М О Т И В И
по присъда № 8/06.04.2021
година, постановена по НОХД
№ 75/2019
година по описа на С.я окръжен съд
С.о.п.
е повдигнала обвинение пред съда на подс. Н.И.С., роден на ***г. в гр. Б., У., българин, български
гражданин, живущ ***8, с висше образование, разведен, неосъждан, работещ, с ЕГН
**********,, в това, че за периода от 28.04.2014г. до 15.05.2014г. в гр. П., С.
област, при условията на продължавано престъпление в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б" от НК - помощник частен
съдебен изпълнител при ЧСИ Я.И.С., вписан в КЧСИ под № 794 с район на действие
- С. окръжен съд, е нарушил служебните си задължения по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като не е прекратил изпълнителните производства при представени от страна
на длъжника -„Е. П. П." АД квитанции и/или писма от „Б. п." ЕАД за
изплатени суми на взискателите преди датата на образуване на изпълнителните
дела, а вместо това е предприел и извършил действия по принудително събиране на
паричните вземания по 35 броя изпълнителни дела, с цел да причини на длъжника вреда и от
деянието са настъпили значителни вредни последици за „Е. П. П." АД в
размер на 90872,44 (деветдесет хиляди осемстотин седемдесет и два лева и 0,44)
лева - престъпление по чл. 282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурорът от СОП П.
счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички
събрани гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство. Счита
се, че като помощник частен съдебен изпълнител в инкриминирания период
подсъдимият представлява длъжностно лице и съответно субект на престъплението
по чл. 282, ал.2 вр. ал.1 от НК. Твърди се, че показанията на служителите от
кантората на ЧСИ установяват, че отношенията между ЧСИ Я.С. и помощника му били
колегиални, като ЧСИ Я.С. имал пълно доверие на помощника си - подсъдимия Н.С.
и не контролирал неговата работа. От същите гласни доказателства според
прокурора е видно, че подсъдимият е бил в приятелски взаимоотношения с Л.Ч. -
юрисконсулт на дружествата-взискатели по изпълнителните дела; че подсъдимият е
носил молби за образуване на изпълнителни дела и изпълнителните листове от
кантората на Л. и В. Ч.. Прокурорът се позовава на заключението на
съдебно-графическата експертиза по делото, съгласно което делата по
изпълнителните листове - предмет на настоящото производство, са били образувани
именно от подсъдимия Н.С., той е подписал поканите за доброволно изпълнение до
длъжника - „Е.П.“ АД и запорните съобщения до трети задължени лица, включително
„С. Ж. Е.“ АД, М., И., и др. – т.е., че всички действия по изпълнителните дела
са били извършени единствено и само от подсъдимия Н.С., в качеството му на помощник
ЧСИ, като изключение от това са операциите по банковите сметки на ЧСИ, при
които изключително правомощие е имал ЧСИ Я.С. – като сумите по изпълнителните
листове били платени на титулярите по същите. Твърди се, че изпълнителните дела
са били образувани след изплащане на задължението към титулярите по
изпълнителните листове, но въпреки това подсъдимият е събрал принудително
вземанията по тях, с което на „Е. П. П.“ АД е причинена вреда в размер на 90
872, 44 лв.
Подчертава се,
че подсъдимият е юрист по образование и е бил
наясно с изискванията на чл. 433 от ГПК, според която е следвало да прекрати
изпълнителните производства, при представени от длъжника квитанции от
пощенската станция или писма от банка, от които се вижда, че сумите по
изпълнителните листа са платени или внесени на титулярите, преди образуване на
изпълнителните производства.
Счита се, че подсъдимият е съзнавал факта на извършеното преди
образуването на изпълнителните дела плащане от длъжника „Е. П. П.“ АД, но
въпреки това е нарушил служебните си задължения, като продължил изпълнителните
действия, налагайки запори на банковите сметки на дружеството – длъжник и
събрал повторно сумата, вместо да прекрати изпълнителните производства. Сочи
се, че в качеството си помощник-частен съдебен изпълнител, подсъдимият С. бил
запознат с възраженията на длъжника по образуваните изпълнителни дела, но не
предприел изискуемите действия по вдигане на запорите и прекратяване на
изпълнителните действия - което според прокурора по безспорен начин установява
наличието на специална цел в действията на подсъдимия С. - да причини на
длъжника вреда, изразяваща се в повторно събиране на дългове, които вече били
заплатени доброволно. Сочи се, че от действията на подсъдимия Н.С. са настъпили
значителни вредни последици за длъжника „Е. П. П.“ АД, изразяващи се в повторно
събиране на вземания, които вече били платени, както и в заплащане на недължими
такси и разноски по изпълнителните дела.
Обясненията на
подсъдимия по делото според прокурора следва да се разглеждат единствено като
негова защитна версия, като се счита, че той е имал възможността и задължението
да откаже образуването на изпълнителните дела, респективно да прекрати същите,
но не е сторил нито едно от двете.
Иска се подсъдимият
С. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е
предаден на съд, като предвид чистото му съдебно минало му бъде наложено наказание
в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което бъде отложено
със срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подс. Н.С. - адв. С., пледира за постановяване на
оправдателна присъда, като счита обвинението за недоказано от обективна и
субективна страна. Подчертава се, че описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт действия, извършени от подсъдимия в качеството му на
помощник-частен съдебен изпълнител в хода на изпълняваните от него служебни
задължения по делата, не съставляват престъпление.
Сочи
се, че от обвинението е дадена превратна и неправилна правна оценка на
извършените от подсъдимия действия, а именно за това, че е нарушил служебните
си задължения по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като не е прекратил
изпълнителните производства при представяне от страна на длъжника квитанции или
писма от „Б. п.“, за изплатени суми на взискателните, преди датите на
образуване на изпълнителните дела, а
вместо това предприел действия по принудително събиране на паричните
вземания на написаните процесни изпълнителни дела. Изразява се съмнение в
базпристрастността на свидетелките – служители в кантората на ЧСИ, предвид
обстоятелството, че всички те са загубили работата си вследствие на
образуваните срещу ЧСИ Я.С. дисциплинарни производства и поради това са
променили отношението си към подсъдимия С.. Недоказана се счита връзката на
поведението на подсъдимия в инкриминирания период с настъпилите след това
вредни последици. Подчертава се, че всички извършени действия от Н.С. са
предварително съгласувани с ЧСИ Я.С., с когото са коментирани въпросите за образуване
на делата, за налагането на запорите, включително и по възраженията на
длъжника.
Сочи се, че подсъдимият
не е имал основание да прекрати изпълнителните дела, тъй като взискателите –
които предвид извършените цесии не са идентични с лицата по изпълнителните
листове, не са признали плащането на длъжника към тях и не са пожелали делата
да бъдат прекратени – а за представените разписки от „Б. п.“ са липсвали доказателства
за получаването на сумите от страна на първоначалните кредитори. Подчертава се,
че доказателството за погасяване на един дълг с пощенски запис е самото
получаване от кредитора на сумата, а не само празното изпращане на сумата и
уведомяване съответно на получателя на тази сума - което не се установява по
делото. Последното обстоятелство в инкриминирания период е било предмет на
обсъждане както с ЧСИ Я.С., така и с други съдебни изпълнители, при които са
били образувани от същите дружества подобни дела.
Счита се, че в действията на Н.С.
