Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр.Разград, 14 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен
съд в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на
прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 108 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Гарант
1991“ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Раковски, обл. Разград против
Решение № 164/12.08.2022 г., постановено по АНД № 338/2022 г. по описа на
Разградски районен съд, с което е потвърдено оспореното Наказателно
постановление (НП) № № 38-0000722/04.04.2022 г. на директора на Регионална
Дирекция "Автомобилна администрация" (РД „АА“) – Русе, с което за
нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000, 00 лв. на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон.
В жалбата се излагат доводи, че решението е
неправилно, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени
и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба не се явява в
съдебно заседание и не ангажира съда със становище.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира
събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
В хода на съдебното производство
са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите
от значение за спора. Същите сочат, че на 01.02.2022 г. служители от РД
"АА" – Русе извършили комплексна проверка на "Гарант 1991“ ЕООД.
При нея установили, че дружеството е лицензиран превозвач и осъществява обществен
превоз на товари на територията на Република България. На 16.12.2021 г.
превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на товари с водач А. Х., който
управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № ******** от категория N 3 по маршрут с. Опака – гр.
Разград. Посоченото лице не отговаряло на изискването за квалификация на
водачите – не притежавало карта за квалификация на водача за съответната
категория МПС. При тези данни е прието, че транспортното предприятие е
извършило нарушение по чл. 7б, ал. 1 от ЗАП и срещу него е съставен АУАН № 316725/
01.02.2022 г. Той е надлежно връчен на представител на дружеството и подписан
без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказващият
орган е възприел изцяло отразените констатации и въз основа на тях е издал процесното
НП, с което при идентично фактическо описание и правна квалификация на
нарушението на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП. С решението си Разградският районен
съд е потвърдил НП. Изложените от него съображения се споделят и от настоящата
инстанция.
Както АУАН, така и НП са
постановени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно,
точно и конкретно и съдържа всички необходими белези, които го индивидуализират.
Както пред въззивния съд, така и
в настоящето производство жалбоподателят твърди, че АУАН и НП са издадени при
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в тях не е посочено
еднозначно и точно мястото, където е извършено вмененото административно
нарушение. Това оплакване се явява неоснователно. Безспорно задължението да се посочи мястото
на извършване на нарушението е императивно изискване на закона (чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН), като това е от значение не само за
установяване на съставомерните факти от изпълнителното деяние, но и за
установяване компетентността на административните органи. В случая обаче
вмененото нарушение е за това, че превозвачът е допуснал до управление на
превозно средство за обществен превоз на товари водач, който не отговаря на
законовите изисквания. Това нарушение е осъществявано през целия период на
управление на ППС и в продължение на целия маршрут, поради което при последваща
документална проверка точното място на извършване обективно не може да бъде
определено и съответно посочено в АУАН и НП. За тези хипотези законодателят е
дал разрешение с правилото на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН. Според цитираната
разпоредба когато не може точно да се
определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният
адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или
юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано
производството. С оглед на това съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато твърдяното
от касатора процесуално нарушение. Правилно са приложени и относимите законови
разпоредби.
Съгласно чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от
ЗАП лицензираните превозвачи осъществяват превози на пътници и товари с моторни
превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача
за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари по шосе. Събраните писмени и гласни доказателства
еднозначно и недвусмислено установяват, че жалбоподателят е допуснал да се
извърши обществен превоз на товари от водач, който не отговаря на това
изискване.
Въз основа на така изложените съображения
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото
административно нарушение, поради което правилно и обосновано е ангажирана
неговата отговорност на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП. Определеното
наказание е в абсолютния размер, посочен от законодателя и предвид забраната на
чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или
изменено.
В този смисъл са и мотивите на
въззивния съд. Постановеното от него решение е валидно, допустимо и в съответствие
с процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така Разградски
административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 164/12.08.2022 г., постановено по АНД № 338/2022 г. по описа на
Разградски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/