено полуремарке
Беналу с рег.№***и двете собственост на превозвача. При проверката се е
констатирало, че при управление на превозно средство оборудвано с дигитален
тахограф, водачът не представя всички записи и разпечатки за периода от 00:00
часа на дата 11.10.2020 год. до 08.39 часа на 11.10.2020 год., видно от
разпечатка на дигитален тахограф с контролна карта №0000000051124S00 от 13.07.2020 год. Въззивният
съд е приел, че наказващият орган не е допуснал процесуални нарушения при в
производството по налагане на административното наказание, нарушението е
безспорно установено, което го е мотивирало да постанови решение за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Решението на районния съд е неправилно.
При извършената служебна проверка, касационният състав не
установи при постановяването на обжалваното съдебно решение да са допуснати
процесуални нарушения, които да обосновават отмяната му на това основание.
Неоснователно е първото касационно оплакване, че не налице
материална компетентност на наказващият орган. По делото е представена Заповед
№РД-08-30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съгласно т.5 от която Директора на РД „АА“ е
определено като длъжностно лице, което може да издава наказателни постановления
за нарушения на регламенти на ЕС, Закона за автомобилните превози, Закона за
движенето по пътищата и подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на
тях. Същата е приета като доказателство по делото и от нея се установява
компетентността на органа, издал наказателното постановление, предмет на
съдебният спор. Необсъждането на приложената заповед в решението на районния
съд, не води до липса на мотиви на съдебния акт. В същият са посочените
установените факти в хода на съдебното производство, въз основа на кои
доказателства са установени, подвеждането им под приложимата правна норма и
наличието на всички елементи от фактическия състав на вмененото във вина на
касатора административно нарушение.
Основателно е обаче второто касационно оплакване за
неправилната правна квалификация на деянието. Не е спорно между страните, че
управляваното от касатора МПС е било оборудвано с дигитален тахограф, което
обстоятелство е отразено както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.36, §2, т. (III) от Регламент
№165/2014, предвижда като нормативно задължение на водача на МПС, да е в състояние
да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските
листове за същия период като посочения в подточка ii), през който той е управлявал
превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф,
а т. (ii) предвижда водача да е в
състояние да представи на контролният орган всички ръчни записи и разпечатки, направени
през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент
и Регламент (ЕО) № 561/2006. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление, а
още по-малко в показанията на актосъставителя се установява, да е налице
период, в който касаторът да е управлявал процесното МПС с аналогов тахограф.
Нещо повече от отправеното фактическо обвинение, се установява, че е описан
фактическия състав на т.(ii) от чл.36,
§2 на Регламент №165/2014 год., а е посочена като нарушена т. (iii) от чл.36, §2 на Регламента. Неправилната
правна квалификация на санкционираното деяние е винаги основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Неправилна правна квалификация е налице при
посочването на санкционната разпоредба, като посочената такава чл.93в, ал.17,
т.1 от Закона за автомобилните превози не съответства на фактическото обвинение.
Отправеното обвинение е за не представяне на всички ръчни записи и разпечатки
/което се санкционира по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАП/, докато наказанието е наложено за не представяне на тахографски
листа.
Неоснователни са другите посочени касационни основания,
че не е коментирано съдържанието на приложената разпечатка от тахографа, както
и че в момента на проверката, касаторът не е бил на работа, тъй като
уговореното му работно време в трудовия договор и 8 часа. На първо място,
разпечатка е посочена в обстоятелствената част на наказателно постановление,
като доказателство, обосноваващо установеното административно нарушение, но
същото не е елемент от фактическия състав на административното нарушение и не е
необходимо обсъждането му от съда, а уговореното работно време е ирелевантно за
допуснатото нарушение. Както в Регламент №165/2014 год., така и в чл.93в, ал.17
от ЗАП, като субект на задължението за представяне на данните от тахографа,
респективно като наказателно отговорен субект е посочен водача на превозното
средство, каквато качество касатора към момента на проверката е имал.
Като е достигнал до правни изводи за процесуална
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и го е отменил,
районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното
съдебно решение следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните доказателства и
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна правна квалификация на
установеното в хода на производството деяние на касатора. По изложените
съображения обжалваното Наказателно постановление №43-0000563/18.11.2020 год.
на Директора на РД „АА“ Стара Загора се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на касатора пред районния и пред административния
съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата 300.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение съгласно приложеният договор за правна защита и
съдействие №0203855/23.12.2020 год.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260043 от 26.04.2021 год., постановено
по АНД №54/2021 год. по описа на Районен съд Раднево и вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №43-0000563/18.11.2020 год. на Директора на РД „АА“ Стара Загора,
с което на А.К.Н. от гр. Бяла е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от
Закона за автомобилните превози, за нарушение чл.36, §2, т. (iii) от Регламент №165/2014. .
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Н., ЕГН ********** и с постоянен
адрес *** сумата 300.00 /триста/ лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.