няма извършено нарушение, за да е съставомерно деянието по чл. 282 от НК. Недоказано
според защитника е твърдението за настъпили за длъжника вредни последици, като
се сочи и че „Е. П. П.“ АД е завело граждански
искове срещу ЧСИ Я.С. и по тях е възможно да има – вече или впоследствие,
възстановени суми.
Сочи се, че по
делото противно на твърденията на прокурора няма данни за близки отношения на
подсъдимия със свидетеля Л.Ч., а съдебната практика в сходни на процесния
казуси е противоречива относно обстоятелството – има ли данни за злоупотреба с
право от страна на ЧСИ, като при всички случаи се касае за гражданско-правен
спор.
Специалната
цел за нанасяне на вреди на „Е. П. П.“ АД
се счита от защитника за недоказана по делото, при което не се
установява деянието да е извършено и от
субективна страна. Подчертава се, че по делото няма данни подсъдимият С. да е
бил в някакви взаимоотношения с „Е. П.
П.“ АД, нито каква му е мотивацията да увреди дружеството; както и че липсват
годни и несъмнени доказателства, въз основа на които да се формира извод, че длъжностните
нарушения не са случайни или изолирани, резултат на лоша организация или на
порочна практика на съдебните изпълнители, а са подчинени на някои от
дефинираните в диспозициите в специалната част на Наказателния кодекс проявни
форми на специалната цел.
Невярно се счита
и твърдението на обвинението, че подсъдимият С. е настоявал по най-бързия начин
да бъдат изготвени платежните нареждания и сумите да бъдат приведени по сметка
на ЧСИ, тъй като от показанията на свидетеля Л.Ч. е видно, че той лично се е
обаждал освен на него и на ЧСИ Я.С., П.С. за превод на сумите. Сочи се, че длъжникът не
се е възползвал от дадените му процесуални възможности по чл. 508 от ГПК за
възражение пред банката, нито да спрат изпълнението, а са избрали сигналите по
прокуратурата.
Резервният
защитник адв. Ч. изцяло споделя становището на упълномощения защитник.
Подсъдимият Н.С. в съдебни прения поддържа
заявеното от защитниците, като настоява съдът при вземане на решението си по
съществото на обвинението да обърне внимание на обстоятелството, че получените
платежни нареждания от „Б. п.“ са касаели лица, които не са фигурирали по
делата като взискатели, при което ЧСИ е бил длъжен да образува изпълнителните
дела и да направи исканите запори върху банкови сметки.
В последната
си дума пред съда подсъдимият заявява, че не е извършил престъпление и е станал
жертва на нелепа случайност или тенденциозно измислени срещу него действия.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 09.09.2013
г. между частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Я.И.С., вписан в Камарата на Частните
съдебни изпълнители (КЧСИ) под № 794, с район на действие С. окръжен съд и
подсъдимият Н.И.С. бил сключен договор, по силата на който подсъдимият започнал
да изпълнява функциите на помощник частен съдебен изпълнител. Копие от договора
бил депозиран в Министерство на правосъдието на 09.09.2013 г., от който момент
имало действие овластяването на подсъдимия като помощник-частен съдебен
изпълнител.
Правомощията
на подсъдимия като помощник частен съдебен изпълнител били прекратени на 11.05.2015
г., когато в Министерство на правосъдието от ЧСИ Я.С. било заведено писмо за
това обстоятелство.
В посочения
период подсъдимият Н.С. имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, ал. 1, б. Б от НК. Той можел да извършва съгласно указанията на ЧСИ всички
действия от неговата компетентност, с изключение на извършването на операции по
банковата сметка на ЧСИ, с която се занимавал единствено ЧСИ - свидетелят Я.С..
Кантората на
ЧСИ Я.С. ***.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 9994/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на К. Г. Й. сумата от 350 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на К. Г. Й.. На 23.04.2014г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между К. Г. Й. (цедент) и „Е. Е. Р.1"
ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. „Е. Е. Р.1" ООД (взискател) подал молба
за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ
Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400188/2014г.
С решение на PC
- В. по гр. д. № 766/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на И. С. Ч.сумата от 777,00 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от РС - В. на 11.03.2014 г. в полза на И. С. Ч.. На 14.03.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между И. С. Ч.(цедент) и „В. С.2"
ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.2" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400189/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 766/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на И. С. Ч.сумата от 252,33 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от РС - В. на 11.03.2014 г. в полза на И. С. Ч.. На 14.03.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между И. С. Ч.(цедент) и „В. С.2"
ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.2" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400190/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 12934/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Д. Ж. М.сумата от 250,29 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 03.04.2014 г. в полза на Д. Ж. М.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Д. Ж. М.(цедент) и „В.
С.1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.1“ ООД подал молба
за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ
Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400193/2014 г.
С решение на РС
- В. по гр. д. № 15662/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на Г. И.С. сумата от 1753,29 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. в полза на Г. И.С.. На 15.04.2014 г. бил сключен договор за
прехвърляне на вземане (цесия) между Г. И.С. (цедент) и „В. С.1" ООД
(цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.1" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400195/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 15010/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Г. И.С. сумата от 1066,54 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 03.04.2014 г. в полза на Г. И.С.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Г. И.С. (цедент) и „В.
С.1" ООД /цесионер/. На 28.04.2014г. взискателят „В. С.1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400196/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 13399/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Й.И.Г. сумата от 699,15 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 03.04.2014 г. в полза на Й.И.Г.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Й.И.Г. (цедент) и „Б.
Б.1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Б. Б.1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело бил приложен
изпълнителният лист и договора за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на
молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400197/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 15628/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на К. Ж. Ж. сумата от 1335,90 лв. Изпълнителният лист
бил издаден от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на К. Ж. Ж.. На 15.04.2014 г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между К. Ж. Ж. (цедент) и
„Б. Б.1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Б. Б.1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400200/2014 г.
С решение на
PC-В. по гр.д. № 12422/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на Л. Л. Н. сумата от 2308,25 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. на 03.04.2014 г. в полза на Л. Л. Н.. На 15.04.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Л. Л. Н. (цедент) и „Б. Б.1"
ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Б. Б.1" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400201/2014 г.
С решение на
PC-В. по гр. д. № 5695/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на С. С. С. сумата от 1322,22 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на С. С. С.. На 15.04.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между С. С. С. (цедент) и „Ю. Ф.
1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Ю. Ф. 1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договора за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на
молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400203/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 8304/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на А. Х. С. сумата от 890,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от РС - В. на 27.03.2014 г. в полза на А. Х. С.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между А. Х. С. (цедент) и „Б.
П. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Б. П. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400206/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 10553/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Б. П. З. сумата от 636,79 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. в полза на Б. П. З.. На 15.04.2014 г. бил сключен договор за
прехвърляне на вземане (цесия) между Б. П. З. (цедент) и „Б. П. 1" ООД
(цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Б. П. 1" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договора за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400207/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 7642/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на „Г.- 90" ЕООД сумата от 660,74 лв.
Изпълнителният лист бил издаден на 31.03.2014 г. от PC - В. в полза на „Г.- 90"
ЕООД. На 15.04.2014 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия)
между „Г.- 90" ЕООД (цедент) и „Б. П. 1" ООД (цесионер). На
28.04.2014 г. взискателят „Б. П. 1" ООД подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С.. Към
молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният лист
и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400208/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 16541/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на С. С.И. сумата от 258,72 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. в полза на С. С.И.. На 14.03.2014 г. бил сключен договор за
прехвърляне на вземане (цесия) между С. С.И. (цедент) и ,В. С.2" ООД
(цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.2" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400209/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 15002/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Т. И. А. сумата от 1074,37 лв. Изпълнителният лист
бил издаден от PC - В. в полза на Т. И. А.. На 14.03.2014 г. бил сключен договор
за прехвърляне на вземане (цесия) между Т. И. А. (цедент) и „В. С.2" ООД
(цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.2" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400210/2014 г.
C решение на
PC - В. по гр. д. № 61/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на П. М. Ж. сумата от 1019,00 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. на 17.02.2014 г. в полза на П. М. Ж.. На 20.02.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между П. М. Ж. (цедент) и „В. С.2"
ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. С.2" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400211/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 12416/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Д. О. Д. сумата от 973,99 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на Д. О. Д.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Д. О. Д. (цедент) и „Е.
П. А. К. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Е. П. А. К.
1" ООД подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П."
АД до кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело
били приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане
(цесия). Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело №
20147940400214/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 11327/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на „Е." ООД сумата от 200,00 лв. Изпълнителният
лист бил издаден от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на „Е." ООД. На
15.04.2014 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между „Е."
ООД (цедент) и „Е. П. А. К. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г.
взискателят „Е. П. А. К. 1" ООД подал молба за образуване на изпълнително
дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният лист и
договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400217/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 7636/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на А. С. Н. сумата от 808,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 23.02.2014 г. в полза на А. С. Н.. На 14.03.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между А. С. Н. (цедент) и „Б. П.
2" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Б. П. 2" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договора за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на
молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400218/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 13026/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на В. Д. И. сумата от 1406,71 лв. Изпълнителният лист
бил издаден от PC - В. на 11.03.2014 г. в полза на В. Д. И.. На 14.03.2014 г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между В. Д. И. (цедент) и
„Б. П. 2" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателя - „Б. П. 2" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400221/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 14168/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Х. Н. Д. сумата от 155,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 12.03.2014 г. в полза на Х. Н. Д.. На 14.03.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Х. Н. Д. (цедент) и „Б.
П. 2" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Б. П. 2" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният
лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400222/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 14227/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Х. Н. Д. сумата от 155,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 11.03.2014 г. в полза на Х. Н. Д.. На 14.03.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Х. Н. Д. (цедент) и „Б.
П. 2" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Б. П. 2" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400223/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 15004/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Ж. А. А. сумата от 155,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 09.04.2014 г. в полза на Ж. А. А.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Ж. А. А. (цедент) и „М В.
1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „М В. 1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400225/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр .д. № 12306/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Ж. В. С. сумата от 578,71 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 03.04.2014 г. в полза на Ж. В. С.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Ж. В. С. (цедент) и „М В.
1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „М В. 1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400226/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 17482/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на С. И. И. сумата от 1310,63 лв. Изпълнителният лист
бил издаден от PC - В. на 03.04.2014 г. в полза на С. И. И.. На 15.04.2014 г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия( между С. И. И. (цедент) и
„Р. В. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Р. В. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400229/2014 г.
С решение на
PC-В. по гр.д. № 6854/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на Р. П. Р. сумата от 1041,46 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на Р. П. Р.. На 15.04.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Р. П. Р. (цедент) и „Р. В.
1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Р. В. 1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400230/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 17480/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на П. С. В. сумата от 2204, 80 лв. Изпълнителният лист
бил издаден от PC - В. на 11.04.2014 г. в полза на П. С. В.. На 15.04.2014 г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между П. С. В. (цедент) и
„Р. В. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Р. В. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400231/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д.
№ 6616/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П. П."
АД да заплати на М. А. М. сумата от 2204,80 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. на
11.04.2014 г. в полза на М. А. М.. На 15.04.2014 г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между М. А. М. (цедент) и
„Р. В. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Р. В. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400232/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 13740/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на „Ф. - СИС" ООД сумата от 296, 87 лв.
Изпълнителният лист бил издаден от РС - В. на 27.03.2014 г. в полза на „Ф. -
СИС" ООД. На 15.04.2014 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземане
(цесия) между „Ф. - СИС" ООД (цедент) и „Д. К. Л. 1" ООД (цесионер).
На 28.04.2014 г. взискателят „Д. К. Л. 1" ООД подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С.. Към
молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени изпълнителният лист
и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400234/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 17633/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на С. Т. Т.сумата от 2110,35 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 11.03.2014 г. в полза на С. Т. Т.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между С. Т. Т.(цедент) и „Д.
К. Л. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Д. К. Л. 1"
ООД подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400235/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 15026/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на Т. И. А. сумата от 497,83 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 22.03.2014 г. в полза на Т. И. А.. На 15.04.2014 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между Т. И. А. (цедент) и „Д.
К. Л. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Д. К. Л. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400237/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 15557/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на С. Я. К. сумата от 150,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. на 22.03.2014 г. в полза на С. Я. К.. На 15.04.2014г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между С. Я. К. (цедент) и „Д.
К. Л. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „Д. К. Л. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия).
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400238/2014 г.
С решение на
PC-В. по гр.д. № 8307/2013г. по описа на съда бил осъден ответника - „Е. П. П."
АД да заплати на С. В. Д. сумата от 2476,52 лв. Изпълнителният лист бил издаден
от PC - В. на 27.03.2014 г. в полза на С. В. Д.. На 15.04.2014 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) между С. В. Д. (цедент) и „Ю. Ф.
1" ООД (цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Ю. Ф. 1" ООД подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората
на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били приложени
изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа
на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400239/2014 г.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 17476/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на С. К. Д. сумата от 2286,75 лв. Изпълнителният лист
бил издаден от PC - В. на 11.04.2014 г. в полза на С. К. Д.. На 15.04.2014 г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между С. К. Д. (цедент) и
,В. К. 1" ООД (цесионер). На 28.04.2014г. взискателят „В. К. 1" ООД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до
кантората на ЧСИ Я.С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело били
приложени изпълнителният лист и договорът за прехвърляне на вземане /цесия/.
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 20147940400241/2014ъг.
С решение на
PC - В. по гр. д. № 17728/2013 г. по описа на съда бил осъден ответника „Е. П.
П." АД да заплати на С. С. К. сумата от 155,00 лв. Изпълнителният лист бил
издаден от PC - В. в полза на С. С. К.. На 15.04.2014 г. бил сключен договор за
прехвърляне на вземане (цесия) между С. С. К. (цедент) и „Б. П. 1" ООД
(цесионер). На 28.04.2014 г. взискателят „Б. П. 1" ООД подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу „Е. П. П." АД до кантората на ЧСИ Я.С..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело бил приложен изпълнителният
лист и договора за прехвърляне на вземане (цесия). Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 20147940400244/2014 г.
Така
посочените изпълнителни дела били заведени в деловодството на ЧСИ Я.С. на
28.04.2014 г., като подсъдимият Н.С. поставил на входящите документи писмена резолюция
с текст: „ИД №
Образувам. Признавам
разноските, 28.04.2014", след
което се подписал.
След това
подсъдимият Н.С. изпратил поканите за доброволно изпълнение до длъжника /"Е.
П. П." АД и запорните съобщения до третите задължени лица - „О."
ЕООД, „С. Ж. Е. Б." АД, „М." ЕАД, „И." АД, „БТК" ЕАД и „К.
Б. М." ЕАД.
Поканите за
доброволно изпълнение по всички гореописани изпълнителни дела били получени от
длъжника - „Е. П. П." АД на 07.05.2014 г. В поканите за доброволно
изпълнение били описани задълженията на длъжника по всяко едно изпълнително
дело, които включвали сумата по дълга (главницата), допълнителните разноски по
изпълнителното дело, както и съответната пропорционална такса по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
На 08.05.2014 г.
в кантората на ЧСИ Я.С. постъпили възражения от длъжника по посочените изпълнителни
дела. В тях наред с другите възражения (относно нарушена подсъдност при
образуването им и за размера на претендираните от взискателите
адвокатски/юрисконсултски възнаграждения) било посочено, че „Е. П. П." АД е
заплатило доброволно дълга по изпълнителните листове, въз основа на които били
образувани горните изпълнителни производства, както и че това е станало преди
28.04.2014г. Към възражението длъжникът приложил доказателства - разписки и
известия за доставка от „Б. п." ЕАД до титулярите по изпълнителните
листове. По изпълнително дело № 188/2014
г. с молба от 13.05.2014 г. длъжникът „Е. П. П." АД представил
удостоверения и служебни бележки от „Б. п." ЕАД за изплатените от
дружеството - длъжник пощенски записи на титуляра по изпълнителния лист.
Удостоверенията и служебните бележки касаели задълженията и по останалите
изпълнителни дела образувани пред ЧСИ Я.С., с номера от № 189/2014 г. до №
244/2014 г.
При
постъпването на възраженията по всяко едно от горните изпълнителни дела в
кантората на ЧСИ, същите били докладвани на подсъдимия С. от свидетелката П.Т..
Подсъдимият се произнесъл по възраженията с дата 28.05.2014 г., когато поставил
следната резолюция: „Намалявам размера на адвокатския хонорар до 700 лв.
Отхвърлям останалите възражения като неоснователни", по всички
изпълнителни дела.
Междувременно,
въз основа на получените в централата на „С. Ж. Е. Б." АД запорни
съобщения и тъй като средствата били превеждани автоматично от банката при
наличие на авоари по сметката на длъжника, сумите по посочените изпълнителни
дела били наредени по сметката на ЧСИ Я.С. в „Б. ДСК" ЕАД на 15.05.2014 г.
Събраните по изпълнителните дела суми били преведени от сметката на ЧСИ в
сметките на взискателите или на посочени от тях лица. Преводните нареждания
били подписвани от ЧСИ Я.С..
Тази фактическа обстановка съдът установи от
гласните доказателства – показанията на свидетелите П.Т., Е.Б., Т. С., М.П., Б.П.,
Я.С., С.Е., Г.Т., Н.Г., П.С., Л.Ч., В.Ч., а така също и от обясненията на
подсъдимия Н.С..
Свидетелката П.Т., която през
инкриминирания период работела като деловодител при ЧСИ, отговаря уклончиво на
поставените от подсъдимия С. въпроси относно това – упражнявал ли е ЧСИ контрол
над действията на подсъдимия „Сега…аз като деловодител на се спомням…аз не мога
да кажа какво са си комуникирали те.“. Т. отрича да е присъствала на коментари
между двамата по делата; сочи, че Т.С. се занимавала с платежните нареждания;
отрича да е знаела съдържанието на жалбите от „Е. П. П.“ АД. Според тази
свидетелка жалбите и възраженията по изпълнителните дела били докладвани на Я.С.
и на Н.С. – зависело кой е в кантората. Видно от прочетените показанията на
свидетелката пред орган на досъдебното производство на основание чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2, вр. 2 от НПК, на нея ѝ е правило впечатление, че с
възраженията са постъпили писмени доказателства за плащане на задълженията и е
обръщала внимание на това на подсъдимия, но той ѝ казал да си гледа
работата; че ЧСИ имал безрезервно доверие на подсъдимия и че не е обръщала
внимание на ЧСИ по този въпрос, защото не знаела какви са им отношенията с
подсъдимия.
По делото е разпитана като свидетел Е.Б. - деловодител
в кантората на ЧСИ, която се занимавала с пощата на ЧСИ. Според свидетелката първоначално
отношенията между ЧСИ и подсъдимия били колегиални, но ЧСИ излязъл в болничен и
когато се върнал на работа отношенията им се влошили – но не помни защо. Според
свидетелката и двамата образували изпълнителни дела. По отношение на
инкриминираните дела Б. сочи, че подсъдимият С. носел изпълнителните листове, а
молбите за образуване на делата преди това пристигали по пощата – но не е
сигурна нито в това си твърдение, нито изобщо дали и какво е носел подсъдимият
в кантората. Според свидетелката постъпилите материали се докладвали на ЧСИ Я.С.,
като делата срещу „Е. П. П.“ АД са образувани както от ЧСИ, така и от
помощникът му. Сочи, че за постъпилите жалби срещу образуването на делата ЧСИ Я.С.
бил уведомяван, а преводите на суми по банков път се нареждали от него.
Свидетелката не може да каже по какъв повод се влошили взаимоотношенията на ЧСИ
и ПЧСИ - не били само жалбите повод за това, а подсъдимият поставил въпроси за
внасяне на осигуровки и за заплащането си по това време. В прочетените на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на тази свидетелка,
депозирани пред орган на досъдебното производство, същата сочи, че доколкото си
спомня подсъдимият започнал да носи дела срещу „Е. П. П.“ АД от кантората на В.
и Л. Ч.; че всички дела били образувани от ПЧСИ и той не приемал приложените
към възраженията известия за доставяне и разписки за изплащане на задължения от
пощата в гр. В. за доказателство за извършено от длъжника плащане; както и че платежните
нареждания били подписвани от ЧСИ, вкл. в периода на отсъствието му поради
заболяване
Разпитаната
като свидетел Т.С. – административен секретар в кантората на ЧСИ, твърди, че отношенията
между ЧСИ и ПМСИ били чисто служебни и двамата не са имали проблеми в
общуването си. Според нея свидетелят Я.С. работел по старите дела, а помощникът
му по новите – те му били възложени от ЧСИ. Свидетелката сочи, че подсъдимият
донесъл молбите за образуване на изпълнителни дела и изпълнителните листове по
тях в кантората и че само ЧСИ оперирал с банковата сметка. Тази свидетелка не
може да каже дали ЧСИ е контролирал издаваните по делата платежни нареждания и
други банкови документи; а на въпрос на подсъдимия отговаря, че не помни, но
може и да е имало случай, в който подсъдимият е бил в болничен и въпреки това е
бил извикан от ЧСИ да пише извънредно резолюции по делата срещу „Е. П. П.“ АД.
Според свидетелката С. ЧСИ Я.С. знаел за образуваните дела и именно той наредил
на ПЧСИ да движи той жалбите по тях. Свидетелката отрича да е знаела съдържанието
на постъпилите по изпълнителните дела жалби и възражения и твърди, че
подсъдимият първо уведомявал взискателя за жалбата и след това се произнасял.
Според нея в периода на отсъствието на ЧСИ тя попълвала платежните нареждания,
а ЧСИ (дори в болничен) идвал в кантората да ги подпише. Свидетелства, че размерът
на всяко конкретно плащане се изчислявал автоматично от компютърна програма. На основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК показанията на тази свидетелка пред орган на досъдебното
производство са приобщени по делото, като в тях свидетелката заявява, че след
постъпването си на работа в кантората подсъдимият казал, че може да разшири
обема на работа, тъй като има познати от С.; че именно подсъдимият настоявал по
най-бързия начин да се изготвят платежните нареждания по процесните
изпълнителни дела; че първоначално той носел делата в кантората, а впоследствие
те започнали да пристигат по пощата; че когато постъпили възражения за размера
на адвокатските възнаграждения подсъдимият С. написал резолюция, че намалява
размера им до 700 лв., но сумите вече били преведени. В прочетените показания
свидетелката твърди, че когато започнали да пристигат жалбите, ЧСИ наредил на
помощника си да напише резолюции по тях и да уведоми страната за възраженията, както
и че подсъдимият С. взел делата да ги работи, но не придвижил жалбите по тях и
след напускането му били установени множество
необработени и неподредени по делата документи.
По делото е разпитан като свидетел М.П. –
ЧСИ със седалище ***, при когото подсъдимият работил в периода от 2010 до 2013
г. В кантората на този свидетел също имало множество образувани изпълнителни
дела срещу „Е. П. П.“ АД, а така също и срещу „Т.“, „ЧЕЗ“ и др. Всички те обжалвали размера на
разноските по изпълнителните дела; като практиката на съдебните изпълнители в
този период от време първоначално била разноските да се превеждат, преди по тях
да се е произнесъл СГС, а впоследствие вече се изчаквало произнасянето на съда.
Според свидетеля редът в ГПК за погасяване по изпълнителните дела е
такси-разноски-лихви-главница. Свидетелят твърди, че по това време е била налице противоречива практика на СГС –
в случаите, когато 90 процента от дълга е платен, имало дела, по които длъжникът
пускал жалба срещу размера на адвокатския хонорар или юрисконсултското
възнаграждение и съдът намалявал по жалбата размера на разноските, затова съдебните
изпълнители започнали да изчакват първо произнасянето на съда. В същия период
според свидетеля П. длъжниците започнали да практикуват пускане на жалби не срещу
разноските по такива дела, а такива до Камарата на ЧСИ. Свидетелят сочи, че той
самият нямал проблеми с подсъдимия като негов помощник и подчертава, че всички
жалби поначало са срещу действията на ЧСИ, вкл. за тези, които той извършва
чрез помощниците си.
Свидетелката Б.П. – по това време член на
УС на „Е. П. П.“ АД сочи, че първите дела от ЧСИ Я.С. били от януари 2014 г. и
особеността им била, че били образувани от 30 търговски дружества с еднакви
собственици и с един и същи адрес на регистрация. Титулярите по вземанията
правели цесии на вземанията на едно и също физическо лице – Й. Н., която след
това разделяла на равни части вземането по изпълнителния лист и правела цесии с
тези 30 търговски дружества. Уведомленията от титуляра получавали в ранните
часове на деня, а по- късно се получавали уведомления от Н. за извършените от
нея цесии; на следващия ден се образували и изпълнителните дела при ЧСИ Я.С. и
по този начин длъжникът нямал възможност да плати доброволно на титулярите по
делата, а по всички дела се претендирало адвокатско възнаграждение и отделно
ЧСИ начислявал такса за присъединяване на кредитори към първоначално заведеното
от търговското дружество дело. Според свидетелката задълженията на титулярите
по гражданските дела били заплатени преди образуване на изпълнителните дела.
Длъжникът „Е. П. П.“ АД ангажирал външна адвокатска кантора, която да се
занимава с изпълнителните дела, като била пусната и жалба до КЧСИ. Според
свидетелката преди Я.С. имало и други ЧСИ – вкл. М.П., при които имало образувани
изпълнителни дела срещу тях. Свидетелката сочи, че е знаела, че пощенските
записи са получени от титулярите, но не помни кога е станало това, като не си
спомня и какви конкретни действия са предприемани срещу размера на определените
от ЧСИ разноски по изпълнението. Твърденията на тази свидетелка се подкрепят и
от заявеното от свидетеля П.С., също член в този период на УС на длъжника.
Разпитан като свидетел, бившият ЧСИ Я.С.
заявява, че подсъдимият работел при него като ПЧСИ и разполагал с всички
правомощия на ЧСИ, но само той (свидетелят) се разпореждал с банковите сметки.
Според свидетеля отношенията помежду им се влошили, когато подсъдимият започнал
да не идва на работа. Свидетелят твърди, че не знае кой е работел по делата с
длъжник „Е. П. П.“ АД – допуска и той самият да е работил. Свидетелят си
спомня, че по делата имало постъпили жалби и се били разбрали подсъдимият да
отговаря на жалбите. Свидетелят С. сочи, че имал доверие на подсъдимия и не
обръщал особено внимание как работи по тези дела; както и че подписвал без да
проверява всички платежни документи, поднасяни му от счетоводителката. Според
свидетеля взискателят сам определял разпределението на постъпилите суми по
делото. Я.С. заявява, че не е имал достъп
до електронната система в кантората и не се занимавал с нея; че не си спомня
как ставало разпределението; не си спомня как е напуснал ПЧСИ; не се сеща как е
бил уреден въпросът с осигуровките на подсъдимия и заплащането за труда му; както
и че не се интересувал от тези конкретно дела. Според този свидетел подсъдимият
носел в кантората молбите за образуване на изпълнително дело и изпълнителните
листове към тях. Свидетелят С. сочи, че е знаел за образуването на делата срещу
„Е. П. П.“ АД, но не си спомня как деловодно е бил уреден въпросът за
образуването и движението по тях. Свидетелят признава, че срещу него имало
образувани в КЧСИ няколко дисциплинарни дела. Заявява, че познава Л.Ч., който идвал
в кантората да се интересува от делата и мисли, че Ч. е носел и молби за
образуването им. На въпрос относно законовата процедура при постъпване на
жалба/възражение от длъжника свидетелят твърди, че не си спомня каква е тя.
С.Е.
и Г.Т. – и двамата инспектори в Инспектората на Министерство на правосъдието
дават сведения за извършената от тях проверка на ЧСИ, образувана по сигнал на „Е.
П. П.“ АД; както и че констатираните нарушения описали в доклад. И двамата
свидетели не дават конкретен отговор на въпроса какво се приема за
доказателство за извършено плащане от длъжника, като Т. сочи по отношение
разписките за пощенски записи, че по принцип следва да се провери дали
взискателят действително е получил сумата, защото от документите не може да се
черпи сигурна информация за това.
Ангажирани
са по делото и показанията на свидетелката Н.Г. - адвокат от кантората, натоварена от „Е. П. П.“ АД с проследяване на
движението по изпълнителните дела. Според свидетелката плащанията били
извършени от длъжника преди завеждането на делата, а на поставените от нея пред ЧСИ Я.С. въпроси
за оказване на съдействие, поради установени нарушения на процедурата по
изпълнителните дела последният отговарял, че има доверие на помощника си.
Свидетелката твърди, че постъпилите по банковите сметки суми били превеждани
още преди изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението и счита,
че когато има доказателства за извършено плащане, то прекратяването на
изпълнителното дело настъпва по силата на закона. Свидетелката заявява, че
проблемът в инкриминирания период не бил само с кантората на ЧСИ Я.С., а и с
други ЧСИ.
Показания
по делото е дал и свидетелят Л.Ч. - юрисконсулт в дружествата на брат си В.Ч.,
които се занимавали със събиране на вземания - изкупували вземания от физически
лица чрез цесия. Свидетелят твърди, че е звънял предварително на ЧСИ Я.С. и именно
той му е казвал какви документи да приложи към молбите за образуване на делата,
както и по какъв начин да ги изпрати до кантората му– дали чрез подсъдимия Н.С.
***), или по куриер. Според свидетеля подсъдимият (когото познавал от работата
му в кантората на ЧСИ М.П.) го запознал с ЧСИ Я.С.. Свидетелят твърди, че не е
общувал с подсъдимия от 2015 година. Според свидетеля П. удостоверенията, издадени
от „Б. п.“, не съдържали информация за какво конкретно са платени посочените в
тях суми от „Е. П. П.“ АД. Свидетелят заявява, че по делата са оспорили и
представителната власт на лицата, подали възраженията от името на длъжника – подкрепено
и от показанията на свидетелката Н.Г., а и от писмените доказателства
изпълнителни дела (копия).
Управителят на 30 дружества, занимаващи се
с изкупуване на вземания, включително процесните такива – В.Ч. твърди, че с
изпълнителните дела се занимавал изцяло брат му Л.Ч.; че с ЧСИ Я.С. и помощника
му – подсъдимия Н.С. се запознал в офиса на брат си и че самият той е ходил
веднъж до жилището на ЧСИ, за да получи подпис на „някакъв документ“.
Посочените гласни доказателства се
подкрепят от писмените доказателства по делото – постъпили в хода на съдебното
производство и тези от досъдебната фаза (справка за
съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
справка от НСлС за образувани срещу подсъдимия наказателни производства;
протокол за доброволно предаване и документи; декларации със съгласие за
вземане на образци за сравнително изследване; протоколи за вземане на образци
за сравнително изследване; протокол за доброволно предаване със справка за
образувани дела при ЧСИ, справка по изпълнителни дела със заплатени чрез
пощенски записи суми, удостоверение на ЧСИ, писмо от МП, описи на изпълнителни
дела с покани за доброволно изпълнение и опис на всички договори за 2140 на брой
сключени договори за цесия; протоколи за претърсване и изземване; доклад за
извършена проверка на дейността на ЧСИ; справка от Камара на ЧСИ с решения по
дисциплинарните производства; писмо от МП с договор за овластяване на помощник
ЧСИ и уведомление на прекратяване на правомощията на помощник ЧСИ; писмо от
НОИ, ТД – С. област със справка от информационна система за подсъдимия; решение
№ 333/02.03.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4353/2015 г.; писмо от СЖ Е.;
декларации съгласие по чл. 62, ал. 5 от ЗКИ; справка от б. ДСК със заверени
копия от спесимен от подписа на ЧСИ и пълномощно за получаване на пари в брой
от Т.С.; писмо от Б. ДСК; справка от Б. ДСК с информация за наличности,
движение и операции по сметка за периода от 01.04.2014 г. до 01.06.2014 г.;
писма от мобилни оператори; изпълнителни дела, пълномощни, изпълнителни
документи).
В
изготвения от свидетелите С.Е. и Г.Т. Доклад за извършена проверка на дейността
на ЧСИ Я.С. по образуваните на 28.04.2014 г. изпълнителни дела с длъжника „Е.
П. П.“ АД са направени констатации в няколко насоки. Допуснати са според
инспекторите следните нарушения:
-
превеждане на сумите от ЧСИ преди изтичане на срока за доброволно плащане и без
да е изтекъл законовият срок за получаване на информация за наличие на публични
задължения към НАП (по изпълнителни дела № № 188/2014 г., 192/2014 г., 196/2014
г., 200/2014 г., 204/2014 г., 207/2014 г., 208/2014 г., 212/2014 г., 216/2014
г., 220/2014 г., 224/2014 г., 228/2014 г., 232/2014 г., 236/2014 г., 239/2014
г., 240/2014 г.);
-
липсва изпратено съобщение до длъжника за срока, в който може да обжалва
разноските по изпълнението пред съда, както и не е направено такова уведомление
и в поканата за доброволно изпълнение (изпълнителни дела № 188/2014 г.,
192/2014 г., 196/2014 г., 212/2014 г., 239/2014 г.);
-
не е издавано постановление за прекратяване на изпълнителното дело, въпреки
погасяване на вземанията по изпълнителното дело (изпълнителни дела № № 188/2014
г., 192/2014 г., 196/2014 г., 200/2014 г., 204/2014 г., 207/2014 г., 208/2014
г., 212/2014 г., 216/2014 г., 220/2014 г., 224/2014 г., 228/2014 г., 232/2014
г., 236/2014 г., 239/2014 г., 240/2014 г.)
Счетено
е от инспекторите освен това, че ЧСИ е нарушил правилата за местната подсъдност
при образуване на делата, тъй като тя се определя съобразно района на действие
на съдебния изпълнител и обекта на изпълнение по конкретното изпълнително дело,
както и изпълнителните способи. Нарушение е констатирано при изплащане на адвокатското
възнаграждение, тъй като в договора за правна помощ не са представени
доказателства за реално плащане, а по делата няма действия от адвокат, за да
бъдат начислявани такива разноски на длъжника. При представени писмени
доказателства за извършено преди образуване на изпълнителното дело плащане –
пощенски запис и разписка, върху която е посочен номерът на гражданското дело,
ЧСИ според инспекторите е нарушил разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК
не се е произнесъл за прекратяване на делата, а е взел отношение само по
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
намалявайки размера им на 700 лв. Проверката е констатирала също така липса на
номерация на страниците на изпълнителните дела; изпращане на общо съобщение до
НАП по делата, вместо за всяко започнато изпълнително производство поотделно;
както и нарушение на разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 6 от ГПК за прекратяване
на изпълнителното производство поради невнасяне от взискателя дължимите
авансово такси и разноски по изпълнението.
Срещу
ЧСИ Я.С. има образувани в КЧСИ общо 9 броя дисциплинарни дела, вкл. във връзка
с инкриминираните изпълнителни производства, като според дисциплинарната
комисия на КЧСИ на Р. Б. действията на ЧСИ по тези дела представляват явно
толериране на извършваната от взискателите сериозно злоупотреба с процесуални
права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 от ГПК. Конкретно по въпроса за
извършено нарушение на чл. 433, т. 1 ,пр. 1 от ГПК дисциплинарната комисия
приема, че след като длъжникът твърди наличие на предпоставка за прекратяване
на делото, то ЧСИ следва да вземе отношение дали е налице хипотеза на чл. 433,
т. 1 от ГПК, а ако има съмнения относно редовността на упълномощаването на
лицето, което представя доказателствата (каквито доводи се навеждат и пред
настоящия съдебен състав), то той не следва да извършва действия преди да
изясни редовността на упълномощаването и ако то все пак се окаже редовно, да
зачете правното значение на представените му доказателства. Според Дисциплинарната
комисия, ЧСИ е следвало да прекрати
делата поради плащане, направено преди образуване на делото и като не е сторил
това, е увредил виновно чрез незаконосъбразните си действия имуществената сфера
на длъжника. Наложеното дисциплинарно наказание на ЧСИ Я.С. във връзка с
допуснати нарушения по инкриминираните дела е потвърдено от ВКС.
Обстоятелството, че именно подсъдимият Н.С. е написал
посочените по-горе текстове при образуването на изпълнителните дела и по
възраженията на длъжника и се е подписал на тях и на запорните съобщения се
установява от заключението на изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза, а и не се отрича от подсъдимия.
Заключенията
на изготвените по делото съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа
експертиза изследват задълженията на длъжника по изпълнителните листове, въз
основа на които са образувани процесните изпълнителни дела (главница и лихви),
допълнителните разноски (адвокатски хонорар), разноските по изпълнителното дело
и таксата по ч. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Според вещото
лице определената по чл. 26 от ТТРЗЧСИ такса е неправилно изчислена (тъй като
включва и сумата за адвокатско възнаграждение), а сумите по изпълнителните
листове са заплатени на титулярите по тях чрез изпратените пощенски записи от
длъжника „Е. П. П.“ АД преди датата на образуване на изпълнителните дела,
поради което задълженията по тях са доброволно платени и не следва да се дължат
такси и разноски по изпълнителните производства. Експертизата посочва, че на
длъжника "Е. П. П." АД е причинена вреда, тъй като претендираните
суми по посочените по-горе изпълнителните дела били заплатени от дружеството
преди датата на образуване на изпълнителните производства. Общият размер на
дълга по горните изпълнителни дела, образувани след като дължимите суми по тях
били платени е в размер на 90 804, 73 лв. Общият размер на преведените суми по
сметка на ЧСИ Я.С., наредени от „С. Ж. Е." АД е в размер на 90 872, 44 лв.
– която сума е преценена от вещото лице като причинени на длъжника вредни
последици. По отношение експертните заключения, направени във връзка с
дължимостта на платените суми съдът приема, че се касае за въпрос от правно
естество, който не е от компетентността на вещото лице по последните две
посочени експертизи.
Подсъдимият Н.С.
в обясненията си пред съда заявява, че изпълнителни дела от вида на процесните
в инкриминирания период имало образувани и при други ЧСИ, вкл. при свидетеля М.П..
Твърди, че уговорката делата да се работят в кантората на ЧСИ Я.С. е била
направена между ЧСИ и свидетеля Л.Ч. и че работата по процесните и други дела
срещу „Е. П. П.“ АД му била възложена от ЧСИ Я.С.. Подсъдимият отрича да е
оказвал влияние на решението на ЧСИ кога и дали да превежда събраните суми на
взискателите и твърди, че не е знаел за предварителното (преди изтичане на
срока за доброволно плащане) превеждане на сумите. Заявява, че по времето, когато
е бил в отпуск по болест поради предстояща онкологична операция, от ЧСИ му е
било наредено да се яви в кантората и да напише резолюции по делата с точно
определен текст, при това „със задна дата“. Подсъдимият се съгласява, че и на
него се обаждали по телефона взискатели – и не само по инкриминираните дела. Твърди,
че е уведомявал взискателите по инкриминираните дела за приложените към
възраженията на длъжника копия на разписки за пощенски записи и не е било
получено съгласието им за прекратяване на делата. Подсъдимият С. подчертава, че
длъжникът не се е възползвал от правото си по ГПК да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати делата. Сочи, че показанията на служителките от
кантората по досъдебното производство са провокирани от страха им да не загубят
работата си и твърди, че той самият имал проблеми с ЧСИ Я.С., тъй като бил
осигуряван от него за 2 работни часа на ден - поради което не получил
обезщетение при излизането си в отпуск по болест, получавал заплатата си „на
ръка“ и не му били заплащани разходи за пътуването до гр. П., което и станало
причина за влошаване на взаимоотношенията му с ЧСИ. Обвинението по делото
подсъдимият счита за тенденциозно и
твърди, че няма обяснение защо именно от него се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият Н.И.С. е роден на ***г. в гр. Б.,
У., българин, български гражданин, живущ ***8, с висше юридическо образование,
разведен, неосъждан, с ЕГН **********. По делото е налице справка за съдимост
на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата
на чл. 282 от НК предвижда общ
състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма
специален състав. Общото длъжностно престъпление по чл.
282 от НК
може да се извърши само от длъжностно лице. Изпълнителното деяние по чл. 282 от НК се изразява в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или
превишаване на властта или правата. Длъжностното лице нарушава служебните си
задължения, когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за
заеманата длъжност. Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения,
когато не изпълнява правно задължение, т.е. бездейства по служба. Длъжностното
лице превишава властта или правата си, когато излиза извън рамките на своята
компетентност и осъществява чужди властнически правомощия или функции.
Съставът на
престъплението по чл.
282, ал. 1 от НК
е осъществен, когато от поведението на длъжностното лице могат да настъпят
немаловажни вредни последици. Квалифицираният състав по чл. 282, ал. 2 от НК е осъществен, когато от деянието са
настъпили значителни вредни последици. От субективна страна съставът на общото
длъжностно престъпление по чл.
282 от НК
се характеризира с пряк умисъл и специална цел. Облагата може да бъде имуществена
или всякаква друга полза и изгода. Причиняване на вреда е налице, когато
последват неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални
вреди. (вж.
Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г., Пленум на ВС)
Обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност според съда не установява заявената в
обстоятелствената част на обвинителния акт обвинителна теза, че от момента на
постъпване на работа като помощник ЧСИ
подсъдимият Н.С. до такава степен спечелил доверието на ЧСИ Я.С., че
последният нямал представа какви действия са предприети от него по процесните
изпълнителни дела. Напротив – гласните доказателства установяват не само, че
свидетелят по делото Я.С. е бил наясно с
постъпващите в кантората му молби от взискатели срещу длъжника „Е. П. П.“ АД,
но и че вносителят по тях Л.Ч. е провеждал предварителни разговори именно с
него по въпросите какви конкретно документи е необходимо да приложи към молбите
за образуване на делата и дори по какъв начин да ги изпрати в гр. П.. ЧСИ Я.С.
е бил търсен за съдействие и от представителя на обслужващата длъжника
адвокатска кантора – свидетелката Н.Г.. Заявената от свидетеля Я.С. пълна липса на спомени както
относно образуването и движението на процесните дела, така и на какъв принцип е
била организирана работата в кантората му според съда е обяснима с желанието му
да не бъде ангажирана по някакъв начин отговорността му, във връзка с
евентуално допуснати пропуски или нарушения при изпълнение на служебните му
задължения.
Не се установява по делото и подсъдимият Н.С.
да е настоявал
по най-бързия начин да бъдат изготвени платежните нареждания и сумите да бъдат
преведени от сметката на ЧСИ по сметките на взискателите незабавно след
постъпването им; нито че е убеждавал ЧСИ в липсата на пречки за превеждането на
процесните суми. Показанията на свидетелката Т.С. по досъдебното производство, в
насока проявена настоятелност от подсъдимия, са изолирани от доказателствената
съвкупност, а заявеното от свидетеля Я.С. – че е подписвал платежните
нареждания, без изобщо да се интересува какви суми, на кого и на какво
основание превежда, са до такава степен неправдоподобни (предвид длъжностното
качество на свидетеля в инкриминирания период), че съдът не намира за
необходимо да ги взема под внимание.
Основните
въпроси, поставени за разрешаване по настоящото дело, за да бъдат решени
въпросите за вината и отговорността на подсъдимия, според съда са - длъжен ли е
бил подсъдимият Н.С. по силата на разпоредбата на чл. 433 от ГПК да прекрати
процесните изпълнителни дела, при постъпването от страна на длъжника на квитанциите
за изпратени пощенски записи на първоначалните взискатели по посочените по-горе
граждански дела по описа на РС – В., и в случай на положителен отговор на
първия въпрос - основание ли е допуснатото от
помощник ЧСИ Н.С. нарушение на правилата на изпълнителния процес, за
ангажирането на наказателната му отговорност по посочения от прокурора текст от
НК.
Изпълнителният
процес цели принудително да удовлетвори неудовлетворено право на взискателя,
като достави на правоимащия дължимото; той е част от гражданския процес и
представлява един от способите за защита на накърнено гражданско право.
Съдебният изпълнител осъществява по предвидения в закона начин принудителното
изпълнение на подлежащи на изпълнение съдебни и други актове. Неговите действия
са действия по правоприлагане и затова само по себе си неправилното приложение
на материалния или процесуалния закон може да бъде обект на инстанционна
проверка и не може да обуслови наказателна отговорност на дееца, ако липсват
останалите елементи от състава на престъплението.
При
внимателен анализ на инкриминираните изпълнителни дела, съдът установи, че действително длъжникът „Е.
П. П.“ АД е изпратил с пощенски записи сумите, за които е бил осъден по
посочените граждански дела на ВРС, преди да бъде уведомен за извършените цесии
на задълженията.
Прави
впечатление по изпълнителните дела и че в по-голямата част от случаите сумите
са получени от първоначалните взискатели (титулярите по изпълнителните
листове), преди да бъдат извършени цесиите на вземанията от тях. Така по
изпълнително дело № 225/2014 г. сумата от 155 лева е изплатена на Ж. А. А. на
08.04.2014 г., а прехвърлянето на вземането е сторено на 15.04.2014 г. и
длъжникът е уведомен за него на 28.04.2014 г.; по изпълнително дело № 208/2014
г. сумата от 660.74 лева е изплатена на „Г.– 90“ ЕООД на 08.04.2014 г., а
прехвърлянето на вземането е направено на 15.04.2014 г. и длъжникът е уведомен
за него на 28.04.2014 г.; по изпълнително дело № 214/2014 г. сумата от 1013.13
лева е изплатена на Д. О. Д. на 31.03.2014 г. а прехвърлянето на вземането е
извършено на 15.04.2014 г. и длъжникът е бил уведомен на 28.04.2014 г. и др.
Налице
са и случаи, в които сумата от пощенските записи е изплатена на първоначалния
кредитор след датата на договора за цесия, макар сумата да е изпратена от
длъжника преди това (изпълнително дело № 209/2014 г.), изпълнително дело №
221/2014 г. и др.; както и когато сумата от пощенския запис е изплатена на една
и съща дата с договора за цесия (напр. изпълнително дело № 210/2014 г.).
Анализирайки
данните от инкриминираните изпълнителни дела, настоящият съдебен състав достигна
до извод, че по тях действително е допуснато нарушение на задължението за
установяване, дали вземанията по инкриминираните изпълнителни дела са изплатени
преди образуването им, преди да бъде извършено плащането на взискателите. Това
нарушение на уредената процедура от ГПК обаче категорично не е достатъчно, за
да се заключи, че деянието съставлява престъпление по служба, с приетата от
прокурора правна квалификация. За да е осъществено престъплението по чл. 282 от НК, както вече бе посочено по-горе в настоящите мотиви, деянието следва да
съдържа редица признаци от неговата обективна и субективна страна и отсъствието
на който и да е от тях изключва неговото съставомерност, респ. – и основанията
за ангажиране на наказателната отговорност на длъжностното лице, в случая подсъдимия
Н.С..
В
конкретния казус субективната страна на деянието е мотивирана от представителя
на държавното обвинение с интелектуалния момент – че подсъдимият като юрист е
съзнавал общественоопасният характер на деянието си, тъй като е бил наясно, че
при представените от длъжника писмени доказателства за извършено преди
образуване на делата плащане, следва да прекрати последните, както и че в
резултат на действията му длъжникът ще бъде увреден - като е нарушил
процедурата по ГПК със специалната цел именно за това имуществено увреждане.
Поначало
прекият умисъл е такова субективно психично отношение на дееца към обществената
опасност на деянието и неговите общественоопасни последици, което изисква
извършителят не само да съзнава общественоопасният характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици, но и да е искал настъпването на тези
последици. Когато прекият умисъл е съчетан със специална цел и това се изисква
от състава на престъплението, това означава, че единствената причина и
мотивировка на дееца за извършване на престъплението е постигането на конкретно
целеният престъпен резултат – причиняването на имотна вреда или набавянето на
имотна облага.
Същественото
в случая е, че от доказателствената съвкупност по делото не може да се приеме,
че при така установената практика в съдебно-изпълнителната служба, вкл. за
превеждане на постъпилите по изпълнителните дела суми на взискателите в срока
за доброволно плащане (колкото и порочна да е тя от гледище на процесуалния
закон), е налице и специалната цел по смисъла на инкриминирания текст от НК.
По
делото липсват каквито и да било фактически данни, на базата на които да бъде
направен извод, че цялостното длъжностно поведение на помощник ЧСИ Н.С. е било
подчинено именно на целта да причини на длъжника „Е. П. П.“ АД вреда, изразяваща се
в повторно събиране на дългове които вече са били заплатени доброволно. Иначе
казано, предположението, че допуснатото от подсъдимия процесуално нарушение
води до извод за наличието на специалната предвидена в разпоредбата на чл. 282
от НК цел, не се подкрепя от фактология, която да обоснове успешно тезата, че
плащането на взискателите е извършено преждевременно именно с цел причиняване
на вреда на длъжника – още повече, че плащанията по изпълнителните дела не са
били в правомощията на подсъдимия, а на свидетеля Я.С.. На показанията на
последния – че е подписвал представените му от свидетелката С. платежни
нареждания, без да се интересува от тяхното съдържание, съдът не се доверява по
изложените по-горе съображения за тяхната очевидна недостоверност.
Доказателствените материали не съдържат обективни данни, нито даже индиции за
наличие у подсъдимия на претендираната от обвинението специална цел за
увреждане на длъжника, тъй като няма събрани обективни данни за някакви
отношения на подсъдимия с някой от представителите на „Е. П. П.“ АД или със
самото дружество, въз основа на които да се заподозре, че той е бил мотивиран
да увреди длъжника по изпълнителните дела. За прецизност съдът намира за нужно
да отбележи, че липсват и обективни данни за отношения на подсъдимия с
дружествата – взискатели или техните представители, които биха го мотивирали да
им услужи, с цел да ги облагодетелства (такова поведение не се и твърди от
обвинението) или да увреди длъжника им.
Доколкото
по делото изначално липсват доказателства за посочените по-горе обстоятелства, съдът
не може да приеме по презумпция, че щом един орган по изпълнението е приложил
неправилно материалния или процесуалния закон, то непременно е целял да увреди
и/или облагодетелства някое лице. Обратното би означавало при всяко установено
нарушение при приложението на закона, да бъде ангажирана наказателната
отговорност на съответното длъжностно лице, било то по основния или някой от
квалифицираните състави на престъплението по чл. 282 от НК.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счита, че обвинението срещу подсъдимия Н.С. не е доказано по безспорен
начин, а постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен начин е недопустимо. Съдебният акт не може да почива на предположения и хипотези, на
съмнителни и колебливи заключения досежно осъщественото престъпление,
обективните му и субективни признаци и неговото авторство. Само когато всички
факти, включени в престъпното деяние и отнасящи се до неговия извършител бъдат
установени безусловно и категорично, съдът може да ангажира наказателната
отговорност на подсъдимото лице.
С
тези аргументи съдът оправда подсъдимия Н.С. по обвинението в престъпление по
чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Изпълнителните
дела с номера от 188 до 244 по описа на ЧСИ Я.С. за 2014 г. (копия) следва да
се предадат към служебния архив на ЧСИ С..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед постановената оправдателна присъда осъществените в хода на наказателното
производство разноски остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан. Игнатова